гр.София,
26.06.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана
Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир
Мазгалов
Боряна Воденичарова
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8936 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №373074 от 28.03.2018год.,
постановено по гр.дело №75409/2016г. по описа на СРС, ГО, 33 с-в, П.А.Х. е
осъдена да заплати на ищеца „Б.Х.“ЕООД на основание чл.92 ЗЗД сумата 15125,53
лева- неустойка по договор за поддръжка и управление от 16.08.2006г., сключен с
„П.г.х.к.“АД, което вземане е цедирано на ищеца, за периода 2014- 2016г., като
искът е отхвърлен за горницата над 15125,53 лева до пълния предявен размер от
15596,71 лева., както и да заплати сумата от 2526,43 лева неплатени комунални
услуги и разноски по делото в размер на 4732,30 лева.
Срещу така
постановеното решение в осъдителната му част е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от особения представител ответника.
Жалбоподателят поддържа, че ответницата не е поканена да заплати задължението
си, както и не е уведомена за цедирането му на ищеца. Претендира отмяна на
решението на СРС в обжалваната част и намаляване размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, както и присъждане на разноски.
Въззиваемият ищец не
е подал в срок отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание оспорва жалбата
и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите
във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
В т.2.3. от представения по делото договор от 16.08.2006г.
между „П.г.х.к.“АД и ответника страните са договорили, че таксите по т.2.1. от
същия договор (годишна такса за покриване разходите за управление и обикновена
поддръжка на коплекса) са дължими до 30 декември на съответната година.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Следователно в случая изрична покана до длъжника не е необходима, за да бъде
поставен същия в забава.
Възражението относно цесиите е направено едва с
въззивната жалба, поради което се явява преклудирано и не следва да бъде
разглеждано.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно в
обжалваната му част.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на
разноски в размер на 3747,77 лева съгласно представения по делото списък по
чл.80 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение №373074 от
28.03.2018год., постановено по гр.дело №75409/2016г. по описа на СРС, ГО, 33
с-в в обжалваната му част.
ОЪЖДА П.А.Х.,
гражданка на Ирландия, родена на ***г. в гр.****** да заплати на „Б.Х.“ЕООД с ЕИК*********
сумата от 3747,77 лв. (три хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и 77
стотинки)- разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/