Р Е
Ш Е Н
И Е
260110/15.9.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 09.09.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 3097 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба предявена от „С.К.6.” ЕООД, против Наказателно
Постановление № 471637-
F508336/21.10.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с
което на „С.К.6.” ЕООД е наложена "Имуществена санкция" в
размер на 900 лева на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС ..
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е от надлежна страна при наличие на представителна власт и в
предвидения от закона срок, поради което е приета от съда за разглеждане.
В жалбата въззивната страна моли отмяна
на наказателното постановление. Сочат се множество нарушения на процесуалните
правила и се излага твърдение, че нарушението не е извършено, алтернативно се
моли да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, въззивната страна,
редовно призована, не се представлява.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
16.09.2019г. вечерта св.С.Г., който бил служител на ТД на НАП, заедно със свои
колеги, в изпълнение на служебните си задължения, отишли в търговски обект
автомивка, намиращ се в гр.Варна. След като свид.Г. и колегите му се
легитимирали и извършили проверка. Било
установено, че обекта се стопанисва от „С.К.6.” ЕООД и , че в заведението има
въведено в експлоатация фискално устройство, от което бил изведен дневен
отчет.
Служителите на ТД на НАП установили разлика от 54,40 лева между
фактическата касова наличност и сумите по изведения финансов отчет. При
проверката било установено, че
реализираният дневен оборот в обекта до момента на проверката е в размер на
276,00 лв., видно от междинен финансов отчет, изведен от
монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство модел Datecs
DP-25 с ИН на ФУ DT473611 и ФП 02473611. Във фискалното устройство била
отразена промяна на касовата наличност, чрез операцията „служебно
въведени" и „служебно изведени" суми, като са въведени 80.00 лв. При
изброяване на наличните парични средства в касата към момента на проверката,
била установена сума в размер на 410.40лв., видно от опис на паричните
средства, изготвен от Стоян Банков Стоянов - управител на дружеството.
Установена е положителна разлика в размер на 54,40лв., които не са отразени във
фискалното устройство като „служебно въведени" суми. След извършена фактическа и документална
съпоставка на паричните средства е била установена положителна разлика от 54.40
лв., което нарушавало отчетността на касовата наличност, където освен случаите
на продажба всяка промяна в касовата наличност се отразява в касовата книга в
момента на извършването и. Към касовата наличност не била отчетена сумата от
54.40 лева.
Т.к. това нарушавало реда за отчитане на
касовата наличност, срещу търговеца бил съставен АУАН, предявен и връчен срещу
подпис на представител на въззивника. Срещу АУАН не постъпили възражения. АНО
не констатирал спорни обстоятелства и издал обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява
и потвърждава от събраните по делото доказателства. Съдът напълно кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели Г., който е установила адм.
нарушение явяващо се в неотразяване на сумата от 54.40 лева в намиращото се в
обекта фискално устройство. Възражения на место на проверката не са били
направени. Съдът изцяло
кредитира, писмените доказателства – материалите по АНП, вкл. АУАН, протокол за
проверка, заповед за компетентност.
Страните
не ангажират доказателства за различна фактическа обстановка и не оспорват
установената по делото.
Съдът, предвид становищата на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Било констатирано, че въззивното
дружество, не е изпълнило
задължението си извън случаите на продажба да отбележи всяка промяна в касовата
начална сума въвеждане и извеждане на пари в и извън касата на ФУ, чрез
операциите „служебно въведени" или „служебно изведени" суми.
За констатираното бил
съставен акт за административно нарушение, като актосъставителят квалифицирал
нарушението, като такова по чл. 33
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118 от ЗДДС.
Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на представляващ
въззивника, след което АНО
издал атакуваното НП.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и от гласните и писмени доказателства
събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и
кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на
наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима-
подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от
съда.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директора
на ТД на НАП- Варна, съгласно заповед на
Изпълнителния Директор на НАП.
Въз
основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление,
като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени
в акта за нарушение. Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл. 185 ал.1 от ЗДДС .
Съдът намира, че
административнонаказателното производство е проведено правилно и
законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният
преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат
всички реквизити, посочени в тези норми.
Съдът не установи обстоятелства, които да
изключват отговорността. Субект на нарушението е търговец, поради което не
подлежи на изследване въпросът за вината.
По делото въззивната страна не изведе
възражение по фактите и причините за установената неточна касова наличност.
Нарушението е описано по начин даващ възможност на страната да разбере какво
нарушение и е възведено.
Предвид
горното правилно са отнесени фактите към правните норми и правилно е определен
субекта на нарушението.
Правилно
е била ангажирана отговорността на въззивното дружество, чрез налагане на "имуществена
санкция". Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на
задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н. В този смисъл възраженията за липса на виновно
поведение у нарушителя са неоснователни.
Настоящият
състав не възприема стореното за “Маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9
от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Т. е. маловажността е конкретна преценка на степента на
обществената опасност на нарушението в сравнение с други случаи на нарушения от
съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с
обикновените нарушения от този вид. Наред с това фактът, че нарушението е първо
по ред е по съществото си смекчаващо обстоятелство, което има значение при
определяне на наказанието, но не и при преценката за маловажност на случая, и
не може да обоснове извода, че деянието не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна и не представлява административно
нарушение. Определящо в този случай е значимостта на конкретно увредените
обществени отношения, които изключват приложението на чл.28 от ЗАНН и отмяната
на НП на това основание.
Видно от самото наказателно постановление,
АНО е извършил преценка за приложение на цитираната норма, като не е намерил
основание за това. От събраните по делото доказателства не се установява
процесното неизпълнение на задължение да притежава значително по-ниска
обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Това е
така, доколкото се касае за нарушение на просто извършване, за чиято
съставомерност не се изисква настъпването на вредоносен резултат. Нещо повече,
в случая е приложена разпоредбата на чл.
185, ал. 2 изр. второ ЗДДС, която предвижда по-лека наказуемост в случаите,
когато допуснатото нарушение не води до не отразяване на приходи, т. е. и това
обстоятелство е съобразено от законодателя при преценка на обществената
опасност на деянията от посочения вид и не може да се отчете отделно и като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Освен това, нарушаването на изискването
на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за отбелязване на всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) е свързано с не съблюдаване на правилата за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, съществено уврежда
обществените отношения, регулирани от данъчните закони и насочени към
формирането и несмущаваното разходване на държавния бюджет, което изключва
извода за неговата маловажност. Поради това установената разлика на касовата
наличност от 54.40 лв., макар и в неособено голям размер не обуславя
приложението на чл.
28 ЗАНН, а налагане на административно наказание в размер около минималния.
Въз основа на събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява извършването на нарушението.
При преценката на спора по същество
настоящият състав констатира, че в административно-наказателното производство
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да съставляват
основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и наказателното
постановление са издадени от съответните компетентни органи, в необходимата
форма и при спазване на изискванията на чл. 40 и сл. от ЗАНН и сроковете по чл.
34 от ЗАНН. Извършването на нарушението и неговото авторство са безспорно
установени, квалификацията на деянието е законосъобразна, а наложеното
наказание е съобразено с изискванията на чл.12 и чл.27 от ЗАНН.
Що се отнася до възражението на
жалбоподателя, че наложеното наказание е високо, предвид наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът споделя същото изцяло. При индивидуализация на наказанието, наложено на въззивника административнонаказващия орган
не се е съобразил с обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път, поради което съдът намира, че наказание,
определено към минималния размер би било справедливо и съответстващо на
извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН. В този смисъл съдът
намира, че следва да намали размера на административното наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” от 900 лева на 500
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80 лева, които
следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО. В
настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП, поради
това и присъдените разноски следва да се съобразят с уважената част. Съобразно
уважената част съда определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 44.44 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ НП № 471637-F-508336 от 21.10.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ТД
на НАП-Варна, с което на „С.К.6.” ЕООД ЕИК
********* е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 900 лева на основание чл.185, ал. 2 от ЗДДС, като
НАМАЛЯВА размера на административното наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” на 500 /петстотин/
лева.
ОСЪЖДА
„С.К.6.”
ЕООД, ЕИК
********* да заплати на ТД на НАП - гр.Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 44.44 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба в 14- дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите
към решението са изготвени пред ВАС.
СЪДИЯ при РС- Варна: