Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 17.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти
гр.състав, в публичното заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 1978 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно и
субективно пасивно съединени искове с правно основание чл.74 ЗЗД с цена на иска
170 лв.-2 броя, чл.74 ЗЗД с цена на иска 43,16 лв.- 2 броя и чл.74 ЗЗД с цена
на иска 290 лв.-2 броя.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от Т.И.И., ЕГН**********,***
против А.Г.Г., ЕГН**********,*** и В.С.Я., ЕГН**********,***,
в която твърди, че ответниците са съсобственици на ***, със застроена площ от
88.17 кв.м., на *** находящ се в гр.*** в сграда с
административен адрес ***, ведно със съответните идеални части от сградата за
което с настоящата молба Ви представям, като доказателство нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № 5 T.VIII, peг. № 8378 дело №729 от дата
28.12.2006 год. Твърди, че в същата сграда ищецът Т.И.И.
и ***му С.И.И. са собственици на ***със застроена
площ 166.09 кв.м. на ***, ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата, съгласно нотариален акт за учредяване на право на строеж върху
недвижим имот №182 т.Ш, рег.№2115 дело №193 от дата 30.03.2006 год., както и
удостоверение от 05.12.2006 год., на Община гр.***. Твърди, че Сградата не е
регистрирана като етажна ***в Община ***. Твърди, че отношенията между
обитателите се уреждат въз основа на протокол №1 от дата 06.12.2006год., както
и от протокол от дата 14.10.2015 год. на собствениците на жилища с сградата на ***в
гр.*** въз основа на което са открити съответните партиди за електроенергията
за стълбищното осветление, както и електроенергията, която ползва асансьора.
Твърди, че с протоколите е взето решение разходите за общите части да се
разпределят пропорционално между обитателите в жилищната сграда, а не по броя
на собствениците на апартаменти. Твърди, че ел. енергията за общите части от
стълбището, предмет на настоящата искова молба, се ползва само от собствениците
на ***и ***етаж от сградата, като другите етажи в сградата имат отделни
партиди. Твърди, че с решенията от протокол от дата 06.12.2006 год., както и
протокол от дата 14.10.2015 год., подписан лично от ответника А.Г.Г. е взето решение е взето решение, асансьора да се ползва
само от обитателите на ***и ***етаж на сградата, като обитателите дължат
плащането на съответните такси за сервизно обслужване, както ел.енергията за
ползването му. Твърди, че за описания период от време в настоящата искова
молба, ответниците А.Г.Г. и В.С.Я., са обитавали
жилищната сграда, находяща се в гр.*** на ***, ползвали асансьора и не са
заплащали, ел. енергията за общите части, не са заплащали ел. енергията във
връзка с ползването на асансьора, и не са заплащали дължимите пропорционални
такси за абонаментното подържане на анасансьора към дружество „***“*** гр.***.
Твърди, че всички описани по долу разходи са заплащани от страна на ищеца Т.И.И.. Твърди, че Т.И. е заплащал дължимата от страна на
ответниците разходи за ел. енергия за общите части на сградата,както и ел.
енергия за ансьора за периода 01.04.2014 год. до 30.11.2018 год., с което ответниците
по настоящата молба А.Г.Г. и В.С.Я. са се обогатили
неоснователно за негова сметка. Твърди, че видно от представения, като
доказателство по делото нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №
5 T.VIII, per. № 8378 дело №729 от дата 28.12.2006 год. ответниците по
настоящата молба са съсобственици при равни права на ***, със застроена площ от
88.17 кв.м., на *** находящ се в гр.*** в сграда с
административен адрес ***, ведно със съответните идеални части от сградата при
равни квоти в съсобствеността. Към датата на придобиване на недвижимия имот,
същите не са съпрузи. Поради гореизложеното, е видно че те са придибили имота
при условията на обикновена съ***между тях, е не в
режим на съпружеска имуществена общност. По изложените съображения, между
отвениците по делото не е налице законовоустановена солидарност за вземането,
предмет на предявените искове. Излага съображения, че в разпоредба на чл. 121 ЗЗД солидарност между двама или повече длъжници възниква само в предвидените от
закона случаи или когато е уговорена. В разглеждания случай не е налице нито
едно от тези условия, поради което двамата ответници отговарят разделно, т.е.
задълженията са възникнали поотделно за всеки от тях и за съответни части от
задължението. Гореизложеното означава в конкретния случай, че всеки от двамата
съсобственици отговаря самостоятелно за тази част от неговите задължения към
ищеца Т.И.И., който е заплатил техните задължения.
Посочва, че съгласно чл. 30, ал.З ЗС всеки съ*** отговаря за задълженията по
ползването на съсобствения имот съобразно частта си. Съсобствениците не са
солидарни длъжници. Поради което счита, че ответниците дължат разделно
съобразно техните квоти описаните в исковата молба суми. Твърди, че процесната
жилищната сграда представлява етажна ***по силата на закона, с оглед броя на
етажите и различните собственици, коитопритажават недвижими имоти. Сградата не
е регистрирана като етажна ***в Община-***. Твърди, че през процесния период
всички описани разходи са заплащани само от ищеца. Твърди, че той е заплащал
дължимите от ответниците суми, поради обстоятелството, че ако сумата не бъде
платена, ще бъде спряна ел.енергията за общите части, както и ел.енергията за
асансьора, а при незаплащане на таксата за сервизно обслужване на асаньора,
същият не може да се използва.
За доказване на това представя следните фатури:.Фактура №
**********/18.04.2014 год. на стойност 11.38лв. ведно с разписка за извършено
плащане, Фактура № **********/18.04.2014 год. на стойност 2.21лв., ведно е
разписка за извършено плащане,Фактура № **********/21.05.2014 год. на стойност
2.48лв. ведно с разписка за извършено плащане,Фактура № **********/21.05.2014
год. на стойност 11.39лв. ведно е разписка за извършено плащане,Фактура №
014980 7208/19.06.2014 год. на стойност 11.93лв., ведно е разписка за извършено
плащане Фактура № **********/19.06.2014 год. на стойност 2.03лв., ведно с
разписка за извършено плащане,Фактура № **********/23.07.2014 год. на стойност
2.23лв. ведно с разписка за извършено плащане,Фактура № **********/23.07.2014
год. на стойност 11.93лв., ведно с разписка за извършено плащане, Фактура №
**********/18.08.2014 год. на стойност 12.65лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура № **********/23.07.2014 год. , ведно с разписка за извършено
плащане на стойност 2.12лв. - ,Фактура № **********/19.09.2014 год. на стойност
2.60лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура № **********/19.09.2014
год. на стойност 13.14лв., ведно с разписка за извършено плащане, Фактура №
**********/17.10.2014 год. на стойност 12.67лв.,Фактура № **********/17.10.2014
год. на стойност 2.77лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура №
**********/13.11.2014 год. на стойност 13.69лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура № **********/13.11.2014 год. , фактура № **********/17.12.2014
год. на стойност 14.26лв, ,Фактура № №*********/17.12.2014 год. на стойност 5.22лв. ведно с разписка. Твърди,
че общо заплатената сума за 2014г. от страна на Т.И. е в размер на 137,83 лв.,
като ответниците А.Г. и В.Я. дължат половината от
заплатената сума в размер на 68,914 лв. Твърди, че за 2015г. ищеца е заплатил
общата сума от 195,47 лв. по описаните в исковата молба фактури: Фактура №
**********/18.01.2015 год стойност 3.56лв.,Фактура № **********/18.01 -2015 год. За
13.60лв. Фактура № **********/18.02.2015 год. на стойност 13.42лв.,Фактура
№**********/18 02.2015 год. на стойност 3.97лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура № **********/20.03.2015 г, № **********/20.03.2015 год. на
стойност 13.30лв.,Фактура № **********/1год. на стойност 2.41лв„ ведно с
разписка за извършеното плащане,Фактура и **********/11.04.2015 год. на
стойност 12.56лв.,Фактура № **********/14.05.20 год. на стойност 11.75лв.,
ведно с разписка за извършено плащане,Фактура № **********/14 05 2015 год. на
стойност 2.14лв., ведно е разписка за извършено плащане Фактура №
**********/10.06.2015 год. па стойност 13.84лв„ ведно с разписка за извършено
плащане„Фактура № 0169^5618/1^06.2015 год. на стойност 2.35лв. ведно с разписка
за извършено плащане,Фактура № **********/09.07.2015 год. на стойност 13.56лв.,
ведно с разписка за извършено плащане„Фактура № **********/09 07 2015 год. на
стойност 2.33лв., ведно с разписка за извършено плащане .Фактура №
**********/13.08.2015 год. на стойност **********/13.08.2015 год. на стойност
2.12лв.,Фактура № **********/12.09.2015 год. на стойност 14.09лв., ведно е
разписка за извършено плащане,Фактура № **********/12 09 2015 год. на стойност
2.34лв., ведно с разписка за извършено плащане Фактура № **********/09.10.2015
год. на стойност 14.09лв„ ведно с разписка за извършено плащане,Фактура №
**********/09 Л 0^015 на стойност 2.34лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура № **********/10.11.2015 год. на стойност 14.72лв., ведно с
разписка за извършено плащане,Фактура № **********/10 11 2015 год. на стойност
2.94лв., ведно с разписка за извършено плащане Фактура № **********/12.12.2015 год.
на стойност 13.76лв„ ведно с разписка за извършено плащане,Фактура №
**********/12.12.2015 год. на стойност 3,17лв ведно с разписка за извършено
плащане. Твърди, че от общо заплатената
сума за 2015 год. от страна на Т.И. в размер на 195.47лв., ответниците
А.Г. и В.Я. дължат половината от заплатената сума в размер на
97.73лв./деветдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/. Твърди, че по фактура N° **********/12.01.2016 год. на
стойност 14.45лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура №
**********/12.01.2016 год. на стойност 3.17лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура М **********/10.02.2016 год. на стойност 13.81лв., ведно с
разписка за изкъртено плащане,Фактура № **********/10.02.2016 год. на стойност 3.17лв.,
ведно с разписка за извършено плащане,Фактура № **********/12.03.2016 год. на
стойност 2.63лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура №
**********/12.03.2016 год. на стойност 14.22лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура № **********/13.04.2016 год. на стойност 3.08лв., ведно с
разписка за извършено плащане,Фактура № **********/13.04.2016 год. на стойност
14.32лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура № **********/14.05.2016
год. на стойност 14.00лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура №
**********/14.05.2016 год. на стойност 6.10лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура № **********/12.06.2016 год. на стойност 13.36лв., ведно с
разписка за извършено плащане,Фактура № **********/12.06.2016 год. на стойност
3.37лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура № **********/15.07.2016
год. на стойност 3.37лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура №
**********/15.07.2016 год. на стойност 3.29лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура № **********/12.08.2016 год. на стойност 1.80лв., ведно с
разписка за извършено плащане,Фактура № **********/12.08.2016 год. на стойност
3.28лв., ведно с разписка за извършено плащане, Фактура № **********/12.09.2016
год. на стойност 2.54лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура №
**********/12.09.2016 год. на стойност 3.90лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура № **********/12.10.2016 год. на стойност 11.69лв., ведно с
разписка за извършено плащане,Фактура № **********/12.10.2016 год. на стойност
4.20лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура № **********/12.11.2016
год. на стойност 5.03лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура №
**********/12.11.2016 год. на стойност 12.01лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура № **********/10.12.2016 год. на стойност 12.42лв., ведно с
разписка за извършено плащане,Фактура № **********/10.12.2016 год. на стойност
5.24лв., ведно с разписка за извършено плащане ищеца Т.И. е заплатил за 2016 год.
общо 174.98лв., като ответниците А.Г. и В.Я.
дължат половината от заплатената сума в размер на 87.49лв./осемдесет и седем
лева и четиридесет девет стотинки/. Твърди, че съгласно Фактура №
**********/12.01.2017 год. на стойност 12.12лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура № **********/12.01.2017 год. на стойност 4.28лв.-, ведно с
разписка за извършено плащане,Фактура № **********/11.02.2017 год. на стойност
11.47лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура № **********/11.02.2017
год. на стойност 3.79лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура №
**********/10.03.2017 год. на стойност 12.53лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура № **********/10.03.2017 год. на стойност 3.59лв., ведно с
разписка за извършено плащане,Фактура № **********/10.04.2017 год. на стойност
3.17лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура № **********/10.04.2017
год. на стойност 12.30лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура №
**********/12.05.2017 год. на стойност 12.66лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура № **********/12.05.2017 год. на стойност 1.74лв., ведно с
разписка за извършено плащане,Фактура № **********/10.06.2017 год. на стойност
16.62лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура № **********/10.06.2017
год. на стойност 2.78лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура №
**********/10.07.2017 год. на стойност 2.77лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура № **********/10.07.2017 год. на стойност 12.71лв., ведно с
разписка за извършено плащане,Фактура № **********/11.08.2017 год. на стойност
2.41лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура № **********/11.08.2017
год. на стойност 13.43лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура №
**********/11.09.2017 год. на стойност 12.83лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура № **********/11.09.2017 год. на стойност 2.41лв., ведно с
разписка за извършено плащане,Фактура № **********/11.10.2017 год. на стойност
2.41лв,., ведно с разписка за извършено плащане, ,Фактура №
**********/11.10.2017 год. на стойност 12.37лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура № **********/10.11.2017 год. на стойност 12.91лв., ведно с
разписка за извършено плащане,Фактура № **********/10.11.2017 год. на стойност
2.83лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура № **********/09.12.2017
год. на стойност 13.13лв., ведно с разписка за извършено плащане, Фактура №
**********/09.12.2017 год. на стойност 3.28лв., ведно с разписка за извършено
плащане, за 2017 год. Т.И.И. е заплатил в общо 187.39лв., като ответниците
А.Г. и В.Я. дължат половината от заплатената сума в размер на
93.69лв./деветдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/. Твърди, че
съгласно Фактура № **********/11.01.2018
год. на стойност 3.28лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура №
**********/11.01.2018 год. на стойност 13.25лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура № **********/10.02.2018 год. на стойност 12.91лв., ведно с
разписка за извършено плащане,Фактура № **********/10.02.2018 год. на стойност 3.68лв.,
ведно с разписка за извършено плащане,Фактура № **********/11.03.2018 год. на
стойност 3.05лв., ведно с разписка за извършено плащане, ведно с разписка за
извършено плащане,Фактура № **********/11.03.2018 год. на стойност 12.47лв.,
ведно с разписка за извършено плащане,Фактура № 02395055952/11.04.2018 год. на
стойност 12.02лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура №
02395055951/11.04.2018 год. на стойност 2.83лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура № **********/10.05.2018 год. на стойност 14.09лв., ведно с
разписка за извършено плащане, ведно с разписка за извършено плащан е,Фактура №
**********/10.05.2018 год. на стойност 2.74лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура № **********/11.06.2018 год. на стойност 1.56 лв., ведно с
разписка за извършено плащане,Фактура № **********/11.06.2018 год. на стойност
13.25лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура № **********/10.07.2018
год. на стойност 12.61лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура №
**********/10.07.2018 год. на стойност 3.48лв., ведно с разписка за извършено
плащане, Фактура № **********/09.08.2018 год. на стойност 2.46лв., ведно с
разписка за извършено плащане,Фактура № **********/09.08.2018 год. на стойност
12.36лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура № **********/10.09.2018
год. на стойност 2.46лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура №
**********/10.09.2018 год. на стойност 12.92лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура № **********/10.10.2018 год. на стойност 13.34лв., ведно с
разписка за извършено плащане,Фактура № **********/10.10.2018 год. на стойност
2.89лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура № **********/09.11.2018
год. на стойност 3.11лв., ведно с разписка за извършено плащане,Фактура №
**********/09.11.2018 год. на стойност 13.82лв., ведно с разписка за извършено
плащане,Фактура № **********/10.12.2018 год. на стойност 4.63лв., ведно с
разписка за извършено плащане,Фактура № **********/10.12.2018 год. на стойност
13.91лв., ведно с разписка за извършено плащане
ищеца Т.И. е заплатил за 2018 год. общо
193.12лв., като ответниците А.Г. и В.Я. дължат
половината от заплатената сума в размер на 96.56лв./девдесет и шест лева и
петдасет и шест стотинки/.
Твърди, че за периода 2014 - 2016 год., ответниците по
настоящата молба, не са заплатили и таксата за сервизно обслужване на ползвания
от тях асансьор. Твърди, че ежемесечните абонаментни такси към подържащата
фирма „***“*** гр.***, е заплащана от Т.И. ***, за което от страна на
обслужащото дружество са издадени и съответните квитанции: Квитанция от дата
29. 04.2014 год. за платена абонаментна такса за м. април 2014 год. в размер на 40лв., квитанция от дата 03.
06.2014 год. за платена абонаментна такса за м. май 2014 год. в размер на
40лв., квитанция от дата 26.06.2014 год. за платена абонаментна т акса за м.
юни 2014 год. в размер на 40лв., квитанция от дата 28.07.2014 год. за платена абонаментна такса за м. юли
2014 год. в размер на 40лв., квитанция от дата 24.08.2014 год. за платена
абонаментна такса за м. август 2014 год. в размер на 40лв., квитанция от дата
27. 09.2014 год. за платена абонаментна такса за м. септември 2014 год. в
размер на 40лв., квитанция от дата 28.10.2014 год. за платена абонаментна такса
за м. октомври 2014 год. в размер на 40лв., квитанция от дата 27.11.2014 год.
за платена абонаментна такса за м. ноември 2014 год. в размер на 40лв.,
квитанция от дата 22. 12.2014 год. за платена абонаментна такса за м. декември
2014 год. в размер на 40лв. Твърди, че общо заплатената сума за 2014 год. от
страна на Т.И. е в размер на 360лв., като ответниците
А.Г. и В.Я. дължат половината от заплатената сума в размер на 180лв./сто и
осемдесет лева/. Твърди, че съгласно квитанция от дата 27.01.2015 год. за
платена абонаментна такса за м. януари 2015
год. в размер на 40 лв., Квитанция от дата 26.02.2015 год. заплатена
абонаментна такса за м.февруари 2015 год. в размер на 40лв., Квитанция от дата
27.03.2015 год. за платена абонаментна такса за м.март 2015 год. в размер на
40лв., Квитанция от дата 30.04.2015 год. за платена абонаментна такса за м.
април 2015 год. в размер на 40лв., Квитанция от дата 26.05.2015 год. за платена
абонаментна такса за м. май 2015 год. в размер на 40лв., Квитанция от дата
25.06.2015 год. за платена абонаментна такса за м.юни 2015 год. в размер на
40лв., Квитанция от дата 27.07.2015 год. за платена абонаментна такса за м. юли
2015 год. в размер на 40лв., Квитанция от дата 25.08.2015 год. за платена абонаментна такса за м.
август 2015 год. В размер на 40лв., Квитанция от дата 30.09.2015 год. за
платена абонаментна такса за м. септември 2015 год. в размер на 40лв.,
Квитанция от дата за платена абонаментна такса за м. октомври 2015 год. в
размер на 40лв., Квитанция от дата 26.11.2015 год. за платена абонаментна такса
за м.ноември 2015 год. в размер на 40лв., Квитанция от дата 17.12.2015 год. за платена абонаментна такса за
м. декември 2015 год. в размер на 40лв., ищеца е заплатил общо за 2015 год.
480лв., като ответниците А.Г. и В.Я. дължат половината от заплатената сума в
размер на 240лв./двеста и четиридесет лева/. Твърди, че съгласно Квитанция от
дата 26.01.2016 год. за платена абонаментна такса за м. януари 2016 год. в
размер на 40лв., Квитанция от дата 29.02.2016 год. за платена абонаментна такса
за м. февруари 2016 год. в размер на 40лв., Квитанция от дата 05.04.2016 год.
за платена абонаментна такса за м. март 2016 год. в размер на 40лв., Квитанция
от дата 05.04.2016 год. за платена абонаментна такса за м. април 2016 год. в
размер на 40лв., Квитанция от дата 30.05.2016 год. за платена абонаментна такса
за м. май 2016 год. в размер на 40лв., Квитанция от дата 29.06.2016 год. за
платена абонаментна такса за м. юни 2016 год. в размер на 40лв., Квитанция от
дата 29.07.2016 год. за абонаментна такса за м.юли 2016 год. в размер на 40лв.,
Квитанция от дата 28.08.2016 год.
за платена абонаментна такса за м. август 2016 год. вразмер на 40лв., Твърди,
че общо заплатената сума за 2016 год. от страна на Т.И. е в размер на 320лв.,
като ответниците А.Г.Г. и В.С.Я.
дължат половината от заплатената сума в размер на 160лв./сто и шестедесет
лева/.
Излага съображения, че посочените разходи за ел. на
общите части, ел.енергия за асансьора както и месечното абонаментно заплащане
за поддръжка на асансьора, имат характер на разходи за управление и поддържане
на общите части, като тяхното заплащане е основно задължение на всеки ***/чл.
41 ЗС, чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС/. Посочва, че действително, по отношение на
начина на определяне на дължимата от всеки ***част е налице известно
противоречие в законовата уредба, доколкото чл. 41 ЗС изисква това да става
съразмерно с дела в общите части, а чл. 51,’ ал. 1 ЗУЕС предвижда те да се
разпределят поравно според броя на собствениците/ ползвателите и обитателите.
Счита обаче, че тези правила са диспозитивни като по общо съгласие на етажните
собственици може да се предвиди друг начин на разпределение. Твърди, че това
именно е направено и в настоящия случай по постигнато съгласие на обитателите
на жилищната сграда. Посочва, че
наличието на етажна ***в случая е обективно — независимо от липсата на
регистрация на такава в Община ***, обстоятелството, че е налице сграда, в
която има етажи и части от етажи, които принадлежат на различни собственици,
които са трима и повече както в случая се установява от представените е
исковата молба писмени доказателства/, предпоставя, че сградата е в режим на ЕС
— чл. 37 и следващите от ЗС и нейното управление се урежда по реда на ЗУЕС /по
аргумент на противното от чл. 3 от ЗУЕС/.
Излага съображения, че съгласно чл. 74 от ЗЗД този, който е изпълнил
едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в
правата на кредитора. В този счита, че в настоящото производство е налице
хипотезата на суброгация по чл. 74 от ЗЗД. Ищецът Т.И.И. е изпълнил
едно чуждо задължение на ответницете по делото А.Г.Г.
и В.С.Я. и е налице правен интерес да стори това. Твърди, че описаните в
исковата молба разходи са заплащани от страна на ищеца Т.И.И.,
поради обстоятелството, че ако сумата не бъде заплатена, ще бъде спряна ел.
енергията за общите части, както и ел. енергията за асансьора, и при
незаплащане на таксата са сервизно обслужвне същият не може да се ползва по
предназначенитето му. Моли да бъде прието, че предявената претенция е с правно
основание чл.74 от ЗЗД.
Моли А.Г.Г. с ЕГН ********** *** да бъде осъден да заплати на Т.И.И. е ЕГН ********** ***, заплатените от него, като е имал
интерес от това суми, дължими от
ответника както следва: сумата в размер на 170лв./сто и седемедесет лева/,
представляваща ел. енергия на асансьор за периода 01.04.2014 год. до 30.11.2018
год., ведно е законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане. А.Г.Г. с ЕГН ********** ***
да бъде осъден да заплати на Т.И.И. с ЕГН ********** ***,
следните суми: сумата в размер на 43.16 лв./четиридесет и три лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща ел. енергия за общите части на сградата за периода
01.04.2014 год. до 30.11.2018 год., ведно с законната лихва от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане. А.Г.Г.
е ЕГН ********** *** да бъде осъден да заплати на Т.И.И.
е ЕГН ********** ***, следните суми: сумата в размер на 290лв./двеста и
деветдесет лева/, представляваща таксата за сервизно обслужване на ползвания от
тях асансьор за периода м. април 2014 год. до м. август 2016 год., ведно с
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане.
Моли, В.С.Я. е ЕГН **********
***№2, да бъде осъдена да заплати на Т.И.И. е ЕГН **********
***, заплатените от него, като е имал интерес от това суми, дължими от ответника както следва:
сумата в размер на 170лв./сто и седемедесет лева/, представляваща ел. енергия
на асансьор за периода 01.04.2014 год. до 30.11.2018 год., ведно е законната
лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане. В.С.Я.
е ЕГН ********** ***№2, да бъде осъдена да заплати на Т.И.И.
с ЕГН ********** ***, следните суми: сумата в размер на 43.16 лв./четиридесет и
три лева и шестнадесет стотинки/, представляваща ел. енергия за общите части на
сградата за периода 01.04.2014 год. до 30.11.2018 год., ведно е законната лихва
от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане. В.С.Я. е
ЕГН ********** ***№2 да бъде осъдена да заплати на Т.И.И.
е ЕГН ********** ***, следните суми: сумата в размер на 290лв./двеста и
деветдесет лева/, представляваща таксата за сервизно обслужване на ползвания от
тях асансьор за периода м. април 2014 год. до м. август 2016 год., ведно с
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане.. Претендира направените деловодни разноски.
В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от двамата ответници, в който твърдят, че липсват
доказателства относно собствеността на ищеца в процесната
етажна ***(нотариален акт). Също така счита, че липсват неоспорими
доказателства дали точно ищецът е заплатил процесиите разходи, в качеството си
на какъв, и съответно конкретният интерес за водене на дело. Оспорва
твърденията на ищеца, че е *** на жилище в сградата и твърди, че към днешна
дата ищецът е обитател в етажната собственост. Твърди, че към исковата молба са
приложени два броя пълномощни, заверени през 2007г., от текста на които е
видно, че лицата заявяват, че упълномощават ищеца да управлява всички действия,
свързани със собствеността им в УПИ IV- 5994, 5995, в кв.85а, до придобиване
собствеността им върху изградените обекти. Твърди, че жилището на ответниците,
представляващо ***, ***е закупено от М.Т.И.
и И.Т.И., т.е счита, че ищецът не е *** на жилище в процесната сграда (ап.№7).
На следващо място счита, че исковата претенция неоснователно е насочена само
срещу тях. От приложените доказателства (Протоколи от 06.12.2006 и
14.10.2015г.) е видно, че собствениците на жилища на ***и пети жилищни етажи се
съгласяват разходите за общи части да се
разпределят пропорционално между обитателите в жилищната сграда, а не по броя на
собствениците на апартаменти. Твърди, че от положените подписи е видно, че на ***и
пети жилищни етажи съществуват и други обекти, ***на трети лица. Към исковата
молба не са приложени доказателства, дали останалите обитатели и собственици са
заплащали редовно разходите за общите части съобразно взетите решения, поради
което оспорва размерът на исковата претенция, тъй като счита, че неоснователно
се претендират суми само от тях като собственици. Оспорват, че за процесният
период дължат остатък за заплащане на разходи за общите части, тъй като от
няколко години заплащат предварително разходите за общи части (съгласно
предварително взетото решение) лично на г-жа С.И.- ***на ищеца. Твърдят, че
искането за повторно заплащане на разходи за общи части би се явило
неоснователно обогатяване от страна на ищеца. Счита, че тук е приложим чл.30,
ал.3 ЗС, тъй като етажната ***не е регистрирана съгласно ЗУЕС, т.е. липсва
управляващ орган, както и домоуправител и касиер на сградата. В този смисъл считат, че ищецът не притежава
правомощия да извършва действия във връзка с управлението на сградата. Твърдят,
че към исковата молба не е представена сметка за разходите за процесният период,
също така счита, че ищецът е длъжен да укаже броя собственици и обитатели в
етажната ***(етажи 4 и 5), а за уточняване на исковата претенция следва да се
изчислят припадащите се общи части съобразно собствеността на всеки един ***,
т.е ищецът следва да докаже действителната дължима сума за разходи, както и
пропорционалното ѝ разпределение за всеки един *** или обитател. По
отношение на претендираните суми за поддръжка на асансьорна уредба посочват, че
видно от доказателствата, същата е закупена на името на „***" ***.
Съгласно т.5 от Протокол N91 от 06.1.22006г., месечните разходи и разходите за
ремонт се дължат на ***а на асансьора „***" ***. Твърди, че исковата претенция относно разходи
за поддръжка на асансьора е заведена от Т.И.И., в
качеството му на физическо лице. Счита, че такава искова претенция е
недопустима предвид собствеността на асансьорната уредба. Твърдят, че е от
значение факта, че те са били лишени от правото да ползват асансьор, след като чипът
за достъп и управление бил неколкократно препрограмиран. Тъй като твърдят, че
от няколко години не ползват въпросното съоръжение, считат, че не дължат суми
за ремонт и поддръжка. Твърдят, че вече не общуват с ищеца поради неговото лошо
отношение към тях. Заявяват, че заради лишаването им от право да ползват
асансьор, водят гражданско дело пред Районен съд-*** (в момента пред въззивна
инстанция), но и до ден - днешен нямат достъп до асансьора. Твърдят, че и по
отношение на сметките за асансьор не са представени доказателства относно
разпределението на задълженията към всички собственици и обитатели. Поради
което считат, че не дължат претендираните суми. Считат, че претенцията
неоснователно е насочена единствено към тях, още повече, че съоръжението се
използва само от сем. И., а двамата ответници са лишени от него неправомерно.
Молят претенцията да бъде отхвърлена. Претендират направените деловодни
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от НА за учредяване право на строеж върху
недвижим имот № 182, том III, рег.№2115, дело 193/2006г. на ***С.П., в полза
на Т.И.И. и С.И.И.е
учредено право на строеж на подробно описаните недвижими имоти измежду които и ***,
находящ се на ***-жилищен със застроен площ от 166,09
кв.м. заедно с прилежащите лятна градина, таван и маза и припадащите са на
жилището 7,545 идеални части от общите части на сградата. От удостоверение № ТСУиС-94-Т-249/05.12.2006г.
Сградата, в която се намира описания имот в гр.***, ул.***е изградена в груб
строеж.
Видно от Нотариален акт за покупко продажба на
недвижим имот №5, том VIII, рег. № 8378, дало № 729 от 28.12.2006г. (л. 8) ответниците по делото А.Г.Г. и В.С.Я.
са сключили договора в качеството си на купувачи при равни части от М.Т.И. и И.Т.И.
на ***, находящ се в гр.***, ***, със застроена площ
88,17 кв. м., заедно с припадащите се на жилището 4,5084% идеални части от
общите части на сградата и и от правото на строеж.
Не е спорно между страните и се установява от НА №
180, том XII, рег.№ 12057, дело 1367/2006г. от 19.12.2006г. на
***С.П., че С.К.Я. е закупил ***, находящ се в гр.***,
ул.***, на ***жилищен етаж, със застроена площ 121,62 кв.м., заедно с 6,0419 %
идеални части от общите части на сградата, съответстващи на 26,14 кв.м. и от
правото на строеж.
Не е спорно между страните и се установява от НА №
163, том VII, рег.№ 8279,
дело 699/2006г. от 21.12.2006г. на ***Д.И., че И.Д.Р. е закупил ***находящ се в гр.***, ул.***, на ***жилищен етаж, със
застроена площ 103,98 кв.м., заедно с 5,1078 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж.
Не е спорно между страните и се установява от НА №
30, том II, рег.№ 3012, дело 145/2009г. от 02.04.2019г. на ***С.И., че Г.Г.А. е закупила Г.Г.А., находящ се в гр.***, ул.***, на ***жилищен етаж, със
застроена площ 63,10 кв.м., прилежащата маза от 6,27 кв.м., заедно с 3,22702 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
От Протокол № 1 от 06.12.2006г., на което са
участвали всички съсобственици в сградата към момента на изготвяне на протокола
Т.И.И. лично и като пълномощник на М.Т.И. и И.Т.И. и С.И.И.е приет Правилник за вътрешния ред, Т.И. е избран за
управител за срок от две години. Прието е общите разходи да се разпределят
пропорционално между обитателите, а не на документалните собственици.
Заплащането да се извършва едократно авансово за една година в срок до 31.07 на
всяка календарна година. Партидите за ел.енерегия на стълбище и асансьор да
бъдат открити на етажната собственост. С оглед необходимостта от закупуване на
асаньор и оборудване на абонатно помещение, които са задължителни за въвеждане
на сградата в експлоатация, да се учреди право на ползване на *** ***, БУЛСТАТ ***,
представлявано от М.Т.И.. Срещу това дружеството да закупи за своя сметка
асансьор марка „***“ и оборудване на абонатната станция в сградата. Взема
решение асансьора да се ползва само от обитателите на жилищните етажи/***и пети
надземни етажи/, като се изгради система „контрол на достъп“. Обитателите,
които ползват асансьора да заплащат авансово до 31.07 в текущата година
припадащата им се част от таксата относно асансьора, на база на таксата на
сервизиращата фирма. Обитателите, които ползват асансьора, заплащат
пропорционално съответната част от сумата, платена за ремонт, подмяна на части
и други разходи, свързани със законната експлоатация на асансьора. Месечните
такси и всички разходи за ремонт се дължат на ***а на асансьора *** ***.
От договор за учредяване право на ползване от
12.12.2006г., сключен между Етажна ***в сграда на ул.***, гр.Плвен, представлявана от Т.И., като учредител от една
страна и *** ***, представлявано от ***М.И., действаща чрез ***си Т.И., като полвател е сключен договор, по силата на който етажната ***предоставя
на *** *** правото на ползване на асансьорна шахта и абонатно помещение в
сградата. Правото на ползване се предоставя възмездно срещу паричната
равностойност на разходите на *** ***, които дружеството се задължава да
направи за закупуване на асансьор марка „***“, разходите по монтирането му и
въвеждането му в експлоатация и закупуване на оборудване за абонатното
помещение., разходите по монтирането му и въвеждането в експлоатация. Правото
на ползване се учредява безсрочно. Ползвателят приема да придобие правото на
ползване при посочените условия, като се задължава да инвестира свои средства
за закупуване на посоченото оборудване. Съгласно т.5 от Договора, *** *** отговаря
за за експлоатацията на съоръженията, като начина на
заплащане на разходите по експлоатацията/ток, ревизни такси, ремонт и други
разходи/ се уреждат в отделен договор. Съгл.т.6 *** *** запазва правото си на ***върху
оборудването/асансьор и БГВ за абонатно/ и в случай на прекратяване на
настоящия договор има право да демонтира оборудването.
Съгласно Протокол от проведеното общо събрание на собствениците
на жилища в сградата на ул.***от 14.10.2015, който е подписан от 5 ***а на
индивидуални жилищни имоти в сградата, от общо 7, включително и от А.Г. е прието собствениците, които постоянно живеят
в сградата, включително и тези собственици, които са отдали под наем жилищата
или са ги предоставили за ползване, заплащат ежемесечните разходи/ток, вода,
сервиз и поддръжка на асансьор, чистачка/ авансово за цялата година, като
сумите се заплащат до 15-то число на м.януари за всяка календарна година.
Плащането на всички описани консумативи в посочения срок е задължитело
да бъде извършено общо за всички разходи, като нежеланието на *** или
неплащането от страна на съ*** на всички разходи или
на един/който и да е/ от посочените разходи, се приема за доброволен отказ от
ползването на съответните съоръжения в сградата.
От Писмо № **********_1/07.11.2019г. се
установява, че за сградата на адрес гр.***, ул.***има открити два абонатни
номера- единия за обект „стълби“ и другия за обект „асансьор“.
От представените Квитанции
към приходни касови ордери/л.34 до л.65 от делото/, се установява, че за
периода 2014-2016г. са заплатени на *** абонаментни такса, отразени като
платени от ***в общ размер от 1160 лв.
От представените фактури
и разписки за платени суми/л.66-л.176 от делото/ се установява, че са издадени
от Чез Електро България АД фактури за дължими суми за абонат „Асансьор“ ***,
гр.*** и за абонат Етажна ***стълби, ул.***, гр.***, които суми съгласно
приложените разписки са заплатени в общ размер от 172,64 лв. за стълбищно
осветление и 680 лв. за ел.енергия за асансьор.
Съдът дава вяра на
показанията на св.С.И.И., въпреки че е заинтересована
от изхода на делото като ***на ищеца и ***в процесната
сграда. Показанията ѝ са преки, непротиворечиви и в съответствие с
останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че всички,
дължими разходи, които касаят общите части и всякакви други разходи по
поддръжка на сградата са заплащани от ищеца Т.И., включително за процесния период от 01.04.2014г. до 30.11.2018г. разходите
за стълбищен ток и за асансьора, монтиран в сградата. Винаги когато ответника Г.
е заплащал някакви суми, то винаги му е издавана разписка от св.И., която е
приемала сумите. Те са били основано за чистачка. Прието е решение още когато
собственици в сградата са били ищеца, св.И.и техните деца, че разноските ще се
плащата само от живущите в сградата. Ответника А.Г. се е съгласил с това,
разноските да бъдат разпределяни пропорционално само на живущите в сградата.
Никога не се е противопоставял. Ако не бъдат заплатени разходите за
електричество за стълбището и асансьора, ще баде преустановено
електроснабдяването на тези общи части. Сградата има партерен етаж, след това
първите два надпартерни етажа са офиси, а над тях има два жилищни етажа.
Ответниците живеят на първия жилищен етаж, а ищеца и св.И.- на последния.
Стълбището се ползва както от офисните, така и от жилищните етажи. Има един
абонатен номер и се издава една фактура от електроснабдителното дружество. В
един момент ответника Г. отказал да плаща разходите, тъй като му се сторили
големи, вероятно счита, че трябва да плащата всички, а не само обитаващите
имотите. Най-големия конфликт възникнал във връзка с асансьора. Етажната ***не
е регистрирана съобразно ЗЕУС и няма управител на етажната собственост.
Първоначално ищеца е бил избран през 2006 г. за управител и той до момента се
занимава със въпросите на етажната собственост, тъй като няма кой друг. Няма
избран касиер, отново ищеца се занимава и с тази дейност и заплаща каквото е
необходимо. Когато получава пари, издава документ за това.
Съдът дава вяра на
показанията на св.Г. А.Г. въпреки, че е заинтересован от изхода на делото, като
син на ответника А.Г.. Показанията са логични, непротиворечиви и не са с
противоречие с други, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че
преди 2-3 години свидетеля е присъствал, когато А.Г. е дал на Т.И. сума от 120
лв. за 6 месеца за асансьор, като не е бил съставен документ за това. А.Г. е
споделял, че трябва да заплаща разходи за осветление авансово за една година
напред, че да е ясно колко точно ще бъдат тези разходи.
Съдът кредитира
показанията на св.И.Р. и С.Я. като преки, логични еднопосочни и в съотвествие с
останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че двамата
свидетели са собственици на апартаменти в процесната сграда. Никога не са били търсени за заплащане на
каквито и да било разходи, свързани с общите части на етажната собственост, в
която се намират собствените им самостоятелни обекти. Св.Р. само е чувал от св.Я.,
че е прието решение, по силата на което разходите да бъдат разпределяни само
между живущите в сградата собственици. Св.Я. е заплащал за боядисване с латекс
във входа на сградата, както и за поправка на бравата на входната врата. Не са
заплащали суми за стълбищен ток и ток за асансора, нито за почистване. Никога
не са обитавали апартаментите си и не са ги предоставяли за ползване на други
лица включително под наем. Не са ползвали никога асансьора, монтиран в
сградата, не са разполагали с чипове и не са заявяли желание да ползват.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 74 ЗЗД
този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да
стори това, встъпва в правата на кредитора. С института на законната суброгация е предвидено
изключение от правилото на чл.73 ЗЗД, че при изпълнение на задължението от
трето лице се погасява вземането на кредитора, като правото му преминава към
третото изпълнило лице. В чл.74 ЗЗД е уреден общият фактически състав на
суброгацията, която е предпоставена от изпълнение на задължение /по начало
чуждо/ при наличие на правен интерес от трето лице, което встъпва в правата на
удовлетворения кредитор, доколкото има регресни права към длъжника. Суброгация без регрес е възможна
само в изрично предвидените от закона случаи /чл. 178 ЗЗД/. Преценката за
наличие на регресни права във връзка с изпълнението на третото лице към
кредитора се извършва на плоскостта на вътрешните отношения на третото лице и
длъжника. Третото лице няма регресни права, ако е предприело изпълнението с
дарствено намерение или за погасяване на свой дълг към длъжника, какъвто
настоящия случай не е. За основателност на предявените претенции, в тежест на
ищеца е да докаже: 1) валидно възникнало
в тежест на ответниците задължение да заплатят процесните суми за електроенергия и за сервизна поддръжка;
2) че ищецът е заплатил процесните суми на елетроразпределителното дружаство
и фирмата за сервизна поддръжка на асансьора, 3) че ищецът е имал правен
интерес да изпълни задължението на ответниците-
опасност от настъпване на неблагоприятни имуществени последици по отношение на
изпълняващия чуждото задължение, и то само във връзка с отношенията му с
кредитора по първоначалното вземане.
Установи се по делото,
че ищеца и ответниците са собственици на самостоятелни обекти в сградата-
етажна ***в гр.***, ул.***. Не е спорно по делото, че етажната ***не е
регистрирана като такава по предвидения в ЗУЕС ред, но това не променя
характера ѝ на етажна собственост. Съгласно чл.38, ал.1 ЗС При сгради, в
които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на
всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът,
основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части,
вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите,
площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на
отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите
към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове
инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището
на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи
за общо ползуване. Не е спорно между страните, че в процесната сграда различни
самостоятелни обекти в сградата принадлежат на различни собственици, поради
което сградата е в режим на етажна собственост. Съгласно чл. 51, ал.1 ЗУЕС, Разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната ***се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят. Ал.2 Не се заплащат разходите
по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от ***, ползвател и
обитател, който пребивава в етажната ***не повече от 30 дни в рамките на една
календарна година. Нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е императивна, като създадена
в обществен интерес (Решение № 628 от 1.04.2015 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
2835/2014 г. и определение № 1097 от 17.11.2011 г., постановено по гр.д.
630/2011 г. - І ГО.). Не е допустимо по волята на Общото събрание на Етажната ***да
бъде дерогирана волята на законодателя. Всяко решение
на ОС на ЕС, взето в нарушение на императивната норма на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС,
е нищожно поради противоречие със закона и като такова не подлежи на
изпълнение. Не е необходимо предварително оспорване на решението, проведено
преди настоящия процес, доколкото порокът на решението е толкова съществен, че
то представлява едно правно нищо и не създава задължения. Законодателният
подход да бъде прието "пребиваването" в обекта като основание за
възникване на задължението за заплащане на разходите за поддръжка и управление
е обусловен от факта, че конкретния вид разноски е функционално обусловен от
ползването (реалното служене) с вещта, поради което отговорността за плащането
на разноските следва да бъде пропорционална на ползването. Общо правило е, че
който се ползва от вещта, той трябва да заплаща и разноските във връзка с
ползването, т.е. текущите разходи, които се налагат с оглед нормалното
функциониране и обикновеното употребление на общите части в сградата, се
заплащат от лицата, които се ползват от тях, а не от притежателите на обектите.
Затова е различен подхода на законодателя при определяне на задълженията по чл.
51 от ЗУЕС и по чл. 50 от ЗУЕС, където за заплащане на задълженията за фонд
"ремонт и обновяване" задължени лица са собствениците. В разпоредбата
на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС обаче задължени лица са собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства, т.е. всички лица, които реално
пребивават в ЕС и реално допринасят както за натрупването на консумативните
разходи /чрез използване на асансьор, на електричество за общите части и пр./,
така и за другите разходи за поддръжка /като напр. за почистване - чрез
изцапване на общите помещения, вкл. и в следствие на изграждане в
индивидуалните обекти на СМР/. Оттук чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС следва общото
правило, че ако дадено лице /или лицата, пребиваващи в даден апартамент/ не
ползват общите части за период от 11 месеца от годината, не е оправдано да
участват в заплащане на консумативните и текущите разходи за общите части,
доколкото не допринасят за тяхното натрупване.
Съдът намира, че
приетото между етажните собственици съгласно Протокол от проведеното общо
събрание на собствениците на жилища в сградата на ул.***от 14.10.2015, който е
подписан от 5 ***а на индивидуални жилищни имоти в сградата, от общо 7,
включително и от А.Г., и е прието
собствениците, които постоянно живеят в сградата, включително и тези
собственици, които са отдали под наем жилищата или са ги предоставили за
ползване, заплащат ежемесечните разходи/ток, вода, сервиз и поддръжка на асансьор,
чистачка/ авансово за цялата година, като сумите се заплащат до 15-то число на
м.януари за всяка календарна година, е в съответствие с горепосочената
императивна правна норма на чл.51 ЗУЕС. В общото събрание е участвал и
ответника А.Г. в качеството му на съ*** заедно с В.Я.
на *** в сградата на процесната етажна собственост. Взетото
решение от общото събрание на етажната ***по същество възприема законовата
уредба и е приложимо спрямо всички етажни собственици.
Предвид гореизложеното и
доколкото по делото се установи, че обитаващите сградата ***през процесния период са били само ищеца Т.И., неговата ***С.И.и
двамата ответници. В този смисъл се събраха и гласни
доказателства по делото от разпитаните свидетели И.Р., С.Я. и С.И.. Не се
ангажираха никакви доказателства, друг етажен ***, *** на самостоятелен обект в
сградата да е обитавал някой от жилищните имоти от процесната
сграда. Не е спорно между страните, обаче, и се установява от представените по
делото нотариални актове, че етажната ***се състои от партерен етаж, първи и
втори надземен етаж, които са офисни помещения и трети и ***надпартерен
етаж, които са жилищни етажи. От показанията на св.С.И.се установи, че
офис-етажите се ползват/обитават и стълбищното
осветление се ползва и от офис-етажите, поради което съдът приема, че в
разпределението на направените разходи за стълбищно
осветление следва да участват и собствениците/ползвателите на офисните етажи.
По горните съображения,
съдът намира за установена първата кумулативно изискуема предпоставка за
уважаване на исковете- да е възникнало задължение за двамата ответници да заплащат като ***съобразно горепосоченото
разходите за общите части на етажната собственост. Разходите за осветление на стълбищната клетка, която представлява обща част по
естеството си се дължат от етажните собственици и съответно от ответниците по делото.
По принцип и на
основание чл.38, ал.1 ЗС, асаньорите, монтирани в
сградите –етажна ***са обща част по предначначение. В
настоящия случай, обаче, съдът намира, че монтирания в процесната
етажна ***асансьорна уредба не е обща част на
етажната собственост. Видно от представените по делото доказателства и в
частност Договор за учредяване на право на ползване от 12.12.2006г.
от него се установи, че е сключен между Етажна ***в сграда на ул.***, гр.***,
представлявана от Т.И., като учредител от една страна и *** ***, представлявано
от ***М.И., действаща чрез ***си Т.И., като ползвател е сключен договор, по
силата на който етажната ***предоставя на *** *** правото на ползване на асансьорна шахта и абонатно помещение в сградата. Правото
на ползване се предоставя възмездно срещу паричната равностойност на разходите
на *** ***, които дружеството се задължава да направи за закупуване на асансьор
марка „***“, разходите по монтирането му и въвеждането му в експлоатация и
закупуване на оборудване за абонатното помещение., разходите по монтирането му
и въвеждането в експлоатация. Правото на ползване се учредява безсрочно.
Ползвателят приема да придобие правото на ползване при посочените условия, като
се задължава да инвестира свои средства за закупуване на посоченото оборудване.
Съгласно т.5 от Договора, *** *** отговаря за експлоатацията на съоръженията,
като начина на заплащане на разходите по експлоатацията/ток, сервизни такси,
ремонт и други разходи/ се уреждат в отделен договор. Съгл.т.6 *** *** запазва
правото си на ***върху оборудването/асансьор и БГВ за абонатно/ и в случай на
прекратяване на настоящия договор има право да демонтира оборудването.
Асансьорната клетка в една сграда –
етажна ***несъмнено е обща част по естеството си, но монтираната в асансьорната шахта асансьорна уребда представвлява движима вещ,
която може да бъде демонтирана и монтирана в друга асансьорна
шахта без да бъде повредена или унищожена, поради което с монтирането ѝ в
асансьорната клетка не става обща част по приращение. Дори в договора е уговорено между страните, че ***
*** запазва правото си на ***върху асансьорната
уредба. Поради изложеното, съдът намира, че в настоящия случай асансьорната уребда не е обща
част на етажната собственост, поради което ответниците
не дължат заплащане на претендираните разходи за
електроенергия за асансьора и неговото абонаментно обслужване на асансьора на
това основание- като обща част в етажна собственост, в която ответниците притежават самостоятелни обекти и идеални части
от правото на ***на общите части на сградата.
Налице, обаче е друго
основание, на което е възникнало според настоящия съд, задължение на ответниците да заплащат част от потребената
електроенергия за асансьора и от таксата за абонаментно обслужване. Съдът
намира, че по същество, въпреки наименованието на гореописания Договор за
учредяване право на ползване от 12.12.2006г., същия
представлява договор за заем за послужване по смисъла на чл.243 ЗЗД по
отношение на закупения от *** *** асансьор, който е монтиран в асансьорната клетка на етажната ***на етажната собственост.
Асансьорната уредба, както е посочено по-горе е
останала в ***на *** *** и е предоставена за безсрочно и безвъзмездно ползване
на етажната ***в гр.***, ул.***. Видно е, че в договора е предвидено да бъде
уговорено заплащане на ***а на асансьорната уредба,
което съгласно т.5 следва да бъде уредено в допълнителен договор. Такъв договор,
обаче не се твърди да е съставен, нито е
представен по делото. След като движимата вещ асансьорна
уредба, която е ***на *** *** е предоставена за безвъзмездно ползване на
етажната собственост, то между тях отношенията са уредени по силата на договор
за заем за послужване. Съгласно чл.245 ЗЗД заемателят понася
обикновените разноски за поддържането, запазването и използуването
на вещта. Поради изложеното етажната ***и в частност всеки един от етажните
собственици при спазване на уредбата на чл.51 ЗУЕС дължи заплащане на
обикновените разноски по ползването на вещта, които несъмнено са потребената елетроенергия от
асансьора, както и абонаментното сервизно обслужване на същия.
Въпреки, че е оспорено
от ответниците, се установи от представения НА за
учредяване на право на строеж от 30.03.2006г., че ищеца е съ***
в описаните в нотариалния акт недвижими имоти, като няма данни той да се е
разпоредил с правото си на ***в ***. Не се събраха доказателства за това. Като ***той
дължи наред с останалите ***заплащане на гореописаните електроенергия/за
стълбище и асансьор/ и абонаментна такса асансьор и ако същите не бъдат
заплатени, то кредиторите могат да предявят имуществените си претенции към
етажната ***и всеки един от етажните собственици. Поради изложеното, съдът
намира, че Т.И. е имал правен интерес да заплати дължимите от ответниците разходи за електроенергия за стълбището, асансьорната уребда и таксата
сервизно обслужване на асансьора. Налице е и втората предпоставка за уважаване
на претенциите.
Съдът намира за
доказано, че ищеца Т.И. е заплатил претендираните
суми, въпреки направеното оспорване в този смисъл от ответниците.
Вярно е, че в представените по делото множество доказателства липсва
отбелязване, че именно той е заплатил сумите, но се установи, че те са
заплатени за процесната етажна ***и по откритите за
етажната ***партиди за електроенергия. От показанията на св.С.И.се установи, че
винаги ищеца по делото е заплащал процесните суми.
Самите представени по делото множество доказателства не бяха оспорени по
отношение на тяхната автентичност и съдържание. Освен това съгл. 77 ЗЗД при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка. Видно е, че всички
разписки, неоспорени от ответниците са в държане на
ищеца, който ги е представил по делото, от което също следва да бъде направен
извод, че именно Т.И. е извършил процесните плащания.
С
оглед всичко гореизложено, съдът намира за доказани по основание и размер претециите за заплащане от всеки един от ответниците на по 290 лв., представляващи дължимата от
всеки от отвтениците част от сумите за сервизно
обслужване на асансьорната уредба за процесния период от м.04.2014г. до м. август 2016г. и на
сумите от по 170 лв., представляващи дължимата от ответниците
част от разходите за електроенергия за асансьора за процесния
период от 01.04.2014г. до 30.11.2018г., и които ищеца е заплатил вместо тях
като имал интерес от това, за които суми исковете следва да бъдат уважени.
Съдът намира, че ищеца
макар да установи по основание, не установи по размер претенциите от по 43,16
лв. от всеки от ответниците за електроенергия за стълбищното осветление. Както се установи по-горе, освен
жилищните етажи, стълбищното осветление се ползва и
от офисните етажи, но не се събраха доказателства за това, колко са офисите,
както и ползващите ги лица за да бъде разпределена дължимата сума за елетроенергия от всички ползващи лица/включително офисните
етажи/. Поради което исковете за сумите от 43,16 лв. от всеки един ответниците следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани в целите си предявени размери.
Съгласно изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да платят на ищеца
направените разноски съразмерно с уважената част на претенциите за ДТ и
адвокатско възнаграждение в размер на по 274,27 лв. всеки от ответниците.
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.3 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на всеки един от двамата ответниците направените разноски за адвокатско
възнаграждение и депозит за свидетели в размер на по 23,16 лв. за всеки от ответниците съразмерно с отхвърлената част на претенцията.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.Г.Г., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на Т.И.И.,
ЕГН**********,*** сумата от 290 лева, заплатено
от ответника като е имал интерес от това задължение на ищеца, представляваща
таксата за сервизно обслужване на асансьорна уредба,
монтирана в етажната ***в гр.***, ул.***, за периода м. април 2014 год. до м.
август 2016 год., ведно с законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.Г.Г., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на Т.И.И.,
ЕГН**********,***70 лева, заплатено от
ответника като е имал интерес от това задължение на ищеца, представляваща ел.
енергия на асансьор за периода 01.04.2014 год. до 30.11.2018 год., ведно е
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане., ведно с законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.И., ЕГН**********,***
против А.Г.Г.,
ЕГН**********,*** иск за заплащане на сумата от 43.16 лева, представляваща
ел. енергия за общите части на сградата за периода 01.04.2014 год. до
30.11.2018 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.С.Я., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на Т.И.И., ЕГН**********,*** сумата от 290 лева, заплатено от
ответника като е имал интерес от това задължение на ищеца, представляваща
таксата за сервизно обслужване на асансьорна уредба,
монтирана в етажната ***в гр.***, ул.***, за периода м. април 2014 год. до м.
август 2016 год., ведно с законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.С.Я., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на Т.И.И., ЕГН**********,***70 лева, заплатено от ответника като е
имал интерес от това задължение на ищеца, представляваща ел. енергия на
асансьор за периода 01.04.2014 год. до 30.11.2018 год., ведно е законната лихва
от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане., ведно с
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.И., ЕГН**********,***
против В.С.Я., ЕГН**********,*** иск
за заплащане на сумата от 43.16 лева, представляваща ел. енергия за общите
части на сградата за периода 01.04.2014 год. до 30.11.2018 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Г.Г., ЕГН**********,***,
да плати на Т.И.И.,
ЕГН**********,***, сумата от 274,27 лв. направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.С.Я., ЕГН**********,***, да плати на Т.И.И., ЕГН**********,***, сумата
от 274,27 лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Т.И.И., ЕГН**********,***, да плати на А.Г.Г., ЕГН**********,***, сумата от 23,16 лв. направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Т.И.И., ЕГН**********,***, да плати на В.С.Я., ЕГН**********,***, сумата от 23,16 лв. направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: