Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 10 от 16.05.2012 година по гр. д. № 1746/2011 година Районен съд – град Г. О. е осъдил М. Г. В. /. да изпълни задължението си по чл. 51 ЗУЕС и да заплати сумата от 65.00 лева /шестдесет и пет лева/, представляваща разходи за текущо поддържане на общите части на етажната собственост, за което е взето решение на проведено общо събрание на 09.07.2010 година, за периода от месец юли 2010 година до месец юли 2011 година включително, като внесе същата по специално разкрита сметка на името на Управителя С. Н. М. и представляващ на основание чл. 23, ал. 4 ЗУЕС ищците С. Н. М., Е. А. Я., Б. Т. Я., М. Д. С., И. К. Я., П. Д. С., .С. К. М., И.Н. И., Р. И., П. И. П., М. Х. М., .А Н. Т., Х. Н. Т., Г. С. Х., „ЦКБ” – град С. и „Д.” ООД – град Г. О.. С решението М. Г. В. /. е осъдена да изпълни задължението си по чл. 51 ЗУЕС и да заплати сумата от 625.31 лева /шестстотин двадесет и пет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща разходите за ремонт на покривна конструкция на сградата в режим на етажна собственост „Б.”, определени съгласно чл. 48, ал. 3 ЗУЕС, съобразно притежаваните от нея идеални части от общите части на сградата, съгласно решение на общото събрание от 09.07.2010 година, изменено с решение на общото събрание от 14.07.2011 година, като внесе същата по разплащателната сметка със специално предназначение, разкрита по реда на чл. 50, ал. 3, във вр. с чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС на името на Управителя С.Н. М. и представляващ на основание чл. 23, ал. 4 ЗУЕС ищците С. Н. М., Е. А. Я., Б. Т. Я., М. Д. С., И. К. Я., П. Д. С., .С. К. М., И.Н. И., Р. И., П. И. П., М. Х. М., .А Н. Т., Х. Н. Т., Г. С. Х., „ЦКБ” – град С. и „Д.” ООД – град Г. О., както и да заплати сумата 100.00 лева, представляваща направените по делото разноски. Недоволна от така постановеното решение в частта му, с която е осъдена да заплати сумата 625.31 лева, представляваща разходите за ремонт на покривна конструкция на сградата в режим на етажна собственост „Б.”, определени съгласно чл. 48, ал. 3 ЗУЕС, съобразно притежаваните от нея идеални части от общите части на сградата, съгласно решение на общото събрание от 09.07.2010 година, изменено с решение на общото събрание от 14.07.2011 година, както и 100.00 лева – разноски по делото, е ответницата по делото М. Г. В. /., която го обжалва в тази му част, чрез процесуалния си представител, в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си адв. М. И. – ВТАК развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваната му част. Посочва, че първоинстанционният съд не е следвало да допуска разглеждането на така предявения иск, тъй като С. М. не е притежавал представителна власт и легитимация да извършва процесуални действия за събиране на сумите от собствениците по съдебен ред. Твърди, че М. е бил овластен от общото събрание на собствените да извършва процесуални действия за събиране на сумите до 01.03.2011 година. Посочва, че е останал неизяснен начинът, по който е извършено изчисляването на притежаваните от всеки собственик идеални части от общите части на сградата. Моли решението, като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира да й бъдат присъдени направените от нея разноски за двете инстанции. Въззиваемите – собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в град Г. О., ул. „С. К. Б. І” № ..., чрез управителя на етажната собственост С. Н. М., заемат становище, че въззивната жалба на М. Г. В. /. е неоснователна и недоказана, респективно – решението, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излагат се съображения относно неоснователността на възраженията, изложени във въззивната жалба. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото във въззивната инстанция разноски. Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на М. Г. В. /. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, представлявани от управителя на същата С. М., основават исковaтa си претенция по делото на чл. 48, ал. 3 ЗУЕС като претендират М. Г. В. /. да бъде осъдена да заплати на етажната собственост сумата в размер на 625.31 лева, представляваща разходи за ремонт на покривната конструкция на сградата в режим на етажна собственост „Б.”, определени съгласно чл. 48, ал. 3 ЗУЕС. Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства /Регистрационна карта на сграда/вход в режим на етажна собственост, рег. № 007/09.12.2009г. на Община Велико Търново/ се установява, че сградата, в която е извършен процесният ремонт е в режим на етажна собственост, както и че М. Г. В. /. е собственик на самостоятелен обект /апартамент/ в същата. От протокол № 1/09.07.2010 година на Общо събрание на собствениците в етажна собственост „Б. В. А” град Г. О., ул. „С. К. Б. І” № ... се установява, че общото събрание на собствениците в сграда в режим на етажна собственост е взело решение за размерът на сумите за ремонт на покривната конструкция между отделните собственици. Взето е и решение, че сумите следва да бъдат внесени не по-късно от 01.05.2011 година, а при невнасянето им същите да се съберат по съдебен ред, като Управителя на етажната собственост предяви искове до 01.03.2011 година. Видно от протокол № 2/14.07.2011 година на Общо събрание на собствениците в етажна собственост „Б. В. А” град Г. О., ул. „С. К. Б. І” № .... общото събрание на собствениците в сграда в режим на етажна собственост е взело решение за изменение и допълнение на решение № 2, отразено в протокол № 1/09.07.2010 година на Общо събрание на собствениците в етажната собственост, относно размера на идеалните части от общите части на сградата, които притежава всеки един от собствениците на обекти в нея, както и размерът, който следва да заплати всеки от тях. Взето е решение, че дължимата от М. Г. /В./ Ганчева сума за ремонт на покривната конструкция е в размер на 825.31 лева за притежаваните от нея 7.86% идеални части от общите части на сградата. Освен това общото събрание е взело решение дължимите суми да бъдат внесени в петдневен срок от получаване на съобщението, че протоколът от проведеното общо събрание е изготвен и всеки може да се запознае с него; както и че при невнасяне на сумите в посочения срок Управителя на етажната собственост С. М. следва да предяви претенции срещу собствениците. Не се спори между страните, че М. Г. В. /. е внесла сума в размер на 200.00 лева, представляваща част от дължимата сумата. Безспорно е и обстоятелството, че ремонтът е реално извършен. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: За да уважи предявения от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост срещи М. Г. В. /. иск с правно основание чл. 48, ал. 3 ЗУЕС, Районен съд – град Г. О. е приел, че решенията на общото събрание за извършване на процесния ремонт и за разпределяне на разходите за него не са оспорени своевременно от ответницата по делото, сега въззивница, поради което същите са влезли в сила. Този извод на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗУЕС разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. В тази връзка видно от приложените по делото протоколи от общо събрание на собствениците е взето решение за извършване на процесния ремонт. След проведеното на 09.07.2010 година общо събрание на собствениците, на което именно е взето решение за извършване на ремонт, е възложено на експерт – инж. К. Л. Х. да определи идеалните части на всеки един от собствениците на самостоятелни обекти в сградата. Едва след това на проведено на 14.07.2011 година общо събрание е взето решение за размера на разходите за ремонта на всеки един от собствениците, съобразно определените от Х. идеални части. Посочените решения не са атакувани от М. В. по предвидения в чл. 40 ЗУЕС ред за отмяна на незаконосъобразни решения на общото събрание. При положение, че решенията на общото събрание, на които е основан разглежданият иск - от 09.07.2010 година и от 14.07.2011 година, не са атакувани от Г. в отделно нарочно производство и същите не са отменени, съдът в настоящото производство не може да разглежда въпроси за незаконосъобразността им, като по делото няма основание да се приеме и че процесните решения материализират нищожни решения на етажните собственици. Ето защо е недопустимо в настоящото производство да се разглеждат въпросите, свързани с взетите от общото събрание решения за извършване на процесния ремонт, за определяне размера на идеалните части от общите части на всеки един от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, респективно – за размера на задължението на жалбоподателката по делото. Неоснователно е и възражението на М. В. за липса на представителна власт на управителя на етажната собственост за предявяване на иска срещу нея. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 5 ЗУЕС предвижда, че управителят представлява етажната собственост в отношенията й с органите на местната власт и с други правни субекти, а чл. 41 от Закона - че собствениците се представляват пред съда от управителя. Смисълът на тези разпоредби е именно, че етажната собственост (собствениците на самостоятелни оßекти в сграда в режим на етажна собственост) има самостоятелна правосубектност и се представлява, включително и пред съд, от управителя. За да възникне тази правосубектност, не е необходимо изрично упълномощаване - тя възниква по силата на закона. Аргумент в тази насока са и разпоредбите на чл. 23, ал. 3 и ал. 4 ЗУЕС, които предвиждат изрично упълномощаване на управителя в определени случаи, какъвто не е настоящият. Ето защо не може да бъде споделено становището за липса на правна легитимация за предявяване на исковата претенция от управителя на етажната собственост С. М.. Нещо повече, в протокол № 2/14.07.2011 година на Общо събрание на собствениците в етажна собственост „Б. В. А” град Г. О. изрично е взето решение за упълномощаване на управителя да предявява претенции, което упълномощаването не е обвързано със срок. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на М. Г. В. /. е неоснователна и недоказана. Решението, в обжалваната от нея част, е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. На ищците по делото, въззиваеми в настоящото производство, не следва да се присъждат претендираните разноски за въззивното производство, доколкото по делото липсват доказателства, че такива са направени. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 10 от 16.05.2012 година на Районен съд – град Г. О. по гр. д. № 1746/2011 година в обжалваната му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |