Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.10.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Вълкова ч.гр.д. № 8575 по описа на съда за 2020
г., констатира следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.
2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба на С.В.Й. срещу отказ на ЧСИ М.Б.да прекрати изпълнително дело № 20118380408699 на
основание чл. 433, ал. 2, т. 8 ГПК. Твърди се всички изпълнителни действия,
предприети след 09.08.2014 г. да са незаконосъобразни, вкл. наложеният запор от
31.10.2019 г. върху трудовото възнаграждение на длъжника.
В отговор на жалбата “М.Ф.М.” АД оспорва изложените
твърдения. Посочва, че е констититуиран като взискател на 09.09.02013 г. и по
делото са постъпвали суми от запор на трудово възнаграждение на длъжника в
периода 08.10.2012 г. - 08.10.2012 г. Последното плащане е настъпило на
08.10.2012 г.
В мотиви по жалбата ЧСИ Б.посочва, че е предприел
изпълнителни действия запор на банкови сметки и на трудово възнаграждение на
длъжника. В периода 5.12. 2011 г. - 08.08.2012 г. са постъпили суми по наложени
запори. На 19.09.2013 г. по делото е конституиран като взискател “М.Ф.М.” АД.
Последният възложил на съдебния изпълнител да предприеме необходимите действия
за събиране на вземането.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело № 20118380408699 по описа на ЧСИ М.Б.е образувано по
молба на “Банка Пиреос България” АД против С.В.Й. въз основа на изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.дело № 34595/2011 г. на СРС, 58 с-в. С.Й. е осъден да
заплати на “Банка Пиреос България” АД сумите от: 1498,65 лв. - главница,
1772,38 лв. - доховорна лихва за периода 18.09.2006 г. - 30.06.2011 г. и
договорна лихва от 37,78 лв., дължима за периода 01.07.2011 г. - 08.08.2011 г.,
ведно със законната лихва от 10.08.2011 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 116,18 лв. - разноски.
Запорно съобщение до работодателя на длъжника “Ню
Медиа Груп” АД е изпратено на 24.11.2011 г., както и банкови сметки на длъжника,
вкл. по отношение на банкови сметки, открити след налагането му.
На 02.12.2011 г. “Ню Медиа Груп” АД е уведомила
съдебния изпълнител за това, че ще удържа ¼ от получаваното трудово
възнаграждение от страна на С.Й.. Приложени са платежни нареждания за суми по
сметка на ЧСИ в размер на 800 лв. - 13.01.2012 г., 400 лв. - 21.12.2011 г.,
14.02.2012 г., 12.03.2012 г., 12.03.2012 г., 06.04.2012 г., 08.05.2012 г.,
08.08.2012 г. и 5.10.2012 г.
На 05.12.2011 г. длъжникът е получил призовка за
доброволно изпълнение.
На 21.12.2011 г. НАП е уведомила ЧСИ Б.за задължения
на С.Й. в общ размер 7415,22 лв. - данък върху доходите на физически лица.
На 05.12.2011 г. от страна на “Юробанк и Еф Джи
България” АД е преведена по сметка на ЧСИ Б.сумата от 38 лв. На 24.01.2012 г.
съдебният изпълнител е вдигнал наложените запори на банкови сметки.
На 24.01.2012 г. С.Й. е поискал разсрочване на
задължението по изпълнителното дело с искане да внася на месец по 800 лв.
Съдебният изпълнител е уведомен с писмо от 12.10.2012
г. на “Ню медиа груп” АД за превод на сумата по запорно съобщение от 24.11.2011
г.
На 19.09.2013 г. “М.Ф.М.” АД е поискал да бъде
конституиран като взискател в качеството му на частен правоприемник на “Банка
Пиреос България” АД на основание договор за цесия, като е поискал заплащане на
юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното
производство в размер на 344,07 лв. На съдебния изпълнител е възложено
проучване на имуществото на длъжника и определяне на начина на изпълнението.
Уточняващо запорно съобщение изпратено от ЧСИ Б.до “Ню
Медиа Груп” АД на 25.05.2015 г. с посочване, че сумите включват и публични
задължения и посочване на актуалния размер на задължението. Не се спори съобщението
да е връчено на 27.05.2015 г.
На 13.01.2016 г. работодателят е уведомен за
присъединяване на публичните задължения на НАП в размер на 5640,82 лв. В
отговор на 13.01.2016 г. третото задължено лице е посочило, че не може да
изпълни задължението поради наложен друг запор.
Молби за справки до КАТ и Агенция по вписванията са
депозирани от “М.Ф.М.” АД на 03.06.2016 г. На 04.05.2017 г. е поискано
изпращане на уведомително съобщение. Молби за налагане на запор по трудови
доходи на длъжника са депозирани на 16.08.2017 г., 10.08.2018 г.
На 31.10.2019 г. е изпратено ново запорно съобщение до
“Ню Медиа прес” ООД.
На 09.06.2020 г. длъжникът е поискал ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело. На 10.06.2020 г. съдебният изпълнител е постановил отказ
поради липса на основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
съдебното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. В конкретния случай по наложен запор на трудово възнаграждение на
длъжника работодателят е превеждал на съдебен изпълнител посочените в
съобщението суми до 5.10.2012 г. Поради прехвърляне на вземането в рамките на
изпълнителното производство като взискател е конституиран “М.Ф.М.” АД, като със
сезиращата молба на цесионера на ЧСИ е възложено извършване на действия за
събиране на вземането по преценка на съдебния изпълнител (чл 18 ЗЧСИ). Няма прекъсване за период от 2 години,
въпреки като неефективността на предприетия способ. Взискателят не се е
дезинтересирал за 2-годишен период от изпълнителното дело, а е сезирал
съдебният изпълнител с молби за предприемане на допълнителни изпълнителни
действия.
Цитираната разпоредба е приложима в хипотеза на
бездействие на взискателя достатъчно продължително като време, което да доведе
до извод, че същият се е дезинтересирал и не изисквал предприемане на същински
изпълнителни действия. Подобно бездействие в конкретния случай не е налице,
поради което жалбата се явява неоснователна.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на С.В.Й. срещу отказ от 10.06.2020 г. на ЧСИ М.Б.да прекрати
производството по изпълнително дело № 20118380408699 на основание чл. 435, ал.
1, т. 6 ГПК, обективиран в разпореждане от 10.06.2020 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/