№ 9493
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110127149 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу ответника Т.
Д. кумулативно обективно съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1038,79 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект
– гр. София, ул.“Кочо Честименски“ № 76 , ет. 6, ап. 605, за периода от 01.07.2016 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 19.02.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 174,71 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1038,79 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2017 г. до 12.02.2020г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 45,54 лв. – представляващо
възнагражедние за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ул.“Кочо Честименски“ № 76 , ет. 6, ап. 605, за
периода 01.01.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 19.02.2020г. до
окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 7,95 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 45,54
лв. за периода 03.03.2017 г. до 12.02.2020г.
Ищецът посочва, че между страните е налице действително облигационно
отношение, по силата на което е изпълнил задължението за доставяне на топлинна енергия,
а ответника не е заплащал дължимата цена. Моли иска да бъде уважен и присъдени
направените по делото разноски в настоящото производство.
1
В законоустановения срок е депозиран отговор от Т. Д. Д. чрез особения му
представител И. Г., с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Счита, че
не са били представени по заповедното производство в едномесечния срок по чл. 415, ал. 5
ГПК доказателства за предявяване на иска. Сочи, че Д. не е купувач на топлинна енергия.
Твърди, че Д. не е собственик на топлоснабдения имот за процесния период. Посочва, че в
апартамента няма инсталирано отоплително тяло и за него не е извършен реален отчет на
уред за дялово разпределение. Навежда доводи, че общите условия не са приложими за
процесния период и по отношение на Т. Д.. Поддържа, че срока на договора между ФДР
„Техем сървисис“ ЕООД и етажната собственост е изтекъл. Навежда доводи за наличието на
неравноправни клаузи в договор с потребител. Навежда доводи за изтекла погасителна
давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че предявеният иск е допустим, тъй като преписа от разпореждането, с
което съдът указва да бъде предявен иска по чл. 422 ГПК е получено на 16.04.2021г.
Исковата молба е депозирана на 17.05.2021г. в срока по чл. 415 ГПК, тъй като 17.05.2021г. е
първият присъствен ден след 16.05.2021г., съгласно чл.60, ал. 6 ГПК. В същия срок са
представени доказателства за предявяване на иска по заповедното производство.
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Спорно между страните е обстоятелството дали между ответникът и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която той да има качеството на
потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия
в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
2
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
От Нотариален акт № 65 от 05.06.2020г. е видно, че Т. Д. е придобил процесния имот
от праводателя си Весела Бориславова. Няма данни след въпросната дата имотът да е бил
прехвърлен на трето лице.
Следователно е доказано, че за процесния период ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ул.“Кочо Честименски“ № 76 , ет. 6, ап. 605.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2002г., публикувани във вестник
„Новинар”, бр. от 23.05.2002г., от 2005г. - публикувани „Пари”, бр. от 23.12.2005г., 2008г. –
в. „Дневник”, о чл.69 от ОУ от 2014г. в сила от 12.03.2014г., ОУ от 2014г. в сила от 2016г.,
приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба
се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е
направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват.
Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки
при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна
енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.
С оглед горното неоснователно е възражението, че за процесния период от 01.07.2016
г. до 30.04.2019 г. са действали други общи условия, доколкото, както се спомена, ОУ от
2016г са били одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР и са започнали да
действат на 01.07.2016г., която дата се явява начало на процесния период. Неотносимо е
дали ответника към въпросната дата е пребивавал постоянно в кралство Испания, каквото
оплакване въвежда особеният му представител.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
3
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2008г., чл.31
т.2 от ОУ от 2014г., идентична и разпоредбата в ОУ от 2016г. Следователно, независимо от
уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/, Наредба №2 от
28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08-2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния
топлоснабден имот след взето решение на проведено общо събрание, са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач –
протокол от общо събрание на ЕС от 24.09.2001г. – л.20 и сл., договор между етажните
собственици и третото лице помагач от 10.10.2000г./ действително 2001г./ – л.18 от делото за
възлагане извършване на услугата дялово разпределение, като договора е сключен за 3
календарни години.
Именно упълномощените представители на етажните собственици са сключили
договор с третото лице помагач за предоставяне на услугата „топлинно счетоводство”,
съответно споразумителен протокол между ищеца и етажните собственици, че последните
4
като потребители на ТЕ /топлинна енергия/ от ищеца като доставчик, остойностяването на
отчетената от топломера в абонатната станция ТЕ да се извършва от „Топлофикация-София”
ЕАД на база предоставени данни от третото лице помагач.
Съдът намира направеното оспорване на протокол от ОС и сключен договор за
извършване на услугата за дялово разпределение с третото лице помагач за преклудирано,
доколкото не е използван механизмът съгласно ПУРНЕС /отм./, поради което и към
настоящия момент, ответникът е обвързан от същия.
По делото не е представен последващ договор между етажните съсобственици и
третото лице помагач и за останалата част от процесния период, нито за периода след 2004г.
и действително в действащите към 2008г., 2014г. и към настоящия момент нормативни
актове - ЗЕ и Наредбите за топлоснабдяване, не е предвидено автоматично продължаване
действието на договора за дялово разпределение между етажните съсобственици и
съответното регистрирано към настоящия момент по чл.139 а от ЗЕ лице. В този случай
обаче както по ЗЕ /отм./ и Наредба №2 за топлоснабдяването /отм./, така и в сега
действащия ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвиден ред за
отчитане на доставената и потребена от етажните съсобственици топлинна енергия, защото
поради тяхното поведение в разрез със задължението им да сключат такъв договор след като
срока на действие на предходния е изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не
може да се счете, че същите нямат задължението да заплащат потребената енергия /чл.58 от
Наредба №2 – отм. и чл.61 от Наредба № 16-334/07/ т.е. в този случай доставчикът на
топлинна енергия е длъжен да отчита само потребените количества топлоенергия по реда
предвиден в чл.61 ал.3 от Наредба № 16-334/07г./съотв. чл.58 ал.5 вр. ал.3 т. 2 от Наредба
№2-отм./ т.е. във всички случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената
топлинна.
Заключението по СТЕ установява, че за процесния период ищецът е изпълнил
задължението си да доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на
показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството
доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на помещенията, респ.
доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация,
която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща
вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1,
т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени
доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични
проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция, както
и на водомерите, ежегодно, като и периодично е извършвана и подмяната им с нови.
5
Действително в имота за периоди 2016/2017г. и 2017/2018г. не е извършван реален
отчет, докато за период 2018/2019г. има данни за такъв. Както се установява от
заключението на вещото лице по СТЕ, а и от протоколи на л.83 и 84, в имота за периода
2016г. до 2018г. не е бил осигурен достъп за отчет. Поради това сумите за отопление за
периоди 2016/2017г. и 2017/2018г. са начислени на осн. чл. 70, ал. 4, вр. с т. 6.7 от
приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. – служебен разход на
максимална мощност. Също така съгласно СТЕ в имота са инсталирани две отоплителни
тела, а именно: радиатор с инсталирана мощност 1775,667 W и радиатор с инсталирана
мощност 2306,061 W. С оглед горното възраженията на ответника в тази насока са
неоснователни.
Вещото лице по СТЕ изяснява, че дружеството за дялово разпределение е извършвало
дялово разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия в края на всеки
отоплителен сезон, като е изчислявало точно дължимите суми според методиката съгласно
Наредба №1 за ползуване на топлинната енергия, Наредба № 2 за топлоснабдяването и
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, действащи през релевантния период.
Изяснява, че справките на третото лице помагач съдържат данни за общия разход на
топлинна енергия от абонатната станция и разходите за процесния имот, като тези
изчисления са извършвани съобразно изискванията на действащите към този момент
нормативни актове.
Съгласно цитираните ОУ купувачът, т.е потребителят има право на възражения
срещу изготвените фактури и отразените в същите стойности на потребената топлинна
енергия. По делото няма данни, че ответникът като потребител е възразила срещу
отчетените от фирмата за дялово разпределение количества потребена топлинна енергия,
респ. че е възразила срещу отразените във фактурите стойности. Направеното едва в
настоящото производство общо възражение, че неправилно е отчитането на топлинна
енергия, без да е посочено конкретно за кой месец, респ. за кой отоплителен сезон се прави
възражението, предвид заключението на вещото лице по СТЕ, че отчитането на
количеството топлинна енергия е станало при спазване на законовите изисквания, е
неоснователно. Вярно е, че фактурите като частни свидетелстващи документи по смисъла
на чл. 178, ал. 1 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти, притежават само
формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително
изявление, направено от субекта, сочен като техен издател и при условие, че не са
подписани от ответника не пртежават доказателствена сила спрямо него. Но заключението
по СТЕ установява, че правилно са начислени сумите в представените фактури за процесния
период съобразно доставената топлинна енергия и нейното отчитане при разпределение в
отделните обекти при спазване на всички нормативни изисквания.
От заключението по ССчЕ се установява, че за процесния период няма плащане от
страна на ответника.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по
6
ССчЕ и СТЕ /където вещото лице въз основа на отчетните единици е извършило
самостоятелно изчисляване на цената на енергията/. За процесния период от 01.07.2016 г. до
30.04.2019 г. потребената топлинна енергия е в общ размер на 1038,77 лв., а за дялово
разпределение в размер на 45,54 лв.
В отговора на исковата молба ответника е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност/ чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнени по чл. 410 ГПК е подадено на
19.02.2020г., поради което в този момент е прекъснато течението на погасителната давност.
Съдът намира, че момента, от който започва да тече давността за всяка месечна
вноска е съобразно чл.114 ал.2 от ЗЗД т.е. от първо число на месеца, следващ този за който е
потребена услугата.
С оглед горното дължими за периода от м.02.2017г. до м.04.2019г., за който
вземанията не са погасени по давност, е сумата посочена в допуснатите експертизи, а
именно – 787,85 лв., до която следва да бъде уважен предявеният иск.
Относно главницата за дялово разпределение – погасена по давност е за периода до
м.02.2017г., поради което нейният размер е установения от ССчЕ – 43,97 лв.
Останалите възражения на ответника съдът намира за неотносими, поради което
счита, че не дължи произнасяне.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата, като същата се
претендира за период, през който действат ОУ от 2016г.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г. т.е.
по ОУ от 2016г., в който случай падежа настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода,
за който се дължи – това е и момента, в който потребителя изпада в забава за изпълнение на
паричното си задължение.
В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ и СТЕ обезщетението за
7
забавено изпълнение върху за горепосочения период е в размер на 113,26 лв., а относно
лихвата върху възнаграждение за услуга дялово разпределение – 7,52 лв.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и направеното
своевременно изявление от страна на ищеца, част разноските на правени в настоящото
производство следва да му бъдат присъдени в размер съответен на уважената част от
исковете, включитлно разноски сторени в заповедното производство съгласно т.12 от ТР
4/2013г. от 18.06.2014г.
Предявен размер: 1266,99 лв. Уважен размер: 952,60 лв.
От общо направени разноски в размер на 1310 лв. , от които 174,66 лв. - внесена
държавна такса по исковото и 25,34 лв.- ДТ в заповедното, 600 лв.- възнаграждения за вещи
лица, 360 лв. – внесен депозит за възнаграждение за особен представител, 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производство, от които следва да
се присъдят 984,94 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Т. Д. Д., с ЕГН:
********** и с адрес: гр. София, ул.“Кочо Честименски“ № 76 , ет. 6, ап. 605, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.06.2020г. по ч.гр.д. №
8778/2020г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основение чл. 79 от ЗЗД сумата от 787,85 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – гр. София,
ул.“Кочо Честименски“ № 76 , ет. 6, ап. 605, за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 19.02.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 787,85 лв. до пълния предявен размер от 1038,79 лв., като
неоснователен;
8
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 113,26 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 787,85 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2017 г. до 12.02.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
113,26 лв. до пълния предявен размер от 174,71 лв., като неоснователен;
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 43,97 лв. – представляващо възнаграждение
за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – гр. София, ул.“Кочо Честименски“ № 76 , ет. 6, ап. 605, за периода 01.01.2017 г. –
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 19.02.2020г. до окончателното ѝ изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 43,97 лв. до пълния предявен размер от 45,54 лв., като
неоснователен;
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 7,52 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 43,97 лв. за
периода 03.03.2017 г. до 12.02.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7,52 лв. до
пълния предявен размер от 7,95 лв., като неоснователен;
ОСЪЖДА Т. Д. Д., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ул.“Кочо Честименски“
№ 76 , ет. 6, ап. 605, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
„Ястребец“ №23 Б, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 984,94 лв., разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Проф. Георги Павлов №3.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9