РЕШЕНИЕ
№ 1019
гр. Кюстендил, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. А.А
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20241520101107 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба с вх. №5496/08.05.2024 г.
от „Гаранционен фонд“, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет. 4,
представлявано от М. К. и С. С. , чрез адв. Р. Иванчева против Б. Е. А., ЕГН
********** с постоянен адрес: обл. *******, с. *********, ул. „*****“ №**.
В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано ч. гр.
дело №496/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, продължение на
което е настоящото исково производство.
Сочи се, че на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за
застраховане по щета №20110227/28.07.2020 г. Гаранционен фонд е изплатило
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 024, 99 лева, от които 987,
99 лева – обезщетение за имуществени вреди на Г. К. К. и 37, 00 лева –
ликвидационни разноски по обработка на претенцията за увредения при ПТП,
настъпило на 15.05.2020 г. л. а. марка „****“, модел „********“ с рег. Номер
** **** **. Виновен за катастрофата бил ответникът, който с несъобразена
скорост ударил спрялото МПС, посочено по-горе. Ответникът управлявал
товарния автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Ответникът, след получена покана, не е възстановил задълженията си.
На тази база се иска постановяване на съдебно решение, с което да се
1
приеме за установено, че Б. Е. А., ЕГН:**********, дължи и следва да плати
на ищцовото дружество сумата от 1 024, 99 лева представляващо изплатеното
от Гаранционен фонд по щета №20110227/28.07.2020 г., ведно със законна
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 26.02.2024 г., до окончателното изплащане
на задълженията.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното
и в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът НЕ Е депозирал отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща
представител. Депозирали са молба за даване ход на делото в отсъствие на
представител на дружеството, както и се прави искане за постановяване на
решение при условията на чл. 238 от ГПК. Ответникът, редовно призован, не
се явява, не изпраща представител, не е депозирал искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
По допустимостта на исковете:
Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 4, и чл. 415, ал. 1, т.
1 от ГПК е пряко обвързано със заповедното. Тази пряка обвързаност
произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта
на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника -
длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената
заповед за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за
допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния
случай сочената идентичност между страните и предмета е налице,
установителните искове са предявени в законоустановения за това срок,
поради което съдът приема, че са допустими и съдът следва да се произнесе по
тяхната основателност.
Като разгледа книжата по делото съдът констатира, че искането за
постановяване на неприсъствено решение е основателно, доколкото са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК - ответникът не е представил отговор
в срок на исковата молба, не се явява в първо съдебно заседание, не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а с оглед заявеното
искане от ищеца, не са налице процесуални пречки за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК.
Съдът счита, че искът е вероятно основателен, с оглед представените и
приети по делото писмени доказателства, включващи протокол за ПТП, писмо
от МВР, справка ИЦГФ, уведомление, доклад по щета, техническа експертиза,
опис и покана до ответника.
Извън посоченото, съдът не излага подробни мотиви по смисъла на чл.
236, ал. 2 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, а настоящото
решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
2
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК, то на ищеца се
следват разноски. Същият претендира разноските в заповедното и в исковото
производство, доказал е плащането им, приложил е списък за разноски по чл.
80 от ГПК и ги е претендирал своевременно /л. 35/. Поради това ответникът
ще бъде осъден за сумата от общо 250, 00 лв., представляваща разноски в
настоящото исково производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено на 200 лв. и държавната такса в заповедното
производство по ч. гр. д. №496/2024 г. по описа на КРС.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт, по аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4
от ГПК, не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че Б. Е. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. *******, с. *********, ул. „*****“
№**, дължи и следва да заплати на „Гаранционен фонд“, Булстат
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост,
ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет. 4, сума в в общ размер на 1 024, 99 лв. /хиляда
двадесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки/, от които 987, 99 лв.
/деветстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки/–
обезщетение за имуществени вреди на Г. К. К. и 37, 00 лв. /тридесет и седем
лева/ – ликвидационни разноски по обработка на претенцията за увредения
при ПТП, настъпило на 15.05.2020 г. между управлявания от А. “********“ с
рег. №***********, и спрелият л. а. марка „****“, модел „********“ с рег.
Номер ** **** **, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда – 26.02.2024 г., до окончателно изплащане на сумите, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 496/2024 г. по
описа на Районен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА Б. Е. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: обл. *******, с.
*********, ул. „*****“ №**, ДА ПЛАТИ на „Гаранционен фонд“, Булстат
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост,
ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет. 4, сума в размер на 250, 00 лв. /двеста и
петдесет лева/ - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №496/2024
г. по описа на КРС /25 лв./ и в настоящото исковото производство /225 лв./.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на
чл. 7, ал. 2 ГПК).
Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване – арг. от разп. на чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3