Р Е Ш Е Н И Е
Номер 33 25. 05. 2022 година град
Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд Търговище
на седемнадесети май
2022 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: МАРТИН АЛЕКСАНДРОВ
Като разгледа докладваното от Председателя
КНАХД № 36 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от С.И.С.
*** против Решение №
27/ 28.03.2022 г. постановено по АНД №
20223520200043 по описа за 2022 година
на ПРС, с което е било потвърдено НП №
22-0321-000005/19.01.2022 г. издадено от
Началник РУ Полиция Попово към ОДМВР Търговище, с което и на осн. чл.184,ал.4, пр.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА размер на 50 лв. за това,
че на 03.01.2022 г., в гр.Попово на
ул.“Марко Николов“№5, като пътник в л.а. “Рено Туинго“ с рег.№ …, по време на
движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила“ –
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП , като правилно и законосъобразно.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон - неправилна квалификация на нарушението и процесуалните
правила, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК
приложим на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН. Моли за отмяна на атакувания
акт. В с.з. поддържа жалбата.
Ответната страна не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на въззивното решение.
Съдът, намира касационната жалба за
процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок,
от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в
обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема
от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било НП №
22-0321-000005/19.01.2022 г. издадено от
Началник РУ Полиция Попово към ОДМВР Търговище, с което и на осн. чл.184,ал.4, пр.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА размер на 50 лв. за това,
че на 03.01.2022 г., в гр.Попово на
ул.“Марко Николов“№5, като пътник в л.а. “Рено Туинго“ с рег.№ Т 7982 ТН, по
време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван
автомобила“ – нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Съотнасяйки установената фактическа
обстановка към релевантната правна уредба, въззивната инстанция e приела,
че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на
техните правомощия. Както АУАН, така и НП са издадени по предвиденият от закона
ред и форма, и съдържат всички необходими реквизити.
След анализ на съвкупния доказателствен
материал е прието от фактическа страна, на 03.01.2022
г., в 20.15 ч., в гр.Попово на ул.“Марко Николов“№5, срещу дом №5, полицейски автопатрул спрял за проверка л.а управляван от полски гражданин. На задната
седалка имало пътник, който не бил си поставил обезопасителния колан, с който
бил оборудван автомобила. След като полицейските служители лично се уверили, че
автомобилът е оборудван с обезопасителен колан на задната седалка и установили
самоличността на пътника, му бил съставен АУАН
за нарушение по чл.137а,ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя,
който се запознал с него и го подписал без възражения, като не депозирал
допълнителни писмени такива и в 3-дневният срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. При
тези обстоятелства и след като била изготвена докладна записка по случая и било
издадено НП.
Основните доводи изложени в
жалбата с неправилното приложение на материалния закон.
Касационният състав приема,
че атакуваният съдебен акт е правилен. Осъществен е фактическия
състав на административно нарушение
обективирано в АУАН и НП.
Настоящия състав също приема,
че не са налице основания за прилагане на чл.
28 от ЗАНН. Преценка
за маловажност се дължи когато наличието на смекчаващи обстоятелства са
така изключителни или многобройни, че да отличат деянията от обикновените
случаи на административни нарушения от същия вид (арг. от чл.
93, т. 9 от Наказателния кодекс във вр. с чл.
28 от ЗАНН вр. с чл.
11 на ЗАНН). Да се приеме, че в процесния случай
извършването на нарушението за първи път е достатъчно изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, би означавало дерогиране по същество на
наказуемостта по отношение на всички административнонаказателни състави,
осъществени за първи път, каквато не е целта на закона.
Въз основа на правилно
установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства
районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи,
които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Възраженията на касатора са
идентични с възраженията, съдържащи се в жалбата до районния съд, обсъдени са
от този съд и на всички тях е даден отговор в достатъчно ясни и подробни
мотиви. Всички доказателства са преценени при постановяване на обжалваното
решение и в този смисъл изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани и
правилни.
Правилно
при липса на каквито и да било други доказателства, установяващи различни факти
от отразените в АУАН и в наказателното постановление, районният съд е приложил
презумпцията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, защото противното (различното, различни
факти) не е доказано при доказателствена тежест за касатора.
Касационното
производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на
закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно,
т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна
квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде
приложен. Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице
хипотезите, посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава
вероятност фактите да са се осъществили по различен на приетия от
съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства съдът да е
допуснал такива нарушения.
Въззивната
инстанция е обсъдила всички относими за правилното решаване на спора
доказателства, надлежно и аргументирано е анализирала всички релевантни факти
от значение за спорното право, като е направила верни изводи, които се споделят
от касационната. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и
прилагане на материалния закон и
процесуалните правила и като
законосъобразно, и обосновано следва да бъде оставено в сила.
При извършената служебна проверка на основание чл.
218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон. Оспореното
съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
Предвид изхода на спора в касационното
производство, разноски не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд –
Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
27/ 28.03.2022 г. постановено по АНД №
20223520200043 по описа за 2022 година
на ПРС .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.