РЕШЕНИЕ
№ 697
гр.Бургас, 25.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд, гражданска
колегия, 43-ти граждански състав, в открито заседание на 16 април през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ
: Веселин Белев
при участието на секретаря Станка Добрева, като разгледа докладваното от
районния съдия г.д. № 9509 по описа на
съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството се провежда по общия исков ред на чл.103 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищец е М.Ф.МЕАД гр.София. В производството ищецът участва
и чрез пълномощник – юрисконсулт Г.П.
Ответник е Ф.К. ***. В производството ответникът до
настоящия момент не взема участие, редовно уведомен.
Като трето лице помагач на ищеца е конституирано
дружеството БНП П.П.ФЕАД гр.София.
Ищецът твърди, че между ответника и третото лице помагач
е бил сключен договор за стоков кредит № CREX-02899966/25.08.2012г., въз основа на който К. е дължало
на БНП П.П.ФЕАД следните суми :
685.49лв. дължим остатък от главницата;
123.29лв. договорна лихва за периода от 20.09.2012г. до
20.08.2013г.;
309.36лв. неустойка за забава за периода от 20.12.2012г.
до 01.08.2017г. На 14.10.2015г. между
БНП П.П.ФЕАД и ищеца бил сключен договор за цесия, заедно с приложение №1 към
него от 14.10.2015г., предмет на който са и вземанията на третото лице срещу
ответника по посочения договор за стоков кредит. Така придобитите вземания
ищецът предявил срещу ответника по реда на чл.410 ГПК, по повод което е
образувано ч.г.д. № 7418/2017г. на БРС, по което е издадена заповед за
изпълнение № 4344/04.10.2017г. Предмет на заявлението и заповедта са също така
и лихвите за забава от датата на предявяване на вземането и разноските по
делото. Срещу заповедта е постъпило немотивирано възражение в срок, което е
обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящия иск. Претенциите са
съдът да установи оспорените вземания на ищеца по заповедта за изпълнение. С
исковата молба е предявен и осъдителен иск за същите вземания. Осъдителният иск
е предявен при условията на евентуалност – ако съдът отхвърли установителния
иск поради това, че не е налице предсрочна изискуемост на вземанията. Иска се
присъждане на разноски. Представят се доказателства.
Правното основание на иска е чл.422 ГПК вр. с чл.79 и
чл.99 от Закона за задълженията и договорите.
Претенциите за лихви за забава са с правно основание
чл.86 ЗЗД.
Искането за присъждане на разноски е с правно основание
чл.78 ГПК.
С депозирано по делото писмено становище третото лице
помагач е заявило, че счита предявения иск за основателен. Не сочи нови
доказателства.
Ответникът,
редовно уведомен, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил (не е изпратил представител) в проведеното заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Също така на ответника
са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание.
В
тази връзка ищецът в съдебно заседание, с депозирана молба, е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение. Съдът, като взе предвид описаното
по-горе процесуално поведение на ответника и това, че събраните по делото
доказателства, съотнесени към посочените в исковата молба обстоятелства,
обосновават вероятната основателност на предявения иск, прие, че искането за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника е основателно. Налице
са предпоставките за това по чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 т.1 и 2 ГПК. Искът
следва да се уважи изцяло, без мотивиране на решението по същество.
Предвид
направеното от ищеца искане и съгласно чл.78 ал.1 ответникът следва да бъде
осъден да му заплати разноските по настоящото дело, съобразно представения
списък по чл.80 ГПК.
Съгласно указанията по прилагане на закона, дадени в т.12
от ТР № 4/2014 на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по претенцията
на ищеца за присъждане на разноски по заповедното производство.
Мотивиран
от изложеното Бургаски районен съд
РАЙОНЕН СЪДИЯ : В. Белев
Вярно с оригинала!
С. Добрева