№ 3084
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100503951 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 150 от 10.01.2022 г., постановено по гр. дело №
27141/2021 г., Софийският районен съд е приел за установено по предявен по
реда на чл. 422 ГПК установителен иск, че Ц. Б. Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 270,29 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение от 10.09.2020 г. до окончателното й
погасяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. дело №43604/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 36 състав,
като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 995,29 лв.,
като платен в хода на процеса.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Ц. Б. Т. в частта, в
която първоинстанционният съд е приел за установено дължимостта на
сумата от 270,29 лв., представляваща непогасен остатък от дължимата цена за
доставена топлинна енергия, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. Въззивницата твърди, че процесното задължение е заплатено изцяло
и не е налице непогасен остатък. Заявява, че с молба от 02.12.2021 г.
първоинстанционният съд е бил уведомен за сключено споразумение с
ищцовото дружество за доброволно плащане на дълга по договорен
погасителен план и че към този момент всички задължения по
1
споразумението са изцяло погасени в срок. Поддържа, че в обжалваното
решение съдът изобщо не е коментирал молбата, която е постъпила в
деловодството на съда на 03.12.2021 г., а заседанието по делото е било
проведено на 08.12.2021 г. Моли въззивният съд да отмени
първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения от „Т.С.“ ЕАД иск.
Алтернативно прави искане да бъде намален размерът на присъдените в полза
на ищеца суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от „Т.С.“ ЕАД, с който се
поддържа правилност и законосъобразност на постановеното
първоинстанционно решение. Въззиваемият моли съда да отхвърли
подадената въззивна жалба и да потвърди обжалваното първоинстанционно
решение като правилно, основателно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени доводите и становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителен установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ да се признае за
установено по отношение на Ц. Б. Т., че дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от
995,29 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за
периода от м. май 2016 г. до м. април 2019 г., ведно със законната лихва от
10.09.2020 г. до окончателното погасяване на вземането.
Ищецът твърди, че от името на дружеството на 10.09.2020 г. е било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответницата за сумата от 2 315,23 лв., от които 2034,26 лв. главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2016 г. до м. април 2019
г., сумата от 25,63 лв., представляваща главница за услуга дялово
разпределение за периода от м. юли 2017 г. до м. април 2019 г., ведно със
законната лихва от 10.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и мораторна лихва за периода от 31.08.2017 г. до 31.08.2020 г. в размер
на 4,91 лв. Поддържа, че с разпореждане, постановено по ч. гр. дело №
43604/2020 г., Софийският районен съд, 36 с-в, е издал заповед за изпълнение
за претендираните суми, по които ответницата е извършила плащане на
стойност 1 499,21 лв. и продължава да дължи остатък в размер на 995,29 лв.
Твърди, че ответницата, в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот има качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. §1, т. 2а от ДР към Закона за енергетиката,
съгласно която "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Позовава се на чл.150, ал.1 ЗЕ, съгласно който продажбата на
2
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията и ответницата не е упражила правата
си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила Общите условия,
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „Монитор“ и
влезли в сила на 10.07.2016 г. Заявява, че в чл.31, ал.1 от Общите условия са
уредени редът и срокът за заплащане на месечните вноски, който е 45- дневен
от датата на публикуването им на интернат страницата на дружеството, след
изтичането на който на клиента се начислява лихва за забава на основание чл.
86 ЗЗД. Твърди, че сградата, в която се намира имотът на ответниците, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ и са
изготвяни изравнителни сметки след края на отоплителния период на база
реални отчети в съответствие с Наредба № 2/28.05.2004 г. и Наредба № 16-
334 от 2007 г. Предвид изложеното моли съда да признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи сумата от 995,29 лв., представляваща
главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2016 г. до м.
април 2019 г., ведно със законната лихва от 10.09.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата
молба, с който поддържа допустимост, но неоснователност на иска. Твърди,
че с ищцовото дружество са сключили извънсъдебно споразумение на
02.02.2021 г., по което ответницата се е задължила да погаси доброволно
процесното вземане чрез плащане на месечни вноски, и вече е заплатена сума
в размер на 1 999,21 лв. Моли съда да отхвърли предявения иск.
По делото е прието за безспорно, а и се установява от представените
писмени доказателства, че ответницата е собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, както и че до него
реално е доставена топлинна енергия в количества и стойности, посочени в
депозираната искова молба, както и че между страните е сключено
извънсъдебно споразумение от 02.02.2021 г., по което ответницата се е
задължила да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 2 494,50 лв.
С молба вх. № 101748/03.12.2021 г. ответницата е посочила, че
задълженията по споразумението от 02.02.2021 г. са погасени изцяло, чрез
плащане на уговорената сума в размер на 2 494,50 лв., към която е
представила касови бележки. Молбата е докладвана в о.с.з от 08.12.2021 г. в
присъствието на процесуалните представители на ищеца, които поддържат, че
след извършена справка в счетоводството на представляваното от тях
дружество са установили, че ищцата е заплатила сума в размер на 2 249,21 лв.
и се дължи остатък от 270, 29 лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
3
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в
обжалваната част. Предмет на настоящата въззивна проверка е решението в
частта, в която първоинстанционният съд е приел за признато дължимостта на
сумата от 270,29 лв. главница за незаплатен остатък от цена за доставена
топлинна енергия за периода от м. май 2016 г. до м. април 2019 г., а в
останалата част е влязло в сила. Решението е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за установено по
отношение на Ц. Б. Т., че дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 995,29 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.
май 2016 г. до м. април 2019 г., ведно със законната лихва от 10.09.2020 г. до
окончателното погасяване на вземането. За да се уважат главните искове по
делото, следва да се установи, че за процесния период между ищеца и
ответницата е съществувало валидно правоотношение, по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответницата топлинна енергия, както и че
е доставил твърдяното количество топлинна енергия на претендираната
стойност. В тежест на ответницата е да докаже, че е погасила процесното
вземане чрез надлежно извършено плащане.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията. Съгласно §1, т. 2а от ДР към ЗЕ „битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. Между страните не се спори, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че ответницата е собственик
на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******,
както и че до него е реално доставена топлинна енергия в количества и
стойности, посочени в депозираната искова молба.
За безспорно по делото е обявено и обстоятелството, че страните са
сключили извънсъдебно споразумение на 02.02.2021 г., по силата на което
ответницата се е задължила да погаси сумите по заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 43604/2020 г. по описа на СРС чрез
плащане на ежемесечни вноски по предварително договорен погасителен
план. В хода на първоинстанционното производство на о.с.з, проведено на
08.12.2021 г., процесуалният представител на ищеца е заявил, че от справка в
счетоводство на дружеството се установява, че ответницата е заплатила сума
в общ размер на 2 249,21 лв. и е останал непогасен остатък в размер на 270,29
4
лв. Ответницата твърди, че е погасила цялата сума, като прилага касови
бележи за извършени плащания в полза на ищцовото дружество.
Следователно, между страните е спорно единствено обстоятелството дали е
погасена претенцията в размер на 270,29 лв., представляваща остатък от
незаплатена главница по договор за доставка на топлинна енергия, по
отношение на което настоящият съдебен състав приема следното:
Предмет на първоистанционното исково производство е паричната
претенция на ищцовото дружество за сумата от 995,29 лв., представляваща
остатък от незаплатена главница по договор за доставка на топлинна енергия.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че след
предявяване на исковата молба ответницата е извършила плащания, както
следва: 1./ по фискален бон от 02-02-2021 г. с основание „плащане по съдебно
дело“ е заплатена главница в размер на 315,39 лв.; 2./ фискален бон от 04-03-
2021 г. с основание „плащане по съдебно дело“ е заплатена главница в размер
на 249,21 лв.; 3./ фискален бон от 05-04-2021 г. с основание „плащане по
съдебно дело“ е заплатена главница в размер на 250 лв.; 4./ фискален бон от
10-05-2021 г. с основание „плащане по съдебно дело“ е заплатена главница в
размер на 250 лв.; 5./ фискален бон от 07-06-2021 г. с основание „плащане по
съдебно дело“ е заплатена главница в размер на 250 лв. 6./ фискален бон от
08-07-2021 г. с основание „плащане по съдебно дело“ е заплатена главница в
размер на 225 лв.; 7./ фискален бон от 17-08-2021 г. с основание „плащане по
съдебно дело“ е заплатена главница в размер на 250 лв. Видно от
представените фискални бонове след датата на предявяване на исковата
молба /17.05.2021г./ до приключване на съденото дирене пред първата
инстанция, с извършените плащания ответницата е погасила главница в
размер на 725 лв. Следователно, непогасена е останала разликата до
предявения с исковата молба размер, равняваща се на сумата от 270,29 лв. За
този размер искът на ищцовото дружество се явява основателен и следва да
бъде уважен. В този смисъл са решаващите изводи и на първоинстанционния
съд.
При констатирано съвпадение между крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционно
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 78, ал. 3 от
ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Водим от горното, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 150 от 10.01.2022 г., постановено по гр.
дело № 27141 г. по описа на Софийският районен съд за 2021 г. в
5
обжалваната част.
ОСЪЖДА Ц. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******
вх. „Б“, а******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. *******, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6