Решение по адм. дело №941/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Д. М. А., [ЕГН], против ЗППАМ № 25-0769-000244 от 07.05.2025 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, с-р Пътна полиция. Със заповедта на А. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че оспорения акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в обстоятелствената част на заповедта не било посочено с кои наказателни постановления са били отнети контролните точки и дали същите са влезли в сила, като дори да са връчени по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят не е бил уведомен за това. Сочи, че не е получил и уведомление от органите на МВР за намаляване на контролните му точки с 2/3. Иска оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и искането за отмяна на ПАМ. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът, полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя административната преписка по издаване на ПАМ.

Факти:

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000244 от 07.05.2025 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя, е наложена ПАМ – изземване на свидетелството за управление на МПС на водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки, с влезли в сила НП, както следва:

НП №23-0304-001493/10.11.2023 г. на сектор ПП Бургас, влязло в сила на 04.01.2024г., с което се отнемат 10 контролни точки

НП № 24-0304-000219/25.03.2024 г. на сектор ПП Бургас, влязло в сила на 08.06.2024г., с което се отнемат 20 контролни точки

Според заповедта, с отнемането на тези контролни точки А. е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.

По делото е представена справка картон на водача. Посочено е, че жалбоподателят е издържал изпит за придобиване на свидетелство за правоуправление на МПС на 17.07.2023 г. СУМПС е издадено на 26.07.2023 г., към който момент А. е разполагал с максимален брой точки – 26.

Справката не съдържа информация за възстановяване на точки и преизчисляване на контролни точки.

Съдържа и информация за отнемане на точки, както следва:

- първоначални контролни точки към 26.07.2023 г. – 26;

- отнети точки 10, съгласно НП № 23-0304-001493/10.11.2023 г. на сектор ПП Бургас, влязло в сила на 04.01.2024 г.

- отнети точки 20, съгласно НП № 24-0304-000219/25.03.2024 г. на сектор ПП Бургас, влязло в сила на 08.06.2024 г.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-графологична експертиза, по която вещото лице да установи, дали е автентичен подписът, положен в НП № 24-0304-000219/25.03.2024 г. Вещото лице е дало заключение, че в НП на втора страница, срещу текста: „Подпис“ липсва такъв.

Правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство е депозирана в деловодството на ОД МВР Бургас на 14.05.2025 г. С оглед датата на връчване на ПАМ 08.05.2025г., съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес – адресат.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заповед № 25-0769-000244 от 07.05.2025 г. е издадена от компетентен орган, съобразно правилото на чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОД МВР Бургас за оправомощаване на длъжностни лица от МВР за издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.7 са посочени полицейските инспектори, какъвто е издателят на процесния административен акт.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Същата е мотивирана, описани са фактически обстоятелства за издаването й.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна и е съобразена с целта на закона – осигуряване безопасността на движението по пътищата.

Административният орган е приел, че са налице основанията на чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Според чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.), контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания (влезли в сила наказателни постановления, с които са отнети всички контролни точки на водача), посочени в оспорената заповед.

В настоящия случай, правилно органът е приел, че срещу жалбоподателя има издадени и влезли в сила наказателни постановления, въз основа на които на същия са отнети всички контролни точки, поради което същият е бил длъжен да върне СУМПС.

Фактът на влизане в сила на двете наказателни постановления, с които се отнемат общо 30 контролни точки, съдът приема за доказан. Първото НП е връчено лично на жалбоподателя, факт по който страните не спорят.

Спорно е връчването на второто НП, на което липсва подпис, удостоверяващ връчването му. В частта за връчване на ЗПАМ административният орган е вписал „вр. 24.05.2024 г. 186а, ал.6 ДЕАУ“.

Съгласно чл.186а, ал.6 от ЗДВП за връчени се считат и електронен фиш или наказателно постановление, глобата или имуществената санкция по които са заплатени, като за дата на връчване се счита датата на плащането. По делото от страна на ответника е представено становище с доказателства към него, че в случая наложената с НП глоба е заплатена на 24.05.2024 г. и същото е влязло в сила на 08.06.2024 г.

Сборът на отнетите точки е 30, а според чл.2, ал.2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП. Съгласно ал.3 на същата разпоредба след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство притежателят на свидетелството за управление на моторно превозно средство получава допълнително 13 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП.

Съгласно ал.4 на нормата, стажът по ал.2 се определя съгласно чл.154а от ЗДвП, според която разпоредба стажът като водач се зачита от датата на връчване на свидетелство за управление на МПС от съответната категория, която е необходима за придобиване на по-висока категория. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.

От справката картон на водача Д. А. се установява, че същият е правоспособен водач от м. юли 2023 г., като неговото СУМПС е издадено на 26.07.2023 г. По делото липсват данни за датата на връчване на свидетелството за правоуправление, но доколкото към момента на последното отнемане на контролни точки на 08.06.2024 г., жалбоподателят не е придобил 24 месеца стаж, то към този момент той е разполагал само с първоначалните 26 контролни точки.

Няма доказателства лицето да е преминало допълнително обучение, за да му бъдат възстановени 1/3 от отнетите точки по реда на чл.158, ал.1, т.1 от ЗДВП. Не са били налице основанията и за служебно възстановяване на точките по т.2, тъй като лицето е изгубило всичките си контролни точки, а оттам и правоспособността за управление, следователно единственият начин да възстанови правоспособността си е да положи изпит по чл.157, ал.5 от ЗДП пред съответните органи, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.

Принудителната мярка има превантивен и преустановителен характер – предвидена е в закона, за да се предотврати довършването на едно нарушение или настъпването на неговите вредни последици или извършването на ново нарушение. При тези данни съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки, визирани в нормата на чл.171, т.4 от ЗДвП, във връзка с чл.157, ал.4 от ЗДвП, следователно, не е допуснато нарушение на материалния закон при издаване на заповедта.

При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, т.е. той действа в условията на обвързана компетентност. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията относно невъзможността на жалбоподателя да работи.

Мярката е наложена в съответствие с целта на закона, която е да се лишат от възможност неправоспособни лица да управляват МПС, в защита на значимия обществен интерес, свързан с осигуряване на безопасното движение по пътищата, което включва и управление на МПС от правоспособни лица – лица, които притежават свидетелство за управление на МПС, на които същото не е отнето и които не са лишени по този начин от правото да управляват МПС.

Предвид изложеното оспорената заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.

Съобразно изхода на спора разноски се дължат на ответника, който не е направил искане за това, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. М. А., [ЕГН], против ЗППАМ № 25-0769-000244 от 07.05.2025 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, с-р Пътна полиция.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.