№ 22032
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Н. М.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110143746 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. В. К. срещу „П. Н. А.“
ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1,
б. „о“ от МКАК, вр. чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1960 щатски долара, представляваща
неплатено трудово възнаграждение за периода от 02.04.2024 г. до 29.04.2024 г.
Ищецът М. В. К. твърди, че по силата на моряшки трудов договор от 02.04.2024
г. е бил в трудово правоотношение с ответника „П. Н. А.“ ООД, в рамките на което е
изпълнявал длъжността „Motorman“, като част от екипажа на моторен кораб „Geroite
na Sevastopol“, с месечно трудово възнаграждение от 2100 щ.д. и времетраене 1м.
Поддържа, че фактическото изпълнение на трудовия договор е за времето от датата на
записване на кораба - 02.04.2024 г. до датата на напускането му 29.04.2024 г. Твърди,
че от края на м. март 2024г. трудови възнаграждения на екипажа на кораба не били
изплащани. На основание чл. 364а КТК с определение на Окръжен съд –Варна бил
допуснат арест на кораба, което по арг. от чл. 7, ал. 1 предл. първо от Международната
конвенция за арест на кораби обуславяло компетентност на българския съд за
разрешаване на спора по същество. Ищецът твърди, че към процесното
правоотношение намирала приложение Морската трудова конвенция, 2006г. на
Международната организация на труда, по която и Република България и Република
Палау били държави членки. Съгласно цитирания международен акт всяка държава-
членка, която ратифицира конвенцията, се задължавала да прилага изцяло нейните
разпоредби по начин, гарантиращ правото на достоен труд на всички работници.
Поддържа, че съгласно Националния кодекс на Палау плащанията на
1
възнагражденията по трудовото правоотношение следвало да се извършват на
интервали не по - дълги от един месец или при прекратяване на трудовото
правоотношение. Въпреки отправените покани до ответника и сигнали до ИА „Морска
администрация“ – гр. Варна, плащане на дължимите се трудови възнаграждения на
екипажа, в т.ч. на ищеца, не постъпило. При така изложените фактически твърдения
ищецът отправя исканията си към съда за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 1960 щатски долара, представляваща дължимо трудово възнаграждение за
посочения период. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „П. Н. А.“ ООД не е подал отговор на
исковата молба.
В открито съдебно заседание проведено на 05.11.2024г. ищецът М. В. К., чрез
упълномощен процесуален представител – адв. К., поддържа исковата молба и моли за
уважаването .
В открито съдебно заседание проведено на 05.11.2024г., ответникът „П. Н. А.“
ООД оспорва иска, досежно размера на същия.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ от МКАК, вр. чл.
128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение
с ответника и че е полагал труд за периода, за който претендира да му се заплати
трудово възнаграждение, размера на дължимата се сума и настъпването на
изискуемостта на вземането съгласно приложимото материално право.
При установяване на посочените по - горе обстоятелства в тежест на ответника е
да обори презумпцията по чл. 8 КТ за добросъвестност при изпълнение на трудовите
права и задължения от страна на ищеца, или да установи плащането на дължимото се
трудово възнаграждение в случай, че твърди такова.
Ответникът не оспорва, че между страните е било налице твърдяното трудово
правоотношение с източник морски трудов договор от 02.04.2024г., което
обстоятелство съдът приема за установено и от съвкупния анализ на останалите
приети и неоспорени писмени доказателства по делото.
Видно от съдържанието на представения договор, същият е сключен между
ищеца М. В. К. с „П.Н.А.“ ООД за длъжността „Motorman“ /Моторист – матрос/ за
период от 1 месец, при уговорено общо месечно възнаграждение от 2100 щатски
долара, с място на работа плавателен съд „Героите на Севастопол“, плаващ под флага
на Палау с пристанище на регистрация Малакал.
Съгласно чл. 88 и сл. от КТК трудовите правоотношения на членовете на
2
корабния екипаж възникват с корабопритежателя, който по смисъла на кодекса е
лицето, което експлоатира кораба от свое име, независимо от това дали е собственик на
кораба или го ползва на друго законно основание.
Наред с това, от приетото удостоверение за регистрация се установява, че
корабът „Героите на севастопол“ ИМО № 7529976 е собственост на Български морски
квалификационен център и е нает по договор за беърбоут чартър от „П. Н. А“ ООД.
Съгласно дефиницията на чл. 199а КТК договорът за беърбоут чартър е договор
за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава пълни
права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан
и екипаж на кораба за целия период на наемане. На основание чл. 199ж КТК при
сключен договор за беърбоут чартър всички разходи, свързани с експлоатацията на
кораба, включително възнаграждението на екипажа, са за сметка на наемателя на
кораба. Извод в горния смисъл следва и от чл. 1 ал. 1 б. “ b ” от МКАК, поради което
съдът приема, че именно ответникът в настоящето производство е пасивно материално
легитимиран да отговаря за заплащане на трудовите възнаграждения на членовете на
екипажа на кораба, в т.ч. и по отношение на ищеца М. В. К..
На следващо място, по делото не се спори, че ищецът е полагал труда си в
рамките на исковия период, в какъвто смисъл са и представените екипажни списъци в
т.ч. и от третото неучастващо по делото лице – Агенция „митници“, Териториална
дирекция Митница Варна, екипажни списъци, регистър на влизащи/излизащи лица,
писма и др. В първото открито съдебно заседание процесуалният представител на
ответника, оспорва размера на дължимата се сума за възмездяването му във връзка с
периода, в който е полаган труд от работника и начина на формиране на същия. Съдът
намира въведените от ответника възражения за преклудирани на основание нормата на
чл. 133 ГПК вр. чл. 312, ал. 2 вр. чл. 313 ГПК, като същевременно те са ирелевантни за
дължимостта на определеното в трудовия договор трудово възнаграждение, тъй като
касаят вътрешни отношения между страните по договора за беърбоут чартър, но не и
трудовото правоотношение между ищеца и ответника. Нещо повече, с оглед
установената с чл. 8, ал. 2 КТ презумция относно добросъвестността при изпълнение
на трудовите права и задължения съобразно изискванията на закона – ал. 1, следва да
се приеме, че в рамките на исковия период ищецът е престирал работната си сила, с
оглед на което за ответника „П. Н. А.“ ООД е възникнало и насрещното задължение за
заплащане на уговореното за това трудово възнаграждение.
С изтичане на месеца, респективно прекратяване на договора между страните
съгласно приложимия стандарт по Морската трудова конвенция изискуемостта на
вземането за възнаграждение е настъпила. Доколкото не се твърди и не се доказа
ответникът да е платил трудовото възнаграждение на ищеца, искът по чл. 128, т.2 КТ
3
за сумата 1960 щатски долара, начислено за периода от 02.04.2024 г. до 29.04.2024 г.
следва да се уважи в цялост.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 17.07.2024 г. до окончателното
плащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените разноски в общ размер на 482 лв. съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК (л. 178 по делото).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски районен съд сумата от 145,96 лв., представляваща държавна такса
по предявения иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.Н.А.“ ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на М. В. К., ЕГН
**********, на основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ от МКАК, вр. чл. 128, т. 2
КТ, сумата 1960 щатски долара, представляваща неплатено трудово възнаграждение
за периода от 02.04.2024г. до 29.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 17.07.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „П.Н.А.“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА
ЗАПЛАТИ на М. В. К., ЕГН **********, сумата 482 лева, представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА „П.Н.А.“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Софийски районен съд, сумата 145,96 лева, представляваща
дължима държавна такса по предявения иск.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, с която е присъдено трудово възнаграждение за сумата от 1960
щатски долара.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4