РЕШЕНИЕ
№ 2323
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330107309 по описа за 2021 година
Предявени са обективносъединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 от
ГПК вр чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД както и чл. 92 от ЗЗД от от „ЮБЦ“
ООД, ЕИК *********, представлявано от Ю. Б. Ц. чрез: адв. В.Г., срещу Й. И. Ч., ЕГН
********** с Адрес гр. ********, ул ******* № *** за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 86,79 лв. -незаплатена далекосъобщителна услуга за
периода 22.08.2017-22.12.2017 г. по договор от 13.12.2016 г. с *********, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Притендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че между ответника и ********** е налице договор от
13.12.2016 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез мобилен номер
*********** с план и абонамент от 7,99 месечно за 24 месеца до 13.12.2018 г. Услугите са
използвани, но не са заплатени за периода м. 09/2017-12/2017. Общата стойност на
задължението е 86,79 лв. Абонамента е деактивиран на 04.01.2018 г. Вземането е
прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г. Задълженията са притендирани по
чл. 410 от ГПК-ч. г. д. 14398/2020 г. на ПРС. Издадената заповед за изпълнение е връчена по
чл. 47 от ГПК.
В предоставения срок за отговор особения представител на ответника адв. Л. оспорва
исковете.Отрича наличие на основание за пораждане на задължението-сключен договор и
доставени услуги. Оспорва цесията. Твърди, че не е съобщена на длъжника. Оспорва
съдържанието на представените писмени доказателства. Притендира изтекла давност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
1
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 14398/2020 г. по описа на ПРС се установява, че в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземане
от 86,79 лв.-главница и 24,38 лв. мораторна лихва, произтичащи от договори за цесия от
16.10.2018 г.; 01.10.2019 г. и договор за предоставени далекосъобщителни услуги от
13.12.2016 г. Заповедта е връчена по чл. 47 от ГПК, поради което на заявителя са дадени
указания за предявяване на установителен иск. Изложеното сочи, че установителният иск е
допустим.
От приложените към делото писмени документи-договор за далекосъобщителни услуги от
13.12.2016 г.; фактури от 22.09.2017 г.; 22.10.2017 г. ;22.11.2017; 23.12.2017; 22.01.2018 г.;
договор за цесия от 16.10.2018; 01.10.2019 г. ; извлечение от приложение 1; уведомление за
цесия, е видно, че на 13.12.2016 г. между ответника и ********* е постигнато споразумение
за предоставяне ползването на мобилна услуга за 24 месеца при цена от 7,99 лв. на месец.
Издадени са фактури за периода 22.08.2017 -21.01.2018 г., с които са определени задължения
на ответника в размер от по 41,99 лв. за периода 22.08.2017-21.10.2017 г. и от 4,98 лв. за
периода 22.10.2017-21.11.2017 г.; 2,01 лв. за периода 22.11.2017-21.12.2017 г. Вземането е
прехвърлено от кредитора на *************, който го е прехвърлил на ищеца.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
Предвид установените факти от събраните писмени доказателства съдът приема за доказано,
че между ********* и ответника е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от
13.12.2016 г. като за периода 22.08.2017-22.12.2017 г. оператора е начислил на ответника
задължения от 86,79 лв. - за ползвани далекосъобщителна услуга. По делото не се
представят доказателства, какви вземания и в какъв размер са прехвърлени на трето лице
************* на 16.10.2018 г., които от своя страна последния да е цедирал на ищеца на
01.10.2019 г. Доколкото от особения представител на ответника се оспорва съществуването
на вземането по основание и размер, за да се уважи иска е необходимо ищеца да установи
при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата по определяне на задължението
и начина на формиране на неговия размер, както и придобиването му чрез заявените цесии.
По делото не се ангажираха доказателства в тази насока, въпреки указаната доказателствена
тежест, поради което съдът намира за неустановени фактите сочещи дължимост на
притендираните вземания, което налага отхвърляне на предявения иск по чл. 422 от ГПК.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза
на ответника. Предвид липсата на искане и представени доказателства за осъществяването
им съдът намира, че не следва да се присъждат такива.
На ищеца разноски не се дължат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Ю. Б. Ц. чрез:
2
адв. В.Г., срещу Й. И. Ч., ЕГН ********** с Адрес гр. *********, ул . ****** № *** за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 86,79 лв.(осемдесет и
шест лева и 79 ст.) -незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 22.08.2017-22.12.2017
г. по договор от 13.12.2016 г. с *********, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14398/2020 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
3