№ 324/19.6.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести май, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 263 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано по жалбата на Н.Т.Б. с ЕГН
********** ***, подадена чрез адв. Г. *** против решение №
1012-12-244-1/27.01.2020 г. на ИД Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което
е потвърдено разпореждане № 2139-12-72/13.11.2019 г. на длъжностното лице по
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Пазарджик.
В жалбата се
твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Макар привидно
последователно и придържащо се към буквата на закона, обжалваното решение не
отговаря на духа и целта на закона. Моли се да бъде отменено. Претендират се
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят Н.Т.Б., редовно призован, се представлява от адв. Г.,
която по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени
оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените
по делото разноски, съгласно списък на разноските. Прави възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът по оспорването, редовно уведомен, се представлява от юриск. С.,
която по изложени съображения моли да бъде оставена жалбата без уважение и да
се постанови съдебен акт, с който да се потвърди оспореното решение на
директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик. Моли се за присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и становищата на страните, намира от фактическа
страна следното:
Началото на административното производство е поставено с подаването на Заявление
вх. № 2113-12-949 от 21.06.2016 г. /лист 28/, подадено в ТП на НОИ Пазарджик, с
което Н.Т.Б. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Към заявлението си за пенсия жалбоподателят е приложил трудова книжка
№ 75, в която е заверен стаж за периода 12.05.1982 г. до 19.10.1989 г. вкл. от
Градски народен съвет гр. Пещера. След уточняване на стажа му е установено, че
за периода от 12.05.1982 г. до 31.03.1988 г. няма намерени ведомости за положен
от него труд във вестник „Родопска искра“ в общината.
С писмо № 2113-12-949#8 от 21.09.2016 г. по чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж, жалбоподателят е уведомен за необходимостта да представи УП-3 от вестник
„Родопска искра“ за периода от
12.05.1982 г. до 31.03.1988 г. В посочения срок не е представен искания
документ, поради което по наличните оригинални документи длъжностното лице е
определило осигурителен стаж с обща продължителност 35 г. 0 м и 3 дни от трета
категория за времето от 05.10.1971 г. до
31.03.2016 г.
С Разпореждане № 2140-12-83 от 10.03.2017 г.
ръководителят по пенсионно осигуряване се е произнесъл по подаденото заявление,
като е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като
Н.Б. не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 2 от КСО за осигурителен стаж
за мъжете за 2016 г. – 38 г и 2 м.
Подадена е жалба от 04.04.2017 г. до ТП на НОИ гр.
Пазарджик, с която жалбоподателят е оспорил издаденото разпореждане. С Решение
№ 1054-12-6#1 директорът на ТП на НОИ гр. Пазарджик е потвърдил оспореното
разпореждане като правилно и законосъобразно. Спорът е отнесен до
Административен съд гр. Пазарджик, където е образувано адм. дело № 369/2017 г.
С решение № 569/17.11.2017 г. /лист 180/
съдът е отхвърлил жалбата против оспореното решение. Същото не е обжалвано и е
влязло в законна сила на 17.12.2017 г.
Установи се по делото, че на 04.01.2019 г. е подадено
ново искане № 1019-12-25 до директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик за отпускане
на пенсия, към което е приложено съдебно решение на Окръжен съд гр. Пазарджик
от 26.10.2018 г., съгласно което се признава за установен трудовия стаж,
положен от жалбоподателя в периода 12.05.1982 г. до 31.03.1988 г. вкл., във
вестник „Родопска искра“. Зачитайки представените нови доказателства,
пенсионният орган е определил осигурителния стаж за периода от 05.10.1971 г. до
31.03.2016 г. на 40 г. 10 м. и 22 дни от трета категория.
Последвало е издаване на разпореждане № 2 от 01.03.2019
г., с което е отпусната лична пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, считано от 04.01.2019
г. – датата на заявлението за пенсия, тъй като е пропуснат двумесечният срок по
чл. 94, ал. 1 от КСО. Разпореждането е връчено на Н.Б. на 16.04.2019 г. и е
влязло в сила като необжалвано в срок. Същото е обжалвано пред горестоящия
административен срок, като възражението касае датата на отпускане на пенсията.
Жалбоподателят счита, че същата му се дължи за периода от 01.09.2016 г. до
03.01.2019 г.
С акт за прекратяване № 1054-12-42/1 от 29.08.2019 г.
(лист 219) директорът на ТП на НОИ гр. Пазарджик е оставил без разглеждане
подадената молба и е прекратил производството по подадената жалба като е приел,
че същата е процесуално недопустима като подадена извън законоустановения срок.
С определение № 1424/17.10.2019 г. (лист 228), постановено по адм. дело №
1073/2019 г. Административен съд гр. Пазарджик е обявил нищожността на акт за
прекратяване № 1054-12-42/1 от 29.08.2019 г. и е изпратил преписката на
административния орган като е приел, че подаденото от жалбоподателя заявление е
ново искане за издаване на разпореждане за определяне на пенсия, по което се
дължи произнасяне, а не жалба срещу разпореждане № 2 от 01.03.2019 г.
Последвало е издаването на разпореждане №
2139-12-72/13.11.2019 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ гр. Пазарджик, потвърдено с решение № 1012-12-244-1/27.01.2020 г. на ИД
Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик, които са предмет на настоящото дело.
Постановеното решение е съобщено на жалбоподателя, като в
законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба пред
Административен съд Пазарджик.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването,
и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното мотивирано решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган. Съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. В
случая решението е издадено от ИД директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик – М. К..,
съгласно заповед № 1016-40-1140 от 13.11.2017 г. (лист 16), във връзка със
заповед № 498/23.01.2020 г. (лист 15).
При издаването на обжалваното
мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на
процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в
мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за
издаването му. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на
материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на
административното производство релевантни за спора юридически факти се
подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.
Съгласно чл.
98, ал. 1 от КСО ръководителят на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ гр.
Пазарджик е териториално и материално компетентен да издава разпореждания за
отпускане и спиране на пенсиите. На основание чл.
117, ал. 1, т. 2, б."а", ал.
2 и ал.
3 от КСО разпорежданията за отпускане и спиране на пенсиите подлежат на
задължително обжалване по административен ред пред по-горестоящия
административен орган - Директора на ТП на НОИ в 3 месечен срок. Последният се
произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като решава въпроса по
същество или връща преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, когато
не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.
Решението на директора подлежи на обжалване по съдебен ред пред
административния съд. Определеният ред и срокове за обжалване са спазени.
Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по обжалваното разпореждане с решение,
с което го е потвърдил като е изложил мотиви и подробни аргументи, в тази
насока. Посочено е правното основание за издаването му, както и относимите
правни норми, които обуславят постановяване на оспорения административен
акт.
Съдът намира, че оспореното
решение е правилно и законосъобразно, издадено в законоустановената форма, при
спазване на материалноправните и процесуалноправните предпоставки на
закона.
Спорен от правна страна е въпросът досежно началната дата на отпускане на
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се претендира отпускане на
пенсия от датата на придобиване на правото от 01.09.2016 г.
Съотнасяйки установената
фактическа обстановка към релевантната правна уредба, съдът приема, че личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст не се отпуска служебно с възникване на
правото на пенсия, а упражняването на това право изисква лицето да направи
волеизявление, придружено с необходимите документи. Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО
пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото,
ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази
дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от
придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.
В случая по делото се установи,
че при първоначалното подаване на заявление вх. № 2113-12-949 от 21.06.2016 г., жалбоподателят
не е представил всички необходими документи, удостоверяващи трудовия му стаж,
поради което пенсионният орган на база наличните официални документи е издал
разпореждане, с което е отказал отпускане на лична пенсия и осигурителен стаж и
възраст, потвърдено от директора на ТП на НОИ. Издадените административни
актове са били предмет на съдебен контрол, при който съдът се е произнесъл като
е приел, че същите са правилни и законосъобразни.
Процесният трудов стаж, който
пенсионният орган е изключил от осигурителния стаж като недоказан, е признат за
установен с решение № 347/09.05.2018 г., по гр. дело № 31/2018 г. по описа на
Районен съд гр. Пещера, влязло в законна сила на 06.12.2018 г. Това ново
обстоятелство е представено от жалбоподателя пред ТП на НОИ с ново заявление за
отпускане на пенсия. Административният орган е приел, че жалбоподателят е
изпълнил условията на чл. 68, ал. 3 КСО, но с оглед новата дата на подаване на
заявлението за отпускане на пенсия, длъжностното лице е постановило отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст съобразно разпоредбата на чл. 94, ал.
1 КСО към датата на подаване на новото заявление за отпускане на пенсия –
04.01.2019 г. Предвид изложеното, доколкото за жалбоподателя двумесечният срок
по чл. 94, ал. 1 КСО е изтекъл на 01.08.2016 г., а правото е упражнено на
04.01.2019 г. с подаденото ново заявление, то с оспорения акт пенсията за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО законосъобразно е отпусната от датата на
подаване на новото заявление.
Следва да се отбележи, че към
01.06.2016 г. нормата на чл. 94, ал. 1 КСО в относимата редакция (Изм. - ДВ,
бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.), установява пенсиите да се
отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите
документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. С измененията на нормата в
редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., срокът
за подаване на заявлението е редуциран на 2-месечен.
С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до
незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и направеното
своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще следва да
бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 100 лева
за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ -
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Т.Б. с ЕГН ********** *** против
решение № 1012-12-244-1/27.01.2020 г. на ИД Директор на ТП на НОИ гр.
Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 2139-12-72/13.11.2019 г. на
длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Н.Т.Б. с
ЕГН ********** ***, да заплати на ТП на НОИ гр.
Пазарджик направените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/П/
Оставя в сила решението
Решение
от 17.2.2021г. по Административно дело 8289/2020 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 2097 ОТ 17.02.2021 Г. НА ВАС София,
Шесто отд. по адм. д. № 8289/2020 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 324/19.06.2020
г., постановено по адм. д. № 263/2020 г. по описа на Административен съд
Пазарджик. Решението е окончателно.