№ 206
гр. Ловеч, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500427 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 140/03.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1044/2024 г.,
РС – Тетевен е осъдил Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на Щ. М. М., ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 1 000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 600.00 лв. обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на незаконно наказателно
преследване за извършено престъпление по чл. 235, ал. 1, пр. 5-то от НК по
досъдебно производство № 37/2016 г. по описа на РУ на МВР - Луковит и
преписка № ТОЛ-126/2016 г. по описа на РП-Ловеч, прекратено с
постановление от 05.08.2024 г. за прекратяване на наказателното
производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
05.08.2024 г, до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил
предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 1 000.00 лв. до пълния предявен размер от 5 000.00
лв. като неоснователен. С решението съдът разпределил отговорността за
разноските, осъждайки Прокуратурата на Република България да заплати на
Щ. М. М. сумата в размер на 410.00 лв., представляваща сторените по делото
1
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете
и внесена държавна такса.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от Прокуратурата на
Република България. Във въззивната жалба са направени оплаквания за
недопустимост и за неправилност на решението. Оплакването за
недопустимост се поддържа с твърдения и доводи за отвод за пресъдено нещо,
доколкото по предходно гражданско дело с влязло в сила съдебно решение на
ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от
незаконосъобразно повдигнато обвинение, по което е бил оправдан с влязла в
сила присъда, а по настоящето гражданско дело претенцията е за заплащане на
обезщетение от незаконосъобразно повдигнато обвинение по наказателно
производство за същото престъпление, което било е прекратено от прокурора
след отмяна на предходна оправдателна присъда по реда на възобновяването.
Оплакванията за неправилност се поддържат по съображения за нарушения на
материалния закон и необоснованост, свеждащи се до несъобразяване от съда
на настъпило погасяване на претенцията, чрез прихващане, респ. чрез
плащане на присъденото по предходното гражданско дело обезщетение от
5 000.00 лв. Изтъква и доводи за неправилна преценка от съда на
обстоятелствата по чл. 52 ЗЗД, при което е формиран краен извод за размера на
дължимото обезщетение от 1 000.00 лв. за неимуществени вреди и от 600.00
лв. за имуществени вреди. Моли съда да отмени обжалваното решение като
недопустимо и прекрати производството по делото, а в условията на
евентуалност да отмени решението на ТРС в осъдителната му част като
неправилно и намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемия Щ. М. М., чрез адв.С. П., в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Излага доводи, че повод за
възобновяване на наказателното производство е отмъщение за полученото от
ищеца обезщетение по ЗОДОВ, а процесът след възобновяване продължил
повече от две години и повече от 5 съдебни заседания. Счита, че определеното
обезщетение от 1000.00 лв. за претърпените от това възобновяване
неимуществени вреди е твърде ниско, но е съобразено със съдебната практика.
Моли съда да потвърди обжалваното решение и ми присъди направените
разноските за въззивното производство.
В съдебно заседание въззивникът, чрез представителя на ОП – Ловеч
прокурор Т. П., поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея
основания. Моли съда да постанови решение, с което приеме постановения от
ТРС съдебен акт за недопустим, тъй като по същото досъдебно и наказателно
производство има постановено решение по друго гражданско дело, с което
Прокуратурата е осъдена да заплати на ищеца сумата 5 000.00 лв. или отмени
същото като неправилно, като извърши прихващане на задълженията по
чл.103 ЗЗД. На следващо място изтъква, че уважената претенция в размер на
1000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 600.00 лв. за имуществени
2
вреди е завишена.
Въззиваемият редовно призован не се явява в съдебно заседание. За
него се явява адв. С. П., който моли съда да потвърди обжалваното решение
на ТРС като правилно и законосъобразно, като му присъди направените по
делото разноски за втората инстанция.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания.
Решението на ТРС е валидно и допустимо.
Ловешкият окръжен съд, след като съобрази доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Производството по гр.д. № 227/2022 г. на РС Тетевен е образувано по
предявена искова молба от Щ. М. М. против Прокуратурата на Република
България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
В нея твърди, че е осъден от Районен съд Луковит с присъда по НОХД
25/2018г. за извършено престъпление по чл.235, ал.1, пр.5-то, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК на 1 година лишаване от свобода и глоба в размер на по 1000 лв. по
обвинение, повдигнато и поддържано от Районна прокуратура Луковит.
Излага, че Окръжен съд Ловеч го оправдал напълно, но Прокуратурата
протестирала и във ВКС било образувано касационно наказателно дело. ВКС
отменил присъдата на Окръжен съд Ловеч и върнал делото за ново
разглеждане на друг състав, който отново постановил оправдателна присъда.
Прокуратурата отново протестирала, но след изготвяне на мотивите по
присъдата, през месец януари 2022 г. оттеглила протеста и оправдателната
присъдата по ВНОХД 484/2020 г. влязла в сила. Изтъква, че прокуратурата е
водила незаконосъобразно наказателно производство срещу него повече от 6
години. С влязло в сила решение по гр.д. № 227/2022 г. по описа на РС -
Тетевен Прокуратурата на Република България е осъдена да му заплати
обезщетение в размер на 5000.00 лв., което към момента е изплатено.
Твърди, че на 13.07.2022 г. прокуратурата направила искане за
възобновяване на наказателното производство и с решение №
50147/24.11.2022 г. по н.д. № 611/2022 г., ВКС възобновил наказателното
производство и върнал дето на ОС – Ловеч. След отвод на съдиите от ОС –
Ловеч, делото било изпратено за разглеждане от ОС – Плевен, който с
решение № 64/23.02.2023 г. по НОХД № 3/2023 г. отменил осъдителната
присъда на РС – Луковит по НОХД № 25/2018 г. и върнал делото на РС –
Луковит от фазата на разпоредителното заседание. След отвод на съдиите в
РС-Луковит, делото е изпратено за разглеждане от РС – Плевен, който с
определение № 876/12.04.2024 г. по НОХД № 1349/2023 г. е прекратил делото
и върнал на прокуратурата за отстраняване на съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила. Това определение е протестирано от
3
прокуратурата, но с определение № 432/21.05.2024 г. на ОС – Плевен е
потвърдено. С Постановление № ТОЛ -126/16 от 06.08.2024 г., РП – Ловеч е
прекратила досъдебното производство поради липса на данни за извършено
престъпление, с което е сложен край на продължилата повече от 8 години
съдебна сага.
Изложени са твърдения, че през този период е изгубил общественото си
доверие и престиж, както и доверието на близките, след като казал, че е
оправдан по воденето срещу него наказателно производство. Всички в селото
говорели, че бил престъпник и крадец, като получавал натяквания, че ще бъде
осъден. Изтъква, че търпял изключително силни психически страдания, стрес,
притеснения и страх от осъждане. Накърнени били моралните и нравствените
му ценности, както и социалните му отношения и общуване. Променил се и
начина му на живот - странял от хората, не му се говорило, голяма част от
познатите и приятелите му се отдръпнали. Тъкмо бил оправдан и получил
обезщетение, и отново бил подсъдим. Загубил вяра в правоприлагащите
органи и това продължило повече от две години и повече от 5 съдебни
заседания. Счита, че тези обстоятелства обосновават определяне на по-голям
размер на дължимото обезщетение с оглед критериите по чл.52 от ЗЗД.
Отправено е искане съдът да осъди Прокуратурата на РБългария да му
плати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на
5 000.00 лв. и 600.00 лв. имуществени вреди, представляващи платени
адвокатски възнаграждения, причинени от незаконното искане за
възобновяване на наказателното производство,повдигане и поддържане на
обвинение в продължение на повече от 2 години, след което Щ. М. М. е
оправдан.
В постъпилия в срока по чл.131 ГПК отговор на ИМ ответникът
оспорва изцяло исковите претенции, като счита същите за недопустими и
неоснователни по изложени подробно съображения.
Между страните по делото не се спори, а това се установява и от
приетото като доказателство НОХД № 25/2018 г. на ЛРС, че с присъда № 11
от 15.06.2017 г. по НОХД 234/2016 г. по описана на РС-Луковит, ищецът Щ.
М. М. е признат за невиновен в това, че на 02.02.2016 г. в землището на *** от
имот с кад. № 638060, собственост на наследниците на П.Д.В. от, *** в
съучастие с М.С.М., М.О.М. и М.М.М., тримата от с. ***, извозил с товарен
автомобил марка „ГАЗ", модел „66", без рег.табели, 7,460 пр.м.куб. дърва от
горския фонд на стойност 373.00 лв. без да притежава редовно писмено
позволително, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по
обвинението за престъпление по чл.235, ал.1, предл.5, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
С решение № 12 от 22.01.2018 г. по ВНОХД № 579 по описа за 2017 г.,
Ловешкият окръжен съд е отменил цитираната по-горе присъда и върнал
делото за нова разглеждане на друг състав на Луковитския районен съд за
отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване правата на страните в процеса.
4
При повторно разглеждане на делото РС - Луковит е постановил
присъда № 23 от 20.11.2019 г. по НОХД № 25/2018 г. по описа на съда, с която
Щ. М. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.235, ал.1,
предл.5, вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.54 НК и го осъдил на 1 година
лишаване от свобода и глоба от 1000.00 лв. в полза на държавата. На
осн.чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено
за изпитателен срок от 3 години.
След подадени от подсъдимите жалби, с присъда № 13/05.08.2020 год.,
постановена по ВНОХД № 242/2020 г., ЛОС е отменил присъда № 23 от
20.11.2019 г. по НОХД № 25/2018 г. на Луковитския районен съд, като вместо
нея постановил друга, с която Щ. М. М. е признат за невиновен и на
основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за престъпление по
чл.235, ал.1, пр.5-то, във вр. чл.20, ал.2 от НК.
С решение № 181 от 22.12.2020 г. по наказателно дело № 708/2020 г.,
ВКС е отменил въззивна присъда № 13 от 05.08.2020 г., постановена по внохд
№ 242/2020 г. по описа на Ловешки окръжен съд и върнал делото за нова
разглеждане от друг съдебен състав на съда.
При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция е
постановена присъда № 26007 от 27.07.2021 г. по ВНОХ № 484/2020 г. по
описа на ЛОС, с която е отменена присъда № 23 от 20.11.2019 г., постановена
по НОХД № 25/2018 г. на Луковитския районен съд, като вместо нея е
постановена друга, с която подсъдимият Щ. М. М. е признат за невиновен в
това, че на 02.02.2016г. в землището на ***, от имот с кад. №638060,
собственост на наследниците на П.Д.В./П./ от с.***, в съучастие като
извършител с М.С.М., М.О.М. и М.М.М., тримата от с. ***, да е извозил с
товарен автомобил марка „ГАЗ", модел „66", без рег.табели, 7,460 пр.м.куб.
дърва от горския фонд на стойност 373.00 лв. без да притежава редовно
писмено позволително, поради което и на основание чл. 304 НПК го
оправдал по обвинението за престъпление по чл.235, ал.1, пр.5-то, във вр.
чл.20, ал.2 от НК. Прокуратура е протестирала така постановената присъда, но
след изготвяне на мотивите на основание чл.352, ал.1 НПК е оттеглила
протеста и тя е влязла в сила на 19 януари 2022 г.
С решение № 50147/24.11.2022 г., по н.д. № 611/2022 г. на ВКС,
образувано по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, на основание чл. 422,
ал. 1, т. 5 НПК по искане на Главния прокурор от 13.07.2022 г., е отменена
оправдателната присъда по ВНОХД № 484/2020 г. на Окръжен съд Ловеч,
възобновено е производството по ВНОХД № 484/2020 г. на Окръжен съд –
Ловеч и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
След отвод на всички съдебни състави, с разпореждане от 29.11.2022 г.
председателят на ОС Ловеч е прекратил производството по ВНОХД №
435/2022 г. на ОС - Ловеч и изпратил делото на ВКС за определяне на друг,
равен по степен съд за разглеждане.
С определение от 23.12.2022 г. по н.д. № 969/2022 г. на ВКС ВНОХД №
5
435/2022 г. на ОС - Ловеч е изпратено за разглеждане от ОС - Плевен, където е
образувано ВНОХД № 3/2023 г. С решение № 64/23.02.2023 г. съдът е отменил
присъда № 23/20.11.2019 г.,по НОХД № 25/2018 г. на РС Луковит, а делото е
върнато на районния съд за ново разглеждане от фазата на разпоредителното
заседание. Поради липса на съдебен състав от същия съд, НОХД № 25/2018 г.
на РС Луковит е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд
за разглеждане.
С определение от 20.06.2023 г. по н.д. № 506/2023 г. на Върховен
касационен съд НОХД № 25/2018 г. на РС - Луковит е изпратено за
разглеждане от РС - Плевен, където е образувано НОХД № 1349/2023 г. С
постановено в открито съдебно заседание определение от 12.04.2024 г. съдът е
прекратил съдебното производство по делото и същото е върнато на ТО
Луковит, към РП Ловеч за отстраняване на допуснати съществени отстраними
процесуални нарушения.
По повод подадения против него частен протест е образувано в.ч.н.д. №
390/2024 г. на ОС Плевен, по което състав на съда е потвърдил определението
на РС – Плевен от 12.04.2024 г. по НОХД № 1349/2023 г.
С постановление от 05.08.2024 г. по преписка вх. № ТОЛ-126/2016 г. е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
37/2016 г. на РУ МВР Луковит, водено срещу М.С.М., М.О.М., М.М.М. и Щ.
М. М., за престъпление по чл. 235, ал. 1, предл. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК и
отменена мярката за неотклонение „подписка“, взета спрямо обвиняемите.
Между страните по делото не се спори, а и на съдебния състав е
служебно известно, че с решение от 07.10.2022 г., постановено по в.гр.д. №
329/2022 г. по описа на ЛОС, съдът е потвърдил решение № 98/15.06.2022 г. по
гр.д № 227/2022 г. по описа на Районен съд – Тетевен, с което Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на Щ. М. М., ЕГН ********** от
с.***, обл.Ловеч, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, вр. с чл.52 от ЗЗД
сумата от 5000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от обвинение в извършване на престъпление по чл.235, ал.1,
предл.5, вр. с чл.20 от НК, по което лицето е оправдано с присъда по ВНОХД
№ 484/2020 г. по описа на ОС – Ловеч.
По искане на ищеца в хода на първоинстанционното производство
съдът е допуснал събирането на гласни доказателства. В показанията си
разпитаният по делото св.И.С. – майка на ищеца посочва, че живее заедно със
сина си. Твърди, че след възобновяване на делото той се притеснил, защото
хората му казвали че е крадец, затворил се в къщи за около месец, не излизал
навън от срам, а от септември 2024 г. започнал работа в София, защото има
жена и две деца.
Свидетелят М.М. излага в показанията си, че във „Фейсбук“ се
разпространило, че ищецът бил крадец и по този начин му опетнили името.
Твърди, че не правил квалификации по негов адрес, защото живее в София, а в
с.*** се прибира повече през уикенда.
6
При така приети за установени факти въззивната инстанция приема, че
районният съд е бил сезиран с иск правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Искът представлява претенция за обезщетяване от страна на държавата на
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени
виновно от съответното длъжностно лице, като процесуално легитимирани да
отговарят са съответните държавни учреждения в качеството им на
процесуални субституенти на държавата. Отговорността има обективен
характер и се ангажира във всички случаи, когато е налице фактическият
състав на някоя от изчерпателно изброените хипотези.
Въззивният състав намира за неоснователно направеното в жалбата
оплакване за недопустимост на обжалваното решение поради наличието на
отрицателна процесуална предпоставка – влязло в сила решение по гр.д. №
227/20022 г. по описа на РС – Тетевен, с което ищецът е бил обезщетен с
5000.00 лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за незаконно повдигнатото
му обвинение. В тази връзка следва да се отбележи, че отводът за пресъдено
нещо е основателен при наличие на субективно и обективно тъждество между
предметите на две граждански дела. Последица на СПН е забраната за
пререшаване на разрешения спор и правото на повторен иск между същите
страни относно същия спор. В случая от данните по делото не може да се
направи извод за такова тъждество, защото предметът на настоящето дело
обхваща периода от 23.11.2022 г. - когато е постановена отмяна по реда на
възобновяването на влязлата в сила оправдателна присъда, до 05.08.2024 г. - в
който ден с постановление на РП Ловеч наказателното производство по ДП №
37/2016 г. е прекратено. Следователно се касае за период, следващ този, за
който на ищеца е присъдено обезщетение от 5000.00 лв. за вреди от
незаконосъобразно повдигнато обвинение. Основанието на иска по
настоящето дело е прекратяване на наказателното производство поради това,
че деянието не е престъпление, което прекратяване е постановено от
прокурора след отмяна на влязлата в законна сила оправдателната присъда по
реда на възобновяването, т.е. за факти, настъпили след влизане в сила на
съдебното решение № 98/15.06.2022 г. по гр.д № 227/2022 г. по описа на
Районен съд – Тетевен. Поради изложеното влязлото в сила съдебно решение
по гр.д. № 227/2022 г. на РС Тетевен не е процесуална пречка съгласно чл.298,
ал.1 ГПК за предявяване на иска по настоящето дело, доколкото неговия
предмет се свежда до незаконно обвинение, по което наказателното
производство е прекратено от прокурора поради липса на престъпление, след
7
като преди това ищецът е бил оправдан за същото престъпление с влязла в
сила присъда, отменена по реда на възобновяването. Съдебният състав счита,
че присъденото на ищеца обезщетение за вреди от незаконно обвинение
поради оправдаване, следва да бъде съобразено и зачетено при определяне
размера на обезщетението за вреди от незаконно обвинение поради
прекратяване на наказателното производство.
Предвид изводите за допустимост на решението в обжалваната му част,
въззивната инстанция следва да обсъди неговата правилност по оплакванията,
посочени във въззивната жалба.
От доказателствата по настоящето дело безспорно се доказва, че са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на
Република България да обезщети увредения за причинените му
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Твърденията на ищеца са, че претърпените от него
неимуществени вреди произтичат от действията на прокуратурата във връзка
с незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което наказателното
производство е прекратено от прокурора поради липса на престъпление, след
като преди това ищецът е бил оправдан за същото престъпление с влязла в
сила присъда, отменена по реда на възобновяването. Докато е траело
наказателното производство ищецът е търпял вреди, както до постановяване
на оправдателната присъда, така и след нейната отмяна по извънредния
способ до прекратяването му с постановление на прокурора. Вредите до
постановяване на оправдателната присъда са установени от съда с влязло в
сила съдебно решение по гр.д. № 227/2022 г. на РС Тетевен, поради което
същите следва да бъдат зачетени, доколкото за тях то има установително
действие в отношенията между страните. Такива вреди ищецът е търпял и
след възстановяване висящността на наказателното производство с отмяната
на оправдателната присъда до прекратяването му от прокурора, като същите
са в причинна връзка със същото незаконосъобразно обвинение, за което
ищецът е бил оправдан, което прокуратурата продължила да поддържа след
отмяна на оправдателната присъда.
Размерът на обезщетението за търпените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. При исковете по
чл. 2 ЗОДОВ, критериите за определяне справедливо обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване, следва да се съобразят с постановките на т. 11 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, като се
вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е
производството е прекратено или е постановена оправдателна присъда,
причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които
обвинението е прекратено или постановена оправдателна присъда,
продължителността на наложената мярка за неотклонение "задържане под
стража" или друга мярка за процесуална принуда и причинените вреди –
болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост. От
8
съществено значение е как обвиненията са се отразили върху пострадалия с
оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и ценностна система,
степента и интензитета на преживените от него емоционални страдания,
отражения върху социалните контакти, минали осъждания и др.
В редица решения на ВКС се приема, че по време на воденото
наказателно производство по обвинение в престъпление, по което е
постановена оправдателна присъда или същото е прекратено, лицето
нормално изпитва негативни изживявания като безпокойство, тревожност,
стрес, несигурност, ограничения и смущения в социалното общуване,
нарушения в общото здравословно състояние и др. Тези душевни болки и
страдания са в рамките на обичайните за личност, подведена под наказателна
отговорност, поради което за тяхното наличие не е необходимо провеждането
на главно и пълно доказване. Заявените с исковата молба морални вреди са
именно от посоченото естество - ищецът изпитвал неудобство, стрес, станал
затворен, считал за засегнати честта и достойнство. Наред с тях при
определяне размера на обезщетението съдът съобразява и тежестта на
престъплението по повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното производство, липсата на минали осъждания, взетата мярка за
неотклонение „подписка“, както и явяване в насрочените съдебния заседания.
При отчитане на всички тези изброени обстоятелства съдът приема, че
обезщетение от 7 000.00 лв. отговаря в пълна степен на така посочените
критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищеца
неимуществени вреди. Този размер отчита както обстоятелствата, с оглед на
които е определено присъденото вече обезщетение от 5 000.00 лв., така и
новите такива, настъпили след възобновяване на наказателното производство
до прекратяването му от прокурора. От справедливия размер на
обезщетението следва да приспадне присъденият такъв от 5 000 лв., при което
разликата от 2 000 лв. е достатъчна да възмезди претърпените от него
негативни изживявания, в съответствие е с принципа на справедливост и
съдебната практика. Определеното обезщетение от 1 000.00 лв. е в рамките на
този справедлив размер, който не следва да бъде увеличаван, предвид липсата
на въззивна жалба от ищеца.
От ангажираните по делото доказателства е безспорно доказана и
претенцията за имуществени вреди - заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение на защитника по НОХД № 1349/2023 г. на Районен съд
Плевен в размер на 600 лв. Касае се за действително сторен разход в
наказателното производство, който е в причинно-следствена връзка от
незаконното обвинение и се доказва от приложеното по делото пълномощно.
Възражението за прекомерност на заплатеното в наказателното производство
адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид нормативно
установения минимален размер от 1500 лв. в чл. 13, т. 3 Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за защитата по
наказателното дело, съобразно предвиденото наказание за престъплението по
чл. 235, ал. 1 НК, за което е повдигнато обвинение.
9
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба за неправилност
на решението, основано на доводи за наличие на предпоставките за
извършване на прихващане с насрещно вземане на ответника против ищеца за
сумата от 5 000.00 лв. Държавата в лицето на прокуратурата няма насрещно
вземане към ищеца за същата сума, защото не е налице фактическия състав
както на поддържаната от ответника форма на неоснователно обогатяване
(плащане на отпаднало основание), така и на останалите фактически състави
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Сумата от 5 000.00 лв. е присъдена с влязло в сила съдебно
решение, което не е отменено по реда на чл. 303 ГПК и заплащането й от
прокуратурата на ищеца е извършено на правно основание. Липса на такова би
било налице, ако след възобновяване на наказателното производство е
постановена влязла в сила осъдителна присъда спрямо ищеца и на това
основание в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е отменено влязлото в сила
съдебно решение, с което е присъдено обезщетението от 5000.00 лв.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба за неправилност
на решението, поради погасяване на претенцията със заплащане на
присъденото вече обезщетение. Както бе посочено вече, претенцията по
настоящите искове е за период от приблизително две години, настъпил след
отмяна на оправдателната присъда до прекратяване на наказателното дело
поради липса на престъпление, като при определяне на справедливия размер
от 7 000.00 лв. съдът приспадна присъденото вече обезщетение на ищеца от 5
000 лв., заради оправдаването му за незаконно повдигнатото му обвинение.
Приемането на обратното означава, че за периода на възобновяване до
прекратяване на наказателното производство в продължение на почти две
години ищецът не е търпял вреди от незаконното обвинение и че присъденото
обезщетение компенсира всички вреди.
Поради изложените съображения съдебният състав счита за
неоснователни и недоказани изложените във въззивната жалба оплаквания,
поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част като правилно.
При този изход на процеса разноски по делото за настоящата инстанция
не се присъждат, тъй като от страна на въззиваемия не са представени
доказателства за платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, ЛОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение № 140/03.06.2025 г.,
постановено по гр.д. № 1044/2024 г. на РС – Тетевен в частта, с която
10
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Щ. М. М., ЕГН
**********, с адрес *** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от
1 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и 600.00 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат
на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 235,
ал. 1, пр. 5-то от НК по досъдебно производство № 37/2016 г. по описа на РУ
на МВР - Луковит и преписка № ТОЛ-126/2016 г. по описа на РП-Ловеч,
прекратено с постановление от 05.08.2024 г. за прекратяване на наказателното
производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
05.08.2024 г, до окончателното изплащане на сумата.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.80,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11