Определение по дело №1/2018 на Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 № 37

гр. Видин, 20.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в разпоредително заседание на 20 март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: А. П.

 

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от съдията П.  т. дело № 1 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по чл.638,ал.3 ТЗ.

            Образувано е по молба от „О.“ АД , ЕИК ……………, със седалище и адрес на управление гр.С. 1040, район В., ул. “С. С.„ № .. ,представлявано от Ф. Т. Д. Я.- Изпълнителен директор и С. Г. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника Д. К.- юрисконсулт, с която се иска разрешение за продължаване на индивидуалното принудително изпълнение по изп. д.  № 20178830402644 по описа на ЧСИ П. И., рег. №…., с район на действие ОС В. - по реализация на дадените обезпечения с имоти на длъжника от масата на несъстоятелността, за вземания на банката. В молбата се сочи, че кредиторът се е снабдил със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи за вземания, произтичащи от кредитни договори, въз основа на които е започнало индивидуално принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело. Твърди се, че за обезпечаване на вземанията на банката са учредени договорни ипотеки върху имоти на длъжника и принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело е насочено именно срещу тези ипотекирани имоти. Иска се от съда да разреши продължаването на индивидуалното принудително изпълнение за събиране на вземанията на банката, насочено върху ипотекираните имоти на длъжника, въпреки откритото производство по несъстоятелност, защото съществувала опасност от увреждане интересите на кредитора. Излагат се подробни съображения в тази насока. Интереса си от подаване на поредна молба по чл.638,ал.3 ТЗ молителят обосновава с отмяна на определение № 97 / 27.04.2018 г. по настоящото дело от САС , като е отхвърлено искането на временния синдик на „В. О.“ ЕООД за допускане на обезпечение по смисъла на чл.642 ТЗчрез налагане на посочените в молбата на синдика мерки. Посочват , че това е ново обстоятелство , което има значение за ипотекирания в полза на банката имот на бул. “Я. Х.“ № …..

            Молбата е е депозирана от ипотекарен кредитор  и е процесуално допустима.
            Като разгледа молбата и съобрази представените с нея доказателства, Окръжен съд Видин я намира за неоснователна.

            В глава четиридесета на ТЗ е уредено действието на решението за откриване на производството по несъстоятелност. В чл.638, ал.1 от ТЗ е посочено, че се спират всички изпълнителни производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността. Чл.638, ал.3 от ТЗ гласи, че съдът може да разреши производството по изпълнителното дело да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора.

            Нормата на чл.638, ал.1 от ТЗ е императивна. Тя цели запазване имуществото на длъжника, включително чрез накърняване интересите на отделен кредитор или трети лица. Изключенията от правилото са посочени в ал.3, където законодателят е предоставил право на съда да преценява във всеки конкретен случай доколко спирането на предприети принудителни действия по изпълнително дело би накърнило интересите на взискателя-кредитор и доколко то би намалило имуществото на длъжника, с което ще се поставят в неблагоприятно положение другите кредитори, респективно длъжникът.

          При преценката си съдът следва да се ръководи от това, доколко имуществото, предмет на принудителни действия по висящо изпълнително производство, е част от масата на несъстоятелността и съществува ли опасност от увреждане интересите на кредитора-взискател в изпълнителното производство .

Установява се по безспорен начин, че имотите и движимите вещи към които е насочено изпълнението по изпълнителното дело са собственост на несъстоятелния длъжник. Следва да се съобрази редом с това и на какъв етап от своето движение е спряно образуваното изпълнително производство. В настоящия случай се установява, че изпълнението е спряно след извършване на опис на недвижимите вещи и преди обявяването на публичната продан на имотите.

При това положение съдът приема, че не са налице двете предвидени в правната норма на чл.638 ал.З от ТЗ предпоставки при условията на кумулативност, които да мотивират съда да уважи молбата за продължаване на изпълнението по изп. д.  № 20178830402644 по описа на ЧСИ П. И., рег. № …., с район на действие ОС Варна. Предприето е действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, но съдът не счита, че спирането на изпълнението представлява опасност от увреждане интересите на кредитора.

Опасността от увреждане интересите на даден кредитор следва да бъде пряка, конкретна и определена, респективно - определяема. Кредиторът може да получи изпълнение и в производството по несъстоятелност. От данните по изпълнителното дело с оглед етапа, на който то се е намирало към момента на спирането не може да се направи обоснован от фактическа гледна точка извод, че кредитора би реализирал правата си по-бързо дотолкова, доколкото не са извършени изпълнителни действия, които да предпоставят този правен резултат-липсват данни да е насрочена продан , както и да са изготвени оценки на имота.

В рамките на производството по несъстоятелност синдикът и събранието на кредиторите разполага с повече възможни начини за осребряване на имуществото на длъжника, отколкото съдебния изпълнител в рамките на индивидуалното принудително изпълнение.

Следователно не може да се направи извод за реална опасност от увреждане интересите на банката, ако остане спряно изпълнителното производство по реализация на обезпеченията й. Опасността от увреждане интересите на даден кредитор следва да бъде пряка, конкретна и определена, респективно - определяема, като между нея, като причина, и увреждането, като следствие, трябва да има безспорна връзка, например - предмет на изпълнителното производство са бързоразвалящи се вещи, и ако те не се продадат, ще последва увреждане интересите на кредитора. Настоящият казус не е такъв. Следва да се отчете и фактът, че другите кредитори не са страна по това  изпълнително производства. Като трети по отношение на индивидуалното принудително изпълнение лица, те ще бъдат лишени от защита, предвид ограничената с чл.435, ал.4 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ активна легитимация на третите лица. Доколкото има вероятност да настъпи увреждане на интересите на молителя в посочената в молбата насока, такава опасност съществува и по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността, поради което молителят не може да бъде поставян в привилегировано положение спрямо тях.

            Положението на банката като привилегирован ипотекарен кредитор се запазва и в производството по несъстоятелност, доколкото при спазване нормата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ при извършване разпределение на осребреното имущество, вземанията, обезпечени с ипотека, са предвидени на първо място за удовлетворяване.

            Нови обстоятелства, след постановяване на определението от 07.01.2019 г. не са настъпили, които да променят приетото от съда за неоснователност на искането по чл.638,ал.з ТЗ.

            Предвид изложеното дотук молбата като неоснователна следва да се отхвърли.

            С определението по чл.638, ал.3 от ТЗ съдът по несъстоятелност разрешава или отказва да разреши продължаване на изпълнителните действия по спряно изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността. Независимо от произнасянето в определението, произтичащите от него правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство и не рефлектират върху самото производство по несъстоятелност, респективно - не въздействат преграждащо върху развитието му. Поради това, че не носи белезите на акт, преграждащ развитието на производството по несъстоятелност, определението не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. В закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на определението по чл.638, ал.3 от ТЗ, което изключва и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. След като не отговаря на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и 2 от ГПК, определението по чл.638, ал.3 от ТЗ не може да бъде предмет на обжалване с частна жалба по реда на чл.274, ал.2 от ГПК /така и определение № 831 от 12.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3063/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т. К., определение № 682 от 02.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2346/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е. М., определение № 412 от 25.06.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1026/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. В./.

            По изложените съображения Окръжен съд Видин

ОПРЕДЕЛИ:

            ОТХВЪРЛЯ молбата от 13.03.2019 г.  от „О.“ АД , ЕИК ………………, със седалище и адрес на управление гр.С. 1040, район В., ул. “С. С.„ № …,представлявано от Ф. Т. Д. Я.- Изпълнителен директор и С. Г. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника Д. К.- юрисконсулт, с която се иска разрешение за продължаване на индивидуалното принудително изпълнение по изп. д.  № 20178830402644 по описа на ЧСИ П. И., рег. № …., с район на действие ОС Варна - по реализация на дадените обезпечения с имоти на длъжника от масата на несъстоятелността, за вземания на банката.

            Настоящото определение да се впише в книгата по чл.634в, ал.1 от Търговския закон.

            Определението не подлежи на обжалване.

                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: