№ 265
гр. Плевен, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ХРИСТО СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20244400500187 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 77 от 25.01.2024 по гр. дело № 3996/23г по описа на
РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от К. Ш. И. с
ЕГН ********** против К. Ч. К. с ЕГН ********** ИСК с правно основание
чл. 227 ал. 1, б “В” от ЗЗД за ОТМЯНА НА ДАРЕНИЕ за ½ ид.ч. част на
недвижим имот, представляващ Къща и стопанска постройка, находящи се в
с.********, общ.П., обл.Плевен, построени в общинско дворно място, цялото
с площ от 620 кв.м., съставляващо УПИ № ХV – 420, в кв.64 по плана на
селото, обективирано в нотариален акт №105, том ІІ, рег. №3906, дело
№274/2012г. на нотариус с рег.№467 на НК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛИЛ е също така предявения от К. Ш. И. с ЕГН
********** против К. Ч. К. с ЕГН ********** ИСК с правно основание чл.
55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за връщане на ½ ид.ч. част от недвижим имот,
представляващ Къща и стопанска постройка, находящи се в с.********,
1
общ.П., обл.Плевен, построени в общинско дворно място, цялото с площ от
620 кв.м., съставляващо УПИ № ХV – 420, в кв.64 по плана на селото,
предмет на дарение, обективирано в нотариален акт №105, том ІІ, рег.№3906,
дело №274/2012г. на нотариус с рег.№467 на НК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от К. Ш. И., в която се
възразява, че РС – Плевен неправилно е приел ,че липсва покана за даване на
издръжка като следва да се приеме, че и исковата молба е покана.
Въззивникът чрез своя процесуален представител е посочил необходимите
предпоставки за уважаване на иск по чл. 227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД. Възразява се,
че ответникът не е въвел възражение ,че няма средства и би поставил себе си
и лицата, които издържа по закон в по – лошо положение от това на
дарителя.Според въззивника след като надареният не е изявил воля за даване
на издръжка и след получаване на исковата молба, то следва да се приеме, че
е налице отказ от даването на такава издръжка. Претендира се отмяна на
атакуваното решение и уважаване на предявените искове.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Възразява се, че по делото е
установено, че размерът на пенсията на дарителят е над минималната работна
заплата за страната и от м. юли ще надхвърли 1000 лв. Взема се становище,
че по делото е установено, че надареният е помагал при нужда на дядо си,
както и че е заплащал необходимите данъци за имота и консумативи за
същия. Възразява се, че следва да се прави разграничение между нужда от
издръжка и от грижи като в случая не се касае за договор за издръжка и
гледане. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
2
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на предпоставките по чл.
227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД за отмяна на направено дарение
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е приел, че не е било спорно между страните, а това се
установява и от представеният препис на нотариален акт №105, том ІІ, рег.
№3906, дело №274/2012г. на нотариус с рег.№467 на НК, че на 10.05.2012г.
ищецът К. Ш. И. и съпругата му А. А.ова И.а са дарили на внука си К. Ч. К.
процесния недвижим имот: Къща и стопанска постройка, находящи се в
с.********, общ.П., обл.Плевен, построени в общинско дворно място, цялото
с площ от 620 кв.м., съставляващо УПИ № ХV – 420, в кв.64 по плана на
селото, като дарителите са запазили пожизнено право на ползване и
обитаване на имотите.
Не е било спорно също така , че дарителят А. А.ова И.а е починала
на 15.07.2016г., за което има твърдения в молба на ищеца от 05.10.2023г.,
неоспорени от ответника.
Спорно е било между страните изпаднал ли е ищеца в трайна
нужда от издръжка, поискал ли е издръжка от ответника и отказал ли е
последния такава.
Според РС от представеното копие на експертно решение на ТЕЛК
№2660 от 17.09.2010г. е било видно, че ищецът е с пожизнено определена от
2010г. нетрудоспособност в обем 82% с водеща диагноза хронична исхемична
болест на сърцето. Видно е от приложеното копие на Епикриза от
25.05.2023г. на МБАЛ „Св.Панталеймон“ – Плевен, че на 22.05.2023г. ищецът
е постъпил в соченото болнично заведение за диагностика и лечение на остра
и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация.
От представеното медицинско направление №135/02.08.2023г., изд. от д-р
Ц.Б. се установява, че ищецът е посетил сочения лекар за консултация. При
отразена диагноза е посочено, че пациентът е диспансеризиран при лекари
специалисти – кардиолог, уролог и невролог и са необходими консултативни
прегледи на всеки 3 или 6 месеца.
От представения препис на Разпореждане
3
№14230862818/30.06.2023г. на ТП на НОИ Плевен се установява, според РС –
Плевен, че от 01.07.2023г. е определен за ищеца месечен размер на пенсия и
добавка общо от 964,12лв. Представена е приходна квитанция от 18.05.2023г.
за платен данък за имота, по отношение на който ищеца е запазил пожизнено
право на ползване, в размер на 12,34лв. Според отразеното в квитанцията,
плащането е било извършено от името на ответника К. К.. От представения
от ответника препис на извлечение от сметка е било видно, че на 08.04.2019г.
К. К. е превел по сметка на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен сума в
размер на 1560лв. за проведено лечение на ищеца К. И..
От изслушаното в о.с.з. на 30.11.2023г. заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, според РС, че издръжката на
едно лице за един месец на база данни от НСИ по последно публикувани
изследвания за второ тримесечие на 2023г. е в размер на 793,13лв. Посочено е
било от експерта и установеното по-горе от обсъдените писмени
доказателства, че получаваната от ищеца пенсия към 30.06.2023г. е в размер
на 964,12лв., в това число пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на
825,51лв. и добавка по чл.84 КСО в размер на 138,61лв. Това експертно
заключение не е било оспорено от страните и се е възприело от съда като
обективно и компетентно.
В хода на производството по делото са били събрани и гласни
доказателства, ангажирани от страните. Свидетелката В. В. М., сочена от
ищеца, излага в показанията си, че живее в гр.П. в съседство на св. Ч. Ш..
Твърди, че ходила с последния в с.********, за да вземат баща му. Излага, че
когато отишли там, ищеца лежал увит в леглото и имало само едно
безалкохолно питие до него. Твърди, че никой не се бил грижил за ищеца и не
знаела да му е давал някой издръжка. Свидетелката В. К. Л. излага, че майка й
живеела на съпружески начала със св.Ч. Ш.. Сочи, че познавала ищеца К. И.
от м.март 2023г., когато го видяла за първи път в дома му в с.********.
Твърди, че тогава го заварили без лекарства, без ядене и в положение, което
според нея било критично, като лекаря казвал, че не се знаело дали ще
оцелее. Знаела, че имало някаква жена, която му купувала хляб. Свидетелят
Ч. К. Ш., който е син на ищеца и баща на ответника, излага в показанията си,
че баща му има заболявания, като доколкото той знаел, баща му К. И. не е
искал издръжка от внука си К. К.. Свидетелят А. А. М. сочи пред РС, че е
първи братовчед на ответника. Твърди, че с братовчед си К. К. контактували
4
по телефон и той му изпращал по „Уестърн Юнион“ парични преводи, за да
ги предаде на дядо му К. И.. Пояснява, че си спомня със сигурност за четири
такива превода, осъществени през 2019г., 2020г. и последния път през месец
април 2023г. Сочи, че по молба на ответника предавал парите на св.Е. М. К.,
който трябвало да ги занесе на ищеца. Излага, че ответника му казвал, че
парите били предназначени за закупуване на необходими на дядо му вещи, а в
последния случай за болнично лечение. Свидетелят Е. М. К. сочи, че живеел в
съседство на ищеца в с.********. Твърди, че св.А. М. много пъти му бил
предавал пари, изпратени от ответника К. К., за да ги даде на дядото на
последния. Сочи, че изпълнявал тази молба, като давал на К. И. пари, когато
му поискал. Твърди още, че ответникът и лично му давал пари в брой, когато
си идвал в селото през летния сезон, за да се задоволяват нужди, свързани с
дядо му. Свидетелят излага пред РС, че ищецът бил наел сам една жена, която
да се грижи за готвене и чистене в дома му, но през месец април 2023г. синът
му го взел при него в гр.П..
РС е възприел изслушаните свидетелски показания, като е счел, че
същите не си противоречат, т.к. свидетелите излагат твърдения за различни
факти, които са възприели лично.
Според РС – ПЛевен за да проведе успешно иска за отмяна на
дарението на основание чл. 227 ал. 1, б. “в” от ЗЗД, ищеца следваше да
докаже наличието на следните предпоставки : че е изпаднал в нужда от
издръжка, която нужда да не е временна или краткотрайна, а продължителна;
че е поискал от дареното лице издръжка, и на следващо място, че дареното
лице е отказало да даде издръжката, която му е поискана.
Съдът е приел, че от събраните в производството доказателства,
обсъдени по-горе, не може да се направи извод, че ищецът е изпаднал в
нужда, а още по-малко продължителна такава. Установи се от обсъдените
писмени доказателства и заключението по съдебно-икономическата
експертиза, според РС, че издръжката на едно лице за един месец на база
данни от НСИ по последно публикувани изследвания за второ тримесечие на
2023г. е в размер на 793,13лв., а към същия момент пенсията на ищеца е била
в размер на 964,12лв. и същата е достатъчна да покрие основните нужди на
едно лице. Не са събрани доказателства за специфични нужди на ищеца,
чието задоволяване да изисква определени по размер парични средства, които
5
да не могат да бъдат осигурени от пенсията му. Вярно е, според РС, че от
данните по делото и събраните доказателства се изясни, че ищецът е на 87
годишна възраст и с влошено здравословно състояние, което е налагало
лечение в болница и консултации с лекари-специалисти, но това предполага
нуждата от физическа грижа, каквато ответникът не е задължен да осигурява
на основание процесния договор за дарение. Същият е безвъзмезден и не е
създал задължение нито за грижи, нито за парична издръжка. Законово
задължение за грижа към ищеца, произтичащо от разпоредбата на чл.124, ал.5
от Семейния кодекс, имат единствено децата му, като това задължение има
морален характер и неизпълнението му не е скрепено със санкция.
Съдът е приел, че не е налице първата от сочените по-горе
предпоставки за уважаване на иска по чл. 227 ал. 1, б. “в” от ЗЗД. Поради
това, ирелевантно за решаване на спора е дали ищецът е поискал издръжка от
внука си, в това число с исковата молба, в каквато насока се навеждат доводи
в писмените бележки. В същото време се установява от показанията на
свидетелите А. М. и Е. К., че ответникът е изпращал парични суми,
предназначени за задоволяване нужди на дядо му К. И., като те са и достигали
до последния. Предвид изложеното съдът е приел, че предявеният иск с
правно основание чл.227 ал.1, б.”в” от ЗЗД е неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли като такъв. С оглед изхода на спора по главния иск,
съдът е приел, че неоснователен се явява и акцесорния иск по чл.55, ал.1
предл. 3 от ЗЗД и следва да бъде отхвърлен като такъв.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно
РС е изложил пространни мотиви за изводите си, които се споделят
изцяло от въззивната инстанция и в тази им част не следва да се преповтарят
във вида, в който са изложени.
Правилни са разсъжденията на съда относно законовите
предпоставки за отмяна на дарението по чл. 227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД. Много
точно съдът е преценил фактическата обстановка, обсъдил е събраните по
делото доказателства и е направил своите изводи, които е обосновал ясно и
съобразно събраните по делото доказателства.
Пред Пл ОС е изслушана съдебно – медицинска експертиза, от която
е видно, че въззивникът пред Пл ОС и ищец пред първата инстанция страда от
6
сърдечни, бъбречни, белодробни, очни заболявания ,както и от аденома на
простата. Заболяванията са с голяма давност, имат хроничен характер,
изискват медикаментозно лечение и само при нужда – болнично. Въззивникът
е диспансеризиран при кардиолог, уролог и невролог. В съдебно заседание
вещото лице утвърждава пред съда, че цената на някои от използваните
лекарства се поема изцяло от здравната каса, а на други – частично.
Въззивният съд възприема заключението на ВЛ като обективно и
неоспорено от страните.
Приетата от въззивния съд експертиза обаче не обосновава изводи,
различни от тези на първата инстанция. Безспорно е по делото, че се касае за
възрастен човек, с хронични заболявания с голяма давност, който е
диспансеризиран като пациент и в този смисъл следва да получава
ежедневно приеманите медикаменти безплатно съобразно разпоредбите на
НАРЕДБА № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за
заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени
продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински
цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински
изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на
превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ
предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК.
РС – Плевен правилно е съобразил доходите на дарителя, събраните
доказателства за предоставяни средства от надарения, необходимостта от
грижи за дарителя, които обаче не са предмет на сключения договор за
дарение. Правилно РС – Плевен е достигнал до изводите си, които са
съответни на събраните по делото доказателства.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди решението.
При този изход на делото следва да се осъди въззивника да заплати
разноски на другата страна в размер на 600 лв за адвокатско възнаграждение
с оглед представения договор за правна помощ и договорено и заплатено
изцяло възнаграждение за адв. А. К..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №77 от 25.01.2024 по гр. дело №
3996/23г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА К. Ш. И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К. Ч. К. с
ЕГН ********** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на
600 лв за адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл. 280 от ГПК в месечен срок от съобщението
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8