РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Белоградчик, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20251310100292 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за
установяване съществуване на вземане в размер на 1 541.57 лв. –
главница, лизингови вноски и неустойки и по чл. 86 ЗЗД – законни
лихви.
В Исковата молба ищеца „Йеттел България“ ЕАД сочи, че на 29.12.2021
г. и по повод Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от същата дата, мобилният оператор като
лизингодател, е сключил с ответницата с Б. С. Д. лизингополучател, Договор
за лизинг, с който лизингодателят е предоставил за временно и възмездно
ползване устройство марка HUAWEI Nova Ri 128GB Black, платими чрез
внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 7,99 лв.
По договора за лизинг Д. дължи заплашане на сума в общ размер на 79,90 лв.,
формирана от лизинговите вноски за период от 10.02.2023г. до края на срока
на договора -29.11.2023 г. Вследствие на неизпълнението по споразумението за
1
мобилни услуги с предпочетен помер ++359*********, ответницата дължи
сума в размер на 115,43 лв., представляваща разликата между цената на
устройството HUAWEI Nova 81 128GB Black без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и
начислена във фактура № **********/10.03.2023 г. Излага, че на същата дата –
29.12.2021 г. и по повод горепосоченото споразумение за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор, като лизингодател, е
сключил с Б. С. Д. лизингополучател и Договор за лизинг, с който
лизингодателят предоставя за временно и възмездно поизване пакет базони
аксесоари, платими чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от
които в размер на 3,52 лв. По договора за лизинг се твърди, че ответницата
дължи заплащане на сума в общ размер на 35,20 лв., формирана от
лизинговите вноски за период от 10.02.2023г . до края на срока на договора –
29.11.2023 г.
Ищецът сочи, че на 13.04.2022 г. и по повод горепосоченото
споразумение за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,
мобилният оператор, като лизингодател, е сключил с Б. С. Д. и Договор за
лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване
пакет базови аксесоари, платими чрез внасяне на 23 месечни лизингови
вноски, всяка от които в размер на 4,42 лв. По договора за лизинг, ответницата
Б. Д. дължи заплащане на сума в общ размер на 61,88 лв., формирана от
лизинговите вноски за период от 10.02.2023г. до края на срока на договора
13.03.2024 г. За предпочетен помер ++359*********: На 09.11.2022г. между
ответницата и „Йеттел България" ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги
с предпочетен помер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план,
Тотал с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на
15,99 лв. за 24 месеца. Твърди се, че ответницата не е изпълнявала
задълженията си по договора в общ размер 37,71 лв., представляващи
исплатели абонаментни такси за отчетен период 10.02.2023г. – 09.04.2023г.
Вследствие на пензпълнението и съгласно т. 9 от договора, мобилният
оператор е начислил неустойка в размер на 64,18 лв., която не надвишава
размера на три месечни абонаментни такси ие начислена във фактура
№**********/ 10.05.2023 г. За предпочетен номер ++359*********: На
05.12.2022 г. между ответницата и „Йеттел България" ЕАД, е сключено
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
2
номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план, Интернет +, с
месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 26,99 лв. и
месечен абонамент след първоначания срока на договора в размер на 26,99 лв.
Ищецът твърди в Исковата молба, че ответницата не е изпълнявала
задълженията си по споразумението в общ размер 56,08 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
10.02.2023г. – 09.04.2023 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно Раздел
IV, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор е начислил неустойка в
размер на 67,47 лв., която твърди, че не надвишава размера на три месечни
абонаментни такси и е начислена във фактура № **********/ 10.05.2023 г.
Излага, че на 05.12.2022 г. по повод горепосоченото споразумение с
предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор, като лизингодател, е
сключил с Б. С. Д. – лизингополучател и Договор за лизинг, с който
лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство
марка LENOVO Tab M10 FHD Plus Iron Grey, платими чрез внасяне на 23
месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 11,99 лв. По договора за
лизинг се твърди, че ответницата дължи заплащане на сума в общ размер на
251,79 лв., формирана от лизинговите вноски за период от 10.02.2023 г. до края
на срока на договора – 05.11.2024 г. Вследствие на неизпълнението по
споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,
ответницата дължи сума в размер на 203,84 лв., представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура
№ **********/10.05.2023 г.
Сочи се в Исковата молба, че за предпочетен номер ++359*********, на
05.12.2022 г. между ответницата и Йеттел България" ЕАД е сключен и
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24
месеци с абонаментен план, Интернет 4, с месечен абонамент в размер на
13,99 лв. и промоционален месечен абонамент за първите 6 месеца на срока на
договора в размер на 2,99 лв. Ищецът сочи, че ответницата Д. не изпълнява
задълженията си по договора в общ размер 9,96 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
10.02.2023г. – 09.04.2023г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от
договора, мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 68,90 лв.,
която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена
3
във фактура № **********/10.05.2023г.
Ищецът твърди, че към настоящия момент, предоставените устройства
не са върнати на мобилния оператор. Горепосочените задължения са
индивидуализирани в следните фактури: фактура № **********/ 10.03.2023 г.
за отчетен период 10.02.2023 г. до 09.03.2023г., срок за плащане – 25.03.2023 г.
издадена за сумата от 774.29 лв., представляваща неплатени: -79,90 лв.
Лизингови вноски начислени накуп за устройство HUAWEI Nova 81 128GB
Black за предпочетен помер ++359*********; 35,20 лв. лизингови вноски
начислени накуп за базови аксесоари за предпочетен номер ++359*********;
61,88 лв. лизингови вноски начислени накуп за базови аксесоари за
предпочетен номер ++359*********; 173,21 лв. неустойка за предпочетен
номер ++359*********; -161,61 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен
номер ++359*********; 19,31 лв. абонаментна такса за предпочетен номер
++359*********; 29,08 лв. абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер ++359*********: 11,99 лв. лизингова вноска за предпочетен
номер ++359*********; 6,98 лв. абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер ++359*********; 195, 13 лв. неустойка за предпочетен
намер ++359*********. Сумата по тази фактура се претендира в размер на
359,77 лв., поради извършено частично плащане в размер на 414,52 лв., което
погасява задължението за неустойка за предпочется номер ++359*********,
както и погасява изцяло задължението за неустойка за предпочетен номер
++359********* и частично сума за мобилно устройство за предпочетен номер
++359********* до размер на 115,43 лв. 2. фактура № **********/10.04.2023 г.
за отчетен период 10.03.2023 г. до 09.04.2023г., срок за плащане – 25.04.2023г.,
издадена за сумата от 60.37 лв. представляваща неплатени абонаментни такси
и лизингова вноска, както следва: -18,40 лв. абонаментна такса за предпочетен
номер ++359*********; -26,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер
++359*********; 11,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер
++359*********; 2,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер
++359*********; 3. фактура №**********/10.05.2023г. за отчетен период
10.04.20231 09.05.2023г., срок за плащане – 25.05.2023г., издадена за сумата от
632.20 лв. представляваща неплатени: - 64,18 лв. неустойка за предпочетен
номер ++359*********; -67,47 лв. неустойка за предпочетен номер
++359*********; 227,81 лв. лизингови вноски начислени накуп за предпочетен
номер ++359*********; 203,84 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен
4
номер ++359*********; 68,90 лв. неустойка за предпочетен номер
++359*********; За предпочетен номер ++359*********: На 15.09.2022г. между
ответницата и „Йеттел България" ЕАД е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план, Топтал Макс с
месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 35,99 ли, и
месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 45,99 лв.
Д. не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер 45,34 лв.,
представляващи неплатени абонаментии такси и използвани услуги за отчетен
период 20.01.2023г. - 19.02.2023г. Вследствие на неизпълненисто и съгласно
Раздел II, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор е начислил неустойка
в размер на 140,83 лв., която не надвишава размера на три месечни
абонаментни такси и е начислена във фактура № **********/ 20.03.2023 г.
Ищецът твърди, че на 12.04.2022 г. и по повод Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* от същата дата, мобилният
оператор е предоставил на Б. С. Д., устройство XIAOMI Redmi 9C 32GB Dual
Grey на преференциална цена, посочена в т.5 от договора. В същата точка е
посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на
направената отстъпка. Вследствие на неизпълнението по споразумението за
мобилни услуги Д. дължи сума в размер на 164,43 лв., начислена ла фактура
№**********/ 20.03.2023г., представляваща съразмерна част от направената
отстъпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал
задълженията си по споразумението.
За предпочетен номер ++359*********, на 15.09.2022 г. между Б. Д. и
„Йеттел България" ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план, Drivey 2G
10,99" с месечен абонамент в размер на 10,99 лв. Ищецът твърди, че
ответницата не е изпълнява задълженията си по договора в общ размер 32,98
лв., представляващи неплатени 3 абонаментни такси за отчетен период
20.01.2023г.- 19.04.2023г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от
договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 18,32 лв.,
която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена
във фактура №**********/20.05.2023 г.
На същата дата 15.09.2022 г. и по повод горепосочения договор с
5
предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор е предоставил на Б.
С. Д., устройство марка DRIVEY CAR TRACKER Drivey 2G Car tracker device
на преференциална цена, посочена в т.5 от договора. В същата точка е
посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на
направената отстъпка. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни
услуги ответницата Д. дължи сума в размер на 87,33 лв., начиелена във
фактура №**********/ 20.05.2023г., представляваща съразмерна част от
направената отстънка, като с взет предвид периодът, през който дложникът е
изпълнявал задълженията си по договора. Горепосочените задължения са
индивидуализирани в следните фактури: 1. фактура №**********/20.02.2023г.
за отчетен период 20.01.2023г. - 19.02.2023г., срок за плащане – 07.03.2023г.
издадена за сумата от 56,33 лв., представляваща неплатени абонаментни такси
и използвани услуги, както следва: 45,34 лв. абонаментна такса и използвани
услуги за предпочетен номер ++359*********; 10,99 лв. абонаментна такса за
предпочетен помер ++359*********; 2. фактура №**********/ 20.03.2023 г. за
отчетен период 20.02.2023 г. - 19.03.2023г., срок за плащане – 04.04.2023 г.
издадена за сумата от 316,26 лв. представляваща неплатени: 140,84 лв.
неустойка за предпочетен помер ++359*********; 164,43 лв. сума за мобилно
устройство за предпочетен номер +359*********; 10,99 лв. абонаментна такса
за предпочетен номер 1359896738425; 3. фактура №**********/20.04.2023г. за
отчетен период 20.03.2023 г. - 19.04.2023г., срок за плащане – 05.05.2023г.,
издадена за сумата от 10,99 лв. „представляваща неплатена абонаментна такса
за предпочетен номер 1359896738425; 4. фактура №**********/20.05.2023г. за
отчетен период 20.04.2023 19.05.2023г, срок за плащане – 04.06.2023г.,
издадена за сумата от 105,65 лв. представляваща неплатени: 18,32 лв.
неустойка за предпочетен помер ++359*********; -87,33 лв. сума за мобилно
устройство за предпочетен номер ++359*********.
С оглед на допуснатото неизпълнение от страна на ответницата, на
14.01.2025 г., ишеца „Йеттел България" ЕАД е подал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд София срещу Б. С.
Д., в което се претендират: главница в размер на 1541,57 лв. (хиляда петстотин
четиридесет и един лева и петдесет и седем стотинки) и законна лихва от
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Делото е изпратено на
РС – Белоградчик – по подсъдност и е образувано ч.гр.д. № 91/ 2025г. по описа
на Районен съд Белоградчик. Издадена с заповед за изпълнение, срещу която
6
длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК.
Поради това, ищеца е подал настоящия положителен установителен иск
по чл. 422 ГПК, като претендира, съдът да приеме за установено по
отношение на ответника, че ищеца има съществуващо вземане против
ответника сумата, в общ размер на 1 541.57 лв. (хиляда петстотин четиридесет
и един лева и петдесет и седем стотинки), представляващи неплатени
лизингови вноски по Договорите за лизинг на мобилни устройства и
аксесоари и по договорите за мобилни услуги, ведно със законна лихва, от
подаване на заявлението по чл. 410 от ПК до окончателно изплащане на
вземането, както и направените по заповедното и исковото производства,
разноски.
В подкрепа на исковата молба са представени писмени доказателства.
В открито съдебно заседание, представител на ищеца не се явява.
Представени са подробни Писмени бележки, в които се моли съдът да уважи
предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от процесуалния
представител на ответника. Оспорва предявения положителен установителен
иск. Твърди, че между страните не е възникнало валидно облигационно
отношение, тъй като не е посочено на какво законово основание ответницата
дължи претендираните суми. Сочи, че представените по делото фактури, не са
подписани от страните, поради което и между страните не са възникнали
договорни отношения. Излага доводи, че уговорените неустойки съставляват
неравноправни клаузи, поради което същите са недействителни.
В отрито съдебно заседание, се явява представител на ответницата Б. Д. –
мл. адв. А. М. от САК. В хода на устните състезания, пледира съда да
отхвърли предявения иск, предвид изложените съображения. Претендира
разноски.
Към делото е приложено ч. гр. д. № 91/ 2025 г. по описа на РС –
Белоградчик.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Съобразно разпределената доказателствена тежест с доклада по чл. 146
ГПК, съдът вмени на ищеца да докаже следните обстоятелства: наличието на
валидни облигационни отношения между страните, в това число: сключени
между страните Договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения
7
към тях, Договори за лизинг и Допълнителни споразумения към тях.;
неизпълнение от страна на ответника – че не е изплатил дължимите вноски по
договорите за ползвани мобилни услуги, устройства и аксесоари.; размера на
вземането; че ответницата е изпаднала в забава в плащанията. С оглед
оспорванията с Отговора, от своя страна ответника дължеше доказване на
твърденията си, че договорите между страните са недействителни, тъй като
съдържат неравноправни клаузи.
Съдът, при преценка на така представените по делото писмени
доказателства, намира, че ищеца е доказал наличието на съществували между
него и ответника валидни облигационни правоотношения, обективирани в
приложените по делото договори. С Исковата молба са представени надлежни
писмени доказателства удостоверяващи съществуването на договорни
правоотношения между страните. Доказано по делото се явява и
обстоятелството, че през процесния период ищеца, като мобилен оператор е
предоставил, а ответника е ползвал услугите на мобилния оператор за
телефонни разговори.
Поради това, съдът не се солидаризира с доводите на ответника, че между
страните не са възникнали валидно облигационни правоотношения. От
приложените по делото Договори за мобилни услуги, е видно, че ответницата
Б. Д. е подписала същите в реквизита „Потребител“, като дори
собственоръчно е изписала си трите си имена. По делото не се оспори от
страна на ответника истинността на договорите, не се твърди, че подписа в
реквизита „Потребител“ не е изпълнен от ответницата, поради което и по
никакъв начин не бе оборена доказателствената им тежест.
Видно е, че договорите са подписани от страните по тях, съдържат
необходимите реквизити и договорените условия, като срок, описание на
услугите, тарифен план, продължителността на действие на договора, като са
посочени (по ясен и разбираем начин) и задълженията на абоната -ответник,
както и последиците от неизпълнението им. Освен това, е посочен конкретен
номер, посредством който потребителят се идентифицира сред абонатите на
ищеца. Посочени са предадените активни СИМ карти, които осигуряват
достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор.
Мобилният оператор е издал на ответницата фактури за дължимите
задължения. Представените договори като частен диспозитивен документ не
8
са оспорени от ответницата, тъй като носят подписите на лицата, посочени в
тях като издатели, съгласно чл. 180 ГПК съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в същите са направени от тези лица. Поради
това, съдът зачита като надлежни доказателства по делото представените
договори между ищеца и ответницата.
Тъй като съдът прие, че договорите са валидни, то съгл. чл. 20а, ал. 1 ЗЗД,
същите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с
подписването на процесните договори в правната сфера, за всяка от страните
са възникнали права и задължения, и всеки дължи престация към насрещната
страна, съгласно уговореното.
Нещо повече – месечните абонаментни такси се дължат по силата на
самото сключване на договорите и допълнителните споразумения за мобилни
услуги, след като ответника е получил достъп до мрежата на оператора. След
сключване на договора от волята на потребителя зависи дали ще се възползва
от предоставения достъп и да използва предоставените му услуги или не, но
при всички случаи, той ще дължи уговорената абонаментна такса.
По делото не се оспорва, че Операторът – ищец е изпълнил основното
си задължение да предостави на ответника достъп до мрежата си за периода,
през който се претендират сумите, както и възможност на ответника – абонат,
да ползва мобилни услуги чрез посочените мобилни номера. До приключване
на съдебното дирене ответната страна не е ангажирала доказателства че е
заплатила някаква част от претендираната сума, поради което, съдът приема,
че тези претенции се явяват дължими и основателни. От доказателствата по
делото се установява по безспорен начин, че мобилният оператор е изпълнил
задължението си да осигури достъп до мобилната си мрежа, предоставял е
мобилни услуги през исковия период, поради което за потребителя е
възникнало насрещното задължение да заплаща месечната такса по
уговорените абонаментни планове, както и да заплаща дължимите такси за
използваните от него допълнителни услуги.
Поради това, съдът приема, че ищеца има съществуващо вземане спрямо
ответника за сумите 182.06 лв. – за абонаментни такси.
Съдът приема, че се установи в процеса, неизпълнение от страна на
ответника и по така сключените договори за лизинг. Въпреки, че е закупил
мобилни устройства и базови асесоари, със задължение да ги изплаща на
9
лизинг, ответника от своя страна не е изпълнил дължимата престация – да
плаща на оператора вноските по договора за лизинг.
В разпоредбата на чл. 342, ал. 1 ТЗ, е регламентирано задължението
на лизингополучателя да заплати възнаграждение в полза на лизингодателя за
предоставянето за временно ползване на вещ, предмет на договора. С
подписването на процесните договори за лизинг, съдът приема, че ответникът
е удостоверил получаването на предоставените от лизингодателя устройства и
аксесоари, за което обстоятелство същият дължи заплащането на
възнаграждение в размер установен съгласно уговорените погасителни
планове. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, счита че между
страните са налице валидни облигационно правоотношения по сключени
договори за лизинг с предмет – процесните лизингови мобилни устройства
Не се оспори от страна на ответницата, че не е получила мобилните
устройства по договорите за лизинг. Не се оспори същата да не е подписала
договорите за лизинг с ищеца и да не е приела условията по тези договори.
При това положение, съдът счита, че след като не са платени дължимите
лизингови вноски по погасителните планове по горепосочените договори за
лизинг, претенцията за тях се явява основателна и следва да бъде уважена.
Поради това, съдът приема, че ищецът е изправна страна по процесните
договори за лизинг, като от страна на ответника не са ангажирани
доказателства, от които да бъде видно, че е погасил задълженията си за
плащане на уговорените лизингови вноски, за които са издадени съответните
фактури от дружеството. В тази връзка, съдът намира, че претенциите на
ищеца по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД са
основателни и следва да бъдат уважени в размер на 428.77 лв. – лизингови
вноски и сумата от 617.21 лв. – суми за мобилни устройства.
Процесните договори за мобилни услуги и допълнителни
споразумения съдържат в себе си клауза, че в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на уговорения срок, по вина или по инициатива на
потребителя, или при нарушаване на задълженията му по договора или други
документи, свързани с него, последният дължи заплащането на неустойка.
Това обуславя извода, че неустойка се дължи само при предсрочно
прекратяване по договора или на допълнително споразумение към него, в една
от трите посочени хипотези – по вина на потребителя, при нарушаване от
10
страна на потребителя на договора. Т.е., предпоставка за възникване на
вземанията за неустойки, е прекратяването на договорите за предоставяне на
мобилни услуги.
В конкретния случай ищецът твърди, че поради неплащане на
дължимите суми за предоставени услуги, договорите са прекратени и така
уговорената неустойка е дължима. Действително, мобилният оператор има
право да прекрати договора включително и в случай, че потребителят не е
платил дължими суми след изтичане на сроковете по индивидуалния договор.
Съдът приема, че в случая, обаче, се касае за потребителски договор, като
ответникът – физическо лице, което е поискало ползването на мобилни
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДП на ЗЗП. Следователно, потребителят се ползва от предвидената в ЗЗП
защита, като съдът следи служебно за неравноправни клаузи в
потребителските договори. Съгласно общото правило на чл. 143 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В т. 5 на чл. 143 е конкретизирано, че
неравноправна клауза е такава, която въвежда задължаване за потребителя при
неизпълнение на негови задължения, да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка.
Съдът обаче приема, че за да бъде развален договор за мобилни услуги
сключен между мобилния оператор и потребителя, мобилният оператор е
следвало да се даде подходящ срок на потребителя –длъжник да изпълни
задължението си, с предупреждение, че след изтичане на срока ще смята
договора за развален, така както повелява чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
В случая, ищеца не твърди и не доказа да е отправял каквото и да
изявление до длъжника с което да му даде срок за изпълнение, поради което и
клаузите за неустойка поради едностранно прекратяване на договорите се
явяват нищожни по см. на чл. 26, ал. 1, пр. 1 – во ЗЗД. Нищожността на тези
клаузи обосновава и извод че същите не са породили действие и неустойките
търсени от абоната – потребител не се дължат. Неоснователността на
претенциите с материално правно осн. чл. 92 ЗЗД обоснова извод, че същите
11
подлежат на отхвърляне. ( В този смисъл Решение № 76/13.7.2017 г. по т. д. №
1037/2016 г. на ВКС, ТК, I –во т. о., на Решение № 123/ 17.11.2020 г. по т. д.
698/ 2009 на Второ т. о., ТК, ВКС).
Липсват доказателства ищецът да е упражнил това свое потестативно
право и изявлението му за него да е достигнало до длъжника, за да се приеме,
че е породило действие. Предвид, че не се установи да е налице предсрочно
прекратяване на договорите, а както беше обсъдено по-горе неустойките,
които се претендират се дължат при прекратяване преди изтичане срока на
договорите по вина на потребителя, то съдът намира, че исковите претенции
за неустойки се явяват недоказани, а оттам и неоснователни.
Поради това и предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1
ЗЗД – договорна неустойка за сумата от 728.05 лв., следва да бъдат
отхвърлени, доколкото ищецът не съумя да установи в условията на пълно и
главно доказване елементите от фактически състав, пораждащ право на
неустойка.
Предвид на това, че от страна на ищеца има признание, че ответницата е
заплатила сумата от 414.52 лв., то от общата дължима сума в размер на
1 228.04 лв. (182.06 лв. – абонаментна такса, 428.77 лв. – лизингови вноски и
617.21 лв. – суми за мобилни устройства), следва да бъде приспадната
внесената от ответницата такава в размер на 414.52 лв., поради което ищеца
има съществуващо вземане в размер на 813.52 лв.
Съдът приема, че сумата, внесена от ответницата в размер на 414.52 лв.,
следва да бъде приспадната от сумите дължими за абонаментни такси,
лизингови вноски и суми за мобилни устройства, а не от претендираната
неустойка, тъй като съдът прие, че неустойки по договора не се дължат.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважи частично предявения иск, то
съгл. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да понесе в своя тежест направените
от ищеца разноски по заповедното производство и в настоящия процес,
съобразно уважената част от иска, а именно: 32.68 лв. – държавна такса по
заповедното и исковото производства и 495.02 лв. – адвокатско
възнаграждение по заповедното и исковото производства, като в останалата
част, съдът отхвърля претенцията за разноски.
От своя страна, ответника също има право на разноски, пропорционално
12
на отхвърлената част от иска – съгл. чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв. – по
заповедното и исковото производства. Пропорционално на отхвърлената част
от иска, ищеца дължи на ответника направените от последния разноски по
делото разноски в размер на 658.00 лв. – адвокатско възнаграждение, като в
останалата част до 1 400 лв., отхвърля претенцията за разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от
Марек Слачик и Джейсън Кинг, чрез адв. В. Н. от САК, със служебен адрес:
гр. София, ул. Шандор Петьофи“ № 10, против Б. С. Д., ЕГН **********, с
адрес: с. Т., общ. Р., ул. „.....................“ № .., ИСК по чл. 422 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, СЪЩЕСТВУВА, за сумата: 813.52 лв. (осемстотин и
тринадесет лева и петдесет и две ст.) – дължими абонаментни такси по
Договори за мобилни устройства и допълнителни споразумения към тях,
неплатени лизингови вноски до договори за лизинг и допълнителни
споразумения към тях, и суми за мобилни устройства, ведно със законните
лихви върху главницата, считано от 14.01.2025 г. – датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й изплащане, като
ПРИЕМА, че за разликата до 1 541.57 лв. (хиляда петстотин
четиридесет и един лева и петдесет и седем ст.), вземането НЕ
СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА Б. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Т., общ. Р., ул.
„......................“ № ..., ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Марек Слачик и
Джейсън Кинг, чрез адв. В. Н. от САК, направените от ищеца разноски по
заповедното и исковото производства, както следва: 32.68 лв. – държавна
такса по заповедното и исковото производства, и 495.02 лв. – адвокатско
възнаграждение по заповедното и исковото производства, като в
13
останалата част, съдът отхвърля претенцията за разноски – съгл. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
Парк София, сграда 6, представляван от Марек Слачик и Джейсън Кинг, чрез
адв. В. Н. от САК, ДА ЗАПЛАТИ на Б. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Т.,
общ. Р., ул. „.......................“ № ..., направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение по заповедното и исковото производства в размер
на 658.00 лв. – адвокатско възнаграждение, като в останалата част до 1 400
лв., отхвърля претенцията за разноски – на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
14