МОТИВИ към
присъдата по НОХД №
4501 по
описа
на Варненския районен съд за 2020година,
ХХІХ
състав
Варненският районен прокурор е
внесъл във ВРС обвинителен акт, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия К.Г.П., за извършено
от него престъпление от общ характер, наказуемо съответно по чл.183 ал.1 от НК.
В заключителната част на
обвинителния акт е посочено, че:
ПОДС. К.Г.П.
За
периода от м. 11.2016 г. до м.07.2020г. включително, в гр.Варна, след като бил
осъден с решения по гр. дело №20145440101071/2014г. на РС-Смолян, влязло в сила
на 16.12.2014г. и по гр. дело №6861/2016 г. по описа на PC
- гр.Варна, влязло в сила на 11.03.2017г., да издържа свой низходящ - дъщеря си
Константина Костадинова Пачеджиева, родена на ***г., чрез нейната майка и
законен представител Димитрина Николова Маркова, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 5 месечни вноски по
85 лв. и 40 месечни вноски по 200 лв., общо в размер на 8425 лв.
В
съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението и счита, че посъдимия следва да бъде признат за виновен, като му бъде наложено
наказание съобразно чл.58 а от НК.
Защитникът
на подс.П. в
съдебно заседание моли съда да приложи разпоредбата на чл.9 от НК
Подсъдимият се признава за
виновен и заявява, че
съжалява.
След преценка на събраните в производството
релевантни гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Св. Маркова и подс.П. били съпрузи и имали дъщеря
Константина Костадинова Пачеджиева, родена на ***г. Бракът им бил прекратен с
решение на РС-Смолян по гр. дело №20145440101071, влязло в сила на 16.12.2014г.
и упражняването на родителските права било възложено на майката. Обв.П. бил
осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 85 лв., считано от
16.12.2014г., чрез неговата майка и законен представител Димитрина Николова
Маркова. Със съдебно решение по гражданско дело №6861/2016г. на РС-Варна,
влязло в сила на 11.03.2017г., бил изменен размерът на дължимата издръжка - от
85 на 200 лв., с падеж десето число на месеца за който се дължи. Издръжката
следвало да бъде изплащана на адреса на св.Маркова в гр.Варна, където тя
живеела с детето през целия инкриминиран период.
От м.11.2016г. подс.П.
съзнателно и без никаква основателна причина спрял да заплаща дължимите суми за
издръжката на дъщеря си. За известен период от време той живял и работил в Р
Чехия, след това се върнал в Р България. От м.11.2016г. до м.07.2020г.
включително, подс.П. дължал 5 месечни вноски по 85лв. /за периода м.11.2016г -
м.03.2017г. включително/ и 40 месечни вноски по 200 лв. /за периода от
м.04.2017г. до м.07.2020г. включително/, общо 8425 лв.
Производството е по реда на чл.371
т.2 от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства
относно тези факти. На основание чл.372
ал.4 от НПК съдът е обявил, че ще ползва самопризнанията на подсъдимия при
постановяване на присъдата без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.373 ал.3 от НПК
съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изложените обстоятелства се установяват от самопризнанието на подсъдимия, показанията
на свидетелите дадени на досъдебното производство, свидетелството за съдимост и
всички други писмени доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК.
След като прецени, че
всички доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават
всички елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, съдът :
ПРИЗНА
ПОДС. К.Г.П.
ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
За периода от м.
11.2016 г. до м.07.2020г. включително, в гр.Варна, след като бил осъден с
решения по гр. дело №20145440101071/2014г. на РС-Смолян, влязло в сила на
16.12.2014г. и по гр. дело №6861/2016 г. по описа на PC
- гр.Варна, влязло в сила на 11.03.2017г., да издържа свой низходящ - дъщеря си
Константина Костадинова Пачеджиева, родена на ***г., чрез нейната майка и
законен представител Димитрина Николова Маркова, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 5 месечни вноски по
85 лв. и 40 месечни вноски по 200 лв., общо в размер на 8425 лв.
Горното решение, съдът взе по следните правни съображения :
Субект
на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна престъплението е
осъществено от подсъдимия чрез бездействие, изразяващо се в неизплащане
на определените с влезли в сила съдебни актове месечни суми за издръжка на
низходящата му.
От
субективна страна престъплението е извършено от подс. Пачеджиеив с пряк умисъл- тъй като
безусловно добре е знаел, че е осъден с влязъл в сила съдебен акт да заплаща
определена месечна сума за издръжка на детето си, съзнавал е, че неизпълнението
на това задължение има общественоопасен характер, както и неговите обществено
опасни последици-неблагоприятното положение, в което поставя непълнолетното си
дете, и пряко е целял настъпването им. Този извод съдът приема въз основа на
факта, че подсъдимият е в трудоспособна възраст, не е страдал от заболявания,
които да му пречат да реализира трудови доходи.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прие
добросъвестното поведение на подсъдимия в наказателния процес, чисто съдебно
минало.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства – няма.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства намира, че в конкретния случай не е налице нито една от
хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съдът не счита, че
деянието на подсъдимия поради своята малозначителност не е общественоопасно,
нито че неговата обществена опасност е явно незначителна.
Причини
за извършване на деянията- безотговорност и
дезинтересираност по отношение на родителските задължения и незачитане на
установения в страната правов ред.
При определяне
размера на наказанието на подс. П. съдът приложи
задължителната в случая норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а”
ал.1 от НК, като съобрази сравнително високата степен на обществена опасност на деянието с оглед
тежкото финансово състояние, в което е поставен низходящия на подсъдимия в
резултат на продължителното неизпълнение на алиментното му задължение в
конкретния случай, както и факта, че по този начин подс. П. трайно се е
дезинтересирал от неговите нужди и интереси, упорито и демонстративно
игнорирайки родителските си задължения. Относно степента на обществена опасност на дееца съдът намира, че е ниска
предвид обстоятелството, че е с чисто съдебно минало. В този смисъл съдът
наложи наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК, а именно „Лишаване от
свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА към минималния предвиден в разпоредбата на
чл.39 ал.1 от НК размер. След определяне на това наказание като размер, съобразно
нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и наложи на подс.П.
да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на
основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът намира, че са налице условията за
прилагане разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК,
като изпълнението на наказанието
следва да бъде отложено с изпитателен срок определен към минималния размер
предвиден в закона, а именно ТРИ ГОДИНИ. С
приложението на института на условното осъждане, съдът намери, че ще се
постигнат целите на индивидуалната превенция.
Отчитайки всички относими обстоятелства съдът прие, че целите на
наказанието и най-вече целите за индивидуалната превенция биха се
постигнали с посоченото наказание Лишаване от свобода за срок от четири месеца,
като така определеното наказание ще бъде адекватна санкция, напълно
съответстваща на извършеното престъпление и оценката за неговата обществена
опасност. Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението извършено
от подсъдимото лице и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденото лице, а освен това
съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
него и ще му се отнеме
възможността да върши и
други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Съдът счита,
че с така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат реализирани адекватно
целите на генералната и преди всичко на специалната превенция по смисъла чл.36
от НК.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: