Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 24.06.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретар Ирина
В., като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 2268 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано е по искова молба от „Ю.Б.“ АД, с която са предявени срещу В.В.Д., обективно съединени осъдителни искове, както следва:
1) иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 109 927.75 евро, представляваща вземане за неплатена заета
сума по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL35156/08.04.2008
г., сключен между ищеца и Д.С.Д., ведно със законна лихва от 21.02.2020 г. до
окончателното плащане;
2) иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 1 008.23
лв., представляващи разноски по кредита – за подновяване на законна ипотека,
учредена за обезпечаване на задължението по горепосочения договор за кредит,
дължима на основание чл. 10, т.3 от него.
Ищецът
твърди, че на основание сключения с Д.С.Д. Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL35156/08.04.2008 г., му предоставил кредитен лимит в
размер на равостойността в швейцарски франкове на 162 000.00 евро в деня на
усвояване на кредита, за покупка на недвижим имот в гр. София с търговско
предназначение, за срок от 312 месеца, считано от
датата на откриване на заемната сметка по кредита при условията, предвидени в
договора. Сочи, че кредитът, до размера по чл.1, ал.1 от договора, е усвоен
еднократно в пълен размер на 17.04.2008 г., като в подписаното между страните
Приложение №1 изрично е потвърден приложимия валутен курс и размерът на
усвоения кредит в швейцарски франкове възлиза на сумата от 263 478.59
швейцарски франка. Лихвата, която кредитополучателят дължал на банката била в
размер на БЛП плюс надбавка от 1.15 пункта.
Вземането по процесния договор за
кредит е прехвърлено на „Б.Р.С.“ АД с договор за цесия от 15.05.2008 г. С
допълнителни споразумения към договора за кредит от 28.07.2009 г., 20.01.2010
г. и 07.10.2010 г. „Б.Р.С.“ АД и Д.С.Д. са изменили първоначално уговорените условия на
договора за кредит. С договор за прехвърляне на вземания от 17.11.2011 г. „Б.Р.С.“
АД е прехвърлило обратно на „Ю.Б.“ АД
вземанията по процесния договор за кредит, за което длъжникът е уведомен на 07.01.2012
г.
Д.С.Д.
е преустановил плащанията по договора на 17.09.2010 г., като е изпаднал в
забава за задълженията си, представляващи две последователни месечни вноски за
главница, дължими на 17.09.2010 г. и 17.10.2010 г. и 180 месечни вноски за
договорни лихви и главница, дължими в периода от 17.10.2010 г. до 17.09.2019 г.
Д.С.Д.
е починал на 28.02.2012 г., като е оставил за свои наследници по закон С.Д.Д.– баща и В.В.Д. – майка. След
смъртта на С.Д.Д.и последвалите откази от наследство
от неговите наследници по закон, единствен правоприемник на Д.С.Д. е
ответницата В.В.Д..
Поради трайна забава в плащането вноските
по кредита, на основание чл. 18, ал.5 от договора за кредит, банката е обявила
кредита за изцяло предсрочно изискуем с покана до В.В.Д., в качеството и на наследник по
закон на кредитополучателя, връчена на 29.01.2020 г. на пълномощника й адв.
Владимир Вакрилов. Ищецът твърди, че до момента задълженията по кредита не са
погасени. Претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът В.В.Д.
е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда
доводи, че по отношение на ответницата е приложима разпоредбата чл.84, ал.1 ЗЗД, поради което предсрочната изискуемост на горепосочените вземания по
отношение на нея не е настъпила. Излага твърдения, за наличието на
неравноправни клаузи в сключения договор за кредит. Навежда възражение за
давност. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени относимите доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
По иска по чл.
79, ал. 1, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 109 927.75 евро, представляваща вземане за неплатена заета сума по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL35156/08.04.2008
г., сключен между ищеца и Д.С.Д.:
От
процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL35156/08.04.2008 г. се установява, че между банката -
ищец и Д.С.Д. е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по
силата на което ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредитен
лимит в размер на равостойността в швейцарски франкове на 162 000.00 евро в
деня на усвояване на кредита, за покупка на недвижим имот в гр. София с
търговско предназначение. Договорено е, че разрешеният кредит се усвоява по
сметка на кредитополучателя в банка (чл. 2, ал. 1) след изпълнение на
условията, описани в договора (чл. 2 от договора); крайният срок за погасяване
на погасяване на кредита е 312 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка по кредита (чл. 5, ал. 1).
От
приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че на 17.04.2008 г. банковата сметка на Д.С.Д. е
заверена със сумата от 263 478.59 CHF при
валутен курс 1.626411 евро за 1 CHF. Следователно,
банката е изпълнила задължението си по договора да предостави на
кредитополучателя уговорената в договора за кредит сума, а за последният е
възникнало задължението да я върне.
Установява
се от приложения договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 15.05.2008
г. и приложение към него, че банката е прехвърлила на „Б.Р.С.“ АД вземането си
по процесния договор за кредит, а с Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 17.11.2011 г. и приложение към него „Б.Р.С.“ АД е
прехвърлило вземането по процесния договор за кредит на банката. Установява се
от приложеното уведомление за прехвърляне на вземания, че на 07.01.2012 г.
ищецът, като цедент по първата цесия, е връчил на кредитополучателя уведомление
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия.
Освен
това, от писмените доказателства по делото се установява, че на 28.07.2009 г., 20.01.2010 г. и 07.10.2010 г. „Б.Р.С.“ АД и
длъжника по кредита са сключили допълнителни споразумения,
с които преуреждат първоначално договорените условия по съществуващия кредит
(чл. 10 от
споразумението) като изрично „Б.Р.С.“ АД е посочен като кредитор по договора за
кредит. Не се твърди, а и не се доказва по делото Д.С.Д. да е сключил с „Б.Р.С.“ АД друг договор за кредит, идентичен по номер с процесния и споразумението да е към този друг договор. Ясно
изразена е волята на Д.С.Д. с допълнителното споразумение да бъдат изменени клаузи
в процесния договор за кредит с новия кредитор. Изявлението за знание за
извършената цесия е извънсъдебно признание на неизгоден за Д.С.Д. факт и оценката му, наред със сключеното допълнително
споразумение, доказва, че Д.С.Д. е бил
уведомен за извършената цесия още към датата на сключване на допълнителното
споразумение.
Установява, се от представените по
делото писмени доказателства, че Д.С.Д. е починал на 28.02.2012 г.,
като единственият негов наследник по закон, приел оставеното му наследство е
ответницата В.В.Д..
Следователно,
по делото е установена материалноправната и процесуалноправна легитимация на
банката да предяви исковете срещу ответника по делото.
Относно
съществуването на претендираното вземане и неговия размер:
Кредитополучателят е физическо
лице, на което по силата на сключения с банката договор е предоставен банков
кредит за покупка на недвижим имот. Не се твърди, а и от събраните по делото
доказателства не се установява кредитът да е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност от страна на кредитополучателя, поради
което същият има качеството на потребители по см. на пар. 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, а банката - съответно се явява търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР на
ЗЗП. Следователно са приложими разпоредбите за защита на потребителите в същия
закон.
С процесния договор за кредит
страните са се споразумели, че за усвоения кредит кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване
на лихвата плюс договорна надбавка от 1.15 пункта; към момента на сключване на
договора БЛП на банката за жилищни кредити в евро е в размер на 4.6 % процента (чл. 3, ал. 1 от договора) като
дължимите лихви се начисляват от датата на първото усвояване на суми по кредита
(чл. 3, ал. 2 от договора); при просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в
размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период
за издължаване на кредита, съгласно ал. 1 плюс наказателна надбавка от 10
(десет) пункта (чл. 3, ал. 3 от договора); действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните; банката
уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити в евро и
датата, от която той е в сила, чрез обявяване им на видно място в банковите
салони; договорените в договора надбавки не се променят (чл. 3, ал. 5 от договора); кредитът се погасява на равни
месечни вноски, включващи главница и лихва (чл. 6, ал. 1 от договора) като
погасяването се извършва във валутата, в която кредитът е разрешен (чл. 6, ал.
2 от договора); в случай, че по време на действието на договора банката промени
БЛП за жилищни кредити в евро, размерът на погасителните вноски, определен в
ал. 1, т. 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната за което
кредитополучателят, с подписването на настоящия договор, дава своето неотменимо
и безусловно съгласие (чл. 6, ал. 3 от договора); погасителните вноски се
изплащат ежемесечно (чл. 7, ал. 1 от договора); ако падежът на погасителна
вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя следва да бъде направена в последния
работен ден преди падежа (чл. 7, ал. 2 от договора).
Клаузата на чл.
3, ал. 1 касае цената на договора - определянето на размера на
възнаградителната лихва като сбор от две компонентни – константна надбавка (1
пункт) и БЛП на банката за жилищни кредити в евро (4.6 % към момента на
сключване на договора). От текста на клаузата се установява, че страните са били наясно с действащия БЛП за жилищни
кредити в евро и като са го
посочили конкретно, както и с конкретното посочване на договорната надбавка, са
определили по ясен и разбираем начин размерът на възнаградителната лихва и
поради това, и доколкото се касае за цена на договора, въпросът за
неравноправността на клаузата в коментираната част не следва да се разглежда
(арг. чл. 145, ал. 2 ЗЗП). Клаузата, обаче, е неравноправна в частта, че
годишната лихва се определя от „приложимия БЛП, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата“, т.к с всяка промяна на приложимия БЛП би се променяла
и приложимата възнаградителна лихва като в договора не са посочени конкретните
критерии, на основание на които банката ще може да променя лихвения процент.
Тази част от спорната клауза представлява хипотеза на неравноправна клауза,
изрично регламентирана в чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП.
В случая, не е
налице фактическият състав на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП -
сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято
цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с
размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за
приложението на посоченото изключение е изменението на цената да се дължи на
външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови
услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен
регулатор. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за
едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания
размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като
част от съдържанието на договора ясни правила за условията, при които този
размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на
изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза
изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е неприложимо (в този смисъл - решение
№ 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I ТО). В тази връзка, с
оглед изложеното за липса на ясно, недвусмислено и подробно описан в договора
метод за промяна на лихвата, предпоставката „добросъвестност“ на търговеца не е
налице и същият не може да се ползва от коментираното изключение
В разглеждания
случай не е налице и фактическият състав на изключението по чл. 144, ал. 2, т.
1 ЗЗП: 1) доставчикът на финансовата услуга да е поел задължението да уведоми
другата страна за извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения
процент в 7-дневен срок и 2) другата страна по договора да има право незабавно
да го прекрати. Това е така, защото втората от посочените предпоставки не е
уговорена - в процесния договор липсва клауза, която предоставя такава
възможност на потребителя. Извод в друг смисъл не произтича и от клаузите на
чл. 8 от договора. Последните не установяват правото на потребителя да прекрати
договора в хипотеза на едностранно увеличение на възнаградителната лихва.
Същите предвиждат единствено възможност за кредитополучателя да изплати
предсрочно дълга по кредита- изцяло или частично. Правото на потребителя
едностранно да прекрати договора съгласно чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП налага
прекратяването на договорната връзка да може да се упражни свободно, т.е. без
за потребителя да се пораждат насрещни неблагоприятни последици, като заплащане
на допълнителни такси, лихви, комисионни и т.н., каквато именно такса е
предвидена в чл. 8, ал. 2 от договора - 4 % върху размера на предсрочно
погасената главница.
Не е доказано
коментираната част от клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора да е индивидуално
уговорена, поради което, на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗД е нищожна. Доколкото
клаузата касае съществен елемент на договора за кредит (цената на договора) и
доколкото при неприлагане на коментираната част от клаузата, се запазва
уговорката за дължима възнаградителна лихва с определен размер, съставът
приема, че сделката би била сключена и без недействителната й част (арг. чл.
26, ал. 4 ЗЗД, чл.146, ал.5 ЗЗП). Клаузата на чл. 3, ал. 1 в отношенията между страните
следва да се приложи без приетата за нищожна част, т.е., че кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в евро (БЛП) към момента на сключване на настоящия
договор – 4.5 % плюс договорна надбавка от 1.15 пункт (общо 4.65 % на годишна
база). Така прочетена останалата част от клаузата (без частта, която е нищожна)
е ясна и разбираема за средния потребител и не е неравноправна.
Поради това, че е
нищожна клаузата на ал. 1 на чл. 3 в частта за приложимия БЛП, „валиден за
съответния период на начисляване на лихвата“, съответно нищожна е клаузата на
ал. 3 на чл. 3 за определяне на неустойката за забава на месечните вноски в
частта за размерът на лихвата за редовна главница, „договорена за съответния
период на издължаване на кредита“. Клаузата на чл. 3, ал. 3 в отношенията между
страните следва да се приложи без приетата за нищожна част, т.е., че при
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница (т.е. 4.65 %) плюс наказателна надбавка от 10 (десет) пункта). Така
прочетена клаузата е ясна и разбираема и не е неравноправна.
Относно клаузата
на ал. 5 на чл. 3 от договора: в договора не са посочени критериите, при които
банката ще може да променя БЛП и поради това, не отговарят на изискванията за
яснота и разбираемост. Поради това, макар, че клаузата касае цена на договора,
подлежи на преценка за неравноправност (арг. чл. 145, ал. 2 ЗЗП).
Възнаградителната лихва е цената за предоставената заемна сума. Клаузата на
договора покрива хипотеза на едностранна промяна от търговеца на
характеристиките на стоката или услугата без основание, изрично регламентирана
като неравноправна в чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП. От събраните доказателства не
се установява клаузата да е индивидуално уговорена, съответно – приложима е
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Следователно, клаузата е нищожна.
Доколкото
промяната на размера на погасителните вноски е обвързана от недопустима промяна
на БЛП (вж. аргументите по-горе относно нищожност на клаузата чл.3, ал. 5 от
договора), клаузата на чл. 6, ал.3 е също нищожна.
Съгласно чл. 8 кредитополучателят
може да изплати дълга по кредита предсрочно – изцяло или частично, въз основа
на писмена молба до банката (по образец) (чл. 8, ал. 1 от договора); при
частично или пълно предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят дължи
такса в размер на 4% върху размера на предсрочно погасената главница (чл. 8,
ал. 2 от договора); кредитополучателят не дължи такса при предсрочно погасяване
в размер до две месечни погасителни вноски, когато то се извършва еднократно в
рамките на една календарна година (чл. 8, ал. 3 от договора); таксата по ал. 2
се удържа в момента на погасяването (чл. 8, ал. 4 от договора). Част от заемната сума по договора за
кредит е предоставена за покупка на недвижим имот (вж. чл. 1, ал. 1) като
кредитът е обезпечен с този имот (чл. 13, ал. 1 от договора). Следователно, за процесния договор
са приложими разпоредбите на ЗКНИП (арг. чл.1 ЗКНИП). Съгласно чл. 41, ал. 4
ЗКНИП кредиторът няма право на обезщетение или неустойка при предсрочно
погасяване на договор за кредит, когато кредитът е погасен след изплащане на 12
месечни погасителни вноски от усвояването му като съгласно ал. 3 при предсрочно
погасяване преди изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването на
кредита, кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение
за евентуалните разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване на
кредита, в размер до едно на сто от предсрочно погасената сума по кредита.
Разпоредбите чл. 41 на ЗКНИП се прилагат и за договорите за кредит за недвижими
имоти, сключени с потребители, преди датата на влизане в сила на закона (арг.
§4 ПЗР) Следователно, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД клаузата на чл.
8, ал. 2 е нищожна в частта, предвиждаща обезщетение за предсрочно погасяване
след изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването на кредита, а
преди изплащането на 12 месечни погасителни вноски – за сумата надвишаваща
размер на 1% върху размер на предсрочно погасената сума по кредита. Освен това,
клаузата на чл. 8, ал. 2 е изцяло нищожна и като неравноправна и неиндивидуално
договорена. Преценката за неравноправност следва от конкретната уговорка в
договора, предвиждаща заплащане на такса в размер на 4% върху размера на
предсрочно погасената главница. Определеният размер на обезщетението се явява
необосновано висок, сравнен с размера на възнаграждението на търговеца и с
правото на потребителя по всяко време да погаси задължението си и да се
освободи от лихвите и другите разноски по кредита. Уговорената такса в
посочения размер би могла да има възпиращ ефект относно предсрочното погасяване
на кредита и като резултат накърняване на правото на потребителя да изпълни
задължението преди срока и да се освободи в значителен размер от дължимите
лихви и разходи по кредита. Уговорката за такса в размер на 4% върху погасената
част от кредита е във вреда на потребителя, противоречи на добросъвестността и
може да има за резултат създаване на значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя (в този смисъл - решение № 87 по
т.д.№848/2017г. на ВКС, ТК, І т.о.). Следователно, клаузата на чл.8, ал. 2 е
неравноправна на осн. чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Не е доказано, че клаузата е
индивидуално уговорена, съответно – клаузата е нищожна на осн. 146, ал. 1 ЗЗП,
вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Доколкото касае изпълнение на клауза, която е приета за
нищожна, нищожна е и клаузата на чл. 8, ал. 4 от договора.
Съгласно
чл. 12 от договора банката запазва правото си по време на действие на настоящия
договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които банката прилага при операциите си; измененията в Тарифата влизат в сила
от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по настоящия договор. В договора не са посочени критериите, при които банката ще
може да променя Тарифата, съответно – клаузата не отговаря на изискванията за
яснота и разбираемост. Клаузата покрива хипотеза на едностранна промяна от
търговеца на характеристиките на стоката или услугата без основание, която
изрично е регламентирана като неравноправна в чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП. В
конкретния случай не са приложими изключенията, предвидени в чл. 144, ал. 2 и
ал. 3 ЗЗП. Не е доказано, че клаузата е индивидуално договорена, съответно, на
осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, същата е нищожна.
С допълнителните споразумения от 28.07.2009
г., 20.01.2010 г. и 07.10.2010 г. страните са посочили размера дължимите по
договора за кредит суми към датата на всяко от споразуменията. В хипотезата на
предоговаряне условията на кредита, включително съвпадащите волеизявления на
страните по договор за кредит относно размера на дълга на кредитополучателя,
изчислен в съответствие с неравноправни клаузи по договора за кредит,
нищожността на същите не се санира (в т.см. решение № 65 от 06.07.2018 г. по
т.д. № 1556/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 146 от 01.11.2017 г. по т.д.
№ 2615/2016 г. на ВКС, ТК, I т.o.).
Следователно, когато отделната договорна клауза в сключен потребителски договор
е неравноправна и поради това - нищожна съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП,
допълнителната спогодба (споразумение), основана на такава клауза, ще е също
нищожна по силата на чл. 366 ЗЗД. Поради това, че в договора за кредит има
нищожни клаузи, които са определящи за формиране размер на дължимите по
договора за кредит суми, клаузите на чл. 2 от допълнителните споразумения също
са нищожни.
С допълнителните споразумения от 28.07.2009
г., 20.01.2010 г. и 07.10.2010 г. страните са договорили, че кредитополучателят
ще ползва шест месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от
следващия падеж (чл. 5, ал. 1 от допълнителното споразумение от 28.07.2009 г.;
чл. 4, ал. 1 от допълнителното споразумение от 20.01.2010 г.). Съгласно чл. 6
от допълнителното споразумение от 07.10.2010 г. след изтичане на периода на
облекчено погасяване върху общия размер на дълга след договореното натрупване
на лихвите съгласно предходния член се начислява годишна лихва в размер
съгласно договора за кредит и/или последващи допълнителни споразумения към
договора за кредит, като след изтичане на периода на облекчено погасяване до
окончателното погасяване на дълга и всички други разноски, свързани с него,
кредитополучателят погасява дълга на равни месечни вноски съгласно погасителния
план, неразделна част от допълнителното споразумение.
С допълнителните споразумения
страните са договорили т. нар. капитализиране на лихва - преоформяне на
просрочена лихва към главницата по кредита. Съдът споделя формираната съдебна
практика, че уговорката в допълнителното споразумение към договор за кредит за
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви,
върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см.
на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл.294, ал.1 ТЗ, какъвто не е настоящия случай (в т.см. Решение № 66
от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018г., ТК, II отд.), какъвто не е
настоящия случай. Следователно, уговорката за капитализиране на лихвата към
главницата е нищожна поради противоречие със закона.
Установява се от
приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертизи, че кредитополучателят
е извършвал погасявания по договора. Наличието на неплатени задължения по
договора за кредит, включително главница, следва да се прецени като се
съобразят извършените погасявания от длъжника и като не се прилагат нищожните
клаузи от договора и допълнителните споразумения.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора
за кредит кредиторът може да направи кредитът предсрочно изискуем при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на
което и да е задължение по договора.
В хипотеза, при която не се
прилагат нищожните клаузи от договора и
допълнителните споразумения кредитополучателят почти няма просрочия по
кредита. Сочените просрочия първо са незначителни
предвид предмета и срока на договора, второ – кредиторът вместо да се възползва
от правото да направи кредитът предсрочно изискуем, е пристъпил към сключване
на допълнителни споразумения с кредитополучателят, което следва да се тълкува
като отказ да се позове на тези просрочията като основание да обяви кредитът за
предсрочно изискуем. Доколкото от заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че кредитополучателят Д.С.Д. е
преустановил плащанията по сключения с банката договор на 18.06.2009 г., когато
са били и налице предпоставките за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, основателно
се явява наведеното от ответницата възражението за погасяване на вземането по давност. За процесното
вземане се прилага общата 5-годишна давност,
а искът е предявен на 21.02.2020 г. – след изтичане на давностния срок, считано от първата
непогасена вноска след като са спрели плащанията на 18.06.2009 г.
Следователно, искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска
с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 1 008.23
лв., представляващи разноски по кредита – за подновяване на законна ипотека,
учредена за обезпечаване на задължението по горепосочения договор за кредит,
дължима на основание чл. 10, т.3 от него:
С
чл. 10, т. 3 от договора кредитополучателят се е задължил да отговаря за разноските,
свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на
обезпеченията, както и разноски по организиране и провеждане на принудително
изпълнение върху предоставеното обезпечение. Предвид, обаче, че не са били
налице обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
ответникът не следва да бъде натоварен с неоснователно направени от ищеца
разноски.
Следователно,
искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Поради това, че е неоснователен
главния иск, е неоснователен и акцесорния иск за законна лихва.
Относно
разноските по производството
С оглед искането по чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 6 675.00 лв., представляващи
сбор от заплатеното адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******,
срещу В.В.Д.,
ЕГН **********, както следва:
1) иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 109 927.75 евро, представляваща вземане за
неплатена заета сума по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL35156/08.04.2008 г., сключен между ищеца и Д.С.Д.,
ведно със законна лихва от 21.02.2020 г. до окончателното плащане;
2) иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 1 008.23 лв., представляващи разноски по кредита – за
подновяване на законна ипотека, учредена за обезпечаване на задължението по
горепосочения договор за кредит, дължима на основание чл. 10, т.3 от него.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****** да
заплати на В.В.Д.,
ЕГН **********, осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 6
675.00 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: