Решение по дело №171/2021 на Районен съд - Раднево

МОТИВИ към Решение № 15 от 06.07.2021г., постановено по АНД
№ 171/2021г. по описа на РС гр. Раднево
Производството е по реда на чл. 378 от НПК.
Районна прокуратура Стара Загора, Териториално отделение гр.
Раднево е внесла в съда за разглеждане постановление, с което прави
предложение обвиняемият М. Г. М., ЕГН: ********** да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК, за това, че на 04.12.2020 г. в гр. Раднево, на ул. „***”, по
хулигански подбуди причинил на повече от едно лице: на с.р.и. от гр. Раднево
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство
на здравето и на А.И.П. от гр. Раднево лека телесна повреда, изразяваща се в
страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл.131, ал.1, т. 4,
пр.3 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК.
Прокурорът поддържа предложението, като счита, че обвиняемият
следва да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние,
като му бъде наложено административно наказание - глоба в минимален
размер.
Обвиняемият М. Г. М., редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание и заявява, че признава вината си, признава всичко отразено в
обстоятелствената част на постановлението и съжалява за извършеното
деяние.
Защитникът на обвиняемия - адв. Р.М., моли съда да освободи
обвиняемия М. от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му
наложи минимално предвиденото административно наказание – глоба в
размер на 1000 лева, предвид изразеното признание за вина, критичното
отношение към извършеното, изразеното съжаление за стореното, както и
предвид доброто име с което се полза обвиняемият в обществото.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обвиняемият М. Г. М., роден на ***** г. в гр. Раднево, с постоянен
адрес е в гр. Раднево, ул. „***” № 56, българин, български гражданин, с
висше образование, *****, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият М. Г. М. живеел в къща гр. Раднево, находяща се на ул.
„***” № 56. На 04.12.2020 год. около 15:00 часа, обвиняемият бил в една от
стаите в дома си, когато чул викове навън. Когато излязъл на терасата, за да
провери какво става, видял синът си, св. М.М. М., който се карал със
свидетеля А.И.П., като двамата се опитвали да си разменят удари, но между
1

тях, с лице към М. бил застанал св. с.р.и.. Мислейки, че свидетелите „бият”
сина му, обвиняемият веднага реагирал като се развикал псувайки и
заплашвайки П., И. и св. Д.К.А., който стоял наблизо. След това, влязъл в
стаята, взел законно притежаваното си оръжие, пистолет „****” кал. 9х18 с №
ВА391815, излязъл отново на терасата вдигнал оръжието и произвел изстрел с
него вертикално във въздуха. След това, взел в себе си дървена тояга, дълга
около метър и с нея в едната и пистолетът в другата ръка, излязъл от къщата.
Тогава, св. И., който разпознал в обвиняемия *** М., застанал срещу него с
намерение да му обясни ситуацията и да го успокои, но последният започнал
да го удря с тоягата по лявата ръка и гърдите, като му нанесъл множество
удари. В един момент, да спре побоя се опитал св. Д.Х.Д., който след като чул
изстрела, излязъл на улицата заедно със съседа си, св. И.Д.Х., но обвиняемият
го бутнал на една страна и продължил да нанася удари на И.. Св. П. също се
опитал да се намеси и спре побоя, но обвиняемият ударил и него с тоягата по
гърба, ръката и главата. Тогава св. Атанасов помолил И. и П. да не се
разправят повече и тримата си тръгнали.
По досъдебното производство са назначени и изготвени
съдебномедицински експертизи по писмени данни на свидетелите с.р.и.,
А.И.П. и М.М. М. от заключението по които е видно, че свидетелят И. от
нанесените му удари от обвиняемия М. е получил кръвонасядания по левия
горен крайник и отоци по гръдния кош, които травматични увреждания добре
отговарят да са от действието на твърд тъп предмет и могат да са получени
при нанасянето на удари с пръчка. Описаните увреждания са причинили на
свидетеля И. болка. Свидетелят П. от нанесените му удари от обвиняемия М.
е получил травматичен оток в областта на главата до лявото ухо от удар с
пръчка, както и увреждания от удар с пръчка в областта на ръката и удар с
пръчка в гърба, които увреждания са от действието на твърди тъпи предмети
и са от характер да причинят страдание.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – изцяло от
показанията на свидетелите с.р.и., Д.К.А., М.М. М., А.И.П., Д.Х.Д., И.Д.Х. и
Р.Й.Й., дадени на досъдебното производство и преценени в настоящото на
основание чл. 378, ал. 2 от НПК, които съдът намира за последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи се,
относно релевантните факти от предмета на доказване. Противоречие в така
посочените гласни доказателства не се наблюдава, като всеки от разпитаните
свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически
обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите
събития е станал непосредствен очевидец. Обясненията на обвиняемия,
депозирани пред разследващите органи, като съответни на събраната по
делото доказателствена съвкупност, се ценят от съдебния състав при
изграждане на изводите му за фактическата установеност на развилите се
събития.
2

При постановяване на решението си съдът възприема и заключението
на назначената в хода на досъдебното производство съдебно - медицинска
експертиза, което според преценката на съда е извършено компетентно и
безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответства на
останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.
Изложената фактическа обстановка се установява и от събраните по
делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния
доказателствен материал на основание чл. 283 от НПК.
На база на събраните доказателства, при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че обвиняемият М. Г. М. е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението
по чл.131, ал.1, т. 4, пр.3 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК, за това, че на
04.12.2020 г. в гр. Раднево, на ул. „***”, по хулигански подбуди причинил на
повече от едно лице: на с.р.и. от гр. Раднево лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на болка без разстройство на здравето и на А.И.П. от гр.
Раднево лека телесна повреда, изразяваща се в страдание без разстройство на
здравето.
От обективна страна с действията си на 04.12.2020г., насочени към
телесния интегритет на свидетелите с.р.и. и А.И.П., обвиняемият М. Г. М. им
е причинил на с.р.и. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка без разстройство на здравето и на А.И.П. лека телесна повреда,
изразяваща се в страдание без разстройство на здравето. Тези травматични
увреждания са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК.
Налице е по – тежко наказуем квалифициращ деянието признак с оглед
на начина на извършването на престъплението, а именно – телесната повреда
е причинена по хулигански подбуди по смисъла на чл.131, ал.1, т. 12 от НК.
Предприемането на действия, насочени към здравето на непознато лице, на
обществено място, пред погледа на други хора, съдът преценява като
проявено поведение на незачитане на личната неприкосновеност, на
демонстрация на несъблюдаване добрите нрави и установените норми на
дължимо поведение в обществото. Това агресивно поведение съдът прие, че
се дължи на проявени хулигански подбуди от страна на обвиняемия, заради
което е и налице този по - тежко наказуем състав на престъплението.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Обвиняемият е
съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е
противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Умисълът му за осъществяване на
3

престъпното деяние се обективира чрез неговите действия, като той напълно
съзнателно ги е насочвал пряко към телесния интегритет на свидетелите с.р.и.
и А.И.П., съзнавайки техния ефект, значение и отражението, което ще дадат.
Причини за извършване на престъплението съдът намира в ниското
правосъзнание на обвиняемия, незачитане на установения в страната ред,
неуважение към обществото, липсата на елементарен самоконтрол у
обвиняемия и ниската му правна култура.
За извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание до
три години лишаване от свобода. Обвиняемият е пълнолетен, към момента на
инкриминираното деяние, не е осъждан за престъпление от общ характер и не
е освобождаван от наказателна отговорност, като спрямо него не са
прилагани разпоредбите на чл. 78а от НК. От вмененото му във вина
престъпление не са причинени имуществени вреди. При наличието на тези
материално правни предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК и с
оглед императивността на тази разпоредба съдът е на становище, че
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му
се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА”. При
индивидуализиране размера на така посоченото наказание, съдът отчита като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
обвиняемия, добрите му характеристични данни и признаването на вината.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха. С оглед на така
изложеното и като съобрази имущественото състояние на обвиняемия (
приложената по досъдебното производство декларация са семейно и
материално положение, и имотно състояние), както и за да въздейства
предупредително и възпитателно, съдът счита, че най-справедливо е да му се
определи и наложи административно наказание над минималния размер, а
именно „ГЛОБА” в размер на 3000 лв. Така определеният размер съответства,
както на обществената опасност на деянието, така и на личността на
виновния, като би постигнало своето поправително и превъзпитаващо
въздействие спрямо него, а също така би се отразило и възпитателно и
предупредително и на останалите членове на обществото.
Предвид признаване на обвиняемия за виновен, следва на основание чл.
189, ал. 3 от НПК същият да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 643.50 лв. /шестстотин четиридесет и три лева и 50 ст./
по сметка на ОД на МВР-Стара Загора.
Обвиняемият М. Г. М., със снета самоличност, следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Раднево,
държавна такса в размер на пет лева за всеки служебно издаден изпълнителен
лист.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	15
Дата:	6 юли 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия:	Христина Вълчанова

Дело:	20215520200171
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	11 юни 2021 г.

Решение по дело №171/2021 на Районен съд - Раднево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите