№ 1491
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110135197 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
(Установителен иск при издадена заповед за изпълнение, връчена по реда
на чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
193903/13.06.2024 г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *,гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу С. С. С. с ЕГН:**********, с постоянен
адрес: гр. София, п.к.1231,обл.С*, с която са предявени обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове искове с
правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
381.02 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.02.2021 г., ведно със
законната лихва от 03.01.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
окончателното изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
117.41 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 20.12.2023 г.,
изчислена върху главница от 381.02 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
1
8.20 лева - главница за периода 01.11.2020 г. до 30.02.2021 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 03.01.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.56 лева -
лихва за периода 15.01.2021 г. до 20.12.2023 г., изчислени върху главница
от 8.20 лева
за които суми има издадена Заповед № 5929 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 24.01.2024 г. по ч. гр. д. № 880 по описа на СРС
за 2024 година, за абонатен номер *, инсталация № *, ID номер *, за
топлоснабден имот гр. Со*.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че ответникът е
собственик на процесния апартамент и за процесния период. Твърди се, че
процесният имот бил топлоснабден имот абонатен номер *, инсталация № *,
ID номер *, за топлоснабден имот гр. Со*. Твърди се, че за процесния период
за топлоснабдения имот ищцовото дружество е доставяло използваната ТЕ и
осигурявало дялово разпределение. Вследствие на доставената ТЕ, били
начислени процесните суми, които ответникът не е платил. Посочва, че за
обекта е имало топлинен счетоводител, който начислявал прогнозни суми и
извършвал изравнителни сметки.
Моли съда да уважи иса. Претендира разноски. Моли делото да се гледа
в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:
SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез своя особен представител
подава отговор. Оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за
давност. Оспорва, че исковата молба и заявлението не се подписани от
представляващите дружеството. Оспорва съдържанието на представените към
ИМ документи. Прави възражение, че не е ясно кое лице е фирмата,
извършваща ДР, т.е. представеният договор е неотносим към процесния
период. Няма данни за обнародването на ОУ. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от
юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли да бъдат уважени. Претендира
разноски, които ги инкорпорира в протокола.
Ответникът редовно призован, се представлява от особен представител.
Поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковете и да
не се присъждат разноски.
Трето лице – помагач, не се явява в о.с.з. Депозира писмена молба.
2
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 51339/18.12.2025 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 74-81 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 51339/18.12.2025 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 74-81 от
делото).
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от представения н.а., на 28.03.2008 г. ответникът С. С. е купила
апартамент № 27, в гр. С* на шести жилищен, първи подпокривен етаж (л.22-
3
24 от делото). Същият съвпада със заявения в ИМ имот.
Видно от н.а. на 24.07.2013 г. ответникът е учредила договорна ипотека
в полза на „ЮРОБАНК България“ АД върху процесния апартамент (л.25-29
от делото).
С постановление, влязло в сила на 02.03.2021 г. процесния имот е
възложен на Даниел Тодоров, купувач по публична продан (л.30-31 от
делото).
При това положение, съдът приема, че от 28.03.2008 г. до влизане в сила
на възлагателното постановление на 02.03.2021 г. ответникът е бил
собственик на процесния имот. Като собственик същият има качеството на
потребител на топлинна енергия, следователно има задължението да заплаща
сумите за топлинна енергия.
Нещо повече, видно от представените заявления – декларации, които
изхождат от ответника и неоспорени от него в с.з., ответникът е заявил лично
да се впише в топлопреносната мрежа и да й бъде открита за процесния имот
(л.15-16 от делото). Това е косвено доказателствено средство, от което се
установява, че ответникът е собственик, потребител на топлинна енергия.
Ето защо съдът направи извод, че ответникът е собственик на процесния
имот, за който са предявени исковете. При това положение се доказа
качеството на потребител, клиент на ТЕ на ответника.
С оглед изложеното, съдът направи правен извод, че за процесния
период ответникът е съсобственик на процесния недвижим имот. Като такъв
се явява потребители на топлинна енергия за целия исков период. Ето защо
съдът приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за целия имот за процесния
имот.
Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, които са приложени по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Установено е, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е
топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.
Индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
4
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано
в процесния период от третото лице - помагач, въз основа на сключен с
Етажната собственост договор. Посоченото дружество е извършвало общото
измерване на потребената топлинна енергия в сградата – етажна собственост и
индивидуалното измерване на потребената топлинна енергия в имота на
ответника, което се установява от заключението на съдебно-техническа
експертиза и приложените към него изравнителни сметки и индивидуални
справки. Сумите са топлинна енергия за процесния период са начислявани от
ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след
края на отоплителния период са изготвяни изравнителните сметки от
дружеството, извършващо дяловото разпределение.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 106-113 от
делото), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно, обосновано
и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се установи, че за
процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна
енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми.
Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е
извършвана услуга по дялово разпределение. Сумите съответстват на цените
на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че
сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От
заключението и от представения документ се установи, че има сключен
договор между собствениците на процесната сграда, където се намира
апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От
заключението се установи, че ищцовото дружество е доставяло процесното
количество топлинна енергия, измерванията са били правилни, уредите са
измервали правилно. Установите се количеството и цената на ТЕ. От
заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат
правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба. Ето
защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета предпоставка за
уважаване на исковата претенция.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът следва да
връща суми. Както защитава в.л. в о.с.з., ответникът е следвало да връща
сума, само ако е заплащам прогнозното количество топлоенергия и при
получаване на изравнителната сметка, сумата е щяла да бъде върната. Нещо
повече, видно от заключението на СТЕ, тази сума е отчетена при експертното
заключение, т.е. в.л. е отчел изравнителните сметки и приспадащите суми.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено
от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за
процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и
имот (л. 115-117 от делото). Заключението на вещото лице установява
размера на дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е
доказаната третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата
молба.
5
В чл. 61, ал. 1 от действалата през исковия период Наредба Е-РД 04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия от 2016 г.
е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а
ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на
дължимостта на тази сума в полза на ищеца – в качеството му на продавач на
топлинна енергия, се явяват установени по основание.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на "Топлофикация София" ЕАД клиентите са
длъжни да заплащат цена за услугата "дялово разпределение", извършвана от
лицето по чл. 139а от ЗЕ, като стойността на тази услуга се формира по
определения в общите условия начин. Безспорно е установено, че в целия
процесен период дяловото разпределение е извършвано от третото лице -
помагач. Ето защо искът за сумата за дялово разпределение е основателен.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия и дялово
разпределение са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.33 ОУ от
ищеца, сумите се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Най-късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за
м.02.2021 г. Към момента на предявяване на заявлението/исковата молба и
приключване на съдебното дирене (чл.235, ал.3 ГПК), изискуемостта на чл.33
ОУ е настъпила. Ето защо вземането за мораторна лихва се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок
за изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на
услугата дялово разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
6
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата
се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства
за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и
не дължи на ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По възражението за давност
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
По повод направеното възражение за давност, съдът е назначил съдебно-
счетоводна експертиза по давността (л.118-121 от делото).
От заключението на тази експертиза се установи какъв е размерът на
дължимите суми за период три години назад от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 03.01.2024 г., които суми към 03.01.2021 г. са с настъпила
изискуемост по чл.33 ОУ, чиито падеж е настъпил след дата 03.01.2021 г.,
съобразно исковия период.
С погасяване на главницата и съответната мораторна лихва се погасява,
на основание чл.119 ЗЗД.
При съпоставка на заявена претенция, сумата по счетоводната
експертиза и по тази за давността се получа следното:
1234567
Експертиза по
давността Три
Извод
РазмерССчЕ
годишен период,
Период попо(доказана
лева
№иск
искаИМ,част),
левалеваот 3.1.2021
до 3.1.2024
Претендираната
отм.05.2020сума е доказана
по размер
Главница
1381.02381.02369.17
за ТЕ
Давността е
дом.02.2021частично
настъпила
7
Искът е частично
от15.9.2021
доказан
Мораторна
2лихва за117.4196.0793.09
Давността е
ТЕ
до20.12.2023частично
настъпила
Претендираната
от1.11.2020сума е доказана
по размер
Главница
38.208.206.15
за ДР
Давността е
до30.02.2021частично
настъпила
Претендираната
сума не е
Мораторна
от15.1.2021
доказана по
4лихва за2.560.000.00
основание
ДР
до20.12.2023
Общо509.19485.29468.41
Искът за главница за ТЕ е основателен за сумата от 369.17 лева за
периода от 03.01.2021 до 03.01.2021 г., като за горницата, за периода от
м.05.2020 до 02.01.2021 г., от 369.17 лева до пълния претендиран размер от
381.02 лева, а именно 11.85, следва да се отхвърли като погасен по давност, на
основание чл.111, б. „в“ ЗЗД.
Искът за мораторна лихва върху главница от 369.17 лева, следва да се
уважи за сумата от 93.09 лева, а за горницата от 93.09 лева до 96.07 лева, а
именно 2.98 лева следва да се отхвърли като погасен по давност, на основание
чл.111, б. „в“ ЗЗД, а за горницата от 96.07 лева до пълния претендиран размер
от 117.47 лева, а именно 21.40 следва да се отхвърли като недоказан по
основание и размер.
Искът за главница за дялово разпределение следва да се уважи за 6.15
лева за периода от 03.01.2021 до 03.01.2021 г., като за горницата, за периода от
м.05.2020 до 02.01.2021 г., от 6.15 лева до пълния претендиран размер от 8.20
лева, а именно 2.05, следва да се отхвърли като погасен по давност, на
основание чл.111, б. „в“ ЗЗД.
Искът за мораторна лихва в размер 2.56 лева за периода от 15.01.2021 г.
до 20.12.2023 г., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
И двете страни имат право на разноски, пропорционално на уважена и
отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
8
Ищецът представя списък с разноски, който е инкорпориран в протокола
(л.132 от делото).
При съпоставка на доказана част, погасена по давност, съответно
отхвърлена, уважена се получава следното:
ОБЩО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - Табл. 2
123
№Вид частРазмер, лева
1Претенция по ИМ509.19
2Доказана част485.29
3Недоказана част23.90
3Уважена част468.41
4Погасена по давност16.88
5Неуважена част - недоказана част и погасена по давност част40.78
По заповедното производство
Ответникът не претендира разноски в заповедното производство. Не се
представлява.
Разноски на заявител - Табл. 3
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Юрисконсултско възнаграждение-50
2държавна такса1025
3Общо75
4 Разноски по чл.78, ал.1 ГПК68.99
Разноските на заявител се смятат като общият размер разноски (Табл.3,
ред 3) се умножи по пропорцията, получена от уважената част (Табл.2, ред 3),
разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред.1)
Ето защо С. С. С. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София,
п.к.1231,обл.С* следва да бъде осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ –
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 68.99
лева (шестдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки), представляващи
разноски по ч. гр. д. № 880/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
и ал.8 ГПК.
По исковото производство
Ответникът се представлява от особен представител, поради което
разходът за експертиза по давността е за сметка на ищеца, на основание чл.83,
9
ал.1, т.5 ГПК.
Възражението за давност е частично основателно, поради което този
разход следва да се признае на ищеца пропорционално на уважената искова
претенция. Затова се включва в ред 5 на Табл. 5, а не в ред 9.
Разноски на ищец- Табл. 5
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Държавна такса1425.00
2Юрисконсултско възнаграждение-100.00
3Съдебно-техническа експертиза (СТЕ)92100.00
4Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)931000.00
5Експертиза по давността94200.00
5Съдебни удостоверения-0.00
6Особен представител58400.00
7 Общо 1825.00
8Пропорционално на уважената част-1678.84
9--0.00
10Разноски по чл.78, ал.1 ГПК1678.84
Ред 8 се получава като общият брой разноски за всички искове (ред 7 на
табл. 5) се умножи на пропорцията, получена от уважената част (Табл.2, ред
3), разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред. 1).
Ред 10 се получава като се събере ред 8 и 9.
Ето защо С. С. С. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София,
п.к.1231,обл.С* следва да бъде осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ –
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 1678.84
лева (хиляда шестстотин седемдесет и осем лева и осемдесет и четири
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 35197/2024 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б срещу С. С. С. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София,
п.к.1231,обл.С*, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация, че С. С. С. с
ЕГН:********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *
10
сумите, както следва:
1. 369.17 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 03.01.2021 до 03.01.2021 г. ведно със
законната лихва от 03.01.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата, за периода от м.05.2020 до 02.01.2021 г., от 369.17 лева до
пълния претендиран размер от 381.02 лева, а именно 11.85, като погасен
по давност, на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД;
2. 93.09 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 20.12.2023 г.,
изчислена върху главница от 369.17 лева, на основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от
93.09 лева до 96.07 лева, а именно 2.98 лева, като погасен по давност, на
основание чл.111, б. „в“ ЗЗД, а за горницата от 96.07 лева до пълния
претендиран размер от 117.47 лева, а именно 21.40, като недоказан по
основание и размер;
3. 6.15 лева – главница за дялово разпределение за периода от 03.01.2021 до
03.01.2021 г., ведно със законната лихва от 03.01.2024 г. (дата на подаване
на заявлението) до изплащане на вземането, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата, за периода от м.05.2020 до 02.01.2021 г., от 6.15 лева
до пълния претендиран размер от 8.20 лева, а именно 2.05, като погасен
по давност, на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД;
за които суми има издадена Заповед № 5929 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 24.01.2024 г. по ч. гр. д. № 880 по описа на СРС
за 2024 година, за абонатен номер *, инсталация № *, ID номер *, за
топлоснабден имот гр. Со*.
ОСЪЖДА С. С. С. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София,
п.к.1231,обл.С* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *,
гр. София, ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 68.99 лева (шестдесет и осем
лева и деветдесет и девет стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. №
880/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. С. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София,
п.к.1231,обл.С* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *,
гр. София, ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 1678.84 лева (хиляда
шестстотин седемдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 35197/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б срещу С. С. С. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София,
п.к.1231,обл.С*, положителен установителен иск с правна квалификация
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който се иска
11
да бъде признато за установено, че С. С. С. с ЕГН:********** дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, сумата от 2.56 лева - лихва за
периода 15.01.2021 г. до 20.12.2023 г., изчислени върху главница от 8.20 лева,
за която сума има издадена Заповед № 5929 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 24.01.2024 г. по ч. гр. д. № 880 по описа на СРС
за 2024 година, за абонатен номер *, инсталация № *, ID номер *, за
топлоснабден имот гр. Со*.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„Техем сървисис“ ЕООД ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Проф. Г. Павлов" № 3, на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
– СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл.219 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12