Решение по адм. дело №394/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 268, вр. с чл. 267, ал. 2, т.5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано по подадена жалба от Н. Р. А., чрез адв. Н. О. от САК, срещу РЕШЕНИЕ № 117/05.08.2025 г., издадено от Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба с вх. № Ж-06-23/30.07.2025г. срещу Разпореждане № [рег. номер]-137-0004042/11.07.2025 г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на Решение №117/05.08.2025г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не съобразяване с фактите по случая и наложилата се съдебна практика, включително задължителната такава съобразно тълкувателно решение на ВКС. Оспорващата твърди, че задълженията ѝ към НАП са погасени, тъй като всички нейни лични дългове към датата на подаване на жалбата са погасени, поради приключило спрямо нея производство по несъстоятелност в качеството ѝ на неограничено отговорен съдружник в „А. И СИЕ 2019“ СД – в несъстоятелност. След като от НАП не са се включили в производството по несъстоятелност, към настоящия момент вземанията им са погасени. Отправя искане към съда да отмени решението и при произнасяне по същество на спора да заличи публичните задължения.

Ответникът, Директор на ТД на НАП – Велико Търново, чрез гл. юрисконсулт Д. М. в с.з. излага аргументи за правилност и законосъобразност на оспореното решение, като оправя искане да бъде оставено в сила, а жалбата, като неоснователна моли да бъде отхвърлена. Поддържа становище, че решението на ОС – Кюстендил, с което е прекратено производството по несъстоятелност на „А. И СИЕ 2019“ СД и дружеството заличено от Търговския регистър е неотносимо към процесния случай, тъй като задълженията на оспорващата произтичат от АУПДВ от ДФ „Земеделие“ в качеството ѝ на земеделски производител, както и от съответните декларации по чл. 50 ЗДДФЛ.

По делото са приложени писмени доказателства, като от страна на ответника е представено заверено копие от образуваната административна преписка.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се запозна с доводите и твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С молба до ТД на НАП- Враца, вх. № [рег. номер]-000-0377470 от 26.06.2025 г., жалбоподателката А. е поискала на основание чл. 173, ал.1 ДОПК, да бъдат отписани публичните ѝ задължения в размер на 20 936.49 лева /л. 26-27 от делото/. В подкрепа на искането излага аргументи, че в качеството ѝ на неограничено отговорен съдружник в „А. и СИЕ 2019“ СД - в несъстоятелност, [ЕИК], спрямо нея било открито и проведено производство по несъстоятелност, което приключило със заличаване на събирателното дружество, в което била съдружник, с което се реализирала хипотезата на личен фалит като физическо лице. Позовава се на съдебната практика на ВКС и чл. 610 от ТЗ, според която норма с откриването на производство по несъстоятелност за СД, същото следва да се счита открито и за неограничено отговорните съдружници, което е едно от изключенията във връзка с невъзможността да бъде открито производство по несъстоятелност за физическо лице, като производството по несъстоятелност на СД има ефект на частен фалит спрямо неограничено отговорните съдружници в СД - физически лица, каквото е и тя. Посочва още, че в своята задължителна съдебна практика, ВКС се е произнесъл по въпроса - „следва ли вземания на кредитор за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД, да бъдат предявени в открито производство по несъстоятелност на дружеството и погасяват ли се тези непредявени вземания за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД на основание чл.739, ал.1 ТЗ”, като съдът е приел, че „кредиторите - на дружеството и личните кредитори на съдружниците следва да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност, тъй като не биха могли да се удовлетворят в индивидуално принудително изпълнение /чл.638 ТЗ/. При спряно производство по несъстоятелност по чл. 632, ал. 1 ТЗ, последвало прекратяване на производство по чл. 632, ал. 4 ТЗ и постановено заличаване на СД от Търговския регистър по чл. 632, ал. 5 ТЗ, непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнени права са погасени /чл. 739, ал .1 ТЗ/”.

По искането с Разпореждане № [рег. номер]-137-0004042 от 11.07.2025 г. се е произнесъл гл. публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца /л. 57-60/, който след извършена проверка по образуваното през 2019 г. изпълнително дело срещу А. на основание чл. 225, ал. 1, т. 7, вр. чл. 168, т. 3 и чл. 171, ал. 1 ДОПК е прекратил поради изтекла погасителна давност събирането на 7 бр. публични вземания, произтичащи от данъчни декларации по ДДФЗ, ДДС, Фонд държавно обществено осигуряване, Фонд ДЗПО и НЗОК на обща стойност 9624,29 лева. Допълнително на основание чл. 225, ал.1, т.7 вр. чл.168, т.3 ДОПК и чл. 82, ал.1 ЗАНН е прекратено поради изтекла погасителна давност събирането 200 лева - глоба по НП от 2019 г., като погасените по давност задължения са подробно описани в Разпореждането, включително са представени в табличен вид и изрично е посочено, че са отписани на основание чл. 173 ДОПК.

Не са прекратени поради изтекла погасителна давност общо 16 бр. вземания подробно описани в табличен вид, произтичащи от данъчни декларации по Фонд ДОО, Фонд ДЗПО, НЗОК, ДДФЛ и АУПВ на ДФ „Земеделие“. Отказаните за погасяване по давност вземания са в размер на 15 448,98 лева.

Недоволна от постановения акт жалбоподателката А. е депозирала жалба до Директора на ТД на НАП – В. Търново/ вх.№ Ж-06-23/30.07.2025г./, с която поискала разпореждането на публичния изпълнител да бъде отменено в частта, в която не са отписани публични задължения в общ размер 15448,98 лева и е отправила искане всички нейни публични задължения да бъдат отписани и изп. дело бъде прекратено, поради настъпил личен фалит с погасителен ефект за всички задължения към кредитори, вкл. НАП.

Решаващият орган се е произнесъл по жалбата с обжалваното в настоящото производство Решение № 117/05.08.2025 г., с което оставил жалбата без уважение. Този извод обосновал, след като анализирал приложимата нормативна уредба, въз основа на която е приел, че доводите на оспорващата относно погасяване на възможността за принудително изпълнение, поради настъпил личен фалит се явяват неоснователни. Посочил е, че задълженията на А. са натрупани в качеството ѝ на земеделски производител и цитираните норми от ТЗ в молбата за отписване на задълженията до публичния изпълнител не намират приложение в случая. Съгласно разпоредбата на чл. 739, ал. 2 от ТЗ неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл.744, ал.1 и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица. Според АО дори да се приемат за правилни разбиранията на жалбоподателката, че съгласно тази разпоредба се погасяват и вземанията, когато производството по несъстоятелност е било прекратено и по реда на чл. 632 от ТЗ, извън изключенията, визирани в самата разпоредба, въпреки наличието на съдебна практика на ВКС в обратния смисъл, то тази разпоредба не намира приложение по процесния казус. Разпоредбата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ повелява заличаване на длъжника от търговския регистър след прекратяване на производството. Правните последици от това заличаване обаче не са винаги равнозначни. За едноличните търговци заличаването от този регистър не е равносилно на т. нар. "гражданска смърт" за юридическите лица, които престават да съществуват в правния мир. Физическото лице не губи своята правосубектност и продължава да бъде носител на права и задължения, още повече, че в случая се касае за задължения натрупани в качеството не на съдружник в събирателното дружество, а в качеството на физическо лице. След като нашето позитивно право не познава фигурата на „личен фалит" за физическите лица, то задълженията за физическите лица, независимо, че са придобити когато са действали в друго качество, не са погасени по посочения ред. Позовавайки се на института на погасителната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК с [възраст] давностен срок и абсолютната такава по ал. 2 с [възраст] давностен срок, ответникът е посочил още в решението, че задълженията не са погасени по давност.

Издадени са ПНОМ № [рег. номер]-022-0045711/26.06.2023 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки № [рег. номер]-022-0082741/11.07.2025 г./приложени по преписката/, с които действия на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК давността е спряна. Останалите задължения, които не са погасени с разпореждането на ПИ са за задължения по декларации за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Тези задължения също са обхванати от горните ПНОМ, макар че дори и без да са предприемани действия по спиране и прекъсване на давността от страна на публичния изпълнител, то [възраст] давност не е изтекла. За задължението по Акт за установяване на публично вземане с № 01- 6500/2030#3/04.07.2022 г. също не е изтекъл [възраст] давностен срок предвиден в ДОПК, като с издадените постановления за налагане на обезпечителни мерки давността е спряна и към момента не е изтекла.

Представени са по преписката: АУПВ с № 01- 6500/2030#3/04.07.2022 г. на ДФЗ, Справки за задълженията на жалбоподателката по декларации обр.6, годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ за съответните години.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и правен интерес от оспорването, в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл.268, ал.1 ДОПК и след изчерпване на задължителната фаза на административния контрол, регламентирана в чл. 266, ал.1 ДОПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Съгласно изричната разпоредба на чл.168 АПК, вр. § 2 ДР на ДОПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Въз основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 267 от ДОПК, а именно – териториалния директор на ТД на НАП – В. Търново, в чийто район е извършено обжалваното действие на публичен изпълнител. Същото е постановено в производство по обжалване на разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, в писмена форма и съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 АПК, като са посочени фактически и правни основания мотивирали постановяването му.

Самото разпореждане също е издадено от оправомощен за това орган, на основание чл. 226, ал.1 ДОПК, в рамките на неговата компетентност и в предвидената форма.

Не се установи в производството по издаването на оспорения пред съда административен акт да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на приложението на материалния закон следва да се отбележи следното:

Правилно при издаване на процесното решение АО е приел, че по отношение на подробно описаните в 16 точки задължения от разпореждането на ПИ, не е настъпила нито обикновената погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК с [възраст] давностен срок, нито абсолютната такава по ал. 2 с [възраст] давностен срок, предвид периода на възникването им и наложените обезпечителни мерки.

Неправилно обаче е игнорирал обстоятелството, че за голяма част от тях е настъпил погасителен ефект на съвсем различно правно основание.

От представените по делото доказателства се установява, че с Решение № 42 от 03.08.2020 г. на ОС – Кюстендил е обявена неплатежоспособността на „А. и СИЕ 2019“ СД, и е открито производство по несъстоятелност, като на основание чл.610 от ТЗ едновременно с откриването на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, същото е открито и по отношение на неограничено отговорните съдружници – физически лица, едно от които е жалбоподателката.

С Решение № 260055 от 08.10.2021 г. на ОС – Кюстендил, постановено по т.д. № 4/2020 г. и на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ, е прекратено производството по несъстоятелност по отношение на „А. и СИЕ 2019“ СД, дружеството е заличено от Търговския регистър, като в същото както стана ясно жалбоподателката А. е била неограничено отговорен съдружник. Когато се касае за събирателно дружество, съдружниците отговарят за задълженията му и с личното си имущество, поради което данните за него са релевантни при преценката за наличие на състояние на неплатежоспособност на длъжника. В тази връзка основателно оспорващата А. възразява, че в свое Решение № 90/20.07.2016 г. по дело № 865/2015 на ВКС се е произнесъл по въпроса „Следва ли вземания на кредитор за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД, да бъдат предявени в открито производство по несъстоятелност на дружеството и погасяват ли се тези непредявени вземания за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД на основание чл.739 ал.1 ТЗ“, като е приел, че съгласно чл. 610 ТЗ едновременно с откриването на производството по несъстоятелност на СД се смята за открито и производството по несъстоятелност на неговите съдружници, които се третират като длъжници в несъстоятелността и от чието секвестируемо имущество също се образува маса на несъстоятелността, служеща за удовлетворяване, както на кредиторите на дружеството, така и на личните кредитори на съдружника /чл. 610, чл. 614, ал. З и чл. 748, ал. З ТЗ/. Кредиторите - на дружеството и личните кредитори на съдружниците следва да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност, тъй като не биха могли да се удовлетворят в индивидуално принудително изпълнение /чл.638 ТЗ/. При спряно производство по несъстоятелност по чл. 632, ал. 1 ТЗ, последвало прекратяване на производство по чл. 632, ал. 4 ТЗ и постановено заличаване на СД от Търговския регистър по чл. 632, ал. 5 ТЗ, непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнени права са погасени /чл. 739, ал. 1 ТЗ/.

Нещо повече, поради противоречивата съдебна практика по въпроса, ВКС изрично се е произнесъл с ТР № 2/2018 г., на което А. се е позовала в молбата до ПИ и жалбата до Директора на ТД на НАП – В. Търново и което на основание чл.130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, органите на местното самоуправление, както и всички органи които издават административни актове.

В тълкувателния акт на Върховната съдебна инстанция се посочва, че ако неограничено отговорните съдружници са физически лица, личните им дългове също се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ с приключване на откритото по отношение на тях производство по несъстоятелност едновременно с прекратяване на производството по несъстоятелност по отношение на търговското дружество, в което те членуват. Положението на физическото лице – неограничено отговорен съдружник не може да бъде по-тежко от това на физическото лице – едноличен търговец. Поради това, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника.

При тази законова регламентация и предвид задължителното тълкуване по приложението ѝ, следва да се приеме, че всички задължения на оспорващата, независимо дали са частни или публични и в какво качеството ги е поела, възникнали преди прекратяване на производството по несъстоятелност и по-точно преди постановяване на Решение № 260055/08.10.2021 г. на ОС – Кюстендил, постановено по т. д. № 4/2020 г., са погасени. Наложените и цитирани от АО обезпечения с ПНОМ № [рег. номер]-022-0045711/26.06.2023 г. и ПНОМ № [рег. номер]-022-0082741/11.07.2025 г. не променят нито разколебават тези изводи, доколкото първото от тях е издадено 2 години, а второто 4 години след влизането в сила на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност, с което по изложените по-горе съображения тези вземания са погасени. Административният орган на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ е бил длъжен да се съобрази с ТР № 2/2018 г. но Общото събрание на Търговската колегия на ВКС.

Придържайки се към тази тълкувателна воля, обаче задълженията на А. по Данъчни декларации и АУПДВ възникнали през 2022 г., т.е. след прекратяване на производството по несъстоятелност, не се обхващат от погасителния ефект на постановеното решение за прекратяване на производството по несъстоятелност. Да се приеме обратното, каквито твърдения са изложени в жалбата, би означавало да се погасяват автоматично и неограничено във времето всички бъдещи задължения на оспорващата, независимо от вида и източника им, което нито е правно обосновано, нито е житейски логично. Именно предвид периода на възникването на тези задължения, правилно органът е приел, че същите към настоящия момент не са погасени и по давност, нито при прилагане на обикновената [възраст] по чл. 171, ал. 1 ДОПК, а още по-малко с абсолютната такава с [възраст] срок по ал. 2 от същата разпоредба, дори без да се предприемани посочените по-горе обезпечителни действия.

Предвид изложените съображения оспореното решение в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Н. Р. А., срещу Разпореждане № [рег. номер]-137-0004042/11.07.2025 г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца в частта му, с която е отказано погасяване на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ на публичните вземания, възникнали преди прекратяване на производството по несъстоятелност, следва да се отмени.

Съответно следва да се отмени като незаконосъобразно и Разпореждане № [рег. номер]-137-0004042/11.07.2025 г., в тази му част, а преписката следва да се изпрати на публичния изпълнител за ново произнасяне по подадената от Н. Р. А. молба, съобразно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението и Разпореждането в останалата част по Данъчни декларации и АУПДВ възникнали през 2022 г., т.е. след прекратяване на производството по несъстоятелност, е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди в тази част, а жалбата да се отхвърли като неоснователна по отношение на тези задължения.

Предвид изхода на делото макар и своевременно направени искания от страните за присъждане на разноски по делото, такива не следва да се присъждат в производство и разноските остават така, както са направени от страните.

Водим от горното и на основание чл. 268, ал.2 ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 117/05.08.2025 г., издадено от директор на ТД на НАП – Велико Търново, в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на Н. Р. А., срещу Разпореждане № [рег. номер]-137-0004042/11.07.2025 г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца в частта му, с която е отказано погасяване на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ на публичните вземания, възникнали преди прекратяване на производството по несъстоятелност, с Решение № 260055/08.10.2021 г. по т. д. № 4/2020 г. на ОС – Кюстендил.

ОТМЕНЯ Разпореждане № [рег. номер]-137-0004042/11.07.2025 г., издадено от ПИ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца в частта, с която е отказано прекратяване поради погасяване на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ на публичните вземания по ИД № *********/2019 г., възникнали преди прекратяване на производството по несъстоятелност, с Решение № 260055/08.10.2021 г. по т. д. № 4/2020 г. на ОС – Кюстендил.

ВРЪЩА преписката в тази й част на публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново, офис Враца, за ново произнасяне по подадената от Н. Р. А. молба вх. № [рег. номер]-000-0377470/26.06.2025 г., по изп. дело № *********/2019 г., съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Р. А., против Решение № 117/05.08.2025 г., на Директор на ТД на НАП – Велико Търново и Разпореждане № [рег. номер]-137-0004042/11.07.2025 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца , в останалата й част, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал.2 от ДОПК.