Определение по дело №362/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.196 и сл ГПК/отм./ .

Подадена е въззивна жалба от И. Т. Г., ЕГН *, Н. Т. К., ЕГН ЕГН *, и В. Т. Г., ЕГН *, всички от Г.Р. У." № 9, подадена против решение № 4424/18.08.2011 год. постановено по Г.дело № 510/2006 год. на Районен съд Р., с което е отхвърлен предявения от Я А. Г., ЕГН *, починала в хода на производството и заместена от наследниците си по закон Н. Т. К., ЕГН *, И. Т. Г., ЕГН * и В. Т. Г., ЕГН * против М. А. С., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. “. К.” № 22, В. Н. Н., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. “.” № 17, Е. С. Н. – Х., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. „И. В.” № 19 и М. С. Т., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. „И. В.” № 19 иск с правно основание чл. 26 ал. 2 предложение второ и трето от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за доброволна делба, сключен на 06.02.2004 г. с нотариално заверени подписи на страните с рег. № 947 от 06.02.2004 г. по описа на нотариус Краси Манев с рег. № 061 и район на действие – Районен съд – Р. и вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Р. с В. рег. № 307 от 06.02.2004 г., том І, № 37 на парт. книга 1581, стр. 7266 и 7265. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че пред районният съд са събрани достатъчно доказателства обосноваващи тезата на ищците. Счита се, че извода на съда за това, че договора не е нищожен на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД а унищожаем на основание чл. 31 от ЗЗД, е незаконосъобразен. Поддържа се, че по същество липсва съгласие на Я Г. да сключи сделката. Твърди се също, че нотариусът е извършил нищожно нотариално действие, тъй като не е назначил тълковник, с което е нарушил разпоредбата на чл.479 ал.2 и ал.3 от ГПК/отм./. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.

Въззиваемите М. С. и Е. Н., Ч. процесуалния си представител адвокат Е. Г., са подали възражение срещу жалбата на ищците. Изразяват становище за неоснователност на наведените оплаквания. Поддържат, че нито в първоинстанционното производство, нито в жалбата се твърди, че Я Г. е била поставена под запрещение, поради което е нелогичен довода, че същата не е могла да разбира действияна си. Твърдят, че е безспорно установено, че Я Г. е била грамотна, могла е да пише и чете, както и че към момента на изповядане на сделката не е била няма. Считат обжалваното решение за законосъобразно.

Подадена е и частна жалба от адвокат Л. И., САК, в качеството й на пълномощник на ответницата В. И. Н., против определение № 7179/29.12.2011 год. постановено по Г.дело № 510/2006 год. на Районен съд Р., с което е оставено без уважение молбата й за допълване на определение № 4423/18.08.2011 год. постановено по същото дело и присъждане на направените от нея разноски по делото. Излагат се подробни доводи за незаконосъобразността на определението, както и в насока, че претендираните разноски, включително заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, са доказани. Иска се отмяна на определението и присъждане на направените разноски.

Подадена е и частна жалба от ответницата Е. С. Н. против определение № 770/14.02.2012 год. постановено по Г.дело № 510/2006 год. на Районен съд Р., с което е оставена без разглеждане молбата на М. А. С., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. “. К.” № 22, Е. С. Н. – Х., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. „И. В.” № 19 и М. С. Т., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. „И. В.” № 19 за допълване на решение № 4424 от 18.08.2011 г., постановено по гражданско дело № 510 по описа за 2006 г. на Районен съд – Р. и присъждане на направените от ответниците разноски. Излагат се подробни доводи за незаконосъобразността на определението. Иска се отмяна на определението и присъждане на направените разноски.

Срещу подадените частни жалби не са постъпили възражения.

Страните не са направили доказателствени искания.

Съдът, след като съобрази доводите на жалбоподателите и извърши преценка на събраните доказателства съдът приема следното:

Обжалваното решение по отношение на предявените искове е законосъобразно.

Обосновано районният съд е приел, че предявеният установителен иск против ответницата В. Н. е недопустим, поради което и с определение № 4423 от 18.08.2011 г. производството в тази му част е прекратено. На В. Н. се дължат направените от последната разноски по делото. Такива разноски са направени, видно от приложенот пълномощно на л.319а от делото- заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в размер на 400 лева. Съгласно чл.64 ал.3 от ГПК/отм./ ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Заплащането на тези разноски е поискано от пълномощника на страната- адвокат Лиляна И. и неоснователно районният съд е отказал присъждането им. Поради това постановеното определение № 7179/29.12.2011 год. се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като на страната се присъдят направените разноски по делото в производството пред двете инстанции в размер на 415,00 лева. В тази част настоящето решение има характера на определение.

Окръжният съд счита, че по същество предявеният иск е неоснователен. В исковата молба се навеждат две основания за нищожност на процесния договор за доброволна делба – липса на съгласие на съделителката Я Г. и нищожно нотариално действия, изразяващо се в неспазване на предписаната в ГПК процедура от нотариуса при участие в охранителното нотариално производство на лице, което е нямо и неграмотно.

По отношение основанието по чл. 26 ал. 2 пр. второ от ЗЗД, място, ищците не са провели пълно, главно и пряко доказване на фактите, основаващи претенция, не установят по безпорен и категоричен начин, че към момента на подписване на договора за доброволна делба Г. не е разбирала свойството и значението на постъпките си. Установено е по делото, че починалата в хода на производството ищца Я Г. е получила мозъчен инсулт през 1999 – 2000 г. и е страдала от мозъчно – съдова дейност. Но не са доказани твърденията на ищците, че това заболяване на Я Г. е довели до пълно оглупяване (глобарна деменция) и следващата се от това невъзможност на ищцата да съзнава действията си. Видно от заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза, което законосъобразно е съобразено и от районният съд, въпреаки смущенията в здравословното състояние на Я Г.- съдово – мозъчна болест с понесена през 1999 г. остра вертебро – базиларна недостатъчност и мозъчни инсулти- Я Г. е могла да разбира свойството и значението на действията си. Същата е била в адекватно състояние към момента на договаряне и подписване на договора за доброволна делба. За да достигнат до крайния извод, че ищцата е разбира значението на действията си, когато е подписала процесния договор, вещите лица се базират на показанията на свидетелите, които дават данни за фактите непосредствено преди подписването на договора и по време на подписването му – св. Т. и св. Манев. Освен това, в заключението на трите вещи лица се обсъжда и обстоятелството, че ищцата е положила четлив и разбираем подписа върху договора за доброволна делба. Подписът представлява двигателен акт, който е автономен и не е в категорична зависимост от сензорната афазия (невъзможност да разбира говорната реч). По отношение на речевите възможности на ищцата, тройната експертиза дава заключение, че ищцата е могла да изразява гласна реч, но с ограничения. В случая се касае за един нелесен подпис – с изписване на цялото фамилно име, изписан ясно и четливо, и съдът счита, че при наличието на глобарна деменция, ищцата би била затруднена да изпише целия подпис, неколкократно и във вид, който се доближава до този на заявлението за издаване на документи за самоличност (л. 213 от делото). Освен горното, следва да се вземе предвид, че вещите лица, участващи в тройната експертиза, основават изводите си на данни от медицинската документация, анализирани с показанията на свидетелите, които са имали най-непосредствено впечатление от поведението на ищцата към релеватния момент – 06.02.2004 г. – свидетелите Манев и Т..

Окръжният съд считна, че искът за нищожност на договора поради липса на съгласие, е неоснователен и на друго основание. Изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не предпоставя наличието на основанието за нищожност - липса на съгласие. Договорът е сключен при липса на съгласие, когато то е изтръгнато Ч. насилие или изразеното от страната волеизявление е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като учебен пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. В настоящия казус, договорът за доброволна делба е сключен от дееспособно лице (липсват твърдения, че Я Г. е била поставена под запрещение), за което се твърди, че при подписването му не е могло да разбира и действията си. Такава сделка не би могла да се квалифицира като нищожна поради липса на съгласие на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, защото при тази хипотеза законът има предвид съзнателна липса на воля. За такава сделка би могло да се иска унищожаване по реда на чл.31 ал.1 от ЗЗД (в този смисъл решение № 488 от 07.10.2003 г. на ВКС по Г. дело № 11 по описа за 2003 г. на І-ро Г. отделение). Ето защо законосъобразно районният съд е приел, че фактическите твърдения на ищците в настоящия случай не биха могли да обусловят извода за нищожност на договор за доброволна делба с рег. № 947 от 06.02.2004 г. по описа на нотариус Краси Манев, респ. основателност на иска за прогласяване на нищожност на договора на основание чл. 26 ал. 2 пр. второ от ЗЗД. Изложените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни и не могат да бъдат възприети.

Второто наведено основание за нищожност на договора за доброволна делба е извършването на нищожно нотариално действие и следващата се от това нищожност на договора поради неспазване на предвидената от закона форма. В случая в исковата молба ищците се позовават на чл.479 ал.2 от ГПК/отм./, като твърдят, че Я Г. е била няма и неграмотна, поради което е следвало да й бъде назначен тълковник. Но по делото са събрани безспорни доказателства, от които е видно, че Я Г. е била грамотна– тя е завършила начално образование и е могла да чете и пише. Освен това не е установено по безспорен начин, по делото, че тя е била няма. Събраните по делото дзоказателства касаят неснпазване на нотариалната процедура в друга насока, но такъв иск не е предявен. Изложените в обратната насока оплаквания също се явявят неоснователни. Обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

В тази връзка основателни се явяват оплакванията на Е. С. Наденова срещу определение № 770/14.02.2012 год. постановено по Г.дело № 510/2006 год. на Районен съд Р., с което е оставена без разглеждане молбата на М. А. С., , Е. С. Н. – Х. и М. С. Т. за допълване на решение № 4424 от 18.08.2011 г., постановено по гражданско дело № 510 по описа за 2006 г. на Районен съд – Р. и присъждане на направените от ответниците разноски. Съгласно разпоредбата на 64 ал.2 от ГПК/отм./ ответникът също има право на разноски. Такива по делото са доказани от жалбоподателката в размер на 500,00 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие на л.62 от делото. Тези разноски са и поискани от ответниците с изрична молба- писмена защита, на 12.11.2010 год./ л.480 по делото/. С оглед на изложеното незаконосъобразно районният съд е приел, че исането следва да се оставио без разглеждане. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а ищците осъдени да заплатят на ответниците направените разноски по делото в производството пред двете инстанции в общ размер от 515,00 лева.

Водим от горното и на основание чл.208 ал.1 ГПК/ отм./ съдът,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4424/18.08.2011 год. постановено по Г.дело № 510/2006 год. на Районен съд Р..

ОТМЕНЯ определение № 7179/29.12.2011 год. постановено по Г.дело № 510/2006 год. на Районен съд Р., с което е оставено без уважение молбата на В. И. Н. за допълване на определение № 4423/18.08.2011 год. постановено по същото дело и присъждане на направените от нея разноски по делото.

ОТМЕНЯ определение № 770/14.02.2012 год. постановено по Г.дело № 510/2006 год. на Районен съд Р., с което е оставена без разглеждане молбата на М. А. С., Е. С. Н. – Х. и М. С. Т., за допълване на решение № 4424 от 18.08.2011 г., постановено по гражданско дело № 510 по описа за 2006 г. на Районен съд – Р. и присъждане на направените от ответниците разноски по делото.

ОСЪЖДА Н. Т. К., ЕГН *, И. Т. Г., ЕГН * и В. Т. Г., ЕГН *, всички от Г.Р. У." № 9, да заплатят на В. И. Н., ЕГН *, сумата от 415,00/четиристотин и петнадесет/ лева, и на М. А. С., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. “. К.” № 22, Е. С. Н. – Х., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. „И. В.” № 19 и М. С. Т., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. „И. В.” № 19, общо сумата от 515,00/петстотин и петнадесет/лева, които суми представляват направени от ответниците разноски в производството пред девет инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.