Решение по дело №6386/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4346
Дата: 13 юни 2019 г. (в сила от 13 юли 2019 г.)
Съдия: Соня Николова Найденова
Дело: 20191100506386
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

13.06.2019 г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети юни  през 2019  година,  в следния   състав:   

                                                  

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

     ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                мл.с. АНЕТА ИЛЧЕВА

  

като  разгледа докладваното  от съдия НАЙДЕНОВА ч.гр.дело № 6386 по описа  за 2019  година,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ Р.М.с рег. № 790 на КЧСИ жалба вх.№ 9237/25.04.2019 г. от Г. фонд-София чрез пълнономощник юрк.К.Я., срещу постановление от 19.04.2019 г. на ЧСИ М. за отказ да намали размера на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по изпълнението по изп.д.№ 20197900400744.

Жалбата е допустима, надлежно админстрирана е от съдебния изпълнител.

С жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното постановление, тъй като приетите от ЧСИ разноски по изпълнението за адвокатска защита били несъобразени с факта, че освен молбата за образуване на изпълнителното дело, няма други извършвани други изпълнтителни действия, като вземането е платено в срока за доброволно изпълнение, и длъжникът не е създал пречки за това като ЮЛ с публична дейност, чиято банкова сметка ***.  Отделно от това намира, с оглед липсата на фактическа правна сложност на спора, че възнаграждение над 200лв. не е оправдано, при което то следва да се намали до 200лв. Моли да се отмени обжалваното постановление, да се намали адв.възнаграждение на 200 лв. и съответно на основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК да се намали и пропорционалната такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ. Прави искане и за заплащане от насрещната страна на разноските по настоящето обжалване за юрисконсултско възнаграждение.

С писмен отговор взискателите по изпълнението Б.А.Б.и В.А.Б., чрез пълномощник адв.П.С., оспорват същата. П.В.И.не е постъпил.

В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Р.М. счита жалбата на длъжника за неоснователна, по същите мотиви, като изложените в обжалваното постановление, като твърди, че постъпилата от длъжника по изпълнението сума 3448,24 лв. не е достатъчна да покрие дълга, дори и при редуциране на възнаграждението за адвокат на взискателите до от по 200 лв.

СГС, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ Делибозов  се запозна с приложеното копие от изп.дело № 20197870400027 на ЧСИ Михаил Делибозов с рег. № 787 на КЧСИ на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, намира следното :

Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ на 05.10.2019 г. по молба на взискателите Б.А.Б.и В.А.Б., чрез пълномощник адв.П.С. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.04.2019 г. по гр.д.№ 42778/2017 г. по описа на СГС, за осъждане на Г. фонд-София да заплати на взискателите законна лихва върху сумите от 5000лв. от 05.07.2016 г. до окончателното плащане. С молбата е посочен изпълнителен способ запор върху банкови сметки на длъжника в посочена конктретна банка, като е представено пълномощно и договор за правна защита за по 363,86 лв., платени от всеки от взискателите на адв.С..

На длъжника е връчена на 08.04.2019 г. покана за доброволно изпълнение, като в нея е вписано задължението по изп.лист, без посочване на точната сума на дължимите лихви, също и дължимите от дължника суми за разноски по 363,86 лв. на всеки от взискателие, авансови такси 48 лв. то ТТРЗЧСИ и още 386,40 лв. такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

С възражение вх. № от 10.04.2019 г., подадена в 1-седмичен срок от съобщението, дължникът Г. фонд-София прави до съдебният изпълнител възражение за прекомерност на определените разноски за адв. като възразява, че адвокатското възнаграждение следва да се намали до по 200лв. в полза н авсеки от взискателите, според липсата на фактическа пиравна сложност на делото и и съгласно чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г.

На същата дата 10.04.2019 г. по сметката на ЧСИ е постъпила сумата 3448,24 лв., внесена от длъжника ГФ.

С обжалваното постановление от 19.04.2019 г. на ЧСИ М. е отказала да намалил адвокатското възнаграждение, като е приела, че то е определено правилно съобразно чл.10, т.1 и т.2, от Наредба № 1/2004г. за всеки от взискателите.

Разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения  (Наредбата)  предвижда възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Видно от данните по делото, такива действия не са предприемани, освен подаване на молбата за образуване на изп.дело с изискуемото съдържание по чл.426, ал.2 от ГПК (вкл. посочване на изпълн.способ, иначе би била нередовна), налице е плащане на задължението, при това в срока за доброволно изпълнение, предвид което не са налице предпоставките предвидени в разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредбата, за кумулиране на възнагражденията. При това положение, пълномощникът на взискателят има право на адвокатско възнаграждение за всеки от взискателите, съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗАдв. само за образуване на изпълнителното дело по чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата в размер на 200 лева, но не и за осъществяване на процесуално представителство, на защита и съдействие по изпълнителното дело с предмет друго действие, извън това по чл.10, т.1 от Наредбата.

Жалбата в частта по определения по изп.дело размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и искане той да бъде изменен, няма предмет - с обжалвания акт на ЧСИ няма произнасяне по таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, поради което в тази част следва да се остави без разглеждане. Следва да се има предвид, че тази такса се определя от събраните суми по изпълнението, в случая закокна лихва до датата н аплащането в хода на зипълнението, като размера на този дълг не е посочен в поканата за доброволно изпълнение, ЧСИ сочи, че задължението не е платено изцяло, изпълнението не е приключило, поради което СГС не може да  определи таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ  на база само определяне на дължимия размер на адвокатското възнаграждение и внесената от длъжника сума по изпълнението. ЧСИ е този, който при съобразяване с определеното от съда по настоящата жалба адв.възнаграждение, и другите събрани суми, ще определи и окончателния размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ при приключване на изпълнението.

В настоящето съдебно производство не следва да се присъждат разноски. В производството по разноските страните не си дължат разноски, тъй като в такова производство-относно дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение ( в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г.о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г.о. ВКС).  Ето защо макар жалбата на длъжника да е основателна, същият няма право на разноски в това производство.

Воден от горното и на основание чл.437 от ГПК, СГС

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба вх.№ вх.№ 9237/25.04.2019 г.  на длъжника Г. фонд-София, чрез пълнономощник юрк.К.Я., отказа на ЧСИ Р.М. с постановление от 19.04.2019 г. да намали размера на разноските в полза на взискателите по изп.д.№ 20197900400744, ВМЕСТО КОЕТО  ПОСТАНОВЯВА :

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение, дължимо от длъжника Гаранционне фонд-София на всеки от взискателите Б.А.Б.и В.А.Б., от 363,86лв. на 200лв.  за всеки от взискателите.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Г. фонд-София за разноски в настоящето производство по чл.81 от ГПК.

Решението в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на длъжника Г. фонд-София, В ЧАСТТА Й по евентуалното искане за намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

В тази част съдебният акт има хараткер на определение и подлежи на обжалване от жалбоподателя с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                            2.