Решение по дело №4588/2018 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  2141

гр. Пловдив, 12.12.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4588/2018г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                                                                                    

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-1030-001307/15.03.2017г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР Пловдив, с което на Л.Г.Д.-М., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал.3, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез адв. И.С. моли за отмяна на наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, не се явява и адв. С..

Въззиваемата страна - Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по делото.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:

 Жалбата е процесуално допустима, подадена е от представител на правоимащо интерес лице и в законово установения срок.

 Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 На 28.02.2017г., около 12:55 часа в община Родопи, на път Втори клас № II 86, км. 14+750, жалбоподателят Л.Г.Д.-М., управлявала лек автомобил "Субару" с рег. № …, собственост на адвокатско дружество с БУЛСТАТ *********, като била спряна за проверка от свидетеля А.В.С., на длъжност м.а. при Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр. Пловдив. В хода на проверка било установено, че водачът управлявал автомобила, без да притежава валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата /ЗП/.

За констатираното бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 935583, серия Г, от 28.02.2017г. против жалбоподателя за нарушение по  чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието му и го е подписал без възражения. Получил и препис от него, видно от приложената разписка.

 Административнонаказващият орган /АНО/ изцяло е възприел фактическата обстановка, изложена от актосъставителя и въз основа на акта издал обжалваното наказателно постановление. В него извършеното нарушение било описано и квалифицирано по сходен начин.

 В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел по делото актосъставителят А. В.С., който потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Свидетелят обаче заявява че не помни конкретния случай поради естеството на работата си. Свидетелства как по принцип се извършват проверки за констатираното в акта нарушение. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че се доказа по безспорен начин вмененото на жалбоподателя нарушение по  чл. 139, ал.5 от ЗДвП.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.

 На първо място съгласно  чл. 139, ал.5 от ЗДвП движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата. Според разпоредбата на чл. 179, ал.3, т.4 ЗДвП при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост, ако водачът не е заплатил винетен такса се наказва с глоба с фиксиран размер от 300 лв.

Жалбоподателя не посочва конкретни съображения поради които иска отмяна на издаденото НП. Чрез конкретно даденото в случая описание са въведени твърденията на актосъставителя и фактическите изводи на АНО относно всички елементи от съставите на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, след което те са подведени под съответните правни норми, като не се констатира нарушение на правото на защита на наказаното лице. Изложеното в жалбата твърдение че констатираното в АУАН и НП нарушение не било извършено защото винетен стикер имало закупен, но непоставен, не се подкрепи от никакви доказателства по делото. Нещо повече от показанията на актосъставителя стана ясно, че в такива случаи той не съставя актове а приканва хората да залепят винетния стикер.

 Следва да се отбележи че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия слечай не се събраха доказателства които да оборват доказателствената сила на съставения акт. От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че от обективна страна на посочените в НП време и място – на 28.02.2017г. около 12:55 ч. в Община Родопи, на път втори клас II-86, км. 14+750, жалбоподателят М. е управлявал лек автомобил "Субару" с рег. № …, чужда собственост. Жалбоподателя и не твърди че управляваното от него пътно превозно средство не е такова за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, като не са били изложени и доказателства в тази насока.  Съгласно Приложение 2 към РЕШЕНИЕ № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища - път Втори клас № II-86 е включен в списъка на републикански пътища за които се заплаща винетна такса. Съдът приема за доказан по делото факт и че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил по път, част от републиканската пътна мрежа и на участък, който попада извън границите на урбанизираните територии. Следователно за него е възникнало задължение да заплати съответната винетна такса и да разполага с винетен стикер. От показанията на разпитания като свидетел актосъставител и от необорени констатации в АУАН се установи, че към момента на проверката М. не била заплатила винетен стикер по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП за управляваното от нея пътно превозно средство. В тази връзка следва да се посочи, че фактическият състав на заплащането на винетка включва поредица от две действия в своята нормативно установена последователност – закупуване на винетка и залепване на винетен стикер. За да има право водач на ППС да ползва републиканската пътна мрежа, той трябва да отговаря на две кумулативно дадени условия, а именно: да е налице заплатена винетна такса за съответния период и категория ППС и валидният винетен стикер да е залепен на долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС. Налице е един фактически състав, на който следва да отговаря всеки водач на ППС, който иска законно да ползва републиканската пътна мрежа (така Решение № 121 от 15.01.2014 г. по к.а.н.д. № 2509/2013 г. на Административен съд – Пловдив). В този случай съдът е приел, че правилно наказващият орган е реализирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на водач на ППС по чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината умисъл. Към момента на извършването на деянието жалбоподателят е формирал в съзнанието си представа, че боравейки и служейки си с уредите на процесния лек автомобил е привел същия в движение, както и че се движи в пътен участък, който е част от републиканската пътна мрежа и за чието ползване се изисква заплащането на винетна такса. Същия твърди че действително е имал закупен но не залепен винетен стикер, като обаче не представи доказателства за това. Следователно той е знаел че не е закупил винетен стикер както и че се движи по републикански път, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици, като е допускал настъпването на същите. По тези съображения съдът приема за доказана по делото съставомерността на деянието и от субективна страна.

 Правилно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП АНО е наложил на нарушителя административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева. Видът и размерът на приложимото в случая наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира допуснато нарушение при определяне на наказанието.

Конкретният случай не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като така установеното нарушение не се различава с по-ниска степен на обществена опасност от тази на други случаи от същия вид нарушения.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят М. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение по чл. 139, ал. 5 ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което

                                                             

                                                              Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-1030-001307/15.03.2017г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР Пловдив, с което на Л.Г.Д.-М., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал.3, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.