ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………./17.06.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито
заседание в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
Като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 47/2020 г. по описа на ВОС
за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „Агропласмент-92-В“ АД, гр. Варна, с която са предявени осъдителни претенции против „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 101 664,58 лева, представляваща разликата между заплатената от „Агропласмент-92-В“ АД ищеца за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2017г. цена за услуга „пренос ниско напрежение" и дължимата за същия период от време цена за услуга „пренос средно напрежение" за обект База за угояване на водоплаващи птици с аб. № 1699002, находящ се в с. Любен Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варна, както и сумата от 1 850 лева, представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползването на притежавания от последния енергиен обект Възлова станция „Любен Каравелово" за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2017г.,на основание чл. 59 от ЗЗД, вр. с чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, ведно със законната лихва върху присъдените суми и по двата иска, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Исковите претенции са с предмет изпълнение на търговска сделка и последиците от несключване на съглашение по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ между търговци. Посочените отношения между търговски дружества обуславят търговския характер на спора, поради което същият ще бъде разгледан по реда на глава 32 от ГПК.
Процедурата по размяна на книжа е приключила, като е извършена двойна такава. Депозирани са допълнителни искова молба и отговор.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът "Електроразпределение Север" АД, депозира писмен отговор, с който оспорва исковата претенция по основание и размер, оспорвайки правото на собственост на ищеца върху процесния трафопост.
Ищецът поддържа становището си за основателност на исковите претенции с депозирана в срока по чл. 372 от ГПК допълнителна искова молба, като оспорва възраженията на ответното дружество и доразвива твърденията си, че е собственик на процесните обекти.
В депозирания отговор на допълнителната искова молба, ответникът поддържа изразеното становище за неоснователност на претенцията, развивайки възраженията си относно собствеността на енергийния обект, като заявява възражение за придобиването му вследствие на давностно владение.
Срокът за релевиране на възражение за изтичане на давностен срок е предвиден в чл. 367, ал. 2, т. 5, с последиците по чл. 370 от ГПК. Съобразно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, възраженията на ответника срещу предявения иск се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност, поради което възражението на ответника за придобиване на процесния енергиен обект е преклудирано и не следва да бъде разглеждано, като заявено за пръв път с отговора на допълнителната искова молба.
С оглед горното, съдът приема размяната на книжа за приключила.
Писмените доказателства, представени от ищеца и ответника ще се приемат като допустими, относимостта им ще бъде ценена по същество.
Доказателственото искане на ищеца за провеждане на комплекса съдебна експертиза ще бъде уважено, тъй като с него цели установяване на релевантни факти и обстоятелства за изясняване на делото от фактическа страна. За установяване на размера на исковата претенция съдът служебно ще постави допълнителни въпроси към експертите.
С оглед извършеното с отговора на исковата молба оспорване на автентичността на актовете за държавна собственост, ищецът следва да бъде задължен да представи същите в оригинал. Тъй като не се оспорва автентичност на нотариалния акт, не е необходимо неговото представяне. Не се налага представяне и в хипотеза на чл. 183 от ГПК, доколкото всеки може да се снабди с препис от акт, вписан в имотния регистър.
Не са относими към предмета на правния спор още фактите и обстоятелствата, чието доказване цели ответника чрез искането за разпит на свидетели, поради което претендираното доказателствено средство не следва да бъде допускано. Между страните не е налице правен спор относно стопанисването на трансформатния пост и същото не рефлектира върху правото на собственост върху обекта, а от друга страна възражението за придобиването му по давност не е своевременно заявено и не подлежи на разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ редовна искова молба от „Агропласмент-92-В“ АД, гр. Варна, с която са предявени осъдителни претенции против „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 101 664,58 лева, представляваща разликата между заплатената от „Агропласмент-92-В“ АД за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2017г. цена за услуга „пренос ниско напрежение" и дължимата за същия период от време цена за услуга „пренос средно напрежение" за обект база за угояване на водоплаващи птици с аб. № 1699002, находящ се в с. Любен Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варна, на осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД както и сумата от 1 850 лева, представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползването на притежавания от последния енергиен обект Възлова станция „Любен Каравелово" за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2017г.,на основание чл. 59 от ЗЗД, вр. с чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, ведно със законната лихва върху присъдените суми и по двата иска, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание като доказателства по делото, писмените такива, представени от ищеца, а именно: Нотариален акт № 79, т. VI, per. № 9357, дело № 993/2005г. от 29.12.2005г. на нотариус Светлана Димова, per. № 363; Акт за държавна собственост № 1416/ 06.03.2006г.; Акт за частна държавна собственост № 353/15.09.1997г. на Областния управител на гр. Варна; Решение от 08.02.1993г. на ВОС, Фирмено отделение;Скица на сграда № 15-68839/29.01.2019г.с идентификатор 44519.44.11.1; Скица № Ф27058/14.08.2003г.; Фактури за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2017г.; Решение от 27.01.1999 г. и Решение от 13.12.1996г. по ф.д. № 4444/1996 г. по описа на ВОС.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание като доказателства по делото, писмените такива, представени от ответника, а именно:Договор между „Електроразпределение Север" АД и „Агропласмент-92- В" АД за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа, собственост на енергийното дружество; Справка, за абонатите, захранвани от процесния трафопост; Заповед № EDN-284/31.01.2020 г. от която са видни лицата, които стопанисват и поддържат трансформаторен пост с диспечерско наименование ВС „Любен Каравелово" и имат достъп до него; Справка извлечение от инвентарната книга, на „Електроразпределение Север" АД, от която е видно, че енергийното дрижество притежава и стопанисва оборудване в процесния трафопост от 1962г.
ДОПУСКА провеждането на комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, при която вещите лица, съобразно компетенциите си, след запознаване с материалите по делото както и тези намиращи се при страните и оглед на място, ако е необходим, да отговоря на следните въпроси:
1.) По какъв начин и чрез какви съоръжения е присъединена и захранена процесната база за угояване на водоплаващи птици с аб. № 1699002, находяща се в с. Любен Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варна?
2.) Къде и на какво напрежение се осъществява търговското мерене на консумираната в процесния обект електроенергия и същото съобразено ли е с изискванията на чл. 30, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството ел. енергия? Ако отговорът на последния въпрос е отрицателен - къде и на какво напрежение следва да бъде разположено средството за търговско измерване?
3.)Какъв е общият размер на фактурираната и заплатена от ищеца за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2017г. по посочения абонатен номер цена за услугата „пренос ниско напрежение"?
4.)Какъв е общият размер на дължимата от ищеца за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2017г. попосочения абонатен номер цена за услугата „пренос средно напрежение“ и каква е разликата между двете величини ниско и средно напрежение?
5.)През процесния период /от 01.12.2014 до 31.12.2017г./, чрез трансформаторен пост Възлова станция „Любен Каравелово" ответното дружество извършвало ли е разпределение на електроенергия и на достъп до електроразпределителната мрежа на свои клиенти/потребители? Колко и кои? Ищецът част от тези абонати ли е?
6.) Какви са количествата електроенергия, които са пренесени и разпределени през процесния период до тези клиенти и е осигурен достъп до мрежата, чрез описаните в първи въпрос трафопост и кабелно захранване, като се изключи евентуално използваната от ищеца ел.енергия?
7.) Какъв е размерът на получените от ответника суми през периода за пренос и за разпределение на електрическа енергия, както и за достъп до разпределителната мрежа, чрез трансформаторен пост Възлова станция „Любен Каравелово", като се изключат тези, евентуално заплатени от ищцовото дружество за използваната от него ел. енергия и за осигурен достъп до мрежата?
8.) На коя дата е построен трансформаторния пост и кога е въведен в експлоатация?
9.) Включени ли са трафопостът и оборудването му, като дълготрайни материални активи в инвентарната книга на ищцовото дружество?
10.) Има ли разлики между отчетната им балансова стойност? Изготвяни ли са амортизационни планове и начислявани ли са действително амортизации върху процесиите енергийни обекти считано от сочената дата за въвеждането им в експлоатация?
11.) Да се остойностят амортизациите на процесните енергийни обекти за периода от 01.12.2014 до 31.12.2017г., като се определи тяхната актуална балансова стойност към всеки от процесните периоди при съобразяване относимите разпоредби на Методиката и т.3.2. от същата. При изпълнение на заданието вещите лица да използват средни за отделния вид актив амортизационни норми и най-малко два метода за определяне на амортизациите на различните активи, включително по линейния метод, считано от датата на придобиване на актива.
12.)Какъв е общият размер на дължимата цена за достъп до процесните енергийни обект и съоръжения - трафопоста и кабелното захранване, дължима за посочения период, съгласно правилата на Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, приета от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране? При изчисляване на стойността следва да бъдат взети предвид актуалните към всеки един момент от процесния период величини и техните елементи, определени и актуализирани в Методиката от КЕВР?
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице в частта по СТЕ П. Василев, и в качеството на вещо лице в частта
по ССчЕ Р.С., които да се уведомят за поставената
задача след представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещите лица да представят заключението си в срока по чл.199 от ГПК – най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на експертизата в размер на 800 /осемстоин/ лева, вносим в едноседмичен срок от уведомяването, както следва - от ищеца 600 лева и от ответника 200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на разпит на двама свидетели, които с показанията си да установяват факти и обстоятелства относно стопанисването на процесния трафопост.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи в оригинал приложените към исковата молба АДС № 1416/06.03.1996г. и АДС № 353/15.09.1997г. и заяви дали ще се ползва от същите.
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.07.2020 г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните и се връчи препис от това определение и проекто-доклада по делото, на ищеца и препис от допълнителния отговор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна,
ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
Определението да се връчи на страните, а препис
от допълнителния отговор на искова молба – на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТО-ДОКЛАД
т.д. № 47/2020 г.
Ищец: „Агропласмент-92-В“ АД, гр. Варна
Ответник: „Електроразпределение Север“ АД
Ищецът излага в исковата си молба, че е собственик на трансформаторен пост с диспечерско наименование Възловастанция "Любен Каравелово", представляващ едноетажна масивна сграда с идентификатор 44519.44.11.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Любен Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варна, одобрени със Заповед РД-18-910/13.12.2017г. на изп. дир. на АГКК, ведно с намиращото се в нея оборудване Разпределителна уредба ниско напрежение, служещо за преобразуване на доставяната до потребителите електроенергия от средно към ниско напрежение, по силата на Нотариален акт № 79, т. VI, per. № 9357, дело № 993/2005г. от 29.12.2005г. на нотариус Светлана Димова, per. № 363. Посоченият титул за собственост бил съставен въз основа на Акт за държавна собственост № 1416/06.03.1996г. и Акт за частна държавна собственост № 353/15.09.1997г. на Областния управител на гр. Варна. Посоченият обект заедно с оборудването били изградени през 1974г. от праводателя на предприятието (бившо Телеугоително стопанство) в собствен парцел и към този момент са били предназначени да обслужват единствено неговите нужди. В последствие предоставеното за стопанисване и управление имущество през 1996г. било включено в капитала на „Агропласмент-92-В" ЕАД по реда на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), видно от АДС № 353/15.09.1997г.
Посредством процесния трафопост ищецът твърди, че захранва собствения си стопански обект, представляващ база за угояване на водоплаващи птици, находящ се в с. Любен Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варна с аб. № 1699002 при ответното дружество. Сочи, че консумираната в него електроенергия се отчита със средство за търговско измерване, монтирано в килия в станция на ниво ниско напрежение. По тази причина разпределителното предприятие начислявало в издаваните фактури и цена за услугата пренос ниско напрежение в съответствие с чл. 29 от Правилата за търговия с ел. енергия. За периода от 01.12.2014г. до 31.12.2017г., заплатената единствено за този ценови компонент сума възлизала общо на 161 926,08 лв. Съгласно чл. 28, ал. 4 от Наредба № 1 от 2013г. за регулиране цените на ел. енергия(отм.), респ. чл. 27, ал. 4 от действащата Наредба №1 от 2017г. за регулиране цените на ел. енергията сумата била предназначена да покрие технологичните разходи на енергийното дружество при осъществяване на дейността по транспортиране на потребените киловати по съответните присъединителни съоръжения на ниско напрежение. В отношенията си с ищеца, обаче, ответното дружество не притежавало такива съоръжения в мястото на присъединяване, не извършва разпределение на ел. енергия и не генерира подобни разходи, съответно последният излага твърдения, че електроразпределителното дружество не предоставя подобна услуга на крайния клиент по сключения между страните Договор за достъп и пренос на ел.енергия, поради което липсвало и основание да получава и цена за пренос ниско напрежение. На заплащане подлежал единствено преносът на ниво средно напрежение, каквато енергия се доставя на границата на собственост на електрическите съоръжения по смисъла на чл. 30, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. Същевременно, чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ изискват мястото на измерване да е на страната с по-високо напрежение при наличието на преобразуващи съоръжения, собственост на клиента, респективно средствата за търговско измерване, отчитащи консумираната от ищеца енергия, следвало да бъдат монтирани на ниво средно напрежение. При неспазване на техническите изисквания се дължал единствено компонентът от цената на ел. енергията, определен съобразно коректното юридически и технически положение. Измерването и остойностяването следвало да е на страната на по-високото напрежение, т.е. на средно напрежение. В обобщение ищецът сочи, че е дължал единствено цена за средно напрежение, а не за ниско, докато за процесния период от 01.12.2014г. до 31.12.2017г. тя възлизала общо на сумата от 60 261,50 лева, следователно разликата между реално дължимите и преведените на енергийното дружество парични средства била в размер на исковата претенция от 101 664,58 лева и същата подлежи на възстановяване от ответника като получена без правно основание.
На следвало място, ищецът сочи, че от неизвестен момент във времето, предхождащ началото на процесния период, ответното дружество използва описаните съоръжения за целите на доставката на ел. енергия до други техни клиенти, включително и фуражен завод „Васил Костов". Едновременно с това е разположило в други килии на сградата разпределителни уредби средно напрежение. Всичко това енергийното предприятие извършило без знанието и разрешението на собственика на обекта. Въпреки използването на чуждото имущество за целите на разпределителната мрежа, операторът „Електроразпределение Север“ АД не е отправил предложение по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ за сключване на договор за достъп с неговия собственик, а законодателят изрично е предвидил, че ползването следва да е възмездно, като цената се определя съобразно приета от Комисията за енергийно и водно регулиране Методика. В уточнителна молба сочи, че дължимата сума следва да се изчисли по формулата на т. 10 от Методиката, като в процесния случай за периода от 01.12.2014 г. до 31.12.2017 г. същата възлиза на 1 850 лева. Тя съставлявала спестени разходи в размер на 50 лева месечно от „Енерго-Про Мрежи" АД (сега „Електроразпределение Север" АД) за сметка на „Агропласмент-92-В" АД, което обедняло, лишавайки се от ползите, които нормативно му се следват. Чрез достъпа до процесния енергиен обект ответникът осъществявал търговска дейност по предоставяне на ел. захранване на трети лица, реализирайки приходи от чужда вещ и обогатявайки се по този начин от нея.
С депозирания в срока по чл. 367 от ГПК отговор на искова молба ответникът „Елетроразпределение север“ АД, чрез процесуален представител изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. На първо място оспорва правото на собственост на ищеца върху процесния трансформатерен пост с диспечерско наименование Възлова станция „Любен Каравелово“, ведно с намиращото се в него оборудване. Според ответника, от представените от ищеца доказателства се установява, че процесният трафопост е представлявал държавна собственост и към 1974г. вече е бил построен. Сочи, че съгласно утвърдената практика на Върховния касационен съд, по силата на чл. 8 от Закона за електростопанството (от 1975г., отм. през 1999 г.) общите енергийни обекти, които захранват няколко потребители и другите електротехнически съоръжения, чрез които се осъществява електроснабдяването на такива потребители, са държавна собственост, не могат да бъдат частна собственост и като такива са изключени от граждански оборот. Допълва, че принципът, залегнал в законодателството относно собствеността на енергийните обекти е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката, с оглед разпоредбите на чл. 58 и § 67, ал. 2 и 9 от п.з р. от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност и чл. 40, ал. 1, т. 2 и § 4, ал. 11 от п.з.р. на действащия Закон за енергетиката, с които са създадени условия държавната собственост върху енергийните обекти, установена още с чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1975 г., да премине в собственост на енергийните предприятия. В конкретния случай ищецът не притежавал лиценз за осъществяване на дейност по пренос и доставка на електроенергия, поради което не можел да придобие правото на собственост върху процесния трафопост по силата на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.) допускаща единствено обществени организации с разрешение на Асоциация "Енергетика" да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти като процесния.
По изложените съображения оспорва съдържанието на приложения Констативен нотариален акт № 79, том VI per. № 9757, дело № 993 от 2005г. на нотариус Светлана Димова и твърдяните от ищеца материални права. Оспорва още Акт за държавна собственост № 1416/06.03.2006г. и Акт за частна държавна собственост No 353/15.09.1997 г. на Областния управител на гр. Варна. На следващо място ответникът твърди, че не е осъществен състава на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, тъй като предоставял услугите по достъп и пренос както на ниско, така и на средно напрежение и „Агропласмент-92-В" АД е ползвало тези услуги, съответно дължи тяхното заплащане и сумите са платени на основание реално предоставена услуга от страна на ответника към ищеца то сключения между страните Договор. Оспорва осъществяването на предпоставките на фактическия състав и на чл. 59 във връзка с чл. 117, ал. 8 от ЗЕ по изложените съображения, че ищецът не е собственик на процесните енергийни обекти. Релевира възражение за погасяване на исковете следствие на изтекла давност. Въз основа на посочените основания моли за отхвърляне и на двата иска с присъждане на разноски.
С подадената допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от ГПК ищецът се противопоставя на възраженията на ответника, че не е собственик на процесния енергиен обект, като сочи, че цитираните в приложената от ответника съдебна практика §4, ал. 11 от ПРЗ към ЗЕ и § 67, ал. 9 от ПЗР към отменения ЗЕЕ, са напълно неотносими към настоящия спор на две самостоятелни основания. От една страна нито един от двата нормативни акта не е приет и респективно действащ към момента на предоставяне на енергийните уредби в собственост на ищеца през 1993г. с Решение № 10836/08.02.1993г. по ф.д. № 10836/2002г. на ВОС и последващата приватизация. В самото цитирано от ответника решение съставът на ВКС постановил, че приложение следва да намерят действащите към момента на приватизационната сделка нормативни правила. Освен това не е налице е и последното условие, включено в състава на §4, ал. 11 и §67, ал. 9 – чрез енергийните обекти да се е снабдявал повече от един потребител към момента на прехвърлянето им. Ищецът оспорва необходимостта от притежаване на лиценз за дейност по пренос и доставка на ел.енергия като твърдяно основание за придобиване право на собственост. Твърди още, че трафопостът заедно с оборудването му са построени през 1974, поради което са неприложими правилата на чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството от 1975г.(отм.), тъй като съгласно §4 от ПЗР към закона кооперативни и други обществени организации, които при влизането му в сила притежават електроенергийни обекти, запазват правото си на собственост върху тях. Твърди, че придобиването на последната е осъществено на основание чл. 17а от специалния ЗППДОП при преобразуването на дружеството, като фактическият състав е изпълнен изцяло: конкретното имущество безспорно е било държавна собственост (чл. 2 от Закона за електростопанството от 1948г. (отм.), същото е предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие, което предприятие е било преобразувано с Решение № 10836/08.02.1993г. на ВОС и в чийто баланс са заприходени въпросните активи.
На следващо място оспорва твърдението на ответника за липса на идентичност между процесните недвижими имоти и описаните в АДС и КНА. Още в АДС № 1416/06.03.1996г. било посочено, че се касае за масивна конструкция с площ от 152 кв. м., разположена в парцел XI с площ от 921 кв.м. в местност „Телекомплекс". Същите индивидуализиращи данни били обективирани и в АДС № 353/15.09.1997г., където били изброени и конкретните граници на поземления имот, точно като скица № Ф27058/14.08.2003г. Същевременно ответникът не твърди съществуването на други обекти, които да предизвикат съмнение относно коректната индивидуализация и идентичност, поради което последната се явявала доказана по категоричен начин. Относно оспорването на актовете за държавна собственост сочи, че е спазена процедурата за тяхното издаване, като в АДС № 1416/06.03.1996г. било указано, че актуването е извършено на основание чл. 77, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Наредбата за държавните имоти (отм.), а в АДС № 353/15.09.1997г. изрично били изброени документите, въз основа на които са издадени. Ищецът сочи още, че възраженията на ответната страна в пунктове 6,7,8 и 9 от отговора са бланкетни и не почиват на конкретни аргументи.
С депозирания допълнителен отговор ответникът поддържа възражението си, че ищецът не е собственик на процесния енергиен обект, поради което „Електроразпределение Север“ АД не използва чужда уредба за доставка на ел. енергия до други потребители. Поддържа, че с оглед момента на изграждане на трафопоста - 1974 г., приложима в отношението между страните е разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закон за електростопанството /обн. ДВ, бр. 71/27.03.1948 г., отм. ДВ бр. 95/1975г./, съгласно която енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна общонародна собственост. По силата на чл.З на посочения закон Държавата е можела да преотстъпи на държавни предприятия само строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди, но не и правото на собственост върху енергийни обекти, с оглед на което обосновава извод, че ищецът не може да бъде носител на правото на собственост върху съоръжението. Съгласно чл. 2, ал. 1 и от последващият Закон за електростопанството /обн. 1975 г.и отм. 1999 г./ електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия са държавна собственост. С горното обосновава извод, че и при действието на Закон за електростопанството от 1975г. държавните предприятие и респ. ищецът не биха могли да придобият собствеността върху процесния трафопост, тъй като същият е изключителна държавна собственост. Съгласно чл. 2, ал. 2 от закона е дадена възможност на кооперативните или други обществени организации с разрешение на Асоциация „Енергетика" да придобиват и притежават отделни енергийни обекти за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия. Посочената хипотеза касаела само кооперативните или други обществени организации, но не и за държавни предприятия, каквото е праводателя на ищцовото дружество. На следващо място оспорва твърдението на ищцовото дружество за изпълнение на фактическия състав на чл. чл. 17 а от ЗППДОП/отм./ във връзка с придобиването на правото на собственост върху процесния трансформаторен пост, тъй като посочената разпоредба изключвала възможността да бъде придобита собствеността върху обекта, притежаван от Държавата в режим на изключителна държавна собственост. Съгласно пар.67, ал.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ /отм./ при приватизация на обекти, на чиято територия има изградени енергийни обекти, последните не се включват в предмета на приватизацията, ако чрез тях се снабдява повече от един потребител, а горното обстоятелство било признато от ищеца с исковата молба. Поддържа изложените с отговора на исковата си молба оспорвания относно осъществяването на фактическите състави на предявените искове.
Правна
квалификацията на исковете: Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр. I от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД.
С оглед съвпадащите насрещни твърдения на страните,
като безспорно и ненуждаещо се от
доказване, се явява липсата на договор за изкупуване на енергийния обект,
както и липсата на плащане на парични суми от ответника на ищеца за ползване на
обекти на енергийната инфраструктура. Подлежат на доказване всички останали
твърдения на страните.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД : повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по предявения иск да докаже плащането на процесната сума в сочения период по размер.
В тежест на ответника е да установи наличието на правно основание за получаване на исковата сума и предоставянето на дължимата услуга, съобразно приложимото по отношение на ищеца напрежение на доставената ел. енергия.
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД : в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: че е собственик на вещта; че тя се ползва от ответника; липса на правно основание за ползването на вещта; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника и конкретните им стойности.
Върху ответникът
лежи доказателствената тежест да установи положителните факти, от които черпи
изгодни правни последици и на които основава възраженията си, в това число и че
ползва процесните вещи на годно правно основание.
Да се връчи препис от проекто – доклада на всяка страна за становище в съдебно заседание в това число по правната квалификация на исковете.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: