№ 191
гр. Б., 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
в присъствието на прокурора Р. Г. К.
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно административно
наказателно дело № 20241200601369 по описа за 2024 година
Производството пред Б.ския окръжен съд е образувано по жалба на адв.П.
и адв.П. като защитници на обвиняемата по НАХД № 519/24г. по описа на РС-
Б.- М. М. Б. против постановеното по същото дело решение № 350 от
07.10.2024г. Твърди се, че атакуваното решение е необосновано и че
първостепенният съд е интерпретирал механизма на нанесените телесни
увреждания на пострадалата, безкритично е приел показанията й и не е взел
под внимание тези на свидетелите К., Б. и С.. Изразява се становище, че
нормата на чл.325в НК изключва наказуемост за непредпазливи деяния. В
този смисъл се иска отмяна на обжалваното решение на БлРС и постановяване
на ново, по силата на което жалбодателката бъде призната за невиновна по
повдигнатото й обвинение. Алтернативно се иска, в случай, че въззивната
инстанция приеме обвиняемата за виновна, да й наложи наказание в
минималния размер, предвиден от законодателя.
В с.з. пред настоящата инстанция жалбодателката се явява и дава
обяснения, като отрича да е виновна за случилото се със св.Х.. Защитниците й
също оспорват обвинението, пледират за оправдателна присъда,
1
алтернативно- за намаляване на наказанието, наложено на доверителката й от
първостепенния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура –Б. застъпва становище за
законосъобразност на атакуваното решение и пледира за потвърждаването му
от въззивната инстанция.
След запознаване със становищата на страните и преглед на събраните
доказателства и с оглед правомощията си по чл.314 НПК, Б.ският окръжен
съд намери следното:
Жалбодателката Б. е предадена на съд въз основа на внесено в РС- Б.
постановление на РП-Б. с предложение да бъде освободена от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК за
извършено от нея престъпление по чл.325в,ал.1 НК, изразило се в това, че на
11.07.2022г. около 07,00 ч. в с.Г.Б., махала Т. не е положила достатъчно грижи
за собственото си и намиращо се под неин надзор гръбначно животно –женско
куче порода САО /азиатска овчарска/, черно-бяло на цвят, като не е
предприела всички мерки за предотвратяване бягството на животното от
имота, в който се отглежда, вследствие на което същото, след като е напуснало
дворното ограждение на обитавания от него имот, в близост до къщата на
обв.Б. е нахапало дясната ръка на Т. Х. и с това й е причинило средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на костите /лакътна и лъчева/ на дясната й
предмишница.
С атакуваното решение състав на БлРС е признал обв.Б. за виновна в това,
че 11.07.2022г. около 07.00 часа в с. Г.Б., община Б., махала Т. не е положила
достатъчно грижи за намиращо се под неин надзор гръбначно животно –
женско куче от порода „Азиатска овчарка“, което е отглеждала в своя имот,
като не е предприела всички необходими мерки за предотвратяване бягство на
животното от двора на имота, в следствие на което то е излязло на улицата и е
нападнало Т. В. Х. от Б., родена на 24.12.1951г. и в резултат на това й е
причинило средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лъчева и
лакътна кост на дясната предмишница и трайно затруднение на движенията на
дясната ръка, заради което и на основание чл. 78а вр. с чл. 325в, ал.1 от НК
първостепенният съд я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил
административно наказание глоба в размер на 2500 лв.
За да постанови този си акт, районният съд е приел фактическа
2
обстановка, сходна с изложената от прокурора в постановлението му по
чл.375 НПК. При внимателен прочит на мотивите на БлРС към обжалваното
решение, въззивната инстанция не установи същият (районният съд) да е
приел нови фактически положения, различни от посочените от прокурора
/освен, че ги е допълнил/, а именно:
Обвиняемата Б. е 61-годишна българска гражданка, която има имот в село
Г.Б., махала Т.. В съседство до същия притежава имот и св.Х.. Жалбодателката
стопанисва куче порода „Алабай“, черно-бяло на цвят, което държи завързано
на синджир в двора. Към м.юли 2022г. в имота на обвиняемата се извършвали
строително-ремонтни работи, което налагало понякога да се премахва
оградата. Сутринта, около 07ч. на 11.07.2022г. пострадалата тръгнала от дома
си в с.Г.Б. към градината си, находяща се на около 300-400 метра от
наследствения й имот. Вървейки натам, въззиваемата била повалена на земята
от кучето на обв.Б., чийто синджир бил скъсан и което я нахапало по дясната
ръка, вследствие на което тя паднала на земята. На виковете й за помощ се
озовала обв.Б., която завела пострадалата до ЦСМП-Б., като преди това
вързала за карабинера кучето си. Същият ден св.Х. била приета в отделението
по ортопедия и травмотология към МБАЛ П. АД-Б.. Междувременно обв.Б. се
обадила на сина на пострадалата- св.Х.в, на когото казала, че кучето й е
нападнало майка му, която е в болнично заведение и да отиде там, за да
оформят документите. При постъпването й в МБАЛ П. било установено, че
св.Х. има рани от ухапване от куче, че е в увредено общо състояние и в силен
шок и уплаха. Съгласно назначената в хода на ДП СМЕ св.Х. е получила
открито счупване на костите /лъчева и лакътна/ на дясната предмишница,
голяма рана в областта на лявата лакътна става, които са й причинили трайно
затруднение на движенията на горния десен крайник и временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Впоследствие тя /пострадалата/ развила и
панически пристъпи и страх от повторно нападение от това куче, поради което
още от/в болницата се обадила по телефона на св.С. /кмет на селото по това
време/, обяснявайки й, че нападнала в гръб и нахапана от кучето на обв.Б. и я
помолила да вземе мерки. Няколко месеца по-късно –по повод получен сигнал
в Областната дирекция по безопасност на храните- Б. била извършена
проверка, в хода на която св.К. установил, че кучето на жалбодателката не
било чипирано, реваксинирано, но не лаело, било вързано, обаче имотът
продължавал да е незаграден /все още имало паянтова мрежа/.
3
Във връзка с възраженията на обв.Б., че не нейното куче, а това на неин
съсед К. е /може би/ ухапало св.Х., районният съд е изслушал като свидетели
Б. /син на обвиняемата/, С. и К.а, а настоящата инстанция проведе
допълнителен разпит на св.Х. и допусна изслушването на обясненията на
жалбодателката. В този смисъл са неоснователни оплакванията на защитата
срещу атакувания съдебен акт, доколкото районният съд подробно е обсъдил
всички събрани писмени и гласни доказателства и ги анализирал поотделно и
в тяхната съвкупност. Обосновано са кредитирани показанията на свидетелите
Х., Х.в, С., К., както и писмените доказателства и СМЕ, както и тези на
свидетелите Б., С., К.а и Б., че за кучето на обв.Б. се полагат грижи, че то не
било агресивно /освен към пострадалата, която има труден характер, дразнела
го и то затова я лаело/ и обичайно било вързано към 2022г. Извън показанията
на все пак заинтересованата пострадала, че именно кучето на обв.Б. я е
нападнало на инкриминираните време и място, са както първоначалните
обяснения на самата жалбодателка, така и косвените такива на свидетелите
Х.в, К.а, Б., С.. Чрез тези показания се установява както породата на кучето на
обвиняемата, така и това на съседа К. и че помежду им има разлика както в
шарката, така и в килограмите към процесната дата, а също и че другото куче
от тази порода се намирало на 300-800 м. от мястото на деянието.
Обстоятелството, че обвиняемата на инкриминираната дата не видяла кръв по
улицата и по кучето си не могат да обосноват извод, че същото не е нападнало
пострадалата, още повече, че самата Б. не отрича, че тогава синджирът бил
скъсан, което се потвърждава и от св.Х.- а именно, че преди жалбодателката да
я заведе в болнично заведение, е закачила на карабинера кучето си. Дори и да
се приемат като достоверни показанията на свидетелите С. и Б., че когато те са
били в имота кучето на обвиняемата винаги било вързано, те касаят
последващ инкриминирания период от време. На следващо място, ирелеватен
е изнесения от свидетелите Б. и К.а факт, че кучето на обв.Б. агресирало едва
ли не само по отношение на пострадалата, защото тя го дразнела с
поведението. Това не изключва обстоятелството, че жалбодателката е
следвало – предвид породата на кучето си /и не само/ да вземе съответните
мерки то да не излиза на улицата /независимо дали поради разградения двор
или поради скъсания синджир, на който е било вързано/. В допълнителните си
показания пред настоящата инстанция пострадалата бе категорична, че
разпознава както кучетата на съседите си А.К. и К., така и това на обв.Б. и че
4
въпреки изпитаните болки и страдания след нападението на процесната дата,
добре е видяла както от къде е излязло кучето, което я е нападнало, така и
цвета и породата му. И че е именно това на обв.Б..
При горното следва да се приеме, че поведението на обвиняемата от
обективна и субективна страна осъществява състава на престъплението по
чл.325в,ал.1 НК. А именно, че обв.Б. на 11.07.2022г. около 07.00 часа в с. Г.Б.,
община Б., махала Т. не е положила достатъчно грижи за намиращо се под
неин надзор гръбначно животно – женско куче от порода „Азиатска овчарка“,
което е отглеждала в своя имот, като не е предприела всички необходими
мерки за предотвратяване бягство на животното от двора на имота, в
следствие на което то е излязло на улицата и е нападнало св.Т. В. Х. и в
резултат на това й е причинило средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лъчева и лакътна кост на дясната предмишница и трайно
затруднение на движенията на дясната ръка. Престъплението по чл. 325в, ал.1
от НК е насочено срещу обществените отношения, охраняващи реда и
общественото спокойствие, а изпълнителното деяние се изразява в неполагане
на достатъчно грижи за гръбначно животно, намиращо се под надзора на
стопанисващия животното. Налице е предвидения от законодателя престъпен
резултат- причинената средна телесна повреда на пострадалата Х., както и
причинно следствената връзка между поведението на намиращото се под
надзора на въззивницата куче от порода "Азиатска овчарка" и нанесената от
същото увреда на св.Х.. Правилно е прието от РС, че нападанието е станало
възможно поради липса на достатъчно грижи, които да попречат на
животното да избяга от двора и да излезе на улицата. Такива дължими грижи
са предписани от чл. 150, ал.1, т.3 от Закон за ветеринарномедицинската
дейност и задължават собственика на животно да предприеме всички мерки за
предотвратяване на бягството му. В процесния случай липсата на дължимите
грижи са се изразили в това, че обв.Б. е оставила незаградена част от двора,
където се е отглеждало животното. На 11 юли 2022г. то е било вързано с
верига, от която се е освободило и е избягало на улицата през незаградената
част от двора. Това е било предвидимо и предотвратимо действие, ако
жалбодателката –както законосъобразно е посочил решаващия съд- като
собственик на кучето, намиращо се под неин надзор, е взела мерки за
ограждане на двора така, че животното да не може да избяга от него.
5
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, като
правилно РС е приел, че жалбодателката не е искала или допускала
настъпване на тези общественоопасни последици, но е можела да ги предвиди
и е била длъжна да го направи - тя е знаела, че дворът на имота не е ограден
напълно и че ако се освободи от веригата си, кучето може да избяга на
улицата, където е възможно да нападне човек или друго животно. Обичайно
кроткото поведение на животното и това, че махалата е безлюдна, както
правилно е приел БлРС, е създавало увереност у обв.Б., че кучето й няма да
нападне и нарани никого, но тя не е имала основание за подобно отношение,
както поради породата на животното и поради това възможността за
агресивни прояви от него, така и понеже то е проявявало такива по-рано
спрямо пострадалата, която е съседка на жалбодателката и нерядко е минавала
покрай имота й. Затова –както закономерно е посочил решаващият съд–
обвиняемата е следвало да предвиди, че докато дворът на имота й не е
заграден, е възможно бягство на животното и риск от нападение над човек. Тя
е бездействала да предотврати този риск, поради което следва да понесе
отговорност за причинените от кучето й телесни увреждания на Т. Х.. Не
съответстват както на приетата съдебна практика, така и на доктрината
възраженията на защитата, че деянието по чл.325в НК не може да бъде
осъществено при форма на вина „непредпазливост“. Изобилна е практиката на
съдилищата /така и изводимо от волята на законодателя/, че това престъпно
поведение може да бъде реализирано както при евентуален умисъл, така и
поради непредпазливост /като форма на вина/ на стопанина на гръбначното
животно.
При определяне на вида и размера на наказанието за престъплението по
чл.325в,ал.1 НК решаващият съд е отчел, че за това деяние се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или пробация и глоба до пет
хиляди лева, че обв.Б. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност, както и че от деянието не са причинени имуществени вреди и
съответно - не са налице забраните, посочени в чл. 78а, ал.7 от НК. Поради
това съдът е приел, че има основание за освобождаване на жалбодателката от
наказателна отговорност и й е наложил административно наказание - глоба в
размер на 2500 лв. При определяне на размера на наказанието глоба правилно
РС е отчел настъпилите от деянието тежки и продължителни негативни
последици за пострадалата, която е изпитала силен страх и болки, претърпяла
6
е хирургични интервенции, продължително последващо медикаментозно и
физиотерапевтично лечение. Този размер на наказанието въззивният съд също
намира за справедлив /в средния предвиден от законодателя размер/, както с
оглед горепосоченото, свързано с причинените на пострадалата вреди, така и
предвид изминалия период от време от деянието, оказаната помощ и
съдействие от обвиняемата и добрите характеристични данни на същата,
които следва да се отчетат като смекчаващи отговорността й обстоятелства. В
този смисъл въззивният съд не намира основания както за увеличаване, така и
за намаляване размера на наложеното административно наказание на
обвиняемата.
След в влизане на решението в сила РС - Б. следва да се произнесе по
сторените деловодни разноски, като ги възложи върху осъдената обвиняема
по аргумент от чл.189,ал.1 НПК.
При цялостна проверка на атакувания съдебен акт въззивната инстанция
не намери основания за изменяване или отмяна на същия, което налага
потвърждаването му.
Така мотивиран и на основание чл.338, във връзка с чл.334,т.6 НПК,
Б.ският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 350 от 07.10.2024 година, постановено по
НАХД № 519 по описа на Районен съд- Б. за 2024 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7