РЕШЕНИЕ
№ 609
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20215300501929 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 261652 от 07.06.2021г., постановено по гр. д. № 1185 по описа за
2020г. на Пловдивски районен съд, XII гр. с., се признава за установено в отношенията
между страните, че Б. Н. С., ЕГН ********** дължи на „БНП Париба Пърсънл
Файненс С. А.“, Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А.“, клон България, ЕИК *********, сумата от 1500 лева – чиста стойност на главница
по договор № CARD-15517204, за която е издадена заповед за плащане №
8508/01.10.2019г. по ч. гр. д. № 15283/2019г. по описа на РС Пловдив, I бр. с., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда –
26.09.2019г. до окончателното изплащане, като отхвърля исковете в частите,
представляващи сума от 275, 45 лева договорна лихва, начислена за период от
01.10.2018г. до 08.03.2019г., законната лихва за забава в размер на 82 лева за периода
от 08.03.2019г. – 11.09.2019г., както и над размер на главницата от 1500 лева до пълния
предявен размер от 1572, 23 лева, като неоснователни.С решението се осъжда Б. Н. С.,
ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънл Файненс С. А.“, Франция, рег.
№ ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК
********* сумата от 535, 32 лева разноски по делата, вкл. ч. гр. д. № 15283/2019г.,
ПРС.Осъжда се „БНП Париба Пърсънл Файненс С. А.“, Франция, рег. № *********
1
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК ********* да
заплати по бюджета на съдебната власт чрез сметката на РС Пловдив за депозитите,
сумата от 175 лева възнаграждение на експерт.
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба вх. №
6829/26.07.2021г. от адв. А.Й. от АК Пловдив, като особен представител на Б. Н. С.,
ЕГН ********** /ответник в първоинстанционното производство/, в частта, с която е
признато за установено съществуването на вземането срещу ответника.Твърди се, че
решението на районния съд в обжалваната част е неправилно, необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.На първо място по делото липсвали доказателства за
универсално правоприемство между първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и ищцовото дружество „БНП Пъриба Пърсънъл
Файненс С. А.“, клон България, ЕИК *********.На следващо място се оспорва като
неправилен извода на районния съд, че ищецът е доказал факта на усвояване на
предоставената в заем сума от ответника.Моли се съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част, вкл. досежно разноските, вместо
което да постанови ново, с което да отхвърли иска изцяло.
С писмения отговор на въззиваемото дружество се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.Моли се решението на районния съд да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендират се разноски за настоящата
инстанция.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ответник, чрез назначения му особен представител на основание
чл. 47, ал. 6 от ГПК, останал недоволен от постановеното съдебно решение в
обжалваната част, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните пороци в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове по чл. 422
от ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж, рег. № ********* чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК ********* за признаване
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 1572,
2
23 лева, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-15162298 от 17.08.2017г., 275, 45 лв. договорна лихва по кредита за периода
01.10.2018г. до 08.03.2019г., 82 лева обезщетение за забава за периода от 08.03. до
11.09.2019г., или общо дължима сума в размер на 1929, 60 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане.Искът е предявен след издадена заповед № 8508 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 01.10.2019г. по ч. гр. д. № 15283/2019г. по описа на
Пловдивски районен съд, I гр. с. и подадено възражение от длъжника в
законоустановения срок.Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК са дадени указания на заявителя, че може да
предяви иск относно вземането си срещу длъжника в едномесечен срок, като довнесе
дължимата ДТ.Съобщението е връчено на заявителя на 16.01.2020г., а исковата молба е
депозирана на 27.01.2020г. в указания срок.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че при сключване на
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер *** ответникът е дал
съгласието си, освен за посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.На 20.12.2017г.
активирал предоставената му кредитна карта № *** с максимален кредитен лимит 1500
лева.Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции – теглене в брой от
банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства и др., осъществени чрез
издадената му кредитна карта.Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и
такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен
процент.Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.Твърди се, че
кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
01.10.2018г., когато било последното му плащане по нея, като балансът по същата бил
в размер на минус 1847, 68 лева.Това принудило кредитора да блокира използването
й.Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправени покани да погаси
задължението си доброволно, плащане не последвало.Поради това било подадено
заявление и издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за процесните
суми.
С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК в първоинстанционното
производство ответникът чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК оспорва наличието на активна процесуална легитимация на ищцовото
дружество да предяви исковете.По същество счита същите за неоснователни.Оспорено
3
е възникването на валидна облигационна връзка между страните.Оспорено е и
настъпването на предсрочна изискуемост на кредита с връчването на препис от
исковата молба, тъй като същата не била връчена лично на ответника, а на особения
представител.
Първоинстанционният съд е приел в решението си, че е доказано съществуването
на договора, от който кредиторът черпи права от приложеното и неоспорено касателно
доказателствената си годност копие на същия на л. 38 от делото.Приел е, че макар да е
сключен по повод друг договор за кредит между същите страни (под номер ***)
документа, озаглавен „приложение“, съставлява самостоятелен договор за
потребителски кредит, доколкото съществените му елементи са напълно различни от
тези, залегнали в основния договор, без значение че общите условия на двата договора
са закрепени в един и същ документ.Приложението не било подписано от
кредитополучателя, но били подписани общите условия.Доколкото вещото лице дало
заключение, че от картовата сметка има усвоени суми (а договорът за заем е реален),
както и ответникът е застраховал плащанията по кредитната карта, районният съд е
приел, че договорът е сключен и самата карта като вещ е предадена на ответната
страна, съотв. за длъжника е възникнало облигационното задължение да върне
полученото и лихвите към него.
Районният съд е приел още, че договорът е изпълнен със шрифт, по-малък от
изискваните 12 пункта и това обстоятелство релевира недействителност на целия
договор на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК е ясна и
целта и смисъла на закона не позволяват ограничителното й тълкуване.Поради това
потребителят дължал връщане само на чистата стойност на кредита.Относно
предсрочната изискуемост районният съд е приел, че същата е била надлежно обявена
на кредитополучателя с изпратената му писмена покана, приложена на л. 40 от делото,
получена лично от него.Крайният извод на районния съд е, че чистата стойност на
кредита е 1500 лева, до която сума искът е счетен за основателен.
По делото не е спорно, че на 17.08.2017г. е сключен договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта *** между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********
и Б. Н. С., ЕГН **********, съгласно който договор на въззиваемия е бил отпуснат
потребителски кредит в размер на 6000 лева.Съгласно т. 12 от договора кредиторът
може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит от 10 000 лева.Кредиторът ще издаде и достави картата на
кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за
кредит на кредитополучателя.Във всеки случай издаването на кредитна карта ще бъде
не по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита.Ако в
този срок не бъде издадена кредитна карта, настоящият раздел не произвежда действие
4
и ефект между страните.Всички задължения, произтичащи от този документ и
свързани с ползването на кредитна карта, ще възникнат само след активирането от
кредитополучателя на издадена кредитна карта по съобщения на кредитополучателя от
кредитора начин.Съгласно т. 17 кредиторът ще изготвя и изпраща извлечение,
отразяващо състоянието на задълженията на кредитополучателя всеки месец, следващ
месеца на извършените транзакции, но не по-малко от веднъж
годишно.Кредитополучателят ще заплаща месечна погасителна вноска до изплащането
на начислените задължения, покриваща задължението в последователност разноски,
лихви, главница – т. 18 от договора.В т. 20 е предвидено, че кредиторът ще блокира
кредитната карта при изтичането на валидността и/или неплащане на една или повече
месечни погасителни вноски.Съгласно т. 21 кредитната карта ще бъде доставена от
кредитора на кредитополучателя.С кредитната карта ще бъде доставен документ –
приложение, неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия на
револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата.Задължения на
кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и
използването й в съответствие с този договор и приложенията към него.
Относно активната легитимация на ищеца по делото съдът намира, че същата се
установява от приложените писмени доказателства по делото – Нотификация на
презгранично сливане между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, Френско анонимно
акционерно дружество, вписано в Търговския регистър под номер 542 097 902 и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, Българско анонимно акционерно дружество,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписвания под номер *********.
С исковата молба е представено като писмено доказателство и Приложение към
сключения договор между страните, съдържащо условията за ползване на кредитна
карта, което приложение е подписано едностранно само от представител на
кредитора.Представено е и месечно извлечение по кредитната карта за период
16.01.2019г. – 15.02.2019г.
До кредитополучателя е изпратена покана за доброволно изпълнение на
задълженията по кредитната карта.От приложеното писмо с обратна разписка на л. 41
от материалите по първоинстанционното производство е видно, че поканата е
получена лично от длъжника на 14.12.2017г.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, съгласно което усвоената сума от ответника по договор за
кредит № *** /теглене от банкомат и такса АТМ/, е в размер на 1700, 70 лв.Общата
стойност на извършените плащания по договора е в размер на 480, 43 лева.Размера на
остатъчното задължение по пера към момента на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 26.09.2019г. и към момента на изготвяне на
заключението – 30.04.2021г., е в общ размер 1847, 68 лева.Лихвата за забава, изчислена
5
върху главницата от 1572, 23 лева за периода 08.03.2019г. до 11.09.2019г. възлиза на
82, 11 лева.
След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобразявайки доводите на страните, въззивният съд намира, че не е
доказано сключването на процесния договор между страните, доколкото
приложението към основния договор не е подписано от кредитополучателя, както и
липсват доказателства за получаване на издадената кредитна карта от
същия.Приложената обратна разписка, удостоверяваща получаването на документи от
ответника, не може да обоснове безспорен извод в тази насока.Само фактът, че с
картата са теглени пари в брой и е усвоена сума, не е достатъчен, за да се приеме, че
именно ответникът е теглил сумите, посочени в заключението на вещото лице /в този
см. решение № 10 от 19.07.2016г. по т. д. № 3386 по описа за 2014г. на ВКС, I т.
о./Съдът намира, че от счетоводните записвания в счетоводството на дружеството, не
би могло да се установи по безспорен начин, че за извършените платежни операции, е
дадено нареждане от въззиваемия.При постъпило възражение срещу заповедта, ищецът
по иска по чл. 422 от ГПК носи доказателствената тежест да установи своето вземане,
като в това производство извлечението от счетоводни книги не се ползва с материална
доказателствена сила.Този извод следва и от разпоредбата на чл. 56 от Закона за
платежните услуги и платежните системи /обн. в ДВ, бр. 23 от 27.03.2009г., в сила от
01.11.2009г./, предвиждащ, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е
разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена
платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест
при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно
регистриране, осчетоводяване, както и за това, че операцията не е засегната от
техническа повреда или друг недостатък.В този смисъл при оспорване от въззиваемата
страна – получател на кредитната карта, на факта на теглене в брой на суми от
картовата сметка, в доказателствена тежест на кредитора е да установи, че плащането
на сумите е извършено въз основа на платежни нареждания, изходящи от получателя
на картата.
Предвид гореизложеното настоящият състав на съда приема за недоказано
възникването на задължение за връщане на претендираните суми от въззиваемия като
картодържател.Поради това въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде
уважена, а първоинстанционното решение като неправилно в обжалваната част следва
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго с което искът да бъде отхвърлен
изцяло.
При този изход на делото в тежест на въззиваемото дружество /ищец в
първоинстанционното производство/ следва да се възложи следващата се ДТ в размер
6
на 38, 59 лева за въззивното производство.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261652/07.06.2021г., постановено по гр. д. № 1185 по описа
за 2020г. на Пловдивски районен съд, XII-ти гр. състав, в частта, с която се признава за
установено в отношенията между страните, че Б. Н. С., ЕГН ********** от гр. П., ул.
***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Франция, рег. № *********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1715, район „Младост“, ж. к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 14, сумата от 1500 лева – чиста стойност на главница по
договор № ***, за която е издадена заповед за плащане № 8508/01.10.2019г. по ч. гр. д.
№ 15283/2019г. по описа на Районен съд Пловдив, I бр. с., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2019г. до
окончателното изплащане и в частта, с която осъжда Б. Н. С., ЕГН ********** от гр.
П., ул. ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Франция, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1715, район „Младост“, ж.
к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14, сумата от 535, 32 лева разноски по
делата, включително по ч. гр. д. № 15283/2019г., ПРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“,
Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1715, район
„Младост“, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14 против Б. Н. С., ЕГН
********** от гр. П., ул. ***, за приемане за установено, че дължи на ищцовото
дружество сумата от 1500 лева – чиста стойност на главница по договор № ***, за
която е издадена заповед за плащане № 8508/01.10.2019г. по ч. гр. д. № 15283/2019г. по
описа на Районен съд Пловдив, I бр. с., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2019г. до окончателното изплащане,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Франция, рег. № *********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.
14, представлявано от Д. Т. Д. – зам. управител, да заплати ДТ за въззивното
производство в размер на 38, 59 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване /чл. 280, ал. 3 от ГПК/.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8