№ 11519
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело №
20241110162033 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК от П. Т. Т. срещу
„К.И.И. БГ” ЕАД за признаване за установено, че П. Т. Т. не дължи принудително
изпълнение на „К.И.И. БГ” ЕАД на сумата 5741,56 лева - главница, ведно със
законна лихва от 21.10.2011 г. до окончателното погасяване на задължението,
сумата 479,66 лева - юрисконсултско възнаграждение, сумата 90,00 лева -
разноски по арбитражно производство, сумата 50,00 лева - държавна такса, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 06.03.2012 г. по т. дело №1286/2012 г.
по описа на СГС.
Ищецът твърди, че в полза на „П.к.Б.“ ЕООД, чийто частен
правоприемник е ответното дружество, е издаден изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано изп.дело №280/2020 г. по описа на ЧСИ с рег.
№831 на КЧСИ. Вземането на кредитора е установено с решение от 2011 г., а 10
г. по-късно е образувано изп.дело. Счита, че поради бездействие на взискателя са
налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изтекъл давностен срок,
поради което правото на принудително изпълнение е погасено.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че не са настъпили твърдените факти,
водещи до погасяване правото на принудително изпълнение. Намира, че
давността е прекъсната с предприети действия по изпълнение, вкл. в срока по
чл. 433,ал.1, т.8 от ГПК, в т.ч. с образуваното изп. д. №691/2012 г. по описа на
ЧСИ с рег. №856 на КЧСИ, по което първоначално изп.лист е приведен в
изпълнение.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно чл. 439, ал. 1-2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
1
изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Защитата на длъжника по този ред е аналогична на
тази по чл. 255 от ГПК (отм.) и има за цел да бъде съдебно отречено
изпълняемото право, признато с влязло в сила решение, по което е издаден
изпълнителният лист, защото е престанало да съществува или изпълняемостта му
не е настъпила.
Не се спори, че на 21.10.2011 г. е влязло в
сила арбитражно решение №1172/21.10.2011 г. по арбитражно дело №1172/2011
по описа на арбитър Б.Г., въз основа на което по реда на чл. 405, ал. 1 и, ал. 3 от
ГПК, във вр. с чл. 404, ал. 1 ГПК и чл. 51, ал. 1 ЗМТА е образувано т.д. №
1286/2012 г. на СГС и изпълнителен лист от 06.03.2012 г., съгласно който П. Т. Т.
е осъдена да заплати на „П.к.Б.“ ЕООД сумата 5741,56 лева - главница, ведно със
законна лихва от 21.10.2011 г. до окончателното погасяване на задължението, и
разноски сумата 479,66 лева - юрисконсултско възнаграждение, и 90,00 лева -
разноски по арбитражно производство, както и сумата 50,00 лева – заплатена от
молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителния лист.
От изп. дело №691/2012 г. по описа на ЧСИ Б.Б. с рег. №856 на КЧСИ се
установява, че е образувано на 06.04.2012 г. по молба на взискателя „П.к.Б.“
ЕООД срещу ищцата въз основа на изпълнителния лист. При образуване на
изпълнителното производство на съдебния изпълнител са възложени
правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е поискано налагане на запор върху банкова
сметка на длъжника.
На 23.04.2012 г. е наложен запор върху банкови сметки, когато е получено
запорно съобщение от банка (л. 22 от изп. д.), а на 04.07.2012 г. съответно от
работодател (л. 26-28 от изп.д.). На 22.10.2012 г., 23.10.2012 г. е наложен запор
върху банкови сметки, когато е получено запорно съобщение от банка (л.33 и
сл.). Изяснява се, че от 10.08.2012 г. до 10.04.2013 г. ежемесечно са постъпили
суми в изпълнение на запора върху трудово възнаграждение, за което на гърба на
изп. лист са направени отбелязвания за погасяване на сумите. На 07.11.2013 г. е
наложен запор върху банкови сметки, когато е получено запорно съобщение от
банка (л.75 и сл.). На 16.12.2019 г. по изпълнителното дело е депозирана на
молба от взискателя за прекратяване на изп. дело, което е сторено на с
постановление от 14.01.2020 г.
На 11.03.2020 г. по молба на взискателя „К.И.И. БГ” ЕАД, като частен
правоприемник на „П.к.Б.“ ЕООД, съгласно договор за цесия от 08.08.2018 г., е
образувано срещу ищцата изп. дело №280/2020 г. по описа на ЧСИ М.М. с рег.
№831 на КЧСИ, въз основа на процесния изпълнителен лист. Видно от молбата
взискателят овластява съдебния изпълнител, на осн. чл. 18 от ЗЧСИ- да проучва
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи,
книжа и други, да определя начина на изпълнение.
Искът по чл. 439, ал. 1 от ГПК е предявен на 21.10.2024 г.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, след установяване на вземането със
съдебно решение започва да тече нова давност и срокът й е пет години.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013
г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК
отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Обявява се за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния
съд. Разясненията по приложението на закона са относими след 26.06.2015 г. по
2
отношение на висящите изпълнителни производства. До този момент е относимо
даденото първоначално тълкуване на закона с ППВС №3/18.11.1980г., съгласно
което образуването на изпълнително производство прекъсва давността, а докато
трае то –давност не тече. ППВС е приложимо и за настоящия правен спор.
Предвид Тълкувателно решение №3/28.03.2023 г. по т.д. №3/2020 г., ВКС, след
26.06.2015 г. (към който момент изп. дело №691/2012 е висящо) е започнала да
тече нова петгодишна погасителна давност за вземанията по процесния
изпълнителен лист, която изтича на 26.06.2020 г., като преди да изтече,
давността е прекъсната с молбата за образуване на ново изп. дело №280/2020 г.
С Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС са
дадени разяснения, че давностният срок се прекъсва, с предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, било в
изпълнение на молба от взискателя или предприето по инициатива от съдебния
изпълнител, на основание овластяването по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело в контекста на постановяване нарочно разпореждане от съдебен изпълнител
по чл. 434 от ГПК за образуване на делото; изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Прекъсва давността всяка редовна молба за изпълнение по
смисъла на чл. 426, ал. 2 от ГПК, както и тази с която взискателят възлага по чл.
18 от ЗЧСИ. Теклата в полза на длъжника давност няма да бъде прекъсната, ако
изпълнителното производство е образувано по нередовна молба, в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ, освен в хипотезата на чл. 18 от
ЗЧСИ.
Съгласно чл. 450, ал.3 от ГПК, запорът върху движима вещ или парично
вземане на длъжника се счита наложен от деня, в който е получено съобщението
за него от третото задължено лице. Счита за наложен и при неговото
изпълнение, доколкото постъпването на суми от наложения запор по
изпълнителното дело представляват плащания от трето лице в резултат на
извършени изпълнителни действия от посочения изпълнителен способ, и всяко
постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ запор. Съгласно
разясненията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на
ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, изпращането на запорно съобщение до банка
дори в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил по чл. 508, ал. 1 от
ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява
действие по налагане на запор. В тази връзка съдът намира, че по първоначално
образуваното изп. дело са извършени в срок – по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, така
и по чл. 117, ал. 2 от ГПК действия по изпълнението.
Съдът отчита разясненията по приложението на закона, дадени с решение
№ 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. и в решение № 93/17.05.2021 г. по гр.
д. № 2766/2020 г. на ВКС, IV-то ГО, че перемпцията по чл. 488, ал. 1 т. 8 от ГПК
е без значение за погасителната давност. Общото между двата правни института
е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за
давността, но двата правни института са различни и имат различни правни
последици. Давността изключва правото на принудително изпълнение, а
перемпцията не го изключва. Обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да
зачете перемпцията. Следователно изтеклият срок по чл. 488, ал. 1 т. 8 ГПК в
хода на изпълнителното производство и настъпването на перемпцията нямат
отношение към въпроса за изтичането на срока за погасителната давност и
3
погасено ли е правото на принудително изпълнение, удостоверено в
изпълнителния лист.
Следва да се отчете, че за периода от 13 март 2020 г. до 20 май 2020 г.,
вкл., процесуални и давностни срокове са спрени, на основание чл. 3, т. 1 и 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във вр. с пар. 13 от Закон за изменение и допълнение на Закона за
здравето, ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г. Освен това, давност не тече в хода на
настоящото дело, на осн. чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД (вж. Решение №
50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г., ІV г. о. на ВКС).
Изложеното дава основание на съда да приеме, че давностният срок за
удостовереното в изпълнителния лист парично вземане на ответника е прекъсван
многократно, на осн. чл. 116, б. в от ЗЗД с предприемане на действия за неговото
принудително изпълнение. Ето защо исковата претенция е неоснователна, а като
такава следва да се отхвърли.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът
има право на съдебни разноски за сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение по чл. 25 от НЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Т. Т., с ЕГН:**********, срещу „К.И.И.
БГ“ ЕАД, с ЕИК:********, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено, че П. Т. Т., с ЕГН:**********, не дължи принудително
изпълнение на „К.И.И. БГ“ ЕАД, с ЕИК:********, на сумата 5741,56 лева, ведно
със законна лихва от 21.10.2011 г. до окончателното погасяване на задължението,
сумата 479,66 лева - юрисконсултско възнаграждение, сумата 90,00 лева -
разноски по арбитражно производство, сумата 50,00 лева - държавна такса, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 06.03.2012 г. по т. дело №1286/2012 г.
по описа на СГС.
ОСЪЖДА П. Т. Т., с ЕГН:**********, да заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД, с
ЕИК:********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 100,00 лева – съдебни
разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4