РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Перник, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20241720106519 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба на К. Л. К., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез адв. В. Б., срещу Д. С. А., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание 127а,
ал. 2 СК да бъде заместено съгласието на бащата Д. С. А., ЕГН **********, детето С. Д. А.,
ЕГН **********, да напуска пределите на Република България и да пътува до страни членки
на ЕС, Англия, Северна Ирландия, Сърбия, Северна Македония, Турция и Дубай като при
пътуванията бъде придружавано от неговата майка или упълномощено от нея лице до
навършване на пълнолетие на детето, и да бъде заместено съгласието на бащата Д. С. А.,
ЕГН **********, по смисъла на чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи като
майката подаде заявление пред органите на МВР за издаване на международен паспорт на
детето С. Д. А., ЕГН **********.
Твърди се в исковата молба, че страните по делото са родители на детето С. Д. А., ЕГН
**********, които са разделени от 2016 г. като от раждането на детето до момента грижите
за него се полагат изцяло от неговата майка. Излага се, че през 2019 г. ответникът подписал
декларация, с която дал съгласието си за пътуване на детето единствено за участието му в
Белград с балетното студио, което посещавало, от 01.11.2019 г. до 04.11.2019 г. Сочи се, че от
около три години майката на детето живее на семейни начала с мъж в къщата му в гр.
Перник, чиято дъщеря е на 17 години и прекарва всяка седмица от петък до неделя, всички
ваканции и празнични дни с тях. Същата имала паспорт и декларация от майка си за
1
пътуване извън страната, но не могат да отидат на екскурзия заедно в чужбина, тъй като С.
не може да пътува с тях. През 2022 г. ответникът дал съгласие за пътуване на С. в чужбина,
придружена от своята майка за срок от една година, през което време ходили на почивка в
Гърция и посетили Турция, Сърбия и Македония за по един ден. След като срокът на
даденото разрешение изтекъл, ответникът отказал да го поднови, както и да даде съгласие за
издаването на нов паспорт на детето, чиято валидност изтекла на *** г.
Твърди се, че понастоящем детето е ученичка в ***-гр. С. в паралелка с английски и
испански език. От училището се организират програми по обмен, екскурзии и лагери извън
страната, които се провеждат най-често в държави-членки на ЕС, Англия и Северна
Ирландия, но С. не може да вземе отиде поради липсата на документи, позволяващи й да
пътува извън границите на Република България. През пролетта на 2025 г. баба й и дядо и
планирали екскурзия до Дубай, на която желаят да я вземат с тях, каквото е й нейното
желание.
По изложените съображения се моли за уважаване на молбата и присъждане на
разноските за производството по делото.
Отправено е искане да бъде допуснато предварително изпълнение на решението на
основание чл. 127а, ал. 4 СК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. С. А. чрез пълномощника си адв. А. е
депозирал писмен отговор, с който заявява, че молбата е допустима, но неоснователна.
Твърди, че не възразява С. да пътува извън страната, но изхождайки от обстоятелствата на
конкретния случай, когато причината е определена необходимост, свързана със
здравословното й състояние, интелектуалното й развитие или друга нужда, отговаряща на
интереса й, за което счита, че не са представени доказателства. Сочи, че за да е налице
правен интерес от подадената молба, трябва да е налице несъгласие между родителите за
пътуване на детето извън страната, а страните по делото не контактуват помежду си по
въпроси, свързани с потребностите и развитието на детето, не е създавал пречки за
пътуването на детето и не уведомяван за необходимостта детето да пътува до конкретна
държава и нуждата от издаване на задграничен паспорт преди образуване на делото. Заявява,
че не е съгласен да даде разрешение за всички пътувания извън страната и желае да бъде
информиран за всяко излизане на детето в чужбина. Позовава се на ТР 1/2016 г. от
03.07.2017 г. по т.д. 1/2016 г. на ВКС, според което съъдт може да разреши пътуването на
ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на едимия родител само за
пътувания в определен период от време и/или до определени държави, чийто кръг е
определяем. По изложените съображения, моли молбата да бъде отхвърлена в тази част, а в
останалата - да бъде оставена без разглеждане поради липсата на правен интерес.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за раждане на С. Д. А., ЕГН **********, че нейни родители са
К. Л. К., ЕГН **********, и Д. С. А., ЕГН **********.
2
От представените в заверен препис страници от паспорт на С. Д. А. е видно, че е със
срок на валидност *** г., както и че е напуснала и се е върнала в Република България, както
следва: на 02.11.2019 г. и 03.11.2019 г., 21.08.2022 г. и 22.08.2022 г. и на 30.06.2023 г.
С декларация-съгласие на Д. С. А., ЕГН **********, с нотариално удостоверен подпис
на *** г., същият е завил, че е съгласен непълнолетната С. Д. А. да напуска пределите на
Република Бълкгария и да пътува в чужбина с майка си, с валидност на декларацията до
01.07.2023 г. Декларацията-съгласие е вписана в регистъра на нотариус М.М. под № ***, за
което е издадено удостоверение № *** г.
Съгласно служебна бележка № 132/07.11.2024 г., издадена от Средно училище „***“ гр.
С., С. Д. А. е ученик в дневна форма на обучение в 8А клас през учебната 2024/2025 г. и
посещава редовно учебните занятия.
По делото е приет социален доклад с вх.рег. № 8639/09.04.2025 г. съобразно който
детето се отглежда от майката, която полага основните грижи за него. Посочено е, че при
проведената среща с майката тя съобщила, че в периода от 2010 г. до 2015 г. родителите са
комуникирали помежду си, но от 2016 г. са прекъснали комуникацията си, като бащата
заплаща редовно месечната издръжка. Майката завила, че желае да бъде издадено
разрешение за заместващо съгласие на бащата, за да може да пътува със С. и семейството си
в чужбина, както за екскурзии, така и за училищни мероприятия, в които е включено детето.
При проведена среща с детето, то заявило, че от 2022 г. не контактува с баща си. Споделила
е, че през 2023 г. е имало организирана екскурзия в чужбина по програмата „Еразъм“, но тя
не е могла да пътува, тъй като баща й не е дал декларация-съгласие за излизането й в
чужбина. С. съобщила, че желае да участва в организираните училищни екскурзии в
чужбина, катко и да пътува със своето семейство извън пределите на страната. Становището
на ОЗД към ДСП-Перник е, че е в интерес на малолетната С. Д. А. да бъде дадено
разрешение за пътуване извън пределите на Р. България, както и за издаване на
необходимите документи за пътуване извън страната.
Ангажирани са по делото гласни доказателства от молителя чрез разпит на свидетелите
З.М.З. – във фактическо съжителство с молителката, и Л.П.К. – баща на молителката,
двамата без без дела със страните по делото.
Свидетелят З.М.З. излага, че живее на семейни начала с К. и дъщеря й С. от около три
години, като от една година живеят в гр. ***. Заявява, че С. има желание да пътува в
чужбина. Помни, че в последния ден като изтичал срокът на декларацията, тя го помолила
да я отведе на обяд в Сърбия, защото декларацията изтича и няма да й дадат друга. Често
ходили в Македония, тъй като дядото на С. се познавал там с един човек, който имал
комплекс. Ходили са и в Сърбия, Турция и Франция. Заявява, че не е имало конфликти по
време на пътуванията, да се отделя и да я търсят. Сочи, че С. се разбира много добре с
дъщеря му К., която живее, както при майка си, така и с тях, като от петък до неделя
задължително е при тях. Понякога са пътували само с К., защото С. нама документи. Излага,
че в училището, в което С. учи, се организират програми в Англия и Ирландия и тя искала
да участва в тях.
3
Свидетелят Л.П.К. излага, че познава Д., тъй като са работили заедно в „Тежко
машиностроене“ в гр. Радомири след това в частна машиностроителна фирма в С.. К. и Д.
живели заедно само няколко месеца, след което се разделили, като първоначално
поддържали контакт, но след това не. Многократно са говорили с Д. да даде пълномощно за
пътуване на С. в чужбина. Преди пет години, когато С. трябвало да отиде на олимпиада в
Сърбия, баща й не искал да даде съгласие за изваждане на задграничен паспорт, но накрая с
много разговори склонил. Последно миналата година свидетелят му писал по вайбър да го
пита дали може С. да пътува и той отговорил „не“. Излага, че със съпругата и дъщеря му
пътуват много и С. иска да пътува с тях. Три пъти са били в Дубай, където С. също иска да
отиде. Известно време е работил в Македония, където негов бивш колега има СПА център с
ресторант и ги посреща подобаващо. В момента С. се справя много добре с училището. Не е
запознат дали С. има запланувано пътуване в чужбина от училище. През месец ноември
иска да пътуват в Дубай, но не е резервирал почивката, тъй като не знае дали тя ще може да
дойде с тях.
Съдът кредитира показанията на свидетелите съобразно чл. 172 ГПК с оглед всички
данни по делото и като съобразява възможната им заинтересованост.
Изслушано, детето С. Д. А. заявява, че ще навърши 15 години тази година. Учи
английски и испански език в гр. С. и няма проблемни в училище. От първи до пети клас е
учила в ***, а в шести клас в *** училище, когато имала проблеми, но след това ги
преодоляла. В С. се чувства добре, има приятели, среда. Иска да пътува до Влеикобритания,
Испания и латиснките държави. Пътувала е в съседните държави на България и във
Франция с майка си, нейния приятел и дъщеря му, която е по-голяма от нея с две години. Не
се е случвало по време на пътуване в чужбина да е имало конфликт и да е изчезвала. С баща
си не комуникира, има телефона му, но не се е опитвала много пъти да го търси. Иска да
пътува, за да упражнява езика, за разнообразие, на екскурзия и да озпознае нови места.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Чл. 76, т. 9 ЗБЛД предвижда да не се разрешава напускането на страната на
непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в
чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите
спорът се решава по реда на чл.127а СК.
Съгласно чл.127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването
на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а
когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния
съд по настоящия адрес на детето.
Правото на свободно движение е регламентирано в чл. 13 от Всеобщата декларация за
правата на човека, чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България, а в рамките на
държавите-членки на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 ДФЕС. Детето има
право на свободно придвижване – в т. ч. да пътува в чужбина, но докато не навърши
пълнолетие, то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на
4
единия от родителите. Въпросите, свързани в пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, са в правомощие на родителите. Когато детето има
нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може по реда на чл.
127а СК да даде заместващо съгласие на един от родителите пътувания за определен период
от време и до определен или определяем кръг държави. Производството по чл. 127а СК е
такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което
съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се
преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото
обстоятелства. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2016 на ОСГК на ВКС заместващо съгласие на един
от родителите, по реда на чл. 127а СК, може да се даде само за пътуванията за определен
период от време и до определен или определяем кръг държави.
За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание следва да се
установи по делото, че страните са родители на детето, които не са постигнали съгласие
относно излизането му извън граница, както и че заместването на съгласието на родителя,
който не дава разрешението си, е в интерес на детето. Целта на цитираната по-горе
нормативна уредба е от една страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани
от друга страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да пътуват,
когато това е в техен интерес.
Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР № 1/03.07.2017 г. по т. д. № 1/2016 г.
по описа на ВКС съдът следва да разреши въпросът за пътуването на детето, като извърши
преценка за целесъобразността му, въз основа на задълбочен и прецизен анализ на
установените факти. При вземане на решението си трябва да изключи възможността детето
да бъде отведено на място, в което съществува риск за физическото или емоционалното му
развитие или, в което българската държава е лишена от всякаква възможност за контрол
върху поведението на родителя, с чието съгласие пътува. Необходимо е да изследва
причините за пътуването и условията, в които ще пребивава, както и обстоятелствата, които
мотивират родителя да се противопоставя на това пътуване. При решаването на спора съдът
не следва да допуска чрез разрешението да се внася промяна в упражняването на
родителските права или местоживеенето на детето, както и да държи сметка до каква степен
пътуването ще промени социалната и жизнената среда на детето, ще настъпят ли
затруднения за образованието му, медицинското обслужване, социалната адаптация.
В настоящия случай се установи, че С. живее със своята майка в гр. Перник, която
полага основните грижи за отглеждането й като не поддържа връзка с баща си от дълги
години. По време на срока на валидност на паспорта на детето, то е напускало пределите на
страната и се е връщало в кратък срок, което не се е отразило на личните отношения с баща
му. Детето изучава чужди езици и има желание да пътува в чужбина с цел опознаване на
други места и култури.
Предвид установеното по делото, липсата на съгласие от страна на бащата за пътуване
на детето в чужбина, дадено в предвидената от закона форма, препятства излишно права и
свободи на детето, регламентирани и защитени от закона. Посещението на детето в държави-
5
членки на ЕС, Турция, Англия, Северна Иралндия, Сърбия, Северна Македония, Турция и
Дубай ще благоприятства формиране на непосредствени представи за света и разширяване
на познанията му, а оттук и за оформянето му като личност. Посочените държави не са
място на размирици и природни бедствия, поради което не се застрашават интересите на
детето. Същото е и вече във възраст, в която пълноценно може да възприема информация, с
която ще се обогати при пътуването си, ще упражнява и усъвършенства чуждоезиковите си
умения.
По възражението на ответника, направено в отговора на исковата молба, че по делото
не са установени конкретните обстоятелства, налагащи пътуване на детето в чужбина, както
и че пътуването до държави, които не са членки на ЕС, не може да гарантира изпълнението
на съдебните решения за осигуряване на личните отношения между детето и бащата, съдът
намира следното:
В настоящия случай, по делото липсват каквито и е доказателства, че желанието на
майката, детето да пътува в чужбина е обусловено от стремеж за осуетяване на личните
контакти с бащата, а също и такива, че майката е нарушавала или има намерение да наруши
личните контакти между бащата и детето. В този смисъл липсват данни за съществуващ
конкретен и реален риск за детето при посещение на страните, попадащи в така очертания от
молителката обхват. Наред с това, необходимо е да се отчете, че искането за разрешение на
детето да пътува извън страната касае краткосрочни пътувания с цел училищни
мероприятия, екскурзии и почивки. Поради това възможността от възникване на конфликт
между правото на детето да пътува и правото на родителя на лични отношения е минимална,
а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес, то засегнатият родител
следва да търпи това временно ограничаване на правата си (в този смисъл ТР № 1 от
3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК).
По възражението, че молбата следва да бъде уважена само за пътувания в определен
период от време или до определени държави следва да се отбележи следното:
От съществено значение за определяне срока на разрешението е възрастта на детето.
Обичайният период, за който се дава заместващо съгласие, според съдебна практика е 5
години, какъвто е и срокът на валидност на паспорта на непълнолетните лица. В настоящия
случай на 10-ти юни детето С. ще навърши 15 годишна възраст, което означава, че до
навършването на пълнолетието й остава период от 3 години. Определянето на период, за
който се разрешава на детето да пътува в чужбина, не е самоцелно, а е предвидено с оглед
предотвратяване засягането на правата на родителя, чието съгласие се замества със
съдебното решение. В настоящия случай обаче, предвид липсата на каквито и да било лични
контакти на ответника с детето от дълги години, даването на разрешение на детето да пътува
в чужбина за по-кратък период от време от навършването на осемнадесетгодишна възраст,
би представлявало ненужно ограничение на правата му.
С оглед на горното, съдът намира, че молбата следва да бъде уважена чрез даване на
разрешение за издаване на паспорт на детето, както и разрешение, заместващо съгласието на
бащата детето да напуска пределите на Република България до навършване на пълнолетие
6
като пътува в страни-членки на в държави-членки на ЕС, Турция, Англия, Северна
Иралндия, Сърбия, Северна Македония, Турция и Дубай с цел на пътуванията – училищни
мероприятия, почивки и екскурзии.
По искането за допускане на предварително изпълнение на решението:
Предвид разпоредбата на чл. 127а ал. 4 СК, съдът намира, че следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението относно разрешението за пътуване в чужбина с
оглед наближаващия летен сезон. Недопускането на такова изпълнение с оглед конкретните
обстоятелства по делото би довело до необосновано засягане на интереса на детето в хода на
евентуално обжалване на съдебния акт. От друга страна, съдът намира, че предварителното
изпълнение не би могло да застраши нито правата на детето, нито правата на ответника,
доколкото същият разполага с възможността да поиска по съдебен ред определяне на режим
за лични контакти с детето, както и възможността да иска промяната му при изменение на
обстоятелствата.
По разноските:
Съобразно постановките в Тълкувателно решение № 3/2023 г. от 27.06.2024 год. по
тълкувателно дело № 3 по описа за 2023 г. на ОСГК на ВКС с оглед изхода на спора, право
на разноски се поражда за молителя. Предвид отправеното своевременно искане и
представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителя
сторените по делото разноски в общ размер от 775,00 лв., от които 25,00 лв. - платена
държавна такса, и 750,00 лв. – адвокатско възнаграждение, палтено в брой съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата Д. С. А., ЕГН **********,
да бъде издаден паспорт на детето С. Д. А., ЕГН **********, на основание чл. 127а, ал. 2
СК.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата Д. С. А., ЕГН **********,
детето С. Д. А., ЕГН **********, да напуска пределите на Република България като пътува
до страни-членки на Европейския съюз, Англия, Северна Ирландия, Сърбия, Северна
Македония, Турция и Дубай, с цел на пътуванията – учебни мероприятия, почивки и
екскурзии, неограничен брой пъти до навършване на осемнадесетгодишна възраст, като при
пътуванията бъде придружавана от нейната майка или упълномощено от нея лице, на
основание чл. 127а, ал. 2 СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно заместващото
съгласие за пътуване в чужбина и издаване на задграничен паспорт, на основание чл. 127а,
7
ал. 4 от СК.
ОСЪЖДА Д. С. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на К. Л. К., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 775,00 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева/,
представляваща разноски за производството по делото.
Решението в частта, в която е постановено предварително изпълнение, подлежи на
обжалване в едноседмичен срок, а в останалата част – в двуседмичен срок, от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Перник.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8