Решение по дело №1265/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1320
Дата: 24 октомври 2022 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20227050701265
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№……………

 

 

гр. Варна, 24.10.2022 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Варна, ХХІХ състав в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав :

СЪДИЯ:  Кремена Данаилова 

при секретаря  Ангелина Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №1265/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от  Х.И.Х. ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0307-000071/29.04.2022 г. издадена от младши автоконтрольор в РУ Нови пазар при ОДМВР – Шумен, с която на Х.И.Х. е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171 т.2а б. “б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № ****за срок от 6 месеца, считано от 29.04.2022 г. и на основание чл.172, ал.4 от ЗДвП са отнети СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели № В 3900 ВМ.

Жалбоподателят, чрез адв. К.К. сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и нищожна, защото е издадена от некомпетентен орган.

Изтъква, че АУАН и процесната заповед са издадени от един и същ орган, което е довело до неправилно установяване на фактите и неправилно приложение на закона. Оспорва да е отказал изпробването с техническо средство, както и предписанието за лабораторно изследване. В съдебно заседание по същество на спора се поддържа жалбата. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед, присъждане на сторените разноски и възнаграждение за един адвокат.

Ответник – младши автокотрольор в  РУ Нови пазар при ОДМВР – Шумен, при представяне на административната преписка е изложил подробни съображения за неоснователност на жалбата, моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на сторени разноски и възнаграждение за юрисконсулт. В становище от юрисконсулт от 01.07.2022 г. се поддържа оспорването на жалбата.

 Административен съд – гр. Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №575851/29.04.2022 г. от мл. автокотрольор в РУ Нови пазар при ОДМВР – Шумен, в който са посочени следните установявания: Х.И.Х. на 29.04.2022 г. в гр. Нови пазар по ул. Добруджа в посока центъра на града управлява собствения си лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № В3900ВМ, като водача отказва да бъде изпробван с техническо средство Дръг тест 5000 ARLK 0071 за установяване на наркотични вещества или техните аналози.

Издаден е Талон за медицинско изследване № 097585/29.04.2022 г. на Х.И.Х., в който е записано указание, че следва да се яви в ЦСМП – гр. Нови пазар до 45 минути от връчването на талона. Х. се е подписал, че е получил талона в 02,55 часа на 29.04.2022 г.  

Издадена е ЗППАМ № 22-0307-000071/29.04.2022 г. от мл. автокотрольор в РУ Нови пазар, ОДМВР – Шумен, с която е наложена ПАМ по чл.171, т.2а б. „б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на МПС с рег. № ****за срок от 6 месеца, с оглед фактическите установявания, че Х.И.Х. на 29.04.2022 г. в гр. Нови пазар по ул. Добруджа в посока центъра на града управлява собствения си л.а. БМВ 320Д с рег. № ****и като водач е отказал да бъде изпробван с техническо средство Дръг тест 5000 ARLK 0071 за установяване на наркотични вещества или техните аналози и не е изпълнил предписанието в Талон за медицинско изследване № 98758 за химико – токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

От ОД МВР – Шумен е изготвена справка за автомобил с рег. № ****от която се установява, че е собственост на жалбоподателя.

Разпитани са в съдебното производство свидетели,  чрез които е установено следното:

Свид. Е. Ф. О. – мл. автоконтрольор в РУ Нови пазар,  твърди, че Х. чрез гризане е унищожил два тампона за изследване на наркотични вещества. Последвало е съставяне на АУАН и връчване на талон.

Свид. Р.И.К. ***  твърди, че Х. е бил спрян за проверка на 29.04.2022 г., но е унищожил чрез сдъвкване тампоните необходими за вземане на проба за наркотици. Съставен е АУАН и му е връчен Талон за медицинско изследване в 2, 55 часа.

Свид. А.А.М. – З. *** е заявила, че Х. е пристигнал в ЦСМП в 4,20 часа, като е установила че е изминало времето, в което е следвало да му се вземе кръвна проба. Х. е поискал да се вземе кръв от сестра му, с която е дошъл, а не от него. Обяснено му е, че това е невъзможно. Посочили са му, че могат да извикат полицаи и те да преценят дали да му се взема кръвна проба след посоченото време. Х. е отказал и си е тръгнал без да влезе в ЦСМП – Нови пазар, защото разговора се е провел на входната врата.

Свид. С.Т.В. *** твърди, че на 29.04.2022 г. Х. е дошъл със сестра си. Свид. В. е познавала М., която е сестра на Х.Х., защото е съученичка на дъщеря й. М. е предложила да даде кръв вместо брат си, но свид. В. е обяснила, че това няма да бъде направено. Х. и сестра му не са пожелали да влязат в ЦСМП – Нови пазар и са си тръгнали. Разяснила е пред съда, че лицето което се явява за кръвна проба се записва в журнал, след което се уведомяват служители на МВР. В Случай, че лицето се яви в последната минута отново се уведомяват полицаите и дори те да се явят след като времето е изтекло кръвна проба се взема, като се отразява часа на пристигане на лицето, а не на полицаите.

Свид. М. И. Х. – сестра на Х.И.Х. твърди, че е придружила брат си до ЦСМП – Нови пазар, но там са отказали да вземат кръвна проба на Х., защото не присъствали полицаи.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 29.04.2022 г. Жалбата е депозирана на 13.05.2022  г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а б. „б“ от ЗДвП.

С т. 1.10 от Заповед № 372з-4057/31.12.2021 г. на Директор на ОД МВР – Шумен  във връзка с 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.2а,  б. „а“ и „б“ от ЗДвП служителите на длъжност „младши автоконтрольор ІІ – І степен“ в РУ Нови пазар, с компетентност за територията за съответното РУ.

По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание  чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи, съответно т.3 от посочената разпоредба ги задължава да не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД  МВР – Шумен е служба, която  осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с  чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Шумен, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171, т.2а от ЗДвП на младши автоконтрольор в РУ Нови пазар. От Удостоверение № 372000-14439/30.06.2022 г. издадено от началник сектор „КАПОЧР“ ОДМВР – Шумен се установява, че мл. инспектор Р.М. е заемал длъжността І степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Нови пазар към 29.04.2022 г. и към настоящия момент.  С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП.

Процесната заповед и АУАН № 575851/29.04.2022 г. са издадени от мл. автоконтрольор  - Р.М..  Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Съставяне на АУАН в административното производство по налагане на ПАМ не е задължително, по арг. на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, който предвижда, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, които са изброени. Следва, че  принудителната административна мярка прекратяване регистрацията на ППС може да се наложи независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на административно наказание, поради което съставения АУАН, в случая служи само за потвърждаване на установените факти, но не е задължителна предпоставка за издаване на заповед за ПАМ. Следва, че и без съставяне на АУАН може да се издаде заповед за ПАМ. В този смисъл е неоснователен доводът на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение с оглед издаване на АУАН и заповед за ПАМ от едно и също лице. В случая релевантните факти се установяват и от разпитаните свидетели.  

От изложеното следва, че при издаване на процесната заповед не са допуснати процесуални нарушения, които да са основание за отмяната на оспорения административен акт.  

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, поради което не са допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед.

Предвидено е с чл. 2, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Съответно ал.2 предвижда, че неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. От разпитите на свидетелите – О. и К. се установява, че Х.И.Х., двукратно е изгризал  тампон за тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, поради което законосъобразно действията му са възприети като отказ да му бъде извършена проверка. 

Връчен е на Х.И.Х. срещу подпис Талон за изследване № 097585/29.04.2022 г. в 02,55 часа, в който е посочено че следва до 45 минути да се яви в ЦСПМ – Нови пазар за медицинско и химическо изследване. Издадения талон отговаря на изискванията на чл. 6, ал.1 – 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. От показанията на свидетелите – М. – З. и В. се установява, че Х. се е явил в ЦСПМ – Нови пазар около 4,20 часа на 29.04.2022 г., но не е влязъл в сградата на ЦСМП – Нови пазар и не е предоставил възможност да му бъде взета кръвна проба, като по собствена воля си е тръгнал. Отделно от това е поискал кръвна проба да се вземе от сестра му, вместо от него. С оглед установените факти, законосъобразно е прието от административния орган, че са налице предпоставките на чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП а именно налице  е отказ на Х. да му бъде извършена проверка с тест за установяване концентрацията на употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.  Съдът не възприема показанията на свид. М. И. Х. за достоверни, защото не са налице доказателства, че Х.И.Х. е влязъл в ЦСМП – Нови пазар и медицинските служители са му отказали вземане на кръвна проба. Следвало е при наличие на такъв отказ от медицинските служители Х. веднага да уведоми органите на МВР, но не го е сторил.

ПАМ е наложена в минималния срок от 6 месеца, поради което административния орган не е следвало да излага мотиви за продължителността на принудителната мярка.

В съответствие с чл.172, ал.4 от ЗДвП, тъй като е налице случай по чл. 171, т.2а от ЗДвП свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели са иззети.

От изложеното се налага извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон, в съответствие е с целта на закона, поради което не са налице основания по чл. 146, т.1 – 5 от АПК за отмяната й. Жалбата е неоснователна, което налага отхвърлянето й.

Ответникът е претендирал да му бъдат присъдени сторени разноски и  юрисконсултско възнаграждение. Заплатил е сумата от 32,84 лева - пътни разноски за свидетел. Извършено е процесуално представителството от юрисконсулт, чрез представяне на писмено становище. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението за юрисконсулт следва да е в предвидения минимум 100 лева, съгласно чл. 143, ал.3 вр. чл. 24 от НЗПП. Съгласно чл. 37, ал.2 от ЗМВР, Областните дирекции на МВР са юридически лица, за разлика от районните управления при ОД на МВР по арг. на чл.12, ал.1 от Правилник за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, поради което сумата следва да се плати по сметка на юридическото лице, към което се числи административния орган издал оспорения административен акт. Жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР – Шумен, към която се числи административния орган, сумата 132,84 лева за сторени разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Варна,

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата от Х.И.Х. ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0307-000071/29.04.2022 г. издадена от младши автокотрольор в  РУ Нови пазар при ОДМВР – Шумен.

Осъжда Х.И.Х. ЕГН ********** да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Шумен, сумата от 132,84 лева /сто тридесет и два лева, и осемдесет и четири стотинки/.  

Решението е окончателно.

 

 

 

СЪДИЯ: