№ 690
гр. София, 27.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Силвия Б. Русева
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело
№ 20221100605502 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. НПК.
Подаден е въззивен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу
определение № 3554 от 23.11.2022 г., постановено по ЧНД № 9449 по описа на Софийски
районен съд за 2022 г., Наказателно отделение, 2-ри състав, с което е отменено изцяло
постановление от 11.07.2022 г. на прокурор в СРП, деловодно изведено на 13.07.2022 г., с
което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 НПК, е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 15232 по описа на 04 РУ – СДВР
за 2018 г., респ. прокурорска преписка № 1396 по описа на СРП за 2018 г., образувано и
водено за престъпление по чл. 134, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като необосновано и
незаконосъобразно.
Със същото определение съдът е върнал досъдебното производство на СРП за
изпълнение на задължителните указани по прилагане на НПК.
Прокурорът с въззивният протест изцяло оспорва констатациите на съда в атакуваното
определение и намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за
правилност на прекратителното постановление, вкл. се правят различни предположения за
доказателствената събрана маса. Изтъкват се доводи за заинтересованост на свидетелските
показания и се набляга върху изготвените заключения. Излагат се доводи за настъпила
давност от наказателно преследване. липсват Съществени правни доводи, които да оборват
аргументите на проверяваНата инстанция във въззивния протест.
Въззивната инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и изложените
аргументи в протеста, намира за установено следното:
Въззивният протест е неоснователен.
Въззивната инстанция не се констатира необоснованост или незаконосъобразност в
проверявания съдебен акт, като изцяло се солидализира с изложените мотиви на районния
съд.
Въззивната инстанция намира обаче, че в случая е налице изтекла абсолютната
предвидена т в НК погасителна давност. По делото е установено, че разследваната телесна
повреда е евентуално причинена на пострадалата от лице или лица, които са имали право да
упражняват дейността, представляваща източник на повишена опасност, довела евентуално
до увреждането на пострадалата, поради което следва да намери приложение разпоредбата
1
на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 вр. чл. 134, ал. 1 от НК, независимо от факта, че
досъдебното производство е било образувано за престъпление по чл. 134, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК.
В глава IX от Наказателния кодекс "Погасяване на наказателното преследване и на
наложеното наказание", чл. 79, ал. 1, т. 2 НК предвижда, че наказателното преследване се
изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. Съобразно разпоредбата на чл.
80, ал. 1, т. 4 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е
възбудено в продължение на пет. В конкретния случай производство е било образувано.
Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК предвижда обаче абсолютна давност, с изтичането на която,
макар да е било образувано производство, отговорността се погасява. В тази разпоредба е
посочено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в предходния член (чл. 80, ал. 1, а в настоящия случай т. 4 от този член от НК). В
конкретния случай давността е била пет години, а абсолютната давност (съобразно нормата
на чл. 81, ал. 3 НК) е седем години и половина от момента на извършване на деянието.
Въззивният съд приема, че в конкретния случай наказателната отговорност за деяние по
чл. 134, ал. 1 от НК, независимо от вида на телесната повреда, извършено на 19.12.2013 г. е
погасена по давност на 19.06.2021 г.
Предвид определението, постановено от Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 2-ри състав по ЧНД № 9449 по описа за 2022 г. следва да бъде отменено, а
производството по делото да се счита за прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК,
поради изтичане на предвидената в закона – в разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1,
т. 4 НК давност. В случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от
НПК тъй като по делото няма обвинено лице.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Наказателно отделение, II въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3554 от 23.11.2022 г., постановено по ЧНД № 9449 по описа
на Софийски районен съд за 2022 г., Наказателно отделение, 2-ри състав, с което е отменено
постановление от 11.07.2022 г. на прокурор в СРП, деловодно изведено на 13.07.2022 г., с
което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 НПК наказателното
производство по досъдебно производство № 15232 по описа на 04 РУ – СДВР за 2018 г.,
респ. прокурорска преписка № 1396 по описа на СРП за 2018 г. е било прекратено, вместо
което
ИЗМЕНЯ постановление от 11.07.2022 г. на прокурор в СРП, деловодно изведено на
13.07.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
15232 по описа на 04 РУ – СДВР за 2018 г., респ. прокурорска преписка № 1396 по описа на
СРП за 2018 г. досежно основанието за прекратяване на производството като за такова
следва да се счита чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 243, ал. 8 НПК, е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3