№ 66
гр. София , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20201001002620 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение от 28.08.20 г. по т.дело № 2460/19 г. СГС, ТО, VІ – 9 състав е осъдил ЗД
”Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район
„Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, чрез адвокат М. И. Г. от САК, съдебен адрес: гр.
София 1407, бул. „Джеймс Баучер” №87, ет. 2 да заплати на основание чл. 405, ал.1 от КЗ,
на Министерство на труда и социалната политика, с адрес: гр. София, ул. „Триадица” № 2,
ЕИК *********, чрез главен експерт А. Г. Т., упълномощен с пълномощно № РД08 -
133/22.10.2018 г. сумата 34 441,15 лв. (тридесет и четири хиляди четиристотин четиридесет
и един лева и петнадесет стотинки), представляваща застрахователно обезщетение по
Застрахователна полица № Е17120000008 от 15.06.2017г. „Разни финансови загуби“, с обект
на застраховане - Вземането на застрахованото лице съгласно т.3.8.1 от "Административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Оперативна програма
"Развитие на човешките ресурси" 2014-2020, което може да възникне съгласно условията на
договор с Регистрационен номер на договора: BG05M90P001-1.003 - 2203 за стойността на
аванса, сумата 3 731,13 лв. ( три хиляди седемстотин тридесет и един лева и тринадесет
стотинки) представляваща обезщетение за забавено плащане на уважената главница,
дължима за периода 26.10.2018 г. до 19.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяването на иска - 20.11.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 1 976,89
1
лева, като сумите следва да бъдат преведени по изрично посочена от ищеца банкова
сметка, а именно: BIC: ********, IBAN: BG ** **** ********** при банка БНБ - Централно
управление.
Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното
производство ЗК “Бул Инс“ АД София , който го обжалва в срок с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът излага, че в нарушение на закона
съдът е игнорирал същественото обстоятелство , че към момента на сключване на
застрахователния договор - 15.06.2017г. застраховащия по същия- „Ресторанти Италия“
ООД вече се е намирал в състояние на неплатежоспособност, която е обявена с решение от
11.09.2018 г. по т.дело №1038/18 г. на СГС ТО, VI – 20 състав. Излага, че със същото
решение началната дата на неплатежоспособността е определена на 31.12.15 г. Твърди, че
влязлото в законна сила решение е задължително за всички кредитори и за съда, като
разрешените в същото въпроси не могат да бъдат преразглеждани от исковия съд.
Поддържа, че предвид алеаторния характер на договора за застраховка настъпването на
риска, срещу който е издадена полицата следва да се изразява в настъпването на бъдещо
несигурно събитие, а не да е настъпил реално в обективната действителност. Предвид
установеното с влязло в законна сила решение състояние на неплатежоспособност на
застраховащия, чиято договорна отговорност спрямо ответника е предмет на договора за
застраховка навежда доводи за нищожност на същия, предвид липсата на алеаторност. Сочи,
че към датата на сключване на договора за застраховка застраховащия не е можел за изпълни
задълженията си по административния договор, предвид състоянието си на
неплатежоспособност. Излага, че ищецът е уведомен от преустановяване на плащанията по
административния договор от страна на бенефициента - застраховащ на 29.05.18 г., но от
своя страна е уведомил за последното застрахователя на 04.09.2018 г. , преди постановяване
на решението за откриване на производство по несъстоятелност от 11.09.2018 г. Сочи, че
късното уведомяване е обосновало увеличаване на риска , поради което е послужило за
основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. Навежда доводи за
необоснованост на извода на съда, че е разполагал с възможността да встъпи като страна в
производството по несъстоятелност, тъй като никога не е придобивал качеството на
кредитор на длъжника - бенефициент по административния договор. Твърди, че ищецът , в
качеството си на кредитор на бенефициента е разполагал с подобно право, но не е упражнил
същото, като е допуснал бенефицинентът да бъде заличен от търговския регистър.
Инвокира оплакване за необоснованост на извода, че датата на настъпване на
застрахователното събитие е 01.09.2018г. – деня след изтичане на срока за доброволно
изпълнение на задължението за връщане на аванса по административния договор, тъй като
съобразно клаузата на чл. 8 от Общите условия на договора за застраховка покрит риск е
вероятността от настъпване на бъдещо неблагоприятно и вредоносно събитие. Поддържа, че
покритият риск е настъпил на 29.05.2018 г. – датата на уведомяване на ищеца от страна на
бенефициента по административния договор за невъзможността за изпълнява задълженията
си по договор. С оглед на това поддържа, че късното уведомяване на застрахователя и
2
неучастието на ответника в производството по несъстоятелност са по естеството си
съществено неизпълнение на задълженията по застрахователния договор, които са дали
основание на застрахователя да откаже плащане по същия. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявения иск.
Въззиваемият Министерство на труда и социалната политика изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова
молба от Министерство на труда и социалната политика София срещу ЗК “Бул Инс“ АД
София за заплащане на сумата 34 441,15 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по Застрахователна полица № Е17120000008 от 15.06.2017г. „Разни финансови
загуби“, с обект на застраховане - Вземането на застрахованото лице съгласно т.3.8.1 от
"Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от
Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020, което може да възникне
съгласно условията на договор с Регистрационен номер на договора: BG05M90P001-1.003 -
2203 за стойността на аванса, мораторна лихва върху същата сума в размер на 3 731,13 лева,
дължима за периода 26.10.2018 г. до 19.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяването на исковата молба до окончателното
погасяване на дъга и направените поделото разноски.
Между страните по делото не се спори, че на 28.02.2017 г. между ищеца
Министерство на труда и социалната политика и „Ресторанти Италия“ ООД е сключен
административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Оперативна
програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 BG05M90P001-1.003 - 2203 с предмет
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер от 181 269,23 лева по
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 за изпълнение на проект
„Осигуряване на устойчива заетост в „Ресторанти Италия“ ООД . Съгласно клаузата на чл.
3.8-1 от договора управляващият орган извършва авансово плащане в полза на
бенефициента по договора в размер на 20% от цялата стойност на проекта, след
предоставяне на някое от предвидените в същата клауза обезпечения, сред които е посочен
и договор за застраховка “ Разни финансови загуби “ , сключен в полза на управляващия
орган.
Между страните по делото е безспорно и обстоятелството, че на 15.06.2017 г. между
бенефициента по административния договор “Ресторанти Италия“ ООД – застраховащ и
ответника „Бул Инс“ АД – застраховател е сключен договор за застраховка в полза на
застрахованото лице Министерство на труда и социалната политика. Същият е
обективиран в застрахователна полица № Е17120000008 от 15.06.2017г. с обект на
застраховане - вземането на застрахованото лице съгласно т.3.8.1 от "Административен
3
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Оперативна програма
"Развитие на човешките ресурси" 2014-2020. Между страните не се спори, а и от
представените по делото писмени доказателства са установява, че авансът по
административния договор в размер на 34 441,15 лева е заплатен от управляващия в полза
на бенефициента. Безспорно е и обстоятелството , че с уведомление от 03.09.2018 г.
застрахованото лице е уведомило застрахователя за настъпилата щета по процесната
застрахователна полиза, изразява се в неизпълнение на задължението на бенефициента за
връщане на аванса, получен по административния договор, както и че ответното дружество
е отказало да заплати обезщетение по същата.
С оглед на горната фактическа установеност, основното спорно обстоятелство пред
настоящата инстанция е валиден ли е застрахователния договор, предвид доводите на
въззивника за нищожност на същия предвид липсата на алеаторност, доколкото към датата
на неговото сключване настъпването на покрития риск „финансови загуби“ е било
настъпило, а не бъдещо несигурно събитие, предвид установеното с влязло в законна сила
решение състояние на неплатежоспособност на „Ресторанти Италия“ ООД, както и кой е
момента на настъпване на застрахователното събитие, респективно уведомен ли е
своевременно застрахователят на неговото настъпване, както и представлява ли евентуално
късното му уведомяване съществено неизпълнение на задължения по застрахователния
договор, даващо основание на застрахователя да откаже плащане по същия.
От справка в търговския и от представените по делото писмени доказателства са
установява, че с решение от решение от 11.09.2018 г. по т.дело №1038/18 г. на СГС ТО, VI -
20 състав е открито производство по несъстоятелност спрямо застраховащият и
бенефициент по административния договор „Ресторанти Италия“ ООД , като началната дата
на неплатежоспособността на дружеството е определена на 31.12.15 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 630 ал. 3 от ТЗ решението за откриване на производство по
несъстоятелност действа по отношение на всички правни субекти , включително и за съда,
поради което към датата на сключване на договора за застраховка – 15.06.2017 г.
застраховащият , чиято отговорност спрямо възложителя по административния договор е
предмет на застраховане се е намирал в състояние на неплатежоспособност. Горното обаче е
недостатъчно, за да обоснове извод за нищожност на договора за застраховка, поради липса
на предмет. В застрахователната полица страните са посочили изрично, че предмет на
договора е Вземането на застрахованото лице съгласно т.3.8.1 от "Административен договор
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Оперативна програма "Развитие на
човешките ресурси" 2014-2020, което може да възникне съгласно условията на договор с
Регистрационен номер на договора: BG05M90P001-1.003 – 2203. Видно от същия, клаузата
на чл. 3.8.1 регламентира реда и предпоставките за осъществяване на авансово плащане от
страна на управляващия орган в полза на бенефициента, като условие за същото е
предоставяне на обезпечение от страна на последния във вид на банкова гаранция или
договор за застраховка в полза на управляващия оран. По силата на процесната клауза
бенефициентът придобива правото да получи аванс по договора, поради което предмет на
4
договора за застраховка се явява евентуалното бъдещо неизпълнение на задължението за
неговото връщане в полза на управляващия орган, възникнало въз основа на някое от
предвидените в договора основания. Видно от доказателствата по делото, към датата на
сключване на договора за застраховка авансът все още не е бил предоставен на
бенефициента, / тъй като самото сключване на договора за застраховка е предпоставка за
неговото превеждане по сметка на бенефициента/ поради което и доводите на въззивна за
съществуване на покрития риск към датата на сключване на договора за застраховка се
явяват неоснователни. Същите са относим към договор за застраховка с предмет самата
платежоспособност на бенефициент, каквато обаче не е сключена в настоящата хипотеза.
Горният извод следва от тълкуването на клаузата договора за застраховка, чийто предмет е
индивидуализиран ясно и недвусмислено от страните. Доводите на въззивника за естеството
на покрития риск, съобразно клаузата на чл. 8 от Общите условия към договора за
застраховка „Разни финансови загуби“ противоречат на съдържанието на същата. Текстът
на клаузата дефинира покритият риск по договора като „вероятността от настъпване на
бъдещо неблагоприятно вредоносно събитие, конкретно поето от застрахователя, с
реализирането на което настъпва финансова загуба за застрахования. Изкисването на
конкретност на събитието изключва възможността покрит риск по договора да бъде
изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност.
Дори и да се приеме, че с процесния застрахователен договор е застраховано самото
състояние на платежоспособност на бенефициента, т.е риска от изпадането му в състояние
на невъзможност за изпълнение на задължението по чл. 8.3.1 от административния договор,
то договорът отново не се явява нищожен на твърдяното от въззивника основание - липса на
алеаторност. При сключване на договора за застраховка въззивникът е следвало да положи
грижата на добира търговец и сам да установи финансовото състояние на застраховащия,
както от достъпни публични източници, така и чрез изискване на необходимата информация
от самия азстраховащ. От справка в търговския регистър по партидата на дружеството
„Ресторанти Италия“ ООД се установява, че към датата на сключване на договора за
застраховка дружеството не е изпълнило задължението си за обявяване на годишните
финансови отчети за последните три години, което обосновава приложение на презумпцията
за неплатежоспособност по чл. 608 ал. 4 от ТЗ. С оглед на това застрахователя е следвало да
поиска тяхното представяне от застрахования или да откаже сключване на договор за
застраховка.
Неоснователни са явяват и доводите на въззивника за неизпълнение на задължения
по договора за застраховка от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса
на застрахования , изразяващо се в късното уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие. От представените по делото доказателства се установява, че
въз основа на уведомление на бенефициента от 29.05.2018 г. за невъзможност за
изпълнение и постигане на целите по проекта, административният договор е прекратен с
решение № 1.003-2203/10/27.06.2018 г. на Министъра на труда и социалната политика, на
основание чл. 3.55 от същия. По силата на същото решение на бенефициента е предоставен
5
едномесечен срок за представи искане за плащане и заключителен доклад по чл. 3.33 и чл.
3.34. от договора, като в случай на неизпълнение на горното задължение същите следва да
възстанови получения по договора аванс. С оглед на така очертаните задължения за
бенефициента, настоящата инстанция намира, че вземането на ответника за връщане на
аванса е станал изискуемо към датата на изтичане на едномесечния срок за представяне на
искане за плащане и заключителен доклад, доколкото поканата за връщане на аванса е
поставена в зависимост от наличието на неизпълнение на това задължение. Горното
обосновава извода, че застрахователното събитие е настъпило един месец след датата на
прекратяване на административния договора - 27.08.2019 г., когато, предвид неизпълнението
на задължението за представяне на доклад и искане за плащане вземането на ответника за
връщане на аванса е станало изискуемо. С оглед на горното застрахователят се явява
своевременно уведомен от застрахования за настъпване на застрахователното събитие -
04.09.2018 г., поради което доводите на въззивника за неизпълнение на задължение,
съществено с оглед интерес на застрахователя по смисъла на чл. 408 ал.1 т.3 от КЗ се явяват
неоснователни. Дори и да се приеме, че застрахователят не е уведомен своевременно, по
делото не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства , че именно късното
уведомяване на застрахователя е довело до възникване на застрахователното събитие, с
оглед изискването на чл. 408 ал.1 т.3 от КЗ, предвид установената дата на неговото
настъпване.
Настоящата инстанция намира за неотносими към спора доводите на въззивника за
процесуалното поведение на въззиваемия в производството по несъстоятелност спрямо
бенефициента. В полза на управляващият орган е налице валидно учредена гаранция по
договора – а именно процесната застраховка, поради което способът, по който по който
същият ще реализира вземането си – в рамките на производството по несъстоятелност или
чрез усвояване на предоставената гаранция, зависи изцяло от собствената му преценка.
По изложените съображения настоящата инстанция намира предявения иск за
основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции ,
обжалваното решение съд следва да бъде потвърдено .
На основание чл.78 ал.1 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 450 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.08.20 г. по т.дело № 2460/19 г. СГС, ТО, VІ – 9
състав .
6
ОСЪЖДА ЗК “Бул Инс“ АД София , ЕИК *********, представлявано от С. П. и К. К.
да заплати на Министерство на труда и социалната политика направените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 450 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7