Р Е Ш Е Н И Е
201 06.12.2019г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Седми ноември 2019
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия СТАТЕЛОВА 853 2018
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 200 и чл. 86 от ЗЗД.
Предявена е искова молба от „А.з.к.н.п.з.”
ООД, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т. Я. К., срещу Г.К.Ц.,***, за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1429,55 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното
изплащане на дължимите суми - главница по Договор за стоков кредит № ****** от 10.072017 г.; 381,14 лв. - договорна лихва за
периода от 09.08.2017 г. до 09.03.2018г; сумата от 40,34 лева, представляваща лихва за забава (мораторна лихва) върху непогасената
главница за периода от 10.08.2017 г.
- датата на преустановяване на вноските по кредита до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.05.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 514/2018 г.
по описа на Районен съд - Панагюрище.
Ищцовото
дружество основават исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Между ответника Ц. и „Банка
ДСК“ ЕАД, на 10.07.2017 г. е сключен Договор за стоков кредит № ******.
Подписвайки договора за стоков кредит, кредитополучателят Ц. е заявил, че
му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи
условия, с оглед
вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит, както и че е
запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите (тарифата), които Банката
прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата. В
исковата молба се навеждат доводи, че на 29.09.2017г., на
основание чл. 99 от ЗЗД, между “БАНКА ДСК“ ЕАД и „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, е сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия), като по силата на Приложение № 1.1
към него от 09.03.2018 г., вземането по отношение на
ответника Ц. е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД изцяло, с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Договорът за стоков кредит № ****** от
10.07.2017 г., предвижда, че същият е в размер на 1429,55 лева и е отпуснат за
закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Технополис България“ ЕАД, както
и за сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на застраховка. В исковата молба се сочи, че сумата по кредита,
предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоява еднократно,
безкасово по сметка на Търговеца „Технополис
България“ ЕАД, а сумата, предоставена за финансирането на
застраховката, се усвоява еднократно, безкасово по сметка, посочена от
Застрахователите. Ищцовото
дружество сочат, че ответникът Ц. се е
задължил да върне кредита на 18 месечни вноски, включващи
главница и договорна лихва, 17 от които
в размер на 107,01 лева, а остатъкът в размер на 104,35 лева се дължи с последната вноска. В сключения договор за стоков кредит е уговорен и фиксиран лихвен процент, който към датата на
сключване на договора е 40,16% годишно или 0,1116% на ден, поради което и претендираната договорна
лихва за периода от 09.08.2017 г. до
09.03.2018 г. е в размер на 381,14 лева. Ищците твърдят, че
ответникът е преустановил плащанията по Договор за стоков кредит № ****** на
10.08.2017 г. Сочат, че
съгласно чл. 12.1. от Общите условия,
предсрочната изискуемост на кредита е обявена на 27.03.2018г. Според исковата молба, на основание
чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД, ответникът Ц. дължи и
обезщетение за забава върху непогасената главница, която се начислява за всеки
ден забава, считано от 10.08.2017 г.
- датата на преустановяване на вноските по кредита до 26.05.2018 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда и в размер на
40,34 лв., както и законната лихва от момента
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. „А.з.к.н.п.з.” ООД
молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че между
ищците и ответника Ц. съществуват облигационни правоотношения, съгласно които
ответникът Г.К.Ц. дължи на ищцовото дружество сумата от 1429,55 лева- главница по Договор за стоков кредит № ****** от 10.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми; сумата
от 381,14 лева - договорна лихва за периода от 09.08.2017 г. до 09.03.2018г;
сумата от
40,34 лева, представляваща
лихва за
забава (мораторна лихва) върху непогасената главница за периода от 10.08.2017 г. - датата на
преустановяване на вноските по кредита до датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 26.05.2018
г.
Претендират сторените съдебно – деловодни разноски.
Представят следните писмени доказателства в
копие: Уведомление за извършена цесия; Договор за стоков кредит № ******/10.07.2017г.;
Общи условия по договори за стоков кредит; Служебен бон- 2 броя; Рамков договор
за покупко- продажба на вземания (цесия) от 29.09.2017г.; Потвърдително писмо
за извършена цесия; Извлечение от Приложение № 1 към Договор за цесия.
В законоустановения срок ответникът Г.К.Ц. не представя писмен отговор
на исковата молба и не взема становище по предявения иск.
В открито съдебно заседание – редовно призовани, дружеството-ищец не
изпращат представител. Изпращат писмено становище.
Ответникът Г.К.Ц., редовно призован, не се явява. Вместо него се явява
процесуалният му представител адвокат Г.М. от Пловдивска АК.
По делото е приобщено ч. гр. дело № 514/2018 г. по описа на Панагюрския районен
съд.
Съгласно приложения по делото Договор за стоков кредит № ******, сключен на
10.07.2017г., „Банка ДСК“ ЕАД са отпуснали на ответника Г.К.Ц., стоков кредит в
размер на 1429,55лв. за закупуване на пералня „Аристон“, удължена гаранция- 1
бр. и хладилник/фризер марка „Беко“. Съгласно сключения договор за стоков
кредит, срокът за издължаването му е за 18 месеца, считано от датата на
усвояването, като е посочена сметката, по която следва да се внасят
погасителните вноски. Към договора за стоков кредит е приложен и погасителен
план, който е включен в Искане за кредит № ******/10.07.2017 г., прието по
делото.
Съгласно приложените по делото Общи условия за стокови кредити, усвояването
на кредита се осъществява наведнъж, като средствата се превеждат по банкова
сметка ***, а предоставената за финансиране на застраховката сума се усвоява
еднократно и безкасово, по сметка на застрахователите. В Общите условия е
фиксирано, че кредитополучателят заплаща на кредитора такси и комисионни,
съгласно тарифата на Банка „ДСК“ ЕАД за такси и
комисионни, както и всички други разходи по обслужването на задължението
и неговото принудително събиране.
Страните по договора са се споразумели, че при забава на плащането на
месечна вноска от страна на Ц., от деня, следващ падежната дата, определена в
договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта.
Съгласно чл. 13 от Договора за стоков кредит е уговорено, че кредитът става
предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по
лихва и гланица, когато кредитополучателят е предоставил невярна информация
преди разрешаването или по време на обслужване на кредита, както и при всяко
неизпълнение на клаузите на договора и Общите условия.
Съгласно приложения по делото дубликат от служебен бон, на ответника Ц. е
отпуснат кредит в размер на 1228,00 лв., като е посочено какво е закупено, а
именно: хладилник „Беко“, на стойност 629,00 лв. и пералня „Аристон Хотпойнт“,
на стойност 599,00 лв.
Съгласно приложения по делото Рамков договор за покупко- продажба на
вземания (цесия) от 29.09.2017 г. е, че „Банка ДСК“ ЕАД са продали на „АКПЗ“
ООД всички вземания по предоставените от банката стокови кредити на физически лица, със забава между 180-210 дни, които са просрочени и не се погасяват
надлежно, ведно с привилегиите и другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, както са посочени в приемо-предавателния протокол.
От приложеното по делото Уведомително писмо до „АКПЗ“ ООД, се установява,
че на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД и Договор за покупко- продажба на вземания,
Банка „ДСК“ ЕАД потвърждава настъпилото прехвърляне на вземанията по Допълнително
споразумение от 09.03.2018 г.
Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, между страните е сключен Договор за стоков кредит № ******/10.07.2017
г., в гр. Пловдив, с който Банка „ДСК“ ЕАД е отпуснала на Г.К.Ц. стоков кредит
в общ размер на 1429,55 лв. -за закупуване на пералня на стойност 599,00 лв., с
удължена гаранция на стойност 70,00 лв. и хладилник фризер на стойност 629,00
лв., като чрез банката е сключена и застраховка в размер на 131,55 лв., като
общият размер на кредита възлиза на посочената вече сума от 1429,55 лв.
Общата стойност на стоките, съгласно заключението на вещото лице, възлиза
на 1228,00 лв., за чиято покупка „Технополис България“ ЕАД са издали фактура №
*********/10.07.2017 г. с получател Г.Ц.. От фактурата се установява, че
сделката е сключена, стоката е получена и платена, а кредитът, отпуснат от „Банка
ДСК“ ЕАД е усвоен. По същия начин е сключена и сделката за удължена гаранция за
2 години, на стойност 70,00 лв.
Вещото лице сочи в заключението си, че процесната сума от 1429,55 лв. е
предоставена на Г.Ц. на 10.07.2017 г. чрез безкасово заплащане на получените от
него стоки и услуги, от „Технополис България“ ЕАД и застрахователна компания
„Групама“ на обща стойност 1429,55 лв. В заключението си вещото лице сочи, че и
от извлечението по банковата сметка, и в представените по делото писмени
доказателства не се съдържат данни за направени плащания по Договор за стоков
кредит № ******/10.07.2017 г., от страна на ответника Ц.. Вещото лице сочи, че
размерът на задължението на Ц. към датата на предявяване на заявлението за
издванане за заповед за изпълнение от страна на дружеството- ищец възлиза на сумата
от 1429,55 лв. – главница, договорна лихва в размер на 381,14 лв., законна
лихва в размер на 115,16 лв., като общият размер на задължението на Ц.,
съгласно заключенито на вещото лице, възлиза на сумата от 1925,85 лв.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че на 10.07.2017 г. ответникът Г.К.Ц. е сключил Договор за
стоков кредит № ******, съгласно който е получил от „Технополис България“ ЕАД
закупени чрез кредита, отпуснат от „Банка ДСК“ЕАД, пералня марка „Аристон
Хотпойнт“, на стойност 599,00 лв., удължена гаранция с продължителност 2 години,
на стойност 70,00 лв и хладилник/фризер, марка „Беко“, на стойност 629,00 лв.
Към искането за кредит, подадено от ответника Ц., е приложен, както общата сума
на стоковия кредит, така и погасителен план, с който отвеникът е бил наясно още
при сключването на договора за стоков кредит.
От приложените по делото Общи условия по договори за стокови кредити, се
установява, че при всяко неплащане в срок на уговорените погашения, договорът
за кредит става предсрочно изискуем.
От приложения по делото Рамков договор за покупко- продажба на вземания
(цесия), сключен на 29.09.2017 г. се установи безспорно и категорично, че „Банка
ДСК“ ЕАД е продала на дружестовото- ищец всички описани стокови кредити на
физически лица, които са просрочени и не се погасяват надлежно, със забава
между 180-210 дни. По този начин, дружеството ищец е встъпило като кредитор в
правата на „Банка ДСК“ ЕАД, спрямо ответника Ц..
От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице безспорно се
установи, че Ц. не е направил никакви вноски за погасяване на дължимите по
стоковия кредит суми, поради което
предявеният от дружеството- ищец установителен иск следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът Г.К.Ц. да
заплати на ищцовото дружество сторените по делото съдебно- деловодни разноски в
размер на 910,00 лв., която сума представлява сбор от възнаграждение за вещо
лице в размер на 200,00лв., държавна такса по настоящото гражданско дело в
размер на 275,00лв., адвокатско възнаграждение в настоящото производство в
размер на 360,00 лв., както и сторените по ч.гр.дело № 514/2018 г. по описа на
Панагюрския районен съд разноски, които възлизат на сума в общ размер на 75,00 лв,
която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 25,00 лв. и 50,00лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, Панагюрският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че между „А.з.к.н.п.з.” ООД, с ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т. Я. К., срещу Г.К.Ц., с ЕГН - **********,***, съществува
облигационно правоотношение, съгласно което Г.К.Ц. дължи н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, заплащането на сумата от 1429,55
лв.(хиляда четиристотин двадесет и девет лева и петдесет и пет стотинки) –
главница, договорна лихва в размер на 381,14 лв. (триста осемдесет и един лева
и четиринадесет стотинки), законна лихва в размер на 115,16 лв. (сто и
петнадесет лева и шестнадесет стотинки, ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК-
05.06.2018г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г.К.Ц., с ЕГН- **********,***, да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т. Я. К., сторените съдебно- деловодни разноски в общ размер на 910,00 лв. (деветстотин и десет лева), която сума представлява сбор от
възнаграждение за вещо лице в размер на 200,00лв. (двеста лева), държавна такса
по настоящото гражданско дело в размер на 275,00лв. (двеста седемдесет и пет
лева), адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 360,00
лв. (триста и шестдесет лева), както и сторените по ч.гр.дело № 514/2018 г. по
описа на Панагюрския районен съд разноски, които възлизат на сума в общ размер
на 75,00 лв. (седемдесет и пет лева), която сума представлява сбор от държавна
такса в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) и 50,00 лв. (петдесет лева) –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: