РЕШЕНИЕ
№ 2160
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря София Г. Чаушева
в присъствието на прокурора Никола Недялков Тъпчев (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330108065 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът П. И. Д., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник
адв. В.Д., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на
поддържане на незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2021 г. до
окончателно й изплащане.
В исковата молба е посочено, че на 24.05.2020 г. на ищеца със заповед била наложена
ПАМ „временно отнемане на СУМПС до 18 месеца“, като му било отнето и СУМПС. По
случая се издал и АУАН за административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДв.П. Било
образувано и ДП № 215/ 2020 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР- Пловдив за
престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, което в последствие било прекратено с постановление
на РП- Пловдив от 21.07.2020 г., но СУМПС не му било върнато. На 30.09.2020 г. спрямо
ищеца били съставени два нови АУАН и по случая се образувало ДП № 545/ 2020 г. по
описа на Трето РУ при ОД на МВР- Пловдив, за престъпления по чл. 343б ал. 3 от НК и по
чл. 343в ал. 3 от НК, като ищецът бил задържан за срок от 24 часа. В последствие отново
така образуваното ДП било прекратено с постановление на РП- Пловдив от 04.01.2021 г.,
като СУМПС било върнато чак на 12.05.2021 г. В хода на двете ДП ищецът бил под силен
1
стрес и притеснения, както и страх да не бъде несправедливо осъден. Освен това имал чести
главоболия, високо кръвно налягане и нарушен сън. Засегнати били честта и достойнството
му, а отношението на околните към него се променило, защото хората започнали да го
избягват. По двете ДП той формално не бил привлечен като обвиняем, но според съдебната
практика имал право на обезщетение по реда на ЗОДОВ. ДП били прекратени, защото се
приело, че деянията не представлявали престъпления, а и от обективна страна те не били
извършени. Причинените имуществени вреди подлежали на справедливо обезщетение,
което възлизало в размер на 3 000 лева, считано от прекратяване на последното ДП. Моли и
за присъждане на разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява,
като представя писмено становище по иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като
неоснователен и недоказан. Ищецът нямал качеството на обвиняем, а нормата на чл. 2 ал. 1
от ЗОДОВ не можела да се тълкува разрешително. Двете ДП били законосъобразно
извършени, като забавата при приключването им се дължала на извършваната във ВМА-
София химическа експертиза. В настоящото производство не можело да се търси
обезщетение за вреди от 24- часовото полицейско задържане, както и от отказа за връщане
на СУМПС, за което отговорност евентуално носели органите на МВР. Липсвали
доказателства за това, че лицето страдало именно заради образуваните ДП. Прави се
възражение и за съпричиняване. По същество претенцията се оспорва по размер, като
неоснователно завишена и несъответстваща на критерия за справедливост. По време на ДП
спрямо лицето не била взета никаква мярка за неотклонение. Прави се възражение и за
претендираните разноски. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание чрез
представителя си поддържа отговора. Представя и писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ДП № 545/ 2020 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР-
Пловдив, пр. пр. № 9091/ 2020 г. по описа на РП- Пловдив, по което обаче ищецът не е бил
привлечен като обвиняем, а е само свидетел, като ДП е образувано на 30.09.2020 г. за
престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК. Същото е приключило с постановление на
прокуратурата от 04.01.2021 г. за прекратяване на наказателното производство.
По делото е приложено и ДП № 4735/ 2020 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР-
Пловдив, пр. пр. № 215/ 2020 г. по описа на РП- Пловдив, по което ищецът също не е бил
привлечен като обвиняем, а е бил само свидетел, като ДП е образувано на 30.09.2020 г. за
престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК. Същото е приключило с постановление на
прокуратурата от 21.07.2020 г. за прекратяване на наказателното производство.
Като писмени доказателства са приети справка за съдимост на ищеца, както и справка за
висящи срещу него наказателни производства.
По делото не са събрани гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
2
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или, че извършеното деяние не е престъпление. Оттук следва, че основанието за
ангажиране на отговорността на Държавата според цитираната норма не възниква тогава,
когато е образувано наказателно производство, а само тогава, когато това лице по ДП е
привлечено в качеството му на обвиняем с повдигнато обвинение за конкретно извършено
престъпление, но в последствие наказателното производство е било прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 46 ал. 1 от НПК в наказателното производство прокурорът
повдига и поддържа обвинения за престъпления от общ характер, а по чл. 54 от НПК
обвиняем е лицето, което е привлечено в това му качество, при условията и реда на НПК. В
настоящия случай обаче ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем, а е участвал
в двете ДП единствено като свидетел, в която връзка е бил разпитван. От материалите по
приложените две ДП е видно, че липсва постановление за привличането му като обвиняем,
като дори самите производства не са били образувани или водени срещу него. При това
положение, не е налице основен елемент от фактическия състав на нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3
от ЗОДОВ, за да се приеме, че действията на съответните органи са били незаконни- липсва
фактът на повдигане на обвинение за извършено престъпление, както и последващите от
това други действия- предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия, налагане на мярка
за неотклонение и т.н. ДП е приключило без да се стигне до повдигане на обвинение,
законосъбразността на което да бъде преценена в настоящия процес. Тук е необходимо да се
посочи, че според нормата на чл. 23 ал. 1 от НПК, когато са налице съответните условия по
НПК- законен повод и достатъчно данни (както е посочено в писмото на полицейския орган
в случая до прокуратурата), компетентният държавен орган е длъжен да образува
наказателно производство. Разследващите органи обаче ще носят отговорност само, ако
преценят, че спрямо определено лице са събрани достатъчно данни за виновността му в
извършване на престъпление от общ характер и го привлекат по надлежния ред като
обвиняем с произтичащите от това за него неблагоприятни последици, но в последствие
производството бъде прекратено. По ДП няма данни, от които може да се направи извод, че
ищецът е бил третиран като обвиняем, за да се приеме, че по някакъв начин е била
ангажирана неговата наказателна отговорност.
Доколкото спрямо лицето не е било образувано наказателно производство, не може да се
приеме, че ищецът търпи неудобства, защото липсва хипотезата на повдигане на незаконно
обвинение, а всички останали негативни последици, независимо от какъв характер и
интензитет са, попадат извън обхвата на отговорността на Държавата по ЗОДОВ, т.е. те не
са предмет на настоящото дело по начина, по който е заведен искът. До привличането като
обвиняем не се търпят вреди по смисъла на ЗОДОВ, защото все още няма данни за
формиран извод за виновността на лицето по смисъла на чл. 219 ал. 1 от НПК и въпросният
субект участва в производството само като свидетел- като източник на доказателствени
средства, въз основа на които, наред и с останалия доказателствен материал, да се формира
крайният извод за виновността му или пък за прекратяване на производството, както е
станало в настоящото ДП.
3
Не е допустимо нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ да се тълкува разширително, защото
тук се касае за специално предвиден от законодателя ред за ангажиране на отговорност на
Държавата за вреди, причинени от незаконно обвинение. Текстът изчерпателно изброява
хипотезите, в които може да се търси отговорност от правоохранителните органи и
приложното му поле е строго ограничено. Абсолютна предпоставка е спрямо дадено лице да
бъде повдигнато обвинение по надлежния ред, а след това производството да бъде
прекратено, за да е налице незаконно обвинение. В исковата молба неправилно се твърди, че
срещу лицето са били образувани съответните ДП- видно от материалите по тях това
обстоятелство се опровергава, като изрично и в постановленията за прекратяване е записано,
че ищецът е бил само свидетел. В този смисъл доколкото специалният закон не предвижда
възможност за възникване на отговорност от Държавата в такива случаи без да е повдигнато
обвинение срещу лицето, исковете се явяват неоснователни.
Като допълнение, следва да се посочи, че няма спор, че по двете ДП спрямо ищеца са
били издадени АУАН, заповеди за задържане по реда на ЗМВР, както и заповед за ПАМ, но
тези заповеди (представляващи административния акт, издаден от орган от власт при
изпълнение на възложените му правомощия) не са били обжалвани и съответно са влезли в
сила. По този начин те са се стабилизирали като акт и доколкото по съдебен ред не е бил
упражнен контрол по отношение на тяхната незаконосъобразност, какъвто не може вече да
бъде приложен в настоящото производство, което е със съвсем различен предмет, не може
да се приеме, че съответният полицейски орган, при издаване на всяка една от двете
заповеди по ЗМВР, е действал неправомерно, доколкото подобно нещо не е доказано.
Липсата на такива незаконосъобразни действия пък не може да обуслови ангажирането на
отговорност на Държавата в лицето на полицейските й служители, доколкото специалните
предпоставки на ЗОДОВ изискват именно това като условие. Без значение тук е
обстоятелството, че двете заповеди са били мотивирани със състав на престъпление, което в
последствие не е доказано и наказателното производство е било прекратено. Това
обстоятелство е релевантно по отношение само на повдигнатото обвинение, което
действително е незаконно, след като не е било доказано, но то не може да обоснове
незаконност на административните актове (заповедите по ЗМВР), защото съдебният контрол
спрямо тях е предвиден да бъде самостоятелен, като едва при тяхната евентуална отмяна би
могло да се приеме, че е осъществен състав на отговорност по ЗОДОВ на Държавата. Още
повече, че в конкретния случай искът не е предявен против ОД на МВР, като дори от тези
действия на полицейските органи ищецът да е претърпял някакви вреди, то те не могат да се
претендират от ответника.
За пълнота на изложението, следва да се посочи по отношение на претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди, че по делото ищецът не ангажира никакви гласни
доказателства в подкрепа на твърденията си за претърпени морални вреди. Не може да се
презюмират описаните в исковата молба негативни последици от водените ДП като причина
за появата на чести главоболия на лицето, високо кръвно налягане, безсъние и влошени
отношения с околните. Това са обстоятелства, които подлежат на доказване и по отношение
на които не може да се приеме, че се следват несъмнено и винаги при повдигнато конкретно
4
обвинение срещу дадено лице, защото реакцията на всеки би могла да е различна от гледна
точна на вид и интензитет на вредите, които може да претърпи. При това положение, дори и
да е налице хипотеза на отговорност на прокуратурата в конкретния случай, то претенцията
за неимуществени вреди остава недоказана по размер, тъй като не са установени от ищеца (в
чиято тежест е това) претърпени вреди и пряка причинна връзка между тях и
незаконосъобразните действия на ответника.
С оглед изхода на делото, а именно- отхвърляне на исковата претенция изцяло, на ищецът
не се дължат разноски, а пък ответникът не претендира такива, за да му бъдат присъждани.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. Д., ЕГН: **********, от ************************,
против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от образувани ДП № 545/ 2020 г. по описа
на Трето РУ при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 9091/ 2020 г. по описа на РП- Пловдив и
ДП № 4735/ 2020 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 215/ 2020 г. по
описа на РП- Пловдив, които две ДП в последствие са били прекратени, ведно със законната
лихва, считано от 04.01.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5