№ 4666
гр. София, 14.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20211110131650 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Ф. срещу П. Д. В., с която са
предявени претенции за прекратяване с развод на брака между страните,
сключен на 06.01.2017 г.
В исковата молба се твърди, че страните сключили брак на 06.01.2017
г., от който нямат родени деца и страните не са придобивали общо
имущество. Твърди се, че ответникът още от началото на брака отказал да
живее заедно с ищцата, а след това заминал в чужбина, като заявил, че ще
бъде в Амстердам, и спрял да контактува с ищцата. Поради това се приема, че
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, и се иска прекратяването му с
развод.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – П. Д. В.,
чрез особения му представител адв. Н., с който предявеният иск се оспорва
като нередовен, тъй като не било посочено откога датира фактическата
раздяла на страните. Твърди, че искът е и неоснователен, тъй като причина за
разстройството на брачната връзка станали и двамата съпрузи.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представено на лист 6 от делото Удостоверение за граждански
брак от 06.01.2017 г. на Столичната община, район „Сердика“, страните по
делото – В. Ф., гражданка на Украйна, родена на 15.05.1986 г., и П. Д. В., с
ЕГН: **********, са сключили брак с Акт за граждански брак №
3006/06.01.2017 г. на Столичната община, район „Сердика“.
1
От служебно изготвени справки за родствени връзки се установява, че
страните нямат деца от брака си.
В съдебното заседание на 31.03.2022 г. (на лист 48 от делото) е
разпитана свидетелката на ищцата – Зоя Иванова, която дава показания, че
познава ищцата от около 5 години, като работят заедно в рентгена на болница
„Витощша“ в София. Свидетелката не е виждала ищцата да има контакт с
мъж, с който да живее. Дава показания, че ищцата е казвала, че никога не е
живяла заедно със съпруга си, като след като отишла в Украйна да си вземе
документи, той изчезнал, казал, че е в чужбина и ищцата повече не го видяла.
Свидетелства, че не е виждала ищцата да е вземана от работа от мъж, с когото
да изглежда, че живее или има връзка.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като не противоречат на
други събрани по делото доказателства и представляват логичен разказ.
Съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1259/2010 г. приложимото право
по настоящото дело се извежда от действащите между България и Украйна
международни договори. Съгласно чл. 7 от украинския Закон № 1543-XII от
1991 г. Украйна, известен служебно на съда по други дела, наследява всички
права и задължения по международни договори, сключени от СССР, които не
противоречат на конституцията на тази държава. Така по делото се прилага
Договорът между Народна Република България и Съюза на съветските
социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и
наказателни дела, сключен в Москва на 19.02.1975 г., който в своя чл. 24, ал.
2, че се пралага правото на сезирания съд, т.е. българското право за развода.
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска прекратяване
на брака с развод, когато установи, че страните са в брак, който е дълбоко и
непоправимо разстроен. Дълбоко е разстройството, което засяга сериозно
отношенията на съпрузите и не позволява съществуване на доброволна връзка
на взаимност помежду им. То е непоправимо, когато не може да бъде
преодоляно. Във всеки конкретен случай разстройството на брака се
предизвиква от различни пирчини и се отразява по различен начин, но винаги
води до съществуване на брачната връзка само формално, без взаимност.
В случая се установява, че съпрузите никога не са живеели заедно, а в
момента ищцата не знае къде пребивава съпругът , което е достатъчно
основание да се приеме, че бракът им вече съществува само фиктивно,
поради което искът за развод следва да се уважи.
Съдът не следва да се произнася по небрачни искове за деца, издръжка,
семейно жилище и фамилно име, тъй като страните нямат ненавършили
пълнолетие деца и не са направили такива искания.
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, доколкото не е направена претенция за
произнасяне по вината за развода, всяка страна сама понася разноските си.
Всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати по 25 лева окончателна
държавна такса.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. състав,
2
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 СК с развод БРАКА,
сключен между В. Ф., гражданка на Украйна, родена на 15.05.1986 г. в
Харковска област, с международен паспорт № FC593532, издаден от Украйна
на 06.07.2016 г., и П. Д. В., български гражданин с ЕГН: **********, роден
на 27.12.1963 г., с Акт за граждански брак № 3006/06.01.2017 г. на
Столичната община, район „Сердика“.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК В. Ф., гражданка на
Украйна, родена на 15.05.1986 г. в Харковска област, с международен паспорт
№ FC593532, издаден от Украйна на 06.07.2016 г., и адрес: София, ул.
„Янтра“, № 17а, ап. 16, да плати по бюджетна сметка на Софийския
районен съд държавна такса в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК П. Д. В., с ЕГН: **********,
и адрес: Велико Търново, ул. „Райчо Николов“, № 1, ап. 11, да плати по
бюджетна сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на
25 лева.
ДА СЕ ИЗПРАТИ след влизане на решението в сила заверен препис
от същото на Столичната община, район „Сердика“, и Община Велико
Търново за вписване в регистрите на гражданското състояние.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3