РЕШЕНИЕ
№ 526
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20215300102340 по описа за 2021 година
Ищцата Ю. М. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес – ****, представлявана
от пълномощника си адвокат Н.Г., твърди, че с платежно нареждане от 19.09.2016 г. е
заверила сметката на Г. Л. С. със сумата от 80 000 лв., която е получена от последната
и се държи без правно основание, с оглед на което моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответницата да й заплати тази сума ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 13.09.2021 г., до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо Закон за задълженията
и договорите.
Ответницата Г. Л. С. с ЕГН **********, от ****, представлявана от
пълномощника й адвокат И.К., не се оспорва обстоятелството, че на 19.09.2016 г.
ищцата й е превела по банков път сума в размер на 80 000 лева, но твърди, че е налице
правно основание за получаването й, тъй като : в подписано на 14.12.2018 г.
Споразумение страните са установили в отношенията помежду си, че ответницата е
учредила ипотека върху следния свой собствен недвижим имот, представляващ СОС с
идентификатор 56784.519.734.1.1 по КККР на ***, с адрес – ***, ***, с предназначение
– жилище, апартамент, с площ от 124,60 кв. м., ведно с прилежащи части – таванско
помещение с площ от 85,40 кв. м. и изба с площ от 17,12 кв. м. ведно с 3/5 ид. ч. от
общите части на сградата, като обезпечение по сключен на 20.06.2017 г. между ищцата
и „***“ ЕАД договор за банков кредит в размер на 205 000 лв., като преди
учредяването на тази ипотека с нотариален акт от 02.09.2016 г. ответницата е учредила
и друга ипотека върху същия недвижим имот като обезпечение по сключен между
ищцата и „***“ ЕАД на 30.08.2016 г. договор за банков кредит в размер на 160 000 лв.,
задълженията по който са погасени с част от отпуснатите средства по договора за
банков кредит от 20.06.2017 г., като именно даденото от ответницата обезпечение в
1
полза на ищцата по първия договор за банков кредит от 30.08.2016 г. е дало основание
на последната да извърши превода на сумата от 80 000 лева по банков път на
19.09.2016 г. като обезщетение за намалената стойност на имота в резултат от
учредяването на ипотека върху него; тези отношения между страните са довели до
сключването и на Споразумението от 14.12.2018 г., в което те са се съгласили, че в
резултат от учредената на 23.06.2017 г. ипотека, обезпечаваща получения от ищцата
кредит в размер на 205 000 лева, е намалена стойността на имота, предоставен в
обезпечение на този кредит, със сумата от 110 000 лева, която сума ищцата е признала,
че дължи на ответницата като обезщетение за намалената стойност на имота, тъй като
до датата на подписване на споразумението ответницата е получила сумата от 80 000
лв. като обезщетение за намалената стойност на имота при първоначалното учредяване
на ипотека в полза на ищцата, както и сумата от 9000 лева – продажна цена,
формирана с оглед наличието на учредена върху имота ипотека – така, при възприета
от ищцата в исковата молба, по която е образувано гр. д. № 2352 по описа на Окръжен
съд – Пловдив за 2021 г., пазарна цена на имота от 205 000 лв., равняваща се на
стойността на обезпеченото вземане, получено от нея под формата на банков кредит,
при посочена в сключения между ответницата и трето лице на 30.10.2017 г. договор за
покупко-продажба на ипотекирания имот цена от 9000 лева и при възприета в
Споразумението сума на намалена пазарна цена на имота в резултат от учредената
ипотека в размер на 110 000 лева, разликата до пълния размер на пазарната стойност на
имота от 205 000 лв. се равнява на 80 000 лева, поради което последната не е получена
без правно основание. В случай на уважаване на предявения иск ответницата моли да
бъде извършено прихващане на вземането й срещу ищцата за плащане на сумата от
110 000 лева, представляваща обезщетение за намалената цена на ипотекирания имот,
дължимо по силата на подписаното на 14.12.2018 г. Споразумение, намиращо своето
правно основание в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, срещу задължението й, предмет
на настоящото дело.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните и признанието на
ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира следното :
В основата на неоснователното обогатяване стои принципът на справедливостта,
препятстващ разместването на имущество при липса на признато от закона основание.
При отклонение от него в закона – чл. 55 и следващите Закон за задълженията и
договорите /ЗЗД/, са предвидени правни възможности за защита от обогатяване. Една
от тях е кондикционният иск по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за връщане на
получено при липса на основание, за уважаването на който следва да са налице
следните предпоставки: предаване, съответно получаване на нещо при начална липса
на основание.
Ответницата не оспорва, а и се установява от приетия като доказателство и
неоспорен заверен препис на Извлечение за периода от 19.09.2016 г. до 19.09.2016 г. от
сметка ****, чийто титуляр е Ю. М. П. /лист 5 от делото/, че на 19.09.2016 г. ищцата е
превела по банкова сметка на ответницата с ****, сума в размер на 80 000 лева с
основание за превода : „захранване на сметка“.
Следователно налице е предаване от ищцата, съответно получаване от страна на
2
ответницата на пари на стойност 80 000 лева.
Доколкото ищцата твърди, че между нея и ответницата не съществува валидно и
годно правно основание нито към 19.09.2016 г., нито към датата на завеждане на
исковата молба в съда за състоялото се разместване на блага, то в тежест на последната
съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК бе да установи твърдяното в отговора на исковата молба
основание за получаване на сумата и в частност, че тя е платена като обезщетение за
намалената стойност на следния неин собствен недвижим имот : СОС с идентификатор
56784.519.734.1.1 по КККР на ***, с адрес – ***, ***, с предназначение – жилище,
апартамент, с площ от 124,60 кв. м., ведно с прилежащи части – таванско помещение с
площ от 85,40 кв. м. и изба с площ от 17,12 кв. м. ведно с 3/5 ид. ч. от общите части на
сградата, върху който тя е учредила договорна ипотека като обезпечение по договор за
банков кредит, сключен между Ю.П. и третото лице „***“ ЕАД на 30.08.2016 г.
В тази насока с отговора на исковата молба са представени и се приеха като
доказателства заверени преписи на : два договора за ипотечен кредит и погасителни
планове към тях, два нотариални акта за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот, Молба-съгласие за заличаване на ипотечно вписване, два нотариални
акта за покупко-продажба на недвижим имот, споразумение и искова молба, от които в
унисон с твърденията на ответницата се установява, че :
- на 30.08.2016 г. ищцата и третото лице Г.Н. П., в качеството им на
кредитополучатели, са сключили с „***“ ЕАД Договор за ипотечен кредит, по който
банката им е отпуснала кредит в размер на 160 000 лева за финансиране на текущи
потребности, с падеж – 14.09.2046 г., сумата по който е усвоена на 14.09.2016 г.;
- дванадесет дни преди това – на 02.09.2016 г., Г.С., в качеството си на трето
задължено лице – ипотекарен длъжник, е учредила в полза на „***“ ЕАД договорна
ипотека върху следния свой собствен недвижим имот : СОС с идентификатор
56784.519.734.1.1 по КККР на ***, с адрес – ***, ***, с предназначение – жилище,
апартамент, с площ от 124,60 кв. м., ведно с прилежащи части – таванско помещение с
площ от 85,40 кв. м. и изба с площ от 17,12 кв. м. ведно с 3/5 ид. ч. от общите части на
сградата, за обезпечаване на цялото вземане на банката по договора за ипотечен кредит
от 30.08.2016 г., като ипотеката е вписана в Служба по вписванията – *** в Акт № 79,
том 8/02.09.2016 г.;
- на 20.06.2017 г. ищцата и третото лице Г.Н. П., в качеството им на
кредитополучатели, са сключили с „***“ ЕАД Договор за ипотечен кредит, по който
банката им е отпуснала кредит в размер на 205 000 лева за финансиране на текущи
потребности, с падеж – 27.06.2047 г., сумата по който е усвоена на 27.06.2017 г.;
- четири дни преди това – на 23.06.2017 г., Г.С., в качеството си на трето
задължено лице – ипотекарен длъжник, е учредила в полза на „***“ ЕАД договорна
ипотека върху гореописания недвижим имот за обезпечаване на цялото вземане на
3
банката по договора за ипотечен кредит от 20.06.2017 г., като ипотеката е вписана в
Служба по вписванията – *** в Акт № 125, том 6, дело № 10002/2017 г.;
- на 30.10.2017 г. ответницата е продала на третото лице С.Г.Т. ипотекирания в
полза на „***“ ЕАД недвижим имот за сумата от 9500 лв., като договорът за покупко-
продажба е сключен във формата на Нотариален акт № 094, том ІІ, рег. № 3190, дело №
262/2017 г. на Нотариус рег. № *** - С.Д., с район на действие – Районен съд – ***,
вписан в Служба по вписванията – *** дв. вх. рег. № 34051/30.10.2017 г., вх. рег. №
3483/30.10.2017 г., Акт № 141, т. 96, дело № 19148/2017 г.;
- на 15.11.2017 г. в Агенция по вписванията – *** е вписано съгласието на „***“
ЕАД за заличаване на вписването на договорна ипотека под акт № 79, том 8/02.09.2016
г.;
- на 16.11.2017 г. третото лице С.Т. е продало на третото лице С.П. ипотекирания
в полза на „***“ ЕАД недвижим имот за сумата от 20 000 лв., като сделката е сключена
във формата на Нотариален акт № 104, том ІІ, рег. № 3400, дело № 272/2017 г. . на
Нотариус рег. № *** - С.Д., с район на действие – Районен съд – ***, вписан в Служба
по вписванията – *** дв. вх. рег. № 36536/16.11.2017 г., вх. рег. № 37387/16.11.2017 г.,
Акт № 90, т. 104, дело № 20545/2017 г.;
- повече от година по-късно - на 14.12.2018 г., третото лице С.П., в качеството
му на кредитор, ищцата Ю.П., в качеството й на длъжник, ответницата, в качеството й
на ипотекарен длъжник и третото лице Н.П. в качеството му на поръчител и отговарящ
солидарно с длъжника Ю.П., са подписали Споразумение с нотариална заверка на
подписите рег. № 7904/14.12.2017 г. на Нотариус рег. № *** - В.З., с район на действие
– Районен съд – ***, в което са обективирани следните техни изявления : 1. приели са
за установено в отношенията помежду им, че кредиторът С.П. е закупил от С.Т.
недвижим имот, съставляващ : СОС с идентификатор 56784.519.734.1.1 по КККР на
***, с адрес – ***, ***, с предназначение – жилище, апартамент, с площ от 124,60 кв.
м., ведно с прилежащи части – таванско помещение с площ от 85,40 кв. м. и изба с
площ от 17,12 кв. м. ведно с 3/5 ид. ч. от общите части на сградата, който имот С.Т. е
придобил от Г.С., както и че двете сделки са сключени при наличието на учредена
върху имота договорна ипотека от Г.С. за обезпечаване на банков кредит, получен от
длъжника Ю.П. и Г. П., в качеството им на длъжници по ипотечния кредит /чл. 1/; 2.
приели са за установено, че и двете сделки са извършени от продавачите на стойност
по-ниска от пазарната цена на имота с оглед наличието на договорната ипотека,
учредена в полза на „***“ ЕАД за обезпечаване на получения от длъжника и Г. П.
банков кредит /чл. 2/; 3. приели са, че с оглед на вътрешните отношения между
длъжниците по ипотечния кредит и ипотекарния длъжник, довели до учредяване на
договорната ипотека върху имота, учредяването на последната от страна на
ипотекарния кредитор в полза на длъжниците, последните са допринесли за
4
намаляване на пазарната цена на имота със сумата от 110 000 лева, която сума
ипотекарният кредитор не е могъл да получи при продажбата на имота на С.Т., както и
при последващата продажба към С.П., по вина на длъжниците по ипотечния кредит
Ю.П. и Г. П., която сума последните дължат на ипотекарния кредитор като
обезщетение за намалената продажна цена на имота /чл. 3/; 4. във връзка с
установеното в ч. 1, чл. 2 и чл. 3 от споразумението страните са се съгласили , че
ако кредиторът С.П. погаси изцяло /еднократно или на части/ задължението,
обезпечено с вписаната съгласно Нотариален кат № 125, т. 6, дв. вх. рег. №
18381/23.06.2017 г. договорна ипотека в полза на „***“ ЕАД, за да освободи имота от
тежестта, създадена от ипотеката, ще се счита, че е погасил и задължението на
длъжниците по ипотечния кредит Ю.П. и Г. П. към ипотекарния кредитор Г.С.,
уточнено в чл. 3, с оглед на което Ю.П. ще му възстанови сумата от 110 000 лева, която
кредиторът С.П. ще предаде на ипотекарния длъжник Г.С. като възстановена стойност
на продадения недвижим имот, намалена заради наличието на вписана договорна
ипотека към датата на продажбите /чл. 4/; 5. длъжникът Ю.П. се е задължила да
погаси към кредитора С.П. сумата от 110 000 лева на вноски както следва : в
едномесечен срок след заличаване на договорната ипотека, вписана с Нотариален акт
№ 125, т. 6, дв. вх. рег. № 18381/23.06.2017 г. – 15 000 лв., а остатъкът от 95 000 лв. –
на равни вноски от по 600 лв. месечно, считано от първия месец, следващ месеца, в кой
то е дължима вноската от 15 000 лв. до окончателното изплащане на сумата /чл. 5/; 6.
при неплащане от страна на длъжника на която и да било от вноските по чл. 5 в
уговорените срокове, след като кредиторът С.П. е погасил задължението по
договорната ипотека и е заличил същата в имотния регистър, той има право да счита
цялото вземане за предсрочно изискуемо и да се снабди с изпълнителен лист спрямо
длъжника Ю.П., както и да събира дължимите му суми по принудителен ред със
съдействието на съдебен изпълнител, като същото право спрямо кредитора С.П. има и
ипотекарния кредитор Г.С. по отношение на сумите, които са станали изискуеми в
негова полза съгласно уговорките по споразумението, но не са му заплатени от
кредитора С.П. /чл. 6/.
- на 13.09.2021 г. в Служба „Регистратура“ на Окръжен съд – Пловдив е
подадена исковата молба, по която е образувано настоящото дело;
- ден по-късно – на 14.09.2021 г., ищцата е подала друга искова молба в
Окръжен съд – Пловдив, по която е образувано гр. д. № 2352/21 г., с която е предявила
искове за прогласяване за недействителни спрямо нея както на сключения между
ответницата и третото лице С.Т. на 30.10.2017 г. договор за покупко-продажба на
ипотекирания недвижим имот, така и на договора за покупко-продажба на същия,
сключен на 16.11.2017 г. между третите лица С.Т. и С.П., основавайки ги именно на
процесното вземане, като при прочита на исковата молба в дисонанс с твърдението на
ответницата не се установява да е налице признание на ищцата за наличие на
5
облигационни отношения помежду им, послужили като основание за извършеното от
нея плащане на исковата сума от 80 000 лв.
Бе разпитан като свидетел и М. С. – дъщеря на ответницата и бивша приятелка
на сина на ищцата Б. П., с който тя е живяла в периода *** г., според показанията на
която : докато живеели с Б. обсъждали варианти как да изкарат пари за някакъв бизнес
и той решил да внася *** от ***, които да поправя и продава в ***; нямали пари,
поради което започнали да обмислят вариант за кредит от банка, като поради
обстоятелството, че нямало кой да даде толкова пари, започнали да обсъждат и
варианта наследствената къща на майка й да се ипотекира в тяхна полза; говорила с
майка си и тя се съгласила, но къщата вече била обявена за продан след смъртта на
баба й и дядо й и се стигнало до решението, че половината от кредита ще „…го
направим обезщетение, защото пазарната цена веднага пада с една ипотека.“
Въз основа на анализа на събраните по делото и коментирани в предходното
изложение писмени и гласни доказателства не може да се направи категоричен извод за
твърдяното от ответницата основание за получаване на исковата сума.
В действителност с оглед на установеното в периода 2010/2011 г. – 2017/2018 г.
фактическо брачно съжителство между децата на страните и учредените от
ответницата като обезпечения по сключените между ищцата и „***“ ЕАД два договора
за ипотечен кредит две договорни ипотеки върху собствения й недвижим имот, то
очевидно те са поддържали близки отношения, изградени на доверие, но сами по себе
си тези отношения не съставляват годно основание за получаването/задържането на
сумата от 80000 лв. от страна на ответницата.
С оглед на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, недопускаща свидетелски
показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв. и липсата на
съгласие от ищцовата страна за допускане на гласни доказателствени средства за
установяване на твърдението на ответницата за поемане на задължение от страна на
Ю.П. да я компенсира във връзка с учредените от Г.С. договорни ипотеки, то и
показанията на свидетелката М. С. в частта им, че се стигнало до решението, тъй като
пазарната цена на къщата придобита по наследство от майката й щяла да се намали с
една ипотека, то половината от получения кредит да бъде обезщетение за това, като
недопустими съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не ще бъдат обсъдени при постановяване
на настоящия съдебен акт.
В останалата си част показанията на свидетелката са изключително общи,
неконкретни и нелогични – свидетелката не уточни кога тя и приятелят й Б. П. са взели
решение да развиват бизнес с внос на *** от *** и техния *** и продажба в *** и защо
не те двамата, а някой друг е трябвало да взема кредит за реализиране на това тяхно
бизнес начинание; същевременно, ако се приеме, че родителите им са взели решение да
им помогнат за осъществяването му, то възниква въпросът защо майката на
свидетелката се е съгласила да ипотекира собствения си недвижим имот „..в тяхна
полза“, т. е. в полза на ищцата и на сина й, доколкото дейността е следвало да се
реализира не от Ю.П., а от сина на последната и от дъщерята на ответницата, с оглед
на което въз основа на тези показания не се установяват действителните фактически
отношения между страните, довели до учредяването на двете договорни ипотеки от
страна на ответницата.
6
Приетият като доказателство заверен препис на Споразумение с нотариална
заверка на подписите рег. № 7904/14.12.2017 г. на Нотариус рег. № *** - В.З., с район
на действие – Районен съд – ***, не третира отношения между страните във връзка с
учредената от страна на ответницата договорна ипотека като обезпечение по
сключения на 30.08.2016 г. между ищцата и третите лица Г. П. и „***“ ЕАД договор за
ипотечен кредит, а признание на ищцата за наличието на основание за даването на
сумата от 80000 лв. на ответницата на 19.09.2016 г. не е обективирано в исковата
молба, по която е образувано висящото пред Окръжен съд – Пловдив, І гр. с. гр. д. №
2352/21 г., с оглед на което и предвид гореизложеното съдът намира, че до датата на
приключване на съдебното дирене по делото ответницата не установи при условията
на главно и пълно доказване твърдението си, че сумата от 80000 лв. е получена като
обезщетение за намалената стойност на собствения й придобит по наследство
недвижим имот поради учредената върху него договорна ипотека като обезпечение по
сключения между ищцата и третите лица Г. П. и „***“ ЕАД на 30.08.2016 г. договор за
ипотечен кредит в размер на 160 000 лв., а от тук приема и че липсва основание за
извършването на паричния превод на 19.09.2016 г., поради което е налице неоправдано
разместване на имуществени блага от правната сфера на ищцата в правната сфера на
ответницата и съгласно чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД полученото без основание
подлежи на връщане. Ето защо предявеният иск като доказан по основание и размер
следва да бъде уважен.
С оглед на приетата основателност на кондикционния иск, то осъществило се е и
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявеното с отговора на исковата
молба възражение за прихващане.
С него ответницата твърди, че предявява вземане за намалената стойност на
собствения й недвижим имот поради учредената върху него договорна ипотека като
обезпечение по сключения между ищцата и третите лица Г. П. и „***“ ЕАД на
20.06.2017 г. договор за ипотечен кредит в размер на 205 000 лв., което произтича от
Споразумение с нотариална заверка на подписите рег. № 7904/14.12.2018 г. на
Нотариус рег. № *** – В.З., с район на действие – Районен съд – ***.
При прегледа на съдържанието на този диспозитивен документ, в който като
страни са посочени ищцата, в качеството й на длъжник, третото лице С.П., в
качеството му на кредитор, ответницата в качеството й на ипотекарен длъжник и
третото лице Н.П., в качеството му на поръчител, направен по-горе в настоящото
изложение се констатира, че в действителност страните по него са приели, че с оглед на
вътрешните отношения между длъжниците по договора за ипотечен кредит, като
обезпечение по който Г.С. е учредила договорна ипотека съгласно Нотариален акт №
125, т. 6, дв. вх. рег. № 18381/23.06.2017 г., и ипотекарния длъжник, които вътрешни
отношения са довели до учредяването на договорната ипотека, длъжниците са
7
допринесли за намаляване на пазарната цена на ипотекирания имот със сумата от 110
000 лв., която ипотекарният кредитор не е могъл да получи при продажбата на имота
си по вина на длъжниците и която те му дължат като обезщетение за намалената
продажна цена на имота, но в разпоредителната част на споразумението договарящите
се са се съгласили, че ако кредиторът С.П. погаси дълга обезпечен с договорната
ипотека, ще се счита, че е погасил и задължението на длъжниците по ипотечния кредит
Ю.П. и Г. П. към ипотекарния кредитор в размер на 110 000 лв., представляващо
обезщетение за намалената продажна цена на имота, като в този случай длъжникът
Ю.П. е пола задължение към кредитора С.П. да му заплати сумата от 110 000 лева,
която сума последният се е задължил да предаде на ипотекарния кредитор.
Изхождайки от предмета на споразумението – уреждане на отношения между
страните, произтичащи от продажбата на следния недвижим имот: СОС с
идентификатор 56784.519.734.1.1 по КККР на ***, с адрес – ***, ***, с предназначение
– жилище, апартамент, с площ от 124,60 кв. м., ведно с прилежащи части – таванско
помещение с площ от 85,40 кв. м. и изба с площ от 17,12 кв. м. ведно с 3/5 ид. ч. от
общите части на сградата, от третото лице С.Т. на третото лице С.П., който продавачът
Т. е придобил от Г.С. и наличието към датата на продажбата на учредена от Г.С. върху
имота договорна ипотека като обезпечение по сключения на 20.06.2017 г. между Ю.П.
и третите лица Г. П. и „***“ ЕАД договор за ипотечен кредит за сумата от 205 000 лв.,
настоящият състав приема, че то има характеристиките на спогодба по смисъла на чл.
365 и сл. ЗЗД, която освен декларативно има и преобразуващо действие. Със
сключването му съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД страните са били обвързани от
споразумението, то е породило целените с него и разпоредени от чл. 365 ЗЗД правни
последици, като посредством същото е уговорено възникване на задължения за ищцата
към кредитора С.П. и на последния към Г.С. при посочените в споразумението
условия, но не и в полза на ответницата срещу ищцата, с оглед на което в разрез с
твърденията на пълномощника на ответната страна съдът приема, че споразумението
не източник на предявеното с възражението за прихващане вземане, поради което
същото като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищцата сумата от 9212.90 лв. разноски по производството, в това число : 3200 лв.
държавна такса по производството; 5 лв. държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение; 5 лв. държавна такса за издаване на обезпечителна заповед; 6000 лв.
адвокатско възнаграждение; 2.90 лв. банкова такса за превод.
По изложените съображения съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Л. С. с ЕГН **********, от ****, да заплати на Ю. М. П. с ЕГН
**********, със съдебен адрес – ****, сумата от 80000 лв. преведена от П. по банкова
сметка на С. ****, на 19.09.2016 г., като получена без правно основание, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 13.09.2021 г., до
8
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от Г. Л. С. с ЕГН **********, от ****, възражение за
прихващане на вземането й срещу Ю. М. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес –
****, за плащане на сумата от 110 000 лева, представляваща обезщетение за
намалената цена на следния недвижим имот : СОС с идентификатор 56784.519.734.1.1
по КККР на ***, с адрес – ***, ***, с предназначение – жилище, апартамент, с площ от
124,60 кв. м., ведно с прилежащи части – таванско помещение с площ от 85,40 кв. м. и
изба с площ от 17,12 кв. м. ведно с 3/5 ид. ч. от общите части на сградата, върху който
С. е учредила договорна ипотека като обезпечение по сключен на 20.06.2017 г. между
Ю. М. П. и Г.Н. П., от една страна като кредитополучатели и от друга – „***“ ЕАД,
Договор за ипотечен кредит за сумата от 205 000 лева, дължимо по силата на
подписаното на 14.12.2018 г. Споразумение с нотариална заверка на подписите рег. №
7904/14.12.2017 г. на Нотариус рег. № *** - В.З., с район на действие – Районен съд –
***, срещу задължението на Г. Л. С. за връщане на преведена по банковата й сметка
****, на 19.09.2016 г. от Ю. М. П. сума в размер на 80000 лева, като неоснователно.
ОСЪЖДА Г. Л. С. с ЕГН **********, от ****, да заплати на Ю. М. П. с ЕГН
**********, със съдебен адрес – ****, сумата от 9212.90 лв. /девет хиляди двеста и
дванадесет лева и деветдесет стотинки/ разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9