м о т и в и
към Присъда № 15 от 18.04.2018 год.
,постановена по
ВНОХ дело № 1019 /2018 год. по
описа на Окръжен съд - Стара Загора
Обвинението против
подсъдимия Н.В.И. е за престъпление по чл. 313, ал. 2 вр.
с ал.1 от НК за това, че на
08.07.2014 год. в гр. Стара Загора, потвърдил неистина в писмена декларация с
входящ номер ДК************ от 08.07.2014
год., която по силата на закон - чл. 54, ал. 1 от Закона за местните данъци и
такси се дава пред орган на властта - служител на отдел “Местни Данъци и такси“
в Дирекция “Финанси, бюджет и счетоводни дейности“ при Община - Стара Загора,
за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно, че
собственият му лек автомобил марка “Т.Л.К.“, с рег. № ***********, е с мощност на двигателя 74 kw, при действителни 120 kw, като
деянието е извършено, с цел да се избегне заплащане на дължимия данък върху
превозното средство.
Старозагорския районен съд с Присъда № 177 от 16.10.2017 год., постановена по НОХ дело №
1847/2017 год. е признал подсъдимия
Н.В.И., за невиновен по повдигнатото обвинение, като е приел, че са
налице основанията на чл. 9, ал. 2, предл. 1 от НК и го е оправдал по повдигнатото
му обвинение по чл. 313, ал. 2, във вр.
с ал. 1 от НК.
Против постановената присъда на Районен съд - Стара Загора, в
законоустановения срок е постъпил протест от Районна прокуратура – Стара
Загора. В протестът се твърди, че
обжалваната присъда е
неправилна, незаконосъобразна и постановена в
противоречие със събрания доказателствен материал, поради което и на основание
чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, представителя на прокуратурата моли въззивния съд
да отмени изцяло атакуваната присъда и да
постанови нова такава, с която подсъдимия Н.И. да бъде признат за виновен
в извършване на престъплението, по което му
е било повдигнато обвинение пред първата инстанция, като на основание чл. 78а от НК същия да
бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно
наказание в минималния предвиден в закона размер.
В проведеното съдебно заседание по делото пред
въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че поддържа подадения протест на РП – Стара Загора. Счита, че
липсват основания деянието да се приема за маловажен случая по смисъла на чл. 9,
ал. 2 от НК. Развива подробни съображения, относно субективната страна на
извършеното престъпление, като обръща внимание на съда, че представеното копие
от талона на автомобила /част първа/, също е било манипулирано и действителната
мощност от 120 kw е била преправена на 74 kw, каквато е била вписана и в
подадената декларация. Намира, че с деянието са засегнати обществените
отношения, свързани с декларирането и определянето на местния данък, при
подаването на документа с невярно съдържание и предлага да се отмени протестирания
съдебен акт и да се постанови нов такъв, с който да се приеме, че оправданият подсъдим Н.И. е извършил деянието, за което
му е било повдигнато обвинение пред районния съд и по реда на чл.78а от НК да бъде
освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание
“Глоба”, в размер на 1000 лева.
Пред въззивния съд защитника на подсъдимия – адв. М. моли, да се потвърди първоинстанционния съдебен акт, като
правилен и законосъобразен. Счита, че по безспорен начин от обективна страна
престъплението е доказано напълно, но не и от субективна страна, тъй като служителите, когато попълват въпросните декларации също следва
да нанасят коректни данни, тъй като носят отговорност за това. Взема становище,
че деянието не е извършено от
неговия подзащитен умишлено, тъй като след като е бил уведомен за допуснатата
грешка сам е отишъл да възстанови и то с лихвите цялата сума. Счита, че първоинстанционният
съд правилно е постановил оправдателна присъда на подсъдимия, като е взел
предвид чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни и предвид липсата
на обществена опасност, както на деянието, така и по отношение на дееца.
В даденото право за лична защита на подсъдимия Н.И. същия
заявява, че не е имал нито желание, нито мотив да извърши това, за което го
обвиняват. Заявява пред съд, че не е направена нарочно тази грешка и когато му
е било съобщено още на същия ден е отишъл в „Местни данъци и такси” – Стара
Загора, за да внесе всички дължими суми, ведно с лихвите, за да се поправи
грешката. В дадената му последна дума моли, да се потвърди съдебен акт на
районния съд.
След като взе предвид
становищата на страните в проведеното съдебно заседание пред настоящата
инстанция и след проверка на НОХ дело
№ 1847/2017 год. по описа на Старозагорския
районен съд, въззивния
съд стигна до извода, че подадения протест срещу постановената
първоинстанционна присъда е ОСНОВАТЕЛЕН, поради следните съображения.
За да постанови своята присъда, по отношение на подсъдимия
Н.В.И., районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
През 2014 год. в гр.
Панагюрище подсъдимия Н.В.И. закупил от Ц.
и П.К. МПС - лек автомобил марка ”Т.Л.К.”. В съответният срок и ред регистрирал
лекия автомобил в сектор ”Пътна Полиция” към ОД на МВР - Стара Загора. На
04.07.2014 год. от служител в сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР - Стара
Загора подсъдимия И. получил рег.
номер на л.а.”Т.Л.К.”, а именно ***********, както и двата
регистрационни талона изискуеми по закон. В големият регистрационен талон на
автомобила, представляващо Свидетелство за регистрация Част І с № ***********/04.07.2014 год., издаден за лек автомобил
марка ”Т.Л.К.”, с рег. № ***********, в графа (Р.2)
била изрично отразена мощността му, а именно 120 kw /киловатчаса/, което отговаряло на
действителната мощност на автомобила и съответствало на отразеното, в
придружаващите документи автомобила, касаещи регистрацията на превозното
средство в сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР - Стара Загора, на името на
подсъдимия Н.В.И..
След това подсъдимия Н.В.И.,
по силата на закона - чл. 54, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси,
следвало да декларира превозното си средство в отдел ”Местни Данъци и такси” в
Дирекция ”Финанси, бюджет и счетоводни дейности” при Община - Стара Загора, за
да му се открие партида и ежегодно да заплаща местен данък.
На 08.07.2014 год. подсъдимия Н.И.
отишъл в отдел ”Местни Данъци и такси” в ”Дирекция Финанси, бюджет и счетоводни
дейности” при Община - Стара Загора, където на съответното гише подал
изискуемата декларация по чл. 54, ал. 1
от Закона за местните данъци и такси за притежавания от него лек
автомобил марка ”Т.Л.К.”, с рег. № ***********,
като попълнил декларация, удостоверяваща, че мощността на ново придобития
автомобил марка ”Т.Л.К.”, с рег. № ***********е
74 kw /киловатчаса/. Попълнена от служител и подписана лично от него декларация
подсъдимия И.
подал пред орган на властта - длъжностното лице в отдел ”Местни Данъци и такси”
в Дирекция ”Финанси, бюджет и счетоводни дейности” при Община - Стара Загора-старши
специалист по приходите св. М.С.П., която я приела и завела с входящ номер ДК *********** на 08.07.2014 год. Като
приложение към декларацията подсъдимия И. е приложил изискуемите по закон документи,
ксерокопия.
По този начин подсъдимия имал намерение
да избегне заплащането на данъчно задължение, като вместо дължимите за
превозното средство – автомобил с мощност 120 kw данъчни задължения годишно, в размер
на 166,50лв. подсъдимият цял да заплаща дължимите за автомобила с мощност 74 kw данъчни задължения годишно, в размер
на 22,48 лева.
От заключението на изготвената в хода на ДП почеркова експертиза № 592 от 07.10.2016
год. от БНТЛ при ОД - МВР - Стара Загора се установило, че подписът след декларатор
в процесната декларация с входящ номер ДК ********** от
08.07.2014 год. е бил положен от подсъдимия Н.И..
Съгласно разпоредбите на чл. 4 от Закона за местните данъци и такси
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В
производствата служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчни задължения - на публични изпълнители. Когато в нормативен акт е
предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за задължения за данъци и
такси по този закон се представя удостоверение само за задълженията за данъци и
такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на задълженото лице.
Служителите се определят със заповед на Кмета на общината. Кметът на общината
упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.
Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в размер до
100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до
една година, от датата на издаване на разрешението е кметът на общината, а в
останалите случаи е общинският съвет.
В Община - Стара Загора е била приета
Наредба за определяне и администрирането на местни данъци и такси на
територията на Община - Стара Загора. Със заповед на Кмета, на основание чл. 44,
ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 8 от
ЗМДТ, във връзка с правилното функциониране и прилагане на системата за
финансово управление и контрол, са били регламентирани и вътрешни правила за
приемане и обработване на декларации по ЗМДТ.
Съобразно трудовия си договор и
длъжностната си характеристика св. М.С.П. на 08.07.2014 год. е изпълнявала
правата и задълженията си на орган по приходите – старши специалист по
приходите. Съответно и с оглед изложеното по-горе по надлежния ред същата е
била натоварена с властнически функции, съобразно вменените и преки задължения
в областта й на дейност П. е длъжностно лице, влизащо в структурата на местната
изпълнителна власт, която разполага с правомощия да издава задължителни
предписания на неограничен кръг лица, поради което има качеството на орган на
властта по смисъла на закона.
Видно от приложената справка от отдел
”Местни Данъци и такси” в Дирекция ”Финанси, бюджет и счетоводни дейности” при
Община - Стара Загора, дължимия годишен данък за превозното средство л.а. марка
”Тойота Ланд Круизер”, с рег. № ***********,
собственост на подсъдимия Н.И., изискуем по силата на закона - чл. 54, ал. 1 от
Закона за местните данъци и такси, е в размер на 166,50 лв., при действителната
мощност на автомобила от 120 kw
киловатчаса.
От приложената справка от отдел ”Местни
Данъци и такси” в Дирекция ”Финанси, бюджет и счетоводни дейности” при Община -
Стара Загора, е видно, че подсъдимия Н.И. е платил годишен данък за 2014 год. в
размер на 22,48 лв. за превозното си средство негова собственост, т.е. дължим
данък при мощност на автомобила от 74 kw, при действителни 120 kw /киловатчаса/.
От приложената справка от отдел ”Местни
Данъци и такси” в ”Дирекция Финанси, бюджет и счетоводни дейности” при Община -
Стара Загора, е видно, че подсъдимия И. е платил и начисления му годишен данък
за 2015 год. и 2016 год.
Гореизложената
фактическа обстановка районният съд е приел, че се установява от съвкупната
преценка на събраните по делото и приобщени по съответният ред доказателства.
В
обясненията си пред районния съд подсъдимият И. не оспорва описаната в акта
фактическа обстановка. Твърди, че не е
обърнал внимание в детайлите на попълнената от св. М.П. декларация, след което
я подписал. Впоследствие, след образуване на ДП подал коригираща декларация и
заплатил лихви и глоби, каквито са изчислили служителите в Община - Стара
Загора. Изразява критично отношение и съжалява за постъпката си.
Въззивният
съд счита, че правилно са кредитирани с доверие обясненията на подсъдимия И.,
тъй като същите макар и лаконични са последователни и непротиворечиви. Няма
спор, че за лек автомобил марка ”Т.Л.К.”, с рег. № ***********, собственост на подсъдимия Н.И. са били налице две свидетелства за регистрация на МПС, част І, с
номера ***********, удостоверяващо
мощност на автомобил от 120 киловатчаса и № ***********, удостоверяващо мощност на автомобила от 74 киловатчаса и това
изпълва от обективна страна състава на чл. 313, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, тъй като първото е представено пред сектор ”ПП” към
ОД на МВР - Стара Загора, а второто при подаване на следващата се по чл. 54,
ал. 1 от ЗМДТ декларация. Престъплението е осъществено и от субективна страна,
като подсъдимия И. е съзнавал, че потвърждава неистина в писмена декларация,
дадена пред орган на властта – служител на отдел “Местни Данъци и такси“ в
Дирекция “Финанси, бюджет и счетоводни дейности“ при Община Стара Загора за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно, че собственият
му лек автомобил марка “Т.Л.К.“, с рег. № ***********, е с мощност на двигателя 74 kw, при действителни 120 kw. Това
обстоятелство е било установено от собствените му обяснения, както и от тези на
разпитаните в хода на производството свидетели.
Видно
от справката за съдимост се установява, че подсъдимият е с чисто съдебно
минало. В хода на съдебното следствие не са ангажирани доказателства против
него да са образувани други досъдебни производства или да има противообществени
прояви.
При така възприетата за установена фактическа обстановка въззивния съд намира, че действително са налице
правните изводи на прокурора за наличие на деяние по чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1
от НК, като не споделя констатациите на първоинстанционния съд, че се касае за хипотезата
на чл. 9 ал. 2 от НК.
Възраженията на защитата, че
подаването от подсъдимия на коригираща декларация и заплащането на разликата до
реално дължимия данък водело до несъставомерност на деянието, не се споделят от
въззивния съд, тъй като деянието по чл. 313, ал. 2, вр. ал.1 от НК е било
довършено с подаване на декларацията, в която е потвърдена неистина пред орган
на властта, което в случая е станало на 08.07.2014 год. и последващите действия, извършени от подсъдимия, във
връзка с декларирането, биха могли да имат отношение единствено при
индивидуализацията на наказанието.
Въззивният съд, след
внимателен и задълбочен анализ на писмените доказателства, събрани в хода на
досъдебното и съдебно производство и след оценка на гласните доказателства намира,
че в случая при постановяването на присъдата от Старозагорския районен съд е
нарушен материалния закон, тъй като безспорно по делото е доказано, че от
обективна и субективна страна подсъдимия Н.В.И. с
деянието си, извършено на 08.07.2014 год. в гр. Стара Загора е извършил престъпление по
чл. 313, ал. 2, вр. ал.1 от НК. От субективна страна деянието е извършено
виновно, при пряк умисъл, тъй като И. е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието, доказателство за което е приложеното към декларацията - копие на
свидетелство за регистрация с невярно съдържание, и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
Становището на защитата, че
се касае за маловажен случай, не се споделят от настоящия състав на въззивния
съд, тъй като деянието не разкрива нито една от хипотезите, предвидени в чл. 9,
ал. 2 от НК. Това, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК са основания за
освобождаването му от наказателна отговорност, но не са от естество, наред с
трудовата и семейната му ангажираност и висшето му образование, да обосноват
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Не може да се приеме, че деянието не е
обществено опасно, тъй като престъплението по чл. 313 от НК е формално и същото
е довършено с невярното деклариране от страна на извършителя, като в случая въз
основа на него е причинена и щета на общинския бюджет, в размер на разликата
между платения и реално дължим данък за трите поредни години. Макар този размер
да не е значителен, не може да не се отчете, че всъщност целения от подсъдимия
резултат към момента на невярното деклариране е бил да плаща и занапред занижен
размер на данъка върху притежавания автомобил, което е било преустановено
единствено в резултат на образуваното срещу него наказателно производство. При
оценка на обществената опасност на деянието и на дееца не може да не се отчете
и това, че за реализиране на процесното престъпление подсъдимият се е ползвал
от свидетелство за регистрация на превозно средство с невярно съдържание.
Предвид гореизложеното
въззивния съд счита, че следва да отмени изцяло постановената от Районен съд –
Стара Загора присъда и да постанови нова такава, с която да признае подсъдимия Н.В.И.
за виновен в извършване на престъпление по
чл. 313, ал. 2 вр. с ал.1 от НК
Вид и размер на наказанието:
При
определяне видът и размерът на наказанието на подсъдимия Н.В.И. въззивният съд намери, че следва да му се
наложи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, тъй като същия е с чисто съдебно минало, добри
характеристични данни, семеен, с висше образование, трудово ангажиран.
Настоящата инстанция намери,
че в случая са налице условията за прилагане института на чл. 78а от НК, поради
което освободи от наказателна отговорност подсъдимия Н.В.И. и му наложи административното наказание „Глоба“ в минималния
размер от 1000 лева, като счита, че с това наказание ще се постигнат целите на
чл. 36 от НК.
Водим от горните мотиви
Окръжен съд – Стара Загора постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.