№ 2932
гр. Варна, 05.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100500561 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 13859/10.06.2022 г. от М. Д. Й., чрез адв. Соня Бъчварова,
с искане за допълване в частта за разноските на Решение № 530/29.04.2022 г. по настоящото
дело. Претендира се присъждане на разноски, в полза на молителя, за въззивна инстанция –
ДТ – 406.03 и адвокатско възнаграждение – 600 лв., общо 1006.03 лв., а за ВРС, съобразно
представен списък, общо в размер на 3086.62 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за присъждане на разноски в производството е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството образувано по въззивна жалба от М. Д. Й., чрез адв.Бъчварова и
адв.Тодорова против Решение № 262998 от 29.12.2021 година, постановено по гр.дело № 16
478/2020 година, по описа на ВРС, с което съдът е отхвърлил исковите претенции на ищцата
против ответницата Е.С. СТАНЕВА обективно евентуално съединени конститутивни искове
за унищожаване поради измама, на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД, и в условията на
евентуалност – поради грешка в предмета, чл. 28, ал. 1, предл. първо ЗЗД, на сключените
между страните договори, както следва: 1. Договор за покупко[1]продажба от 07.05.2020 г.,
обективиран в нотариален акт № 186, том I, peг. № 1847, дело № 156/2020 г. на нотариус
Петър Петров с рег. № 224 на НК, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. №
9127/07.05.2020 г., акт № 161, том XXIII, дело 5218/2020 г., с който е прехвърлено правото
на собственост върху 1200/3001 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор
21988.208.11 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-940/18.12.2017 г. на ИД на АГКК,
стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 208011, находящ се в с. Долище,
общ. Аксаково, обл. Варна, местност „Горния път“, целия с площ от 3001 кв.м., при граници
по скица: ПИ №№ 21988.208.12, 21988.46.12, 21988.208.10 и 21988.48.229; 2.Договор за
покупко-продажба от 05.06.2020 г., обективиран в нотариален акт № 19, том II, peг. № 2275,
дело № 184/2020 г. на нотариус Петър Петров с рег.№ 224 на НК, вписан в Служба по
вписванията с вх. рег. № 11947/05.06.2020 г., акт № 2, том XXXI, дело № 6872/2020 г., с
който е прехвърлено правото на собственост върху 1200/3001 кв.м. идеални части от същия
поземлен имот, както и 3. Предварителен договор за покупко-продажба от 23.09.2020 г. с
1
нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 4605/23.09.2020 г. на нотариус Петър
Петров с рег. № 224 на НК с предмет 601/3001 кв.м. идеални части от същия поземлен имот,
както и съединени с тях обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане
на ответницата да заплати на ищцата сумата от 15 200 лв. (петнадесет хиляди и двеста лева),
представляваща сбор от заплатените продажни цени по трите договора, от които 8 000 лева
по договора за покупко-продажба от 07.05.2020 г., 3200 лв. по договора за покупко-
продажба от 05.06.2020 г. и 4000 лв. по предварителния договор за покупко-продажба от
23.09.2020 г., на основание чл. 34 ЗЗД, и сумата от 1351,62 лв. (хиляда триста петдесет и
един лева и шестдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направените разходи по сключване на сделките, на основание чл. 82 ЗЗД.
ВОС се е произнесъл с Решение № 530/29.04.2022 г., с което е отменил Решение №
262989 от 29.12.2021 година, постановено по гр.дело № 16 478/2020 година, по описа на
ВРС, петдесет и първи състав, в частта, с която са били отхвърлени исковите претенции на
М. Д. Й., ЕГН **********, против Е.С. Станева, евентуално съединени конститутивни
искове за унищожаване поради грешка в предмета, чл. 28, ал. 1, предл. първо ЗЗД, както и в
частта, с която са били отхвърлени исковете на М. Д. Й. против Е.С. Станева за осъждане на
ответницата да заплати на ищцата сумата от 15 200 лв., представляваща сбор от заплатените
продажни цени по трите договора, от които 8000 лв. по договора за покупко-продажба от
07.05.2020 г., 3200 лв. по договора за покупко-продажба от 05.06.2020 г. и 4000 лв. по
предварителния договор за покупко-продажба от 23.09.2020 г., на основание чл. 34 вр.чл.55
ЗЗД, и сумата от 1351.62 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направените разходи по сключване на сделките, на основание чл. 82 ЗЗД,
както и е обезсилил решението на ВРС в частта, с която са били отхвърлени исковете за
унищожаване поради измама, на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД, и е прекратил производството
в тази му част. Вместо това въззивният съд е уважил иска на М. Д. Й., на основание
грешка в предмета- чл. 28, ал. 1 от ЗЗД по отношение и на трите договора за покупко –
продажба, като е постановил тяхното унищожаване, както и е осъдил Е.С. Станева да
заплати в полза на М. Д. Й. сумата от 15 200 лв., по предявения от последната иск с правно
основание чл. 34 вр.чл.55 ЗЗД, и сумата от 1351.62 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи по сключване на сделките, по
иска с правно основание чл. 82 ЗЗД.
При постановяване на решението си, ВОС не се е произнесъл относно сторените в
производството разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно
чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е
доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от
ГПК.
Искания за присъждане на разноски са направени своевременно от ищцата и
въззивница в настоящото производство, чрез процесуален представител, както пред ВРС
така и по настоящото дело.
Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК (на л. 173 от гр. д. №
16478/2020 г. по описа на ВРС), М. Д. Й. претендира присъждане на разноски в
производството пред ВРС, включващи 812.02 лв. държавна такса за образуване на делото,
18.00 лв. – ДТ преписи, 16,60 ДТ към Агенция по вписванията, 440 лв. - депозити за вещо
лице и 1800.00 лв. за адвокатски хонорар. За разноските пред ВОС също е депозиран списък
от въззивницата, съдържащ искане за: 406.03 лв. - ДТ и 400 лв. за адвокатско
възнаграждение.
2
Страната доказва сторени разноски, удостоверени с представените платежни
документи пред ВРС, както следва: преводно нареждане от 18.01.2021 г. за внесена
държавна такса в размер на 812.06 лв., преводно нареждане от 26.01.2021 г. за внесена
държавна такса за препис документ в размер на 18.00 лв., преводно нареждане от 23.04.2021
г. за внесен депозит в размер на 200.00 лв., преводно нареждане от 14.12.2021 г. за внесен
депозит в размер на 240.00 лв., както и договор за правна защита и съдействие, съдържащ
разписка за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1800.00 лв., а пред
ВОС: платежно нареждане от 17.02.2022 г. за внесена ДТ въззивно обжалване в размер на
406.03 лв. и договор за правна защита и съдействие, съдържащ разписка за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
При така установеното, няма доказателства да е платено възнаграждение за правна
защита и съдействие пред ВОС в размер на разликата от претендираните с настоящата
молба 600 лв. и посочения в договора на л. 29 хонорар – сума от 400 лв. Що се отнася до
таксата, платена към Агенцията по вписванията, същата не подлежи на възстановяване по
реда на чл. 78 от ГПК.
Насрещната страна ЕЛ. СТ. СТ. своевременно е възразила за прекомерност на
претендираните адвокатски възнаграждения. Оспорването по чл. 78, ал. 5 от ГПК обаче е
неоснователно, тъй като адвокатските хонорари и за двете инстанции са под минимално
определените съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и материалния интерес на всеки от исковете.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. Д. Й. има право да
иска пълно репариране на разноските по двете съдебни инстанции, които са доказано
реализирани. Пред ВРС страната е направила такива общо в размер на 3070.02 лв., а пред
ВОС – 806.03 лв., или в полза на същата следва да се присъди общо сумата от 3876.05 лв.,
до която следва да бъде уважено искането по чл. 248 от ГПК. Решението следва да бъде
допълнено в този смисъл. За останалите 216.60 лв. молбата следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 530/29.04.2022 г.,
постановено по в. гр. дело № 561/2022 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските,
като:
ОСЪЖДА ЕЛ. СТ. СТ. с ЕГН ********** да заплати на М. Д. Й., ЕГН **********
сумата от 3876.05 лв. /три хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и пет ст./,
представляваща сторени разноски в производството пред ВРС и ВОС, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 13859/10.06.2022 г. от М. Д. Й., чрез адв.
Соня Бъчварова, с искане за допълване в частта за разноските на Решение № 530/29.04.2022
г., постановено по в. гр. д. № 561 по описа на ВОС за 2022 г., в частта за разликата от
присъдените 3876.05 лв. разноски в производството пред ВРС и ВОС, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, до претендираните с молбата разноски, общо сумата от 4092.65 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен
3
съд, в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4