РЕШЕНИЕ
№ 463
гр. Благоевград, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20221210102840 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова, подадена от „...“
ЕООД, с предишно наименование „...“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от ..., чрез
адв. В. Г., САК, със съдебен адрес: ..., против Ф. Ф. С., ЕГН **********, с адрес гр. ....
С исковата молба се иска от съда ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника Ф. Ф. С., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
...“ ЕООД, с предишно наименование „...“ ЕООД, ЕИК *********, по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 1325/2022г. по описа на
Районен съд - Благоевград, за сумата от 57,48 лева (петдесет и седем лева и четиридесет и
осем стотинки) - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги между ответника и „БТК“ ЕАД.
Претендират се и сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Ф. Ф. С., ЕГН
********** е образувано ч.гр.д. № 1325/2022 г., по описа на PC - Благоевград, като в
рамките на предвидения от законодателя 14 дневен срок е постъпило възражение от страна
на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, поради което
в законоустановения срок, и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК е предявен
настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу
ответника в настоящото производство.
Твърди се, че ищцовото дружество е предявило исковата си претенция срещу Ф. Ф. С.,
ЕГН **********, въз основа на Уведомление по т. 1.1.1 към договор за цесия от дата
16.10.2018 г., с което вземането е прехвърлено на "С. Г. Груп" ЕАД, на дата 23.09.2020 г., а
"С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* от своя страна го е прехвърлило на „...“ ЕООД, с
предишно наименование „...“ ЕООД, ЕИК *********, на дата 05.10.2020 г., посредством
Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г., подробно описани в Приложение № 1 от
договора, извадка от което прилага.
Релевират се доводи, че „...“ ЕООД, ЕИК ********* е встъпило в правата си на кредитор
въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410
ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск, като е придобил права
върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
1
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Твърди се, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № 17231777001.
Сочи се, че съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29. (изм.
26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.), предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и
срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от
страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка“.
Сочи се, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:
********* и Ф. Ф. С., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 17231777001 от дата 21.03.2019. г., с който
абонатът е добавил за ползване телевизионна услуга VIVACOM TV L, с месечна
абонаментна такса в размер на 22.99 лв. е ДДС за срок от 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален
клиентски номер 17231777001 от дата 21.03.2019. г., се сочи, че между ответника и
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* са издадени фактури,
обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно:
**********/01.04.2019 г., **********/01.05.2019 г„ **********/01.06.2019 г. за потребените
от него електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата 01.03.2019 г. до
дата 31.05.2019 г.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услугифактурирани за
последователни отчетни месеца - за месец 04/2019г„ 05/2019 г.,06/2019 г., като към всяка от
фактурите има приложено извлечение- детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер.
Твърди се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната.
Сочи се, че след едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор е издал по клиентски номер №17231777001 крайна фактура
№**********/01.07.2019 г., с начислена обща сума за плащане и с падеж на плащане
18.07.2019 г. след което абонатът е изпаднал в забава за процесната сума.
Твърди се, че в издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, фактурирана е цената, дължима се за
потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди, която не е предмет на иска.
Сочи се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 01.07.2019г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент, поради което абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е
спазил крайния срок за ползване на абонамента до 21.03.2021 г., съгласно Договор за
мобилни услуги от дата 21.03.2019 г.
Твърди се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор
да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се
и в т.2 от стр.5/6/7 „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички
допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане ши по
2
вина на абоната, включително при нешащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК
ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг)
Сочи се, че претендираната сума в размер на 57.48 лв. е формирана като сбор от
трикратния размер на месечната абонаментна такса, без ДДС, избрана от потребителя с
тарифния план по гореописания договор, а цената на иска представлява сума, за която е
издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/,
начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и
действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството -
цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/.
По отношение на претендипаната неустойка се сочи, че между длъжникът и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********, валидно са действали гореописаните
договори, по които длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените
му фактури за потребените от него услуги, като неизпълнението на задълженията на
абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********, да прекрати предсрочно
гореописания договор на дата 01.07.2019 г., като посочената дата се генерира автоматично
по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието
на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент и да
претендира неустойка в размер на 57.48 лв. (петдесет и седем лв. и 48 ст.) лева, уговорена в
т.2 от стр. 6 от договора, а именно с прекратяване на споразумението се прекратяват и
всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане и по вина
на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД
неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Сочи се,
че освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата (закупени ти предоставени на лизинг), представляващо сбор
от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключените
договори, както следва: 57.48 лв. от които: 3x19.16 лв. без ДДС за тарифен план VIVACOM
TV L.
Твърди се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната.
Твърди се, че на основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те
да се доказват, като с неустоечната клауза предварително определят размера на
обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно
неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и
действително причинените от неизпълнението вреди.
Сочи се, че освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и
наказателна функция, защото кредиторът може да претендира неустойката и когато вреди
изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер, поради което
длъжникът ще следва да заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото
неизпълнение.
Твърди се, че неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в
3
уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е дало
основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за
прекратяване ползването на услугите.
С оглед на гореизложеното се сочи, че абонатът следва да понесе отговорността си за
неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за
предсрочното прекратяване на сключените договори.
Посочва се че неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен, кактно и, че
когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници,
съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно е всички обезпечения и привилегии по
тях, ако е имало такива.
Посочва се, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги, като към
индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са
неразделна част към него.
Сочи се, че по силата на общите условия, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Посочва се, че съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1.
еднократно — цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за
месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно — стойността на
проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през
предходния месец (или периоди)“, а съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се
издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор
и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация
посочени в тези общи условия ши в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за
дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок“.
Сочи се, че потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са
присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се
отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени
номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след
съобщаване на съответния идентификационен код и/ши чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка. “
Твърди се, че ответникът Ф. Ф. С., ЕГН ********** е подписал договор за
далекосъобщителна услуга, ползвал е телевизионна услуга, не е изпълнил задължението си
по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава,
като му е издадена фактура и в срок не я е заплатил.
От правна страна се излага становище, че и двата договора за цесия са облигационни,
консесуални, двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В
договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са
елемент от тях.
Сочи се, че и двата договора за цесия са рамкови договори, с оглед на това, че предвиждат
клаузи относно бъдещи сделки. Посочва се, че функцията на рамковия договор е да бъдат
предвидени клаузи, които могат да бъдат използвани за определен набор от бъдещи сделки -
да ангажира страните с договорените в него условия на тези сделки по начин, че никоя от
страните да не може сама да предотврати инкорпорирането на тези условия в съдържанието
4
на последваща сделка, щом такава бъде сключена. Рамковият договор задължава страните с
договорените в него условия всеки път, когато те решат да сключат последващ договор от
определен вид. С рамковия договор страните имат за цел да направят договорените в него
условия на бъдещите сделки неоттегляеми още преди сключването на тези сделки и преди
влизането в сила на тези условия. С рамковия договор страните постигат съгласие относно
съдържанието или част от съдържанието на бъдещите договори. Те си оставят свобода на
преценката относно това дали и кога точно да сключат конкретни договори.
Твърди се, че няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за
цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не, като това обстоятелство не е важно
за длъжника, като законът го брани, като поставя изискване единствено относно
уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му.
Сочи се, че единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да
може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
Посочва се, че в чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г.
Труп” ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от
договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН ши ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с
който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор”.
Посочва се, че в чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера,
цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото
вземане.
Твърди се, че цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците
по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения.
Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от
ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
Представено е извлечение от Приложение № 1, като се сочи, че със същото се установява,
че по силата на Уведомление от 23.09.2020 г. по т.1.1.1 към договор за цесия от 16.10.2018 г.
„БТК” ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Труп” ООД е собственик на вземането спрямо Ф. Ф. С.,
ЕГН **********, което в последствие е било включено и във втория договор за цесия от
01.10.2019 г. между „С. Г. Труп” ООД и „...“ ЕООД, ЕИК *********, с предишно
наименование „...“ ЕООД посредством Анекс от 05.10.2020 г.
Излага се, че Приложение № 1 представлява списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и
съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания
на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото
вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
Представено е извлечение от Приложение № 1, като се сочи, че със същото се установява,
че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г., с Анекс от 05.10.2020 г. „С. Г. Груп” ООД
е прехвърлител, а „...“ ЕООД, ЕИК ********* е собственик на вземането спрямо Ф. Ф. С.,
ЕГН **********.
По отношение уведомяването на длъжника за сключените цесии се сочи, че съгласно чл.
6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г.,с Анекс от 05.10.2020 г., считано от
подписването му, „...“ ЕООД, ЕИК ********* има качеството освен на цесионер и на
пълномощник на цедента във връзка е уведомяването на длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземания.
Сочи се, че е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител
на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор
за цесията по Уведомление от 23.09.2020 г. по т. 1.1.1 към договор за цесия от 16.10.2018 г.
5
и от свое име, в качеството си на цедент от 05.10.2020 г., съгласно Анекс към договор за
цесия от 01.10.2019 г.
Твърди се, че връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД, в
каквато насока се цитира съдебна практика. Твърди се, че уведомлението за цесия,
приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника
от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване по
чл. 99. ал. 3 ЗЗД от негово име, като се посочва, че това обстоятелство е посочено в
уведомлението.
Посочва се, че длъжникът би могъл да противопостави възражение, че не му е надлежно
съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на
стария кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
Твърди се, че длъжникът-ответник Ф. Ф. С., ЕГН ********** не е изпълнил задълженията
си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към
настоящия момент на подаването на иска, поради което е обусловен правния интерес на
кредитора — ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на
съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
С разпореждане № 3315/22.12.2022 г. съдията докладчик след като е извършил служебна
проверка на редовността на постъпилата искова молба и допустимостта на предявените с
нея искове в съответствие с изискванията на чл.129, ал.1 и чл.130 от ГПК е постановил
препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея да се изпрати на ответника, като
му се укаже, че в едномесечен срок от получаването на исковата молба следва да подаде
писмен отговор.
Съобщението е връчено лично на ответника на 17.01.2023 година.
Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен
отговор от ответника заведен с вх. № 2775/09.02.2023 година. Същият е нередовен.
Съдът с Разпореждане № 271/10.02.2023 година, на основание чл. 101 от ГПК е указал на
ответника Ф. Ф. С., че следва в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи писмен отговор в оригинал, който е четлив вид, ясно да изложи своите твърдения,
относими единствено по връчената му искова молба и по предмета на спора, като изложи
ясно становище по обстоятелствата, на които се основава иска и своите възражения в един
писмен отговор, като го е предупредил, че при неотстраняване в срок на указаната
нередовност на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК съдът ще приеме действието по подаване на
писмен отговор за неизвършено.
Съобщението е връчено на ответника на 17.02.2023 година, като в указания от съда
едноседмичен срок от получаване на съобщението Ф. С. не е депозирал писмен отговор,
такъв е депозиран извън законоустановения срок, на 08.03.2023 година, заведен с вх. №
4821. Предвид изложеното съдът намира, че действието по подаване на писмен отговор е
неизвършено.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител,
изразява становище по същество в писмена молба. Посочено е, че признава извършеното
плащане от ответника на главницата в размер на 57, 48 лв., но доколкото е след образуване
на делото се поддържа, че се дължат сторените от ищеца разноски в заповедното и в
исковото производство.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, явява се лично. Ангажира писмени
доказателства, установяващи плащане на дължимото задължение. Поддържа, че не дължи
нищо и не дължи разноски, като е сторил възражение относно претендираните разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 1325/2022г. по описа на
6
РС-Благоевград на 03.06.2022 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за разглеждането на което е образувано приложеното ч. гр.
дело, по което на 03.06.2022 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 687, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните
парични суми: сумата от 57,48 лева (петдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 17231777001 от дата 21.03.2019 г., сключен между Ф. Ф. С. и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********, за което е издадена
фактура № **********/01.07.2019 г., които вземания са прехвърлени от страна на „БТК“
ЕАД в полза на „С.Г. Груп“ ЕАД, ЕИК ********* на дата 23.09.2020 г. съгласно
Уведомление по т.1.1.1. към Договор за цесия от 16.10.2018 г., от своя страна“С.Г. Груп“
ЕАД е прехвърлило вземането на „...“ ЕООД (с ново наименование „...“ ЕООД) на дата
05.10.2020 г., посредством Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г.; както и сумата
от 25,00 лева (двадесет и пет лева) разноски за заплатена държавна такса и сумата от 180,00
лева (сто и осемдесет лева) – заплатено адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на 21.11.2022 година, като в указания срок Ф. С. е
депозирал писмено възражение с вх. № 19361/23.11.2022 година. С Разпореждане №
3088/23.11.2022г. заповедния съд е дал указания на заявителя по чл. 415 от ГПК, като
последният в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е предявил процесния иск по чл. 422, ал. 1 от
ГПК.
От прието като доказателство по делото заявление/договор от 21.03.2019г. се установява,
че между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и Ф. Ф. С., ЕГН
********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 17231777 от дата 21.03.2019 г., с който абонатът е добавил за ползване телевизионна
услуга VIVACOM TV L, с посочен в договора списък на телевизионните програми в
избрания ценови пакет. Абонатът е взел и допълнителен приемник, допълнително
техническо оборудване за VIVACOM TV съдържащ комплект приемник за сателитна
телевизия или СА модул, Карта за достъп, Смарт карта, Сателитна антена, LNB конвертор и
други елементи, съгласно Спецификация на VIVACOM TV услугите и ценовата листа.
Абонатът е получил и промоционални условия, а именно 4/4/7/5 лева отстъпка от месечния
абонаментен план, съответно за пакет VIVACOM TV S/M/L/2L за 24 месеца от срока на
споразумението, при случване на 24 месечен договор за основната услуга. Месечната
абонаментна такса е 22,99 лв., активационна такса – 10,00 лева, както и за допълнителни
услуги VIVACOM TV, както следва: Месечен абонамент за 1 брой допълнителен приемник
със срок на договора 12 месеца – 4,80 лв; Месечен абонамент за 1 брой допълнителен
приемник със срок на договора 24 месеца при избран ценови пакет VIVACOM TV Star или
VIVACOM TV VIVACOM TV Star 2012 – 4,80 лв; Месечен абонамент за 1 брой
допълнителен приемник със срок на договора 24 месеца при избран пакет – 2,40 лв; Месечен
абонамент за 1 брой допълнителен приемник при безсрочен договор – 4,80 лв. Срокът на
договора е бил за 24 месеца, съответно до 21.03.2021 г. В споразумението се съдържа клауза,
съгласно която с прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане на или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка,
равна на оставащата до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на
част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора.
По делото са представени и ОУ към договорите. В т. 43.1. от ОУ е посочено задължението
на абоната да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги, като съобразно т.
7
50.6.б.“в“ от ОУ договорът се прекратява едностранно от БТК с 30 дневно писмено
предизвестие при неплащане в срок, като при ползване на Универсалната услуга
прекратяването се извършва при системно закъснение в плащанията на дължимите суми.
За потребените от ответника услуги от БТК ЕАД са издадени месечни сметки, които
включват стойността на предоставените мобилни услуги, а именно: месечна сметка №
********** от 01.05.2019 година на стойност 45,60 лв., от които 13,33 лева – стойност на TV
услуги, ДДС 2,67 лв, обща стойност с ДДС 16,00 лева, баланс от предходен период 29,60
лева или обща сума за плащане 45,60 лв., с краен срок на плащане – 18.05.2019 г.; месечна
сметка № ********** от 01.06.2019 година на стойност 61,60 лв., от които 13,33 лева –
стойност на TV услуги, ДДС 2,67 лв, обща стойност с ДДС 16,00 лева, баланс от предходен
период 45,60 лева или обща сума за плащане 61,60 лв, с краен срок на плащане – 18.06.2019
г..
Видно от Кредитна сметка № ********** от 01.07.2019 г. стойността на дължимата сума
възлиза в размер на 414,12 лв., от които -7,56 лева – стойност на TV услуги; ДДС -1,51 лв,
Корекция, дарения и услуги от партньори 361,59 лева, баланс от предходен период 61,60
лева или обща сума за плащане 414,12 лв., с краен срок на плащане – 18.07.2019 г. Видно от
приложението на гърба на тази кредитна сметка сумата от 361,59 лв., представляваща
корекции, дарения и услуги от партньори представлява неустойки, от които и
претендираната неустойка от 57,48 лева – неустойка за тарифен план.
По делото са представени и ОУ към договора. В т. 43.1. от ОУ е посочено задължението
на абоната да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги, като съобразно т.
50.6.б.“в“ от ОУ договорът се прекратява едностранно от БТК с 30 дневно писмено
предизвестие при неплащане в срок, като при ползване на Универсалната услуга
прекратяването се извършва при системно закъснение в плащанията на дължимите суми.
По делото е приет като доказателство Договор ********** за прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.10.2018 г., сключен между “Българска телекомуникационна компания” ЕАД
(цедент) и „С.Г.Груп“ ООД (цесионер), съгласно който цедентът прехвърля възмездно на
цесионера вземанията, произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към
договора, като не е представено по делото от ищеца посоченото приложение № 1. С
Уведомление по т.1.1.1 от Договора за цесия от 16.10.2018 година от БТК ЕАД до
„С.Г.Груп“ ЕАД е уведомено последното за предстоящо прехвърляне на вземания..
По делото е прието като доказателство пълномощно от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, в което обаче не е посочено упълномощен.
Представено е потвърждение за прехвърляне на вземането по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжник
Ф. Ф. С., с ЕГН ********** с общ размер на прехвърлените вземания 57,48 лв.
На 01.10.2019 г. между „С.Г.Груп“ ООД (цедент) и „...“ ЕООД (цесионер) е сключен
договор за прехвърляне на вземания (цесия), с който цесионерът продава/цедира на
цесионера възмездно вземания от трети лица и/или юридически лица, които вземания са
подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 - списък
на вземанията.
Представен е и Анекс № 2 от 05.10.2020 година към Договора за цесия от 01.10.2019
година между „С.Г.Груп“ ООД (цедент) и „...“ ЕООД (цесионер).
Видно от извлечение от Приложение № 1 към Анекс от дата 10.03.2020 г към договор за
цесия от 01.10.2019 година, в същото е посочен, че по силата на същите е прехвърлено на ...
ЕООД вземане спрямо ответника Ф. Ф. С., с ЕГН **********, произтичащо от договори за
мобилни услуги, подписани преди датата на сключения на 10.03.2020г. Анекс към договор за
цесия от дата 01.10.2019 г. в размер на 57,48 лв.
По делото е прието като доказателство уведомление за цесия от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, в качеството на цедент по договор за цесия от
16.10.2018 г., действащо чрез пълномощника „С.Г. Груп“ ЕАД, представлявано от Юлиян
Цампаров и от „...“ ЕООД /с предишно наименование „...“ ЕООД/, с което уведомяват
ответника за цедирането на вземане на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
8
възникнало по договор/и за мобилни услуги в размер на 57,48 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Предявения иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му - страни по настоящото дело са страните по заповедното
производство по ч.гр.д. № 1325/2022 г. по описа на Районен съд - Благоевград. За ищеца е
налице правен интерес от предявяването на иска, като издадената заповед е връчена на С. на
21.11.2022 година и същият на 23.11.2022 година е депозирал възражение, поради което на
заявителят - ищец в настоящото производство с Разпореждане № 3088/23.11.2022г. са
дадени указания по чл. 415 от ГПК.
Предявеният иск е неоснователен:
Ищецът основава вземането си въз основа на договор за прехвърляне на вземания (цесия),
сключен от него със „С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания
“Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Ищецът твърди, че вземането произтича
от сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
17231777001 от дата 21.03.2019 г. г. за ползване на телевизионна услуга VIVACOM TV L, с
посочен в договора списък на телевизионните програми в избрания ценови пакет, сключен
между Ф. Ф. С. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето, а съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето
има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния
кредитор. Следователно, до съобщаването на прехвърлянето на длъжника титуляр на
вземането остава цедентът. Връчването на препис от исковата молба с приложено към нея
надлежно уведомление от цесионера „...“ ЕООД като пълномощник на „БТК“ ЕАД и
„С.Г.Груп“ ЕАД, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4
ЗЗД и следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в тази насока решение № 3/16.04.2014
г. по т. д. № 1711/2013 г., ВКС; решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ВКС.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 17231777001 от дата
21.03.2019 г. г. за ползване на телевизионна услуга VIVACOM TV L, с посочен в договора
списък на телевизионните програми в избрания ценови пакет, сключен между Ф. Ф. С. и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Установи се, че на 16.10.2018 г. между цедента „БТК” ЕАД и цесионера „С.Г. Груп“ ООД
е сключен договор за цесия, с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземания,
посочени в приложение № 1. Последното обаче не е представено по делото и не може да се
установи, че с посочения договор е прехвърлено именно процесното вземане. Представено е
потвърждение за прехвърляне.
Установи се и че на 01.10.2019 г. между „С.Г.Груп“ ООД и „...“ ЕООД е сключен договор
за прехвърляне на вземания (цесия), с който цесионерът продава/цедира на цесионера
възмездно вземания от трети лица и/или юридически лица, които вземания са подробно
индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 - списък на
вземанията. По делото не е представено Приложение № 1 към този договор, а е представено
извлечение от приложение № 1, в което е посочено вземане спрямо ответника Ф. С.,
произтичащо от договори за мобилни услуги, подписани преди датата на сключената цесия
от дата 01.10.2019 г. в размер на 57.48 лв.
Представеното потвърждение за прехвърляне и извлечение от приложение № 1 към
договор за цесия 01.10.2019 г. обаче не съдържат индивидуализация на конкретно вземане.
В потвърждението от БТК и в извлечение от приложение № 1 към договор за цесия
9
01.10.2019 г. липсва конкретно основание, от което произтича вземането, съдържание на
вземането. За индивидуализиране на предмета на прехвърляне е необходимо посочване на:
предмет на вземането, кредитор, длъжник, съдържание на вземането (какви действия трябва
да извърши длъжникът по отношение предмета на задължението) и основанието на
възникване на вземането. На следващо място извлечението представлява частен документ и
поради това съставлява доказателство само за обстоятелството, че изявленията, които се
съдържат в него са направени от подписалото го лице /чл.180 от ГПК/. Противно на
твърдението и отбелязването в посоченият документ, че представлява извлечение-извадка
на хартиен носител на Приложение № 1 към Договора за цесия, съдът не счита, че същото
представлява такова, а представлява удостоверение, издадено едностранно от цедент, тъй
като е подписано само от едната страна по договора и не съдържа никакви данни за
конкретно прехвърленото право. Доказване цедирането на едно вземане не може да се
осъществи чрез удостоверение, издадено впоследствие от цедента /прехвърлителя/, тъй като
прехвърлянето на вземания /Цесията/ е договор, т.е. за установяване прехвърляне на вземане
е необходимо представяне на сключен между предишния и последващия кредитор договор
за цесия, необходимо е постигане на съгласие между цедента и цесионера за прехвърляне на
вземането, за да настъпи правновалидно ефекта на действието на договора, съобразно
предмета му и предвид конкретните елементи от съдържанието му /правата,
респ.конкретните задължения на страните по цесията/, които съществени елементи на
договора за цедиране на конкретното спорно вземане спрямо ответника не се представиха от
страната, която носи доказателствената тежест за това - ищеца, тъй като е сред фактите,
които тази страна сочи и твърди и от въз основа на които обосновава исканията си - арг.
чл.154, ал.1 от ГПК. Неустановен е от ищеца главния факт от фактическия състав на
установителния иск, че именно конкретното спорно вземане е било предмет на цедиране, а
такова доказване не може да се осъществява с едностранно удостоверяване от цедента,
поради изложеното по-горе за договорния характер на цесията. Приложеното по делото
извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019г., което според съда по
своето естество е удостоверение, освен, че не съставлява част от договора за цесия, също
така не определя /индивидуализира/ прехвърленото вземане по размер и основание спрямо
длъжника. В него е посочено само името на лицето длъжник и ЕГН, а вземанията, както
всяко субективно право, се индивидуализират освен чрез своите страни, чрез посочване на
правопораждащия ги факт и съдържанието им. При положение, че не съществува пречка
едно и също лице да има сключени няколко договора, по които да ползува различни
абонатни номера, посочването на името на длъжника не е достатъчно да индивидуализира
вземането предмет на договора за цесия. Други доказателства в подкрепа на твърдението си,
че процесното вземане е цедирано от „С.Г.Груп“ ООД на „...“ ЕООД, ищецът не е
представил.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на
която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях
договор. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от
друго правно основание.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не доказа по безспорен и категоричен
начин, че по силата на Договор ********** за прехвърляне на вземания (цесия) от
16.10.2018 г. “Българска телекомуникационна компания” ЕАД (цедент) е прехвърлила на
“С.Г.Груп“ ООД претендираното вземане, респ. че процесното вземане е цедирано от
„С.Г.Груп“ ООД на „...“ ЕООД.
На самостоятелно основание, искът е неоснователен и поради следното:
На първо място независимо от представената по делото вносна бележка с рег. №
230376462414 от дата 06.02.2023 година, от която е видно, че ответникът Ф. С. е внесъл в
брой по сметка на „...“ ЕООД сумата в размер на 120,00 лева, както и признанието на ищеца,
че действително е заплатена главница, съдът дължи произнасяне дали такава въобще е
дължима.
10
Претендира се вземане за начислена неустойка в размер на 57,48 лв. по кредитна сметка
№ ********** от 01.07.2019 г. Представената от ищеца и неподписана от ответника
кредитна сметка № ********** от 01.07.2019 г по правния си характер представлява частен
свидетелстващ документ, който е доказателство, само, че изявленията, които се съдържат в
него са направени от лицето, което ги е подписало (вж. решение № 959/16.10.2008 г. на ВКС
по гр.д. № 2554/2005 г., III г.о.).
По принцип частните документи по силата на чл. 180 ГПК са доказателство, че
изявлението, което се съдържа в тях е направено от лицето, което ги е подписало, но не и
относно верността на това изявление, не и относно верността на фактите, относно които е
направено изявлението. Частният свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно данните, за които този документ свидетелства, ако с него
издателят му удостоверява изгодни за себе си факти.
В конкретния случай позоваването на изходящи от страна на ищеца документи,
представляващи частни такива и удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не
обосновава извод, че отразените в тях обстоятелства са верни (така решение № 30/12.07.2011
г. на ВКС по гр.д. № 284/2010 г., II т.о.). По изключение частните документи се ползват с
доказателствена сила, само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти.
Тогава той има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател (в тази насока
решение № 3715/10.10.1980 г., I г.о.). Подпис на ответника в цитираната фактура с оглед
удостоверяване обстоятелството, че е получил услуга от ищеца, няма.
Ищецът, върху когото е доказателствената тежест, не представи доказателства, че между
ответника и “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е съществувал договор за
услуги, който е предсрочно прекратен от страна на ответника. В тази връзка следва да се
отбележи, че според споразумението страните са договорили дължима неустойка в случай на
неплащане от абоната на дължимите суми на БТК ЕАД, която е равна на оставащите до края
на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява. Договорът е сключен и при Общи условия.
Съобразно представените такива в т.50 от същите - Раздел ХТТТ - Прекратяване на договора
- т.50.6, б "в" - страните са уговорили, че договорът може да се прекрати едностранно от БТК
с 30 /тридесет/ дневно писмено предизвестие, в случаите на неплащане в срок, като при
универсална услуга прекратяването се извършва при системно закъснение в плащанията на
дължимите суми.
При тези данни се установява, че между ответната страна и „БТК“ ЕАД е имало валидно
сключен писмен договор с предмет - предоставяне на ответника ползването на мобилни
услуги, както и че на основание този договор и Общите условия към него са договорили
дължима от абоната неустойка при неплащане на дължимите такси и цена на доставената и
ползвана мобилна услуга, в случая на упражнено от мобилния оператор право да прекрати
предсрочно договора за мобилни услуги.
Съгласно общите постановки, касаещи института на прекратяване на едно
правоотношение - чл.87, ал.1, изр. 2 ЗЗД - в случаите на неизпълнение по двустранен
договор, какъвто е процесния, кредиторът следва да даде подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за развален. Следователно - в
случая ищецът не установи, че кредиторът по спорното материално правоотношение „БТК“
ЕАД правно валидно е упражнил едностранното си право да прекрати договора, по начина,
по който е договорено в договора и ОУ към него, доколкото в чл.87 ал.1, изр. 2 ЗЗД
постановява, че в случаите, когато договорът е сключен в писмена форма, какъвто е
настоящият, то и писменото предупреждение с даден срок за изпълнение и респ. настъпване
на последиците за прекратяване на договора чрез едностранно волеизявление от тази страна,
следва да бъде също писмено. В случая от страна на ищеца не се представиха доказателства,
че при писмено сключен договор е настъпила забава в изпълнението на насрещното и
изискуемо вземане на ответника, както и че същото е системно такова по смисъла на
чл.50.6, б "в" ОУ, което да обуслови правото на насрещната страна - „БТК“ ЕАД да упражни
правото си на волеизявление за прекратяване на договора на това основание, както и не се
11
представиха доказателства, че това право е направено в необходимата за това писмена
форма. По същество - това представлява договорена клауза за едностранно разваляне на
договори от страните при договорени условия и предпоставки.
Твърденията в исковата молба са, че поради неплащане на три поредни месечни вноски,
мобилният оператор, който е цедирал на ищеца спорното вземане, е упражнил правото си
едностранно да прекрати сключения между страните договор. За посоченото обстоятелство
обаче липсват писмени доказателства. След като договорът за мобилни услуги е сключен в
писмена форма, самото прекратяване, макар и едностранно упражнено от едната страна по
договора, също следва да е в писмена форма, за което потребителят следва да е уведомен по
надлежния ред. По делото липсват доказателства за писмено прекратяване на договора от
страна на мобилния оператор и за уведомяването на потребителя за това. Поради това съдът
приема, че договорът не е прекратен, в резултат на което не се дължи и процесната
неустойка, доколкото не се установи по делото, че за мобилния оператор е възникнало
материалното основание за претендиране на неустоечно задължение от потребителя, поради
виновно неизпълнение от последния по посочения в исковата молба начин.
Горните факти не могат да се установят и от издадените фактури. Последните са частни
документи, съставени от мобилния оператор и в този смисъл съдържат изгодни за тази
страна по материалното правоотношение факти и като частни документи, които нямат
свидетелстващо значение, въз основа на записванията в тях не могат да се правят изводи
относно осъществени релевантни факти и обстоятелства. Поради неустановяване факта на
прекратяване на правоотношението между ответника и „БТК“ ЕАД, то неустановен е
останал и фактът на конкретната дата, на която това е станало, което от своя страна прави
невъзможно преценката дали вземането е станало изискуемо и считано от коя дата.
Поради неустановяване от ищеца, че в полза на цедента "БТК" ЕАД е възникнало
материално притезателно право за неустойка, това право тази страна не е могла
правновалидно да прехвърли на ищеца, като цесионер по последния договор за цесия от
01.10.2019г., доколкото договорите за цесия са деривативни основания за прехвърляне на
права, т.е. ако вземането не е възникнало за кредитора, същият не може и да го цедира
валидно на последващ цесионер, какъвто в случая се явява ищецът.
Следва да се изтъкне също така, че неустойката, претендирана от ищеца, е и нищожна
поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД).
Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с
търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай
ответникът в договорните си правоотношения с “Българска телекомуникационна компания“
ЕАД има качеството на потребител. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от
това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона
и на добрите нрави. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010
г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСTK на ВКС условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
При сключване на договор за електронни съобщителни услуги операторът поема
ангажимент да предостави на потребителя ползването на електронни съобщителни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или на друг
уговорен времеви интервал. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на
изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително
неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя -
икономически по-слабата страна. От съдържанието на заявление/договор от 21.03.2019 г,
както и от общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението,
става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност
едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това,
12
в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на
потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко
компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от
три, както и такава част от разликата между стандартната цена на предоставеното на
потребителя мобилно устройство съгласно ценовата листа към момента на сключване на
договора и действително заплатената от потребителя цена за устройството, каквато
съответства на оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на потребителя,
респективно - в тежест на търговеца, липсва. В случай, че потребителят се възползва от
възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е
регламентирано дружеството да заплати неустойка. Предвид изложеното уговорената
неустойка има неравноправен характер, а също така излиза и извън обезпечителната и
обезщетителна функции на неустойката.
По изложените съображения предявения установителен иск е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен, като на ищеца в тази връзка не се дължат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „...“ ЕООД, с предишно наименование
„...“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от ..., чрез адв. В. Г., САК, със съдебен адрес:
..., против Ф. Ф. С., ЕГН **********, с адрес гр. ..., иск за признаване за установено в
правоотношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 687 от
03.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1325/2022 г. по описа на Районен съд- Благоевград, а именно:
сумата от 57,48 лева (петдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) - неустойка по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 17231777001 от
дата 21.03.2019 г., сключен между Ф. Ф. С. и „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, ЕИК *********, за което е издадена фактура № **********/01.07.2019 г., които
вземания са прехвърлени от страна на „БТК“ ЕАД в полза на „С.Г. Груп“ ЕАД, ЕИК
********* на дата 23.09.2020 г. съгласно Уведомление по т.1.1.1. към Договор за цесия от
16.10.2018 г., от своя страна“С.Г. Груп“ ЕАД е прехвърлило вземането на „...“ ЕООД (с ново
наименование „...“ ЕООД) на дата 05.10.2020 г., посредством Анекс към договор за цесия от
дата 01.10.2019 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване чрез Районен съд-Благоевград пред Окръжен
съд - Благоевград с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
13