№ 39
гр. Варна , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Д. Добрева
като разгледа докладваното от Деница Д. Добрева Гражданско дело №
20203110109708 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от Ивайло Руменов Андонов, ЕГН
********** от гр.Варна и П. И. И., ЕГН ********** от гр.Варна искове срещу К. Т. К., ЕГН
********** с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника за сумата от 1000
лева, дължима на всеки от ищците като обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от уронването на достойнството и професионалия авторитет вследствие на отправени на
08.03.2020г. обидни думи и псувни, а именно «Педерасти», «Ще Ви изнасиля, майка Ви ще
еба», «Ще Ви пребия», ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
деянието -08.03.2020г. до окончателното издължаване на сумата.
В исковата молба се сочи, че ищците са служители на МВР, Второ РУП. На
08.03.2020г. в изпълнение на служебните си задължения двамата ищци следвало да
обслужат инцидент, възникнал в питейно заведение „Вог“, находящо се в гр.Варна, ул.
„Кюстенджа“. На мястото е установен ответника, който бил отведен в сградата на Второ
РУ-гр.Варна. В районното управление Киров бил приведен в арестното помещение, където
започнал да блъска по решетките и да обижда ищците с думите «Педерасти», «Ще Ви
изнасиля, майка Ви ще еба», «Ще Ви пребия». Ответникът произнесъл тези думи
многократно и без да се съобразява с отправените му предупреждения. Твърди се, че за тази
проява с решение по НАХД № 1106/2020г. на ВРС Киров е признат за виновен за
извършено дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.1, т. 2 от УБДХ, като му е наложена
имуществена санкция- „глоба“ Излага се, че с отправените обиди Киров е уронил авторитета
и достойнството на ищците по време на изпълнение на служебните им задължения, като
това е станало в присъствието на техни колеги. С отправената словестна агресия ответникът
демонстрирал явно пренебрежение към длъжността, която ищците изпълнявали. По тези
съображения се настоява за уважаване на предявените искове. Претендира се и законната
лихва от датата на деликта.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва иска.
Позовава се, че при извърпване на деянието не е разбирал свойството и значението на
постъпките, поради употребата на алкохол. По изложените съображения оспорва да носи
вина за деянието. Евентуално счита, че размерът на претендираното обезщетение не е
несъответен на понесените вреди. Настоява за отхвърляне на иска.
1
В съдебно заседание ищците не се явяват. Представляват се от адв. Дишев, който
поддържа иска.
Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С нарочна молба
поддържа депозирания отговор.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и страна следното:
С приетия за окончателен доклад по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че на 08.03.2020год. ответникът при арест е отправил към ищците И. Р. А. и П. И.
И. следните думи «педерасти», «ще Ви изнасиля», « майка Ви ще еба», «ще Ви пребия
От приложеното по делото решение № 414/09.03.2020г. по НАХД № 1106/2020г. по
описа на ВРС, 36-ти състав се установява, че ответникът по делото К. Т. К. e наложена глоба
в размер на 300 лева за това, че на 08.03.2020г. около 21.00 часа в гр. Варна, в арестно
помещение в сградата на 02 РУП при ОД на МВР – гр. Варна е извършил, след употреба на
алкохол, непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи се в
отправяне на обиди и ругатни – „Педерасти“, „Ще Ви изнасиля“, „Майка Ви ще еба“, „Ще
Ви пребия“ по отношение на полицейските служители Ивайло Андонов и Петър Иванов,
като действията са били извършени на публично място и са нарушили обществения
ред.Решението може да бъде обжалвано в срок от 24 часа от постановяването му пред
Варненския окръжен съд, на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ
От показанията на разпитания по делото свидетел Димитър Василев Димитров, без
родство и дела със страните и чиито показания съдът кредитира като достоверни и
непредубедени се установява, че ответникът бил отведен в полицейското управление след
сигнал за буйство в заведение и бил задържан за 24 часа. При привеждането му в килията
Киров бил във видимо нетрезво състояние, като крещял и да псувал. Оправил към ищците-
И. Р. А. и П. И. И. следните нецензурни думи „Ще Ви изнасиля, педерасти“, „Майка Ви ще
утрепя“, „Плащам ви заплатите, педерасти сте всички“, „Не може да ме уплашите с двеста
лева глоба“ . Тези думи били възприето от всички служители на районното управление,
които били на работа. В следващите 10- 15 дни случката често се коменирала. Ищците се
почувствали обидени.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Основателността на иска за репариране на вреди от непозволено увреждане
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищците
вредоносното деяние, неговата противоправност, настъпилите вреди и връзката им с
процесното деяние. При непозволено увреждане е въведена оборима презумция относно
вината на деликвента, на осн чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Фактите относно осъществяване на вредоносното деяние и неговото авторство не са
спорни по делото. Спори се относно вредите от деянието и относно вината на ответника.
В случая претенцията за неимуществени вреди произтича от претърпяното унижение
по време на изпълнение на служебните задължения на ищците в присъствието на трети
лица. Съдът намира, че понесените вреди, макар и при недостатъчна доказателствена
активност на ищците, са доказани по основание посредством събраните гласни
доказателства на разпитания свидетел, който изнесе пред съда, че ищеците са се чувствали
обидени. От друга страната дори да се приеме, че събраните гласни доказателства не
установяват вредите / емоционалния дискомфорт на ищците/ да са резултат точно от
процесния деликт, съдът намира с оглед доказаността на останалите елементи от
фактическия състав, понесено унижение в резултат на изречените думи се предполага.
2
Налице е трайна практика, че не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно
изживяване (физическа болка, душевно страдание, неудобство и др.). Доказани ли са
увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е
длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо
лице не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания( Решение
№ 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., Решение № 316 от 14.10.2013
г. на ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о., ГК.)
При установеност на останалите елементи от фактическия състав на деликта-
противоправно деяние, вреда и причинна връзка, вина на ответника се предполага до
доказването на противното- чл. 45, ал.2 от ЗЗД. Оборването на презумпцията е в тежест на
оборващия. В случая ответникът на първо място не провел насрещно доказване за да
опровергае презумцията. Освен това така наведените от него обстоятелства, свързани с
употребата на алкохол не са от естеството да изключат вината му. За се изключи
презумцията за вина, неспособността на делинквента да разбира или да ръководи постъпките
си следва да се дължи на обективни обстоятелства (например психическо страдание) или на
действия на трети лица, но не и да е в резултат на виновното поведение на делинквента(чл.
47, ал. 1 от ЗЗД). Употребата на алкохол, довела до невъзможност за разбиране и ръководене
на действията на ответника, е именно такова виновно поведение, от което страната не
следва да черпи аргументи, за да изключи вината си.
С оглед на горното, съдът приема иска за доказан по основание.
При определяне размера на вредите съд се ръководи от критерия справедливост,
който съгласно задължителните за съдилищата указания по приложението на член 52 ЗЗД,
съдържащи се в точка втора на Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 г.,
не е абстрактно, а всякога обусловено от конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства – начинът на извършване, характерът на увреждането, произтичащите от него
физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен да
прецени в тяхната съвкупност.
В случая, за да определи по размер вредите съдът съобразява, че процесните обиди
са отправени към длъжностни лица- служители на Министерство на вътрешните работи по
време на изпълнение на служебните им задължения и в присъствието на трети лица- техни
колеги, които са възприели нецензурните думи. По този начин непосредствено са
накърнени авторитета и достойнството на ищците. На осн. чл. 4 ЗМВР ответникът е бил
длъжен да спазва разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по повод
осъществяване на определените им със закон функции. На осн чл. 5 от ЗМВР служителите
на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се
ползват с особената закрила на закона. Именно в изпълнение на служебните си задължения
ищците са задържали ответника и са го привели в ареста. Ответникът, вместо да им окаже
дължимото съдействие, е отправил към полицаите процесните обиди и с тях е унизил
личното им достойнство и професионален авторитет. Самият факт на присъствието на
колеги на ищците квалифицира по –тежко извършеното противоправно деяние В
допълнение към това отправените обиди „Педерасти“, „Ще Ви изнасиля“, „Майка Ви ще
еба“, „Ще Ви пребия“ са изключително дръзки, арогантни и цинични. Ето защо, съдът като
съобразява интензитета на засягане на сферата на ответнците и обстоятелствата, при които е
извършено деянието, намира ще справедлия размер на обезщетението за всеки от ищците
възлиза на 1000 лева. Тоест претенциите са основателни в предявените размери.
На ищците следва да се присъди и законна лихва от дата на деянието- 08.03.2020г. до
окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 84,ал.3 от ЗЗД.
3
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ищците се следват сторените по
делото разноски. Възражението за прекомерност е неоснователно. Претендираните
възнаграждения се доближават до минимума по Наредбата за адвокатските възнаграждения.
В заключение на всеки от ищците се следва сумата от 350 лева за адвокатско
възнаграждение и 50 лева за държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Т. К., ЕГН ********** от гр.Варна, ул. «Черно Море» № 19а ДА
ЗАПЛАТИ на И. Р. А., ЕГН ********** от гр.Варна, ул. «Брегалница» № 1 сумата от 1000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от уронването на
достойнството и професионалия авторитет на ищеца вследствие на отправени на
08.03.2020г. обидни думи и псувни, а именно «Педерасти», «Ще Ви изнасиля, майка Ви ще
еба», «Ще Ви пребия», ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
деянието -08.03.2020г. до окончателното издължаване на сумата, на осн. чл. 45, ал.1 и чл.
84,ал.3 от ЗЗД и сумата от 400 лева, представляваща сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. Т. К., ЕГН ********** от гр.Варна, ул. «Черно Море» № 19а ДА
ЗАПЛАТИ на П. И. И., ЕГН ********** от гр.Варна, ул. «Брегалница» № 1 сумата от 1000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от уронването на
достойнството и професионалия авторитет на ищеца вследствие на отправени на
08.03.2020г. обидни думи и псувни, а именно «Педерасти», «Ще Ви изнасиля, майка Ви ще
еба», «Ще Ви пребия», ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
деянието -08.03.2020г. до окончателното издължаване на сумата, на осн. чл. 45, ал.1 и чл.
84,ал.3 от ЗЗД и сумата от 400 лева, представляваща сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
УКАЗВА на К. Т. К., че сумите могат да бъдат заплатени по посочената в исковата
молба банкова сметка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в седмичен срок от връчване на
съобщението на страните пред Варненски районен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4