Решение по дело №164/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), образувано въз основа на жалба от П. Н. Д., с [ЕГН], с адрес [населено място], област Шумен, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №24-0869-000295/22.04.2024 г. на Началник група към ОД на МВР Шумен, сектор ПП Шумен, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.„б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на лек автомобил Ф. Т. с рег.№[рег. номер] за срок от шест месеца, считано от 22.04.2024 г.

Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон и при липса на доказателства, установяващи по безспорен начин, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Твърди се, че доколкото е подписал талон за изследване и е избрал да бъде изследван за установяване на наркотични вещества чрез медицинско и химическо изследване, както и е дал биологичен материал, то по силата на чл.6 ал.9 от Наредба №1/17 г. приоритет за отчитане на наркотични вещества е химико-токсилогичната експретиза/съдебно-химическата експертиза. Излага доводи, че доброволно е посетил и лаборатория СМДЛ Рамус и клинична лаборатория към МБАЛ Варна към ВМА-София и е дал кръв и урина, като резултатите за наличие на наркотични вещества са отрицателни. С оглед на това моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени ЗППАМ №24-0869-000295/22.04.2024 г. на Началник група към ОД на МВР Шумен, сектор ПП Шумен.

Ответната страна Началник група към ОД на МВР Шумен, сектор ПП Шумен, редовно призована, за нея се явява гл. юрисконсулт Ив. С., редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че безспорно е доказано извършеното нарушение, във връзка с което е наложена ПАМ и същата отговаря на целта на закона. Намира, че липсват нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед, както че същата е в съответствие с материалния закон, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, при спазване на разпоредбата на чл.168 от АПК и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните. Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка.

Безспорно се установява, че на 22.04.2024 г., около 11.25 часа, в [населено място], на ул.Д. Б., актосъставителят П. С. - младши автоконтрольор при РУ [населено място] към ОД на МВР [населено място], в присъствие на свидетеля Д. Д., съставил АУАН серия GA №1202276/22.04.2024 г. на жалбоподателя П. Д., който управлявал собственото си МПС – Ф. Т. с рег.№[рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Както в АУАН, така и в издадената ЗППАМ е посочено, че пробата е извършена с техническо средство Дрегер „Дръг Чек 5000“, с фабричен номер АRPH-0019, който е отчел положителен резултат на бензодиазепини. Резултатът от теста е обективиран в Разпечатка от паметта на Дрегер „Дръг Тест 5000“, с номер АRPH-0019, касаеща проба №397 и е положителен за бензодиазепини. На жалбоподателя бил издаден талон за изследване, като е дал кръвна проба в ЦСМП [населено място]. В момента на проверката СРМПС №*********, заедно с две регистрационни табели с номера А07733РА са иззети.

Актосъставителят квалифицирал извършеното административно нарушение, като такова по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, а именно управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, която квалификация е посочена и в процесната заповед. АУАН е подписан без възражения от нарушителя, като видно от талона за изследване жалбоподателят е посочил, че не приема установеното с техническото средство.

Въз основа на така установеното със ЗППАМ №24-0869-000295/22.04.2024 г. на Началник група към ОД на МВР Шумен, сектор ПП Шумен, упълномощен със Заповед №372з-4057/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР Шумен, както и въз основа на съставения АУАН, относно установената употреба на наркотични вещества с техническо средство, на оспорващия е наложена ПАМ по чл.171 т.2а б.„б“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на ППС л.а. Ф. Т. с рег.№[рег. номер] за срок от шест месеца.

Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 22.04.2024 г., съгласно приложената разписка към заповедта, а жалбата срещу процесната заповед е подадена направо пред АдмС [населено място], а не чрез административния орган, на 30.04.2024 г.

По делото е представена цялата преписка по издаване на оспорения акт, включително и заверено копие от Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи, с която са определени лицата осъществяващи контролна дейност по ЗДвП и Заповед №372з-4057/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР Шумен, с която са оправомощени началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ Шумен, с компетентност за територията на цялата ОД на МВР [населено място] да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5 от ЗДвП.

Представените от жалбоподателя Резултати от изследвания от Клинична лаборатория МБАЛ-Варна към ВМА-София – скрининг анализ на урина с полинаркотичен тест и скрининг анализ на кръв с полинаркотичен тест от 24.04.2024 г., както и Протокол с резултати от изследвания от СМДЛ Рамус ООД – комбиниран тест за наркотични вещества от 25.04.2024 г. действително не показват наличие на наркотични вещества и/или техни аналози и в частност бензодиазепини, но изследваната проба е от 24 и 25.04.2024 г., а не към момента на установяване на нарушението от 22.04.2024 г., като не е указано как е представена пробата урина и кръв. В представения от жалбоподателя резултат от Клинична лаборатория МБАЛ-Варна към ВМА-София е посочено, че изследването е проводено по собствено желание на жалбоподателя П. Д., като изрично обаче е посочено, че анализът е извършен чрез експресен имунохимичен тест и няма доказателствена стойност, и не може да се използва за юридически цели.

От показанията на свидетелите П. С. и Д. Д. по категоричен начин се установи, че жалбоподателя на процесната дата е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, установена с техническо средство. От показанията на свидетелите се установи, че след отчетената проба жалбоподателят заявил, че пие лекарства за кръвно налягане, като провокирани да извършат проверката са били зачервените очи на жалбоподателя. Показанията на свидетелите изцяло кореспондират със събраните писмени доказателства.

При така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149 ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е ЗППАМ на Началник група към ОД на МВР [населено място], сектор ПП-Шумен, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на л.а. Ф. Т. с рег.№[рег. номер] за срок от шест месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП. Съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т.5 буква "а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за това орган, в писмена форма, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й и заповедта съдържа необходимите реквизити, съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК.

Заповедта е мотивирана, като в същата са посочени, както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че жалбоподателят в качеството на водач на МПС, на посочените в оспорената заповед дата и място, е извършил нарушение, като управлявал МПС, след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство. Установените от административния орган фактически основания се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, както и не се оспорват от жалбоподателя.

Констатациите в Акта за установяване на административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл.189 ал. 2 от ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното: Съгласно чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Нормата съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид, като в конкретния случай във фактическите основания на процесната заповед е посочено управление на МПС от лице, което е употребило наркотични вещества. След като са установени данни за употребени наркотични вещества е налице хипотезата на чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП, като административният орган е имал задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената от закона принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

Наложената мярка в настоящия случай е със срок на действие, предвиден в закона и към минимума, а именно за срок от шест месеца.

Целта на принудителните административни мерки, налагани по реда на чл.171 от ЗДвП, е да се осигури безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, е установено по надлежния ред нарушение от посочения вид. Безспорно е в случая, че последното е констатирано със съставения АУАН, като на оспорващия принадлежи доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка, различна от визираната в акта. В случая такива доказателства не са ангажирани, а ангажираните такива – Резултати от изследвания от Клинична лаборатория МБАЛ-Варна към ВМА-София от 24.04.2024 г. и Протокол с резултати от изследвания от СМДЛ Рамус ООД от 25.04.2024 г. не установяват по категоричен начин различна фактическа обстановка. Представените от жалбоподателя изследвания и резултати от урина и кръв не са от същия ден на установяване на нарушението, а са след два и три дни и то без да е посочено в лабораторното изследване как е взета урината и кръвта, поради което същите не могат да бъдат кредитирани. А в представения Резултат от изследвания от МБАЛ-Варна към ВМА-София, която е дадена не по установения ред, изрично е вписано, че анализът няма доказателствена стойност, тъй като анализът е извършен чрез експресен имунохимичен тест.

Правилно жалбоподателят сочи, че преимущество при установяване на наркотични вещества има резултатът от химико-токсикологичната експертиза, съответно назначената съдебно-химическа експертиза по ДП, но резултатът от нея, а не фактът, че е дадена биологична проба от жалбоподателя с издадения Талон за изследване. При отрицателен резултат за наркотични вещества или техните аналози, установен с посочената експертиза, е налице друг процесуален ред атакуваната заповед в настоящото производство да бъда отменена – както се сочи в жалбата Определение на ВАС №11432 от 11.11.2021 г. по адм.д.№10222/2021 г. Или към момента на нарушението - 22.04.2024 г. е установено управление на МПС от жалбоподателя след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство, които констатации не се опровергаха от жалбоподателя с надлежни доказателства и доказателствени средства. Установяването на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство е допустимо по силата на Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

С оглед гореизложеното съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в предвидената от закона форма. Заповедта съответства на материалния закон и на неговата цел, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, който е съобразен с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.144 от АПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Н. Д., с [ЕГН], с адрес [населено място], област Шумен, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0869-000295/22.04.2024 г. на Началник група към ОД на МВР Шумен, сектор ПП Шумен, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.„б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на лек автомобил Ф. Т. с рег.№[рег. номер] за срок от шест месеца, считано от 22.04.2024 г.

ОСЪЖДА П. Н. Д., с [ЕГН], с адрес [населено място], област Шумен, [улица], да заплати на ОД на МВР [населено място] направените по делото разноски в размер на 100.00 /сто лева/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.