Р Е Ш Е Н И
Е
………./24.06.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 406 по описа за
2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. № 2032/10.01.2020г.
на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез
пълномощника адв.Н. Б., срещу
решение № 5664 от 12.12.2019г., постановено по гр.дело № 11875/2019г. по описа
на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че С.И.П., ЕГН: **********,
адрес.***, в качеството му на единствен наследник на Й.И.П., не дължи на
възззивното дружество сума в размер от 2476,16 лева по фактура №
**********/01.04.2019г., представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност за обект, находящ се в гр.Варна, ул. ****“, № *, с кл. №
********** и с аб. № **********, за периода от 09.12.2016г. до 08.12.2017г., на
осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен
материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му,
което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена
проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество
електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и съответно не е
заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция,
както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК от С.И.П. срещу „Енерго- Про Продажби”
АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от от 2476,16 лева по фактура № **********/01.04.2019г.,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност за обект,
находящ се в гр.Варна, ул. ****“, № *, с кл. № ********** и с аб. № **********.
Ищецът излага, че наследодателят му Й.И.П.,
починал на 29.05.2012г., е потребител на електрическа енергия за битови нужди,
доставяна от "Енерго - Про Продажби" АД за обект находящ се в
гр.Варна, ул. ****“, № *, с клиентски № ********** и с абонатен № **********.
Твърди, че при промяна на партидата на свое име след смъртта на титуляра, му е
съобщено от служител на ответното дружество, че по стария клиентски номер
********** е начислена сума в размер на 2476,16 лева. Твърди, че възразил пред
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД и "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД
относно начисленото количество електрическа енергия, но е уведомен, че е
извършена проверка на СТИ, за което е бил съставен КП № 1104172/08.04.2017г.,
при който е констатирано неточно измерване/неизмерване на електрическа енергия,
вследствие на неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, поради
което е служебно начислено количество електрическа енергия, за което е издадена
фактура № **********/01.04.2019г. на стойност 2476.16 лева. Оспорва дължимостта
на претендираната сума, както и обстоятелствата по установяване на описаните в
Констативния протокол констатации. Оспорва корекционната процедура по
начисляване на процесната сума.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който
излага подробни съображения за недопустимост и неоснователност на претенцията.
Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на
ел. енергия, а също и че на 08.12.2017г., в изпълнение на чл. 44, ал. 1 ПИКЕЕ е
извършена проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка с правилността
на корекционната процедура, извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ.
С
обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представено удостоверение за наследници изх.№
АУ034070МЛ е видно, че на 29.05.2012г. е починал титуляра на абонатния и
клиентски номер на процесното средство за търговско измерване Й.И.П., като
негов единствен преживял наследник е ищеца С.И.П., ЕГН **********.
От констативен протокол № 1104172/08.12.2017г. се установява, че на същата дата служители на
„Енерго- про Мрежи” АД са извършили техническа проверка в обект, находящ се на адрес в град Варна, ул. ****“, № *,
с кл. № ********** и с аб. № **********, при която са отчетени показанията на
СТИ на регистри, както следва: в
регистър 1.8.1. са отчетени 001725 квтч. в регистър 1.8.2. - 005278 квтч. в
регистър 1.8.3. - 014957 квтч. и в сумарния регистър 1.8.0 -021961 квтч. Протоколът е подписан от служителите на оператора,
извършили проверката, а също и от двама свидетели.
От констативен протокол №843/26.03.2019г. на БИМ-Варна е
видно, че при проведеното изследване и проверка на СТИ - Тип: „ISKRA" - МЕ
162, с ток 5/85 А - произведен 2015г., монофазен, статичен,
двутарифен е установено, че е
осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на
преминала електрическа енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 14957.7 кВТч, която не е визуализирана на
дисплея.
Въз основа на констатациите от проверката е изготвено
становище от 28.03.2019г. за начисляване на допълнително количество ел. енергия
за обект с кл. № ********** и с аб.
№ ********** в размер на общо допълнително количество ел. енергия в
размер на – 14957 квтч за период от 09.12.2016 до 08.12.2017г., въз основа на осъществен прочит на регистър 1.8.3, при който е установено неотчетено количество ел.
енергия.
Въз
основа на становището е издадена Фактура №**********/01.04.2019г., с издател
„Енерго- про Продажби” АД и получател Юлиян Асенов Шаламанов, на стойност
2476,16 лв. с ДДС, представляващи стойността на служебно начислено количесто
електроенергия - 14957 кВТч. за период от 09.12.2016 до 08.12.2017г., за обект
находящ се в град Варна,
ул. ****“, № *, с клиентски № ********** и с абонатен № **********.
От
заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че СТИ е от одобрен тип, в
случая е начислено количество ел. енергия след прочит на т. нар. „скрит“
регистър, в който се съхранява информация за количества ел. енергия, неотразено
във видимите регистри - 1.8.1 и 1.8.2 на електромера; начисленото количество
ел. енергия е реално доставимо, като извършеното изчисление е математически
точно. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че в случая регистър 1.8.3 не
е активен и по него не следва да се отчита ел.енергия. В конкретния случай не
може да се даде категорично стгановище дали установените показания по тарифа
1.8.3 са от действително
преминала през СТИ ел.енергия, или е налице софтуерно нанасяне на тези данни.
Типа електромер е такъв, че не може да бъде установена евентуална софтуерна
манипулация върху него. Не може да бъде отречена възможността установеното
количество ел.енергия в тарифа 1.8.3 да не е реално преминала през
ел.инсталацията и СТИ, а по софтуерен път да е била въведена тя. В същото време
не може да бъде категорично установено кога и по какъв начин е извършена тази
манипулация, както и от кого.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно
между страните е, че ищцата е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се
установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е
предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е.
при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри
на доставчика. В случая се установи, че начислената сума
представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел. енергия, която не
е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се снемат показанията
само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при извършването на
проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на специален софтуер,
показващ стойностите на скритите регистри, при която е констатирана неотчетена
ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е каква електроенергия се отчита
по скрития регистър 1.8.3., доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му
се отчита ел. енергия, различна от дневна и нощна тарифа. Липсват данни за
показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и
към датата на проверката, от които да се направи извод за отчетена в повече от
енергията по двете визуализирани тарифи.
На
следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова,
са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по
адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния
случай, проверката е извършена на 08.12.2017г., а служебното начисляване на ел.
енергия е въз основа на становище от 28.03.2019г. Следователно, липсва
нормативна уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното
документиране, така и извършването на корекционни процедури.
С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищцата му дължи сумата от от 2476,16 лева, претендирана като стойността
на начислена без правно основание електроенергия за периода от 09.12.2016г.
до 08.12.2017г., което обуславя извод за основателност на предявената
претенция.
Предвид съвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред
настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 405лв.
Воден
от горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 5664
от 12.12.2019г., постановено по гр.дело № 11875/2019г. по описа на Варненския
районен съд, с което е прието за установено, че С.И.П., ЕГН: **********, адрес.***,
в качеството му на единствен наследник на Й.И.П., не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сума в размер от 2476,16 лева по фактура №
**********/01.04.2019г., представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност за обект, находящ се в гр.Варна, ул. ****“, № *, с кл. №
********** и с аб. № **********, за периода от 09.12.2016г. до 08.12.2017г., на
осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на С.И.П., ЕГН: **********, адрес.*** сумата от 405 лв. /четиристотин и пет лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: