№ 849
гр. Варна, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501350 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 41555 от 12.05.2025 на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. Княз Дондуков 68, чрез пълномощник
юрк И. Г., срещу Решение № 1246 от 10.04.2025г. по гр.д.№ 14015/2024г. по
описа на ВРС, 46-ти състав, с което е уважен предявения от ищеца Р. Т. П. ЕГН
********** срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Княз Дондуков 68,
осъдителен иск за сумата от 1476.20 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна врата
лява и калник заден ляв, причинени в резултат на настъпило на 27.09.2024г.
застрахователно събитие по сключения между страните договор за
застраховка „Каско”, обективирана в полица № 0312240187011540/29.03.2024
г., със срок на действие 29.03.2024 г. – 28.03.2025 г., на л. а. „Ауди А4”, с рег.
№ ******, ведно със законната лихва върху сумата 20 лв. /първоначално
предявения частичен иск/, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 04.11.2024 г. до окончателното й изплащане, и ведно със законната
лихва върху сумата 1456.20 лв. /увеличения размер на претенцията/, считано
от датата на изменение на иска – 27.03.2025 г. до окончателното й изплащане,
на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
В жалбата си въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК
********* излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради
1
нарушение на материални и процесуалния закон нарушение, и моли за
неговата отмяна. Счита се за необоснован извода на съда за наличието на
причинно-следствена връзка между процесното събитие и претендираните от
ищеца имуществени вреди. Подновява се въведеното с ОИМ възражение, че в
настоящия случай е налице наличието на изключение от покритите по
застраховката застрахователни рискове. Конкретно се твърди наличието на
„невъзстановени щети“, съгласно т. 16.17 от ОУ, като изключен
застрахователен риск. Позовава се на представения снимков материал, за
който твърди, че е изготвен към момента на сключване на застрахователни
договор от 29.03.2024г., и видно от който се установява наличието на
описаните от ищеца в ИМ увреждания на процесното МПС по механизма,
посочен в същата. Противопоставя се на извода на съда да не приеме
представените от застрахователя снимки като изготвени при сключването на
застрахователния договор, с мотив, че върху тях не е отразена дата. Счита, че
липсата или наличието на дата върху снимките не е от съществото значение за
определяне на момента на съществуване на уврежданията, защото в
протокола, съставен при сключването на застрахователния договор изрично е
записано, че неизправностите по МПС са тези констатирани при огледа или
видими от снимковия материал. Възразява се относно мотива на съда да
определи размера на обезщетението като се позове на пазарния принцип, а не
като ползва механизма по Методиката за определяне на размера на
застрахователното обезщетение по застраховка Каско на МПС на
застрахователя, доколкото застрахованият се е съгласил и приел при
сключване на договора прилагане в случай на щета този механизъм на
репариране на вредите. Настоява се отмяна на постановеното решение и
постановяване на други, с което искът да бъде отхвърлен изцяло с присъждане
на разноски, сторени в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, в
който развива доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Противопоставя се на доказателственото искане на въззивника. Настоява за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство
за платена държавна такса и подлежи на разглеждане по същество..
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК
са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното
в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
2
неговата допустимост.
Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата
инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на
доказателствена тежест между страните.
Пред исковият съд е предявен иск с правно основание чл. 405, ал.1 от
КЗ.
По посочения иск тежестта на доказване се разпределя между страните
по делото така, че за основателността му ищецът при условията на пълно и
главно доказване следва да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка
„Каско", с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие,
покриващ датата на застрахователното събитие; обстоятелството, че на
сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на
събитието е претърпяла твърдените имуществени вреди по вид и размер;
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния
резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със
застрахователя, като е заплатила дължимата застрахователна премия и е
изпълнила задължението си по договора за уведомяване за настъпилото
застрахователно събитие. Ответникът следва да докаже въведените
правоизключващи възражения.
Не е било спорно в съдебното производство, че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за
застраховка „Каско", обективиран в полица № 0312240187011540/29.03.2024 г.
със срок на действие от 29.03.2024г. до 28.03.2025г. по отношение на л. а.
„Ауди А4" с рег. № ******, валиден към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие - 27.09.2024г.; че ищцата като собственик на
застрахования автомобил е заплатила в полза на ответника „Дженерали
Застраховане“ АД ЕИК ********* дължимата по договора застрахователна
премия, както и че П. е уведомила на 30.09.2024г. застрахователя за
настъпилото на 29.09.2020г. застрахователно събитие.
Влезлият в сила застрахователен договор е породил за застрахователя
задължение по чл.386, ал.1 във вр.чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за
претърпените от събитието вреди.
За описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП не е
съставен протокол за ПТП от органите на КАТ, съотв. механизмът е бил
оспорен от застрахователното дружество с отговора на исковата молба.
Механизмът на ПТП е потвърден от неоспореното от страните
заключение на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд САТЕ,
съгласно което е напълно възможно констатираните увреждания да настъпят
при сблъсък на автомобила с колона на територията на Гранд Мол Варна,
доколкото е известно, че там има колони, а освен това паркоместата са
изключително тесни, особено за автомобили с габаритите на процесния л.а.
„Ауди А4". В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при опиране на
автомобила в ръба на колоната, която в долната си част е издадена, защото има
перваз, е напълно възможно да се получи този вид увреда на задна лява врата
и заден ляв калник ниско долу. Така е обоснован извода за наличие на
причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и
получените увреждания на автомобила.
3
Пред исковия съд застрахователят е поддържал възражението, което
подновява и пред въззивната инстанция, че процесните щети (от 27.09.2024г.)
са идентични с тези, които са съществували към момента на сключване на
застрахователния договор от 29.03.2024г., за което е представил 3 броя
снимки, изготвени към момента на сключване на застрахователния договор
(л.38 и л. 40 от гр.д. № 14015/2024г. на ВРС) и три броя снимки, направени
към момента на установяване на щетите на 30.09.2024г. (л. 37 и л.39 от същото
дело).
Ищецът е представил пред исковия съд Протокол № 11430-17117157040
от 29.03.2024г., разписан от двете страни по застрахователния договор, за
извършен към момента на подписване на полица Каско на МПС №
0312240187011540 оглед на процесния автомобил л.а. „Ауди А4" рег.№
******, и който е неразделна част от застрахователната полица.
Видно от отразеното в съответния реквизит на протокола са налице
„неизправности по МПС при огледа и/или видими от снимковия материал“
увреждания по предна и задна броня при степен на увреждане : боя.
След извършена преценка по допустимост и относимост към предмета
на доказване, по искане на въззивника, ответник в първоинстанционното
производство, с участието на вещото лице по САТЕ, изготвена по гр.д. №
14015/2024г. на ВРС, е извършен оглед по реда на чл. 204 от ГПК на снимки,
съдържащите в представен от застрахователя CD. Извършен е подробен оглед
на снимките от двете папки, съдържащите се на диска и озаглавени „Полица
снимки“ и „Щета снимки“. Относими съм процесните увреждания се намират
снимка 1 от първата папка и всички снимки от втората папка.
При огледа на снимка 1 от диска, която е идентична със снимката на
лист 38 от делото е констатирано, че на същата има номер на полицата
0312240187011540. Снимката е цветна, други данни по нея за дата и час на
съставяне няма. Виждат се вдлъбнатини на вратата и калника. Снимката е
направена по начин такъв, че върху повърхността на снимания автомобил,
основно в задната му част, в зоната на лява задна врата и калник, има
отражения от асфалтовата повърхност и от друг автомобил в съседство. Вижда
се и отражение на снимащия (краката му са под задния стоп). Като цяло има
светли петна, включая и отражение на жилищна сграда (вижда се върху
стъклата). Ако за голямата стрелка може да се приеме, че сочи някаква
вдлъбнатина и това е по задната лява врата, където има ръб, изглеждащ като
лайсна, то заради отблясъците не е възможно да се установи какво сочи
малката дясна стрелка, съответно дали се касае за вдлъбнатина, одраскване
или само за някакво отражение. Не са видими замърсявания по автомобила.
Вещото лице също констатира, че това, което се вижда са две стрелки -
малка и голяма, като при лявата стрелка, която е голямата, се вижда, че има
някаква вдлъбнатина, но при дясната стрелка- малката, там не може да се
твърди, че има някаква вдлъбнатина. По-скоро това, което се вижда, са
отблясъци от светлина.
При огледа на снимките – 9 броя от папка „Щета снимки“, които са от
лявата страна на автомобила в частта лява задна врата и ляв заден калник,
част от които (снимки 3,4 от папката) са идентични на снимките от лист 37 и
лист 39 от делото, е установено, че цялата повърхност на предна лява, задна
лява врата и заден ляв калник е замърсена от засъхнали кални пръски.
Установена е върху калника точно по ръба му бяла линия и след нея следи от
4
ожулвания и остъргване. В зоната на увредата върху профилния ръб на
вратата се констатират бели линии като от остъргване, подобни на тези, които
се виждат по ръба на калника. След увеличаване на снимката в зоната на
увредата се вижда деформация на вратата и на калника в профила на зоната на
белите петна. Вижда се деформацията между вратата и калника, при което
последния е леко вдлъбнат навътре.
Очевидно е, че снимките на л. 38 и л. 40 са правени по различно време в
сравнение с тези, които са на л. 37 и л. 39 от гр.д. № 14015/2024г. на ВРС,
което следва от наличието на замърсяванията на колата при втората група и
наличието на отблясъци и отражения върху колата, които се констатират при
първата група, а липсват при втората.
При извършения оглед на снимка 1 от папка Полица снимки на диска,
която е идентична със снимката на лист 38 от делото, и всички снимки от
папка Щета снимки и частност снимки 3,4 от папката, които са идентични на
снимките от лист 37 и лист 39 от делото, се констатира липса на идентичност
на състоянието на автомобила към момента на двата огледа. При първия оглед
(Полица снимки) липсват каквито и да било черти, резки, бели линии, както и
вдлъбване на калника, докато при втора група от Щета снимки са ясно видими
бели резки, деформация между лява врата и калник, вдлъбнатина по ръба на
вратата и зачиствания с пръст върху профилния ръб на вратата и вдясно от
него върху калника.
Така констатираните при огледа на втората група снимки, тези от папка
Щета снимки кореспондират с отразените неизправности в Протокола за оглед
от 30.09.2024г. – врата задна лява - ремонт лек боя и калник заден ляв ремонт
среден боя, но не и с тези, посочени Протокола за оглед от 29.03.2024г. –
предна броня боя и задна броня боя.
Следователно уврежданията, чието обезщетяване се претендира с
исковата молба, не са идентични с тези, които са били налични към момента
на сключване на застрахователния договор и по силата на поетия от
застрахователя ангажимент подлежат на обезщетяване. Същите не
представляват „невъзстановени щети“ по смисъла на т. 16.17 от ОУ на
застраховка „Каско на МПС“, а именно : увреждания, установени по време на
огледа на МПС при сключване на застраховката и за които застрахователят не
е бил уведомен писмено за отстраняването им и не е извършил оглед сред
отстраняването на щетата през срока на застраховката. Възражението на
въззивника за наличието на „невъзстановени щети“ остава недоказано.
Неснователно е и възражението на въззивника, че обезщетението следва
да бъде определено съгласно методиката на застрахователя.
При съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с нормата
на чл.400, ал.2 от КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при
частична увреда на имущество, представлява възстановителната му стойност
като цена на всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, които са
необходими за възстановяване на това имущество до вида преди увредата, без
прилагане на обезценка /в тази насока Решение №57/07.07.2016г. по т.д.
№3751/2014г. на ВКС, първо т.о, приложимо и към практиката по КЗ от
2016г./. Затова при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално
извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
5
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно
чл.386, ал.2 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице. Съгласно
неоспореното заключение на вещото лице обезщетяването на уврежданията по
средни пазарни цени на възлиза на сумата от 1476.20 лева. Като основателен и
доказан искът следва да бъде уважен до така установения размер. Върху
определената сума за обезщетяване на увреденото лице се следва и
претендираното обезщетение за забава в плащането на главницата при
съобразяване с датата на заявената частична, съотв. цялостна претенция до
изплащане на задължението.
С оглед еднопосочните правните изводи на двете инстанции, решението
на ВРС следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане въззивникът
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата от 540 лева с
ДДС, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна помощ.
Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, т.к. размерът е съобразен с минимума на чл.
7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска
работа.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1246 от 10.04.2025г. по гр.д.№
14015/2024г. по описа на ВРС, 46-ти състав.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Княз Дондуков 68, да заплати
на Р. Т. П. ЕГН **********, сумата от 540 лева с ДДС, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн.чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6