Р Е Ш Е Н И Е
Номер 712 13.05.2021 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- БУРГАС, първи състав, в открито заседание на четиринадесети април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: В. Стоянова
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 501 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във
връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба от М.В.П., с адрес: ***, чрез пълномощник- адвокат, против Заповед № 21–
0769–000199 от 28.01.2021г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР –гр.Бургас,
сектор „Пътна полиция“. Със заповедта, на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията“ на
собствения му автомобил „БМВ 318Д“, с рег.№ А **** НР, за срок от една година. Според
оспорващият заповедта е неправилна и необоснована досежно определения максимален
срок за прекратяване на регистрацията. Не се оспорва фактическата обстановка,
описана в заповедта, но според жалбоподателя деянието не е с висока степен на
обществена опасност, поради което така определения срок е необоснован и се иска
изменение на заповедта за срок от 6 месеца.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и се
представлява от упълномощения си процесуален представител, който поддържа
жалбата и пледира за изменение на заповедта, по изложените съображения.
Ангажира гласни доказателства.
Ответникът- полицейски инспектор към ОД МВР –гр.Бургас, сектор
„ПП“, редовно призован, не се явява и не се представлява. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката по делото изразява
становище за неоснователност на оспорването.
Видно от
вписване върху процесната заповед (заверен препис на л.6), същата била връчена на жалбоподателя
лично, срещу подпис, на 05.02.2021г. Заповедта била оспорена в
законоустановения преклузивен срок за обжалване на административния акт /14
дни/, съгласно чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на този
неблагоприятен за него акт, съответно има правен интерес от оспорването, по
смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва
да бъде разгледана по същество.
От представените материали по преписката и събраните
доказателства съдът констатира от фактическа страна следното:
На 27.01.2021г.,
около 21.30 ч. в гр.Бургас, квартал Банево, М.П. управлявал собственото си МПС по
ул.“Свобода“ до № 4 в посока ул.“Батак“, а именно лек автомобил „БМВ 318д“, с рег.№
А **** НР. При извършената проверка било установено, че водачът П. е с отнето
Свидетелство за управление на МПС, по административен ред, със Заповед за
налагане на ПАМ от 25.09.2020г., издадена на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Съставен е акт за установяване на нарушение на същата дата от мл.автоконтрольор
при ОД МВР Бургас, приложен на л.9 от делото. Видно от съдържанието на акта, на
описаната дата и място, водачът П. управлявал превозното средство, макар да му
било отнето преди това свидетелството за управление, поради извършено нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Видно от приложените по преписката материали, на
същата дата- 27.01.2021г. на водача са съставени още три акта за установяване
на нарушения, различни от горепосоченото, с правна квалификация чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП, тъй като след проверка с техническо средство е установено употребата
на алкохол в кръвта на водача с концентрация 0.91 на хиляда, по чл.103 от ЗДвП,
поради неспиране на сигнал със стоп-палка, както и по чл.20, ал.2 от ЗДвП, във
връзка с допуснато ПТП са материални щети поради движение с несъобразена
скорост. В актът въз основа на който е издадена процесната заповед за налагане
на ПАМе вписано обстоятелството, че два броя регистрационни табели на
автомобила и Свидетелство за регистрация на МПС- Част 2-ра са иззети като
доказателство.Така установените факти са безспорни по делото, нито са налице
доказателства, които да оборят обективираните в материали по преписката
констатации.
Въз основа
на така установените факти, съдът обоснова от правна страна изводите, както
следва:
Заповедта е издадена от компетентен орган- полицейски
инспектор към ОД МВР Бургас, сектор „ПП“. Съгласно Заповед № 251з –
209/18.01.2017 г. (л.19) на Директора на ОД МВР –гр.Бургас, полицейските
инспектори при ОД МВР –гр.Бургас, сектор „ПП“ са оправомощени да прилагат ПАМ
по ЗДвП, каквато е процесната, съгласно т.1.8 от заповедта. Същата е издадена в
предписаната от закона форма и съдържа всички необходими реквизити,
задължителни за съдържанието на администра-тивния акт, в съответствие с
указаното в чл.59, ал.2 от АПК. В хода на административното производство по
издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на производствените
правила.
Съгласно чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, прекратява се регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е
употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за
срок от 6 месеца до една година.
Заповедта е издадена въз основа на обективираното в
нея основание, съгласно приложимия материален закон, а именно в хипотезата на
чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, конкретно за това, че автомобилът, собственост
на жалбоподателя, е управляван от неправоспособно лице, в случаят това е
неговия собственик, чието свидетелство за управление на МПС е отнето по реда на
чл.171, т.1 от ЗДвП с предходен индивидуален административен акт. Видно от
материалите по делото, към датата на нарушението- 27.01.2021г. предходната
заповед за налагане на ПАМ не е била влязла в сила, но въпреки това, законът е
допуснал нейното предварително изпълнение, с фактическото отнемане на
свидетелството и въпреки, че жалбата срещу тази заповед е отхвърлена с решение
на съда от 04.02.2021г., когато и заповедта е влязла в сила, фактът, че водача
управлява МПС въпреки отнетото му свидетелство води до еднозначния извод, че
към датата на процесното по настоящото дело нарушение същият няма
правоспособност да извършва управление на МПС.
Съгласно указаното от законодателя, издателят на
заповедта действа в условието на обвързана компетентност и при наличие на
предпоставките за издаване на заповедта следва да постанови такъв
административен акт. Минималният срок, за който следва да бъде прекратена
регистрацията е определен в закона на 6 месеца, а максималният – 1 година.
При индивидуализиране на срока органът действа в
условието на оперативна самостоятелност. Действително, в случаят органа–издател
е определил този срок в максималния диапазон от една година, но за тази
преценка са изложени изрични мотиви в заповедта.
Посочено е, че процесното деяние е с висока степен на
обществена опасност, като деецът е управлявал МПС след употреба на алкохол
установено по надлежния ред /0.91 на хиляда/ и допуска ПТП с материални щети.
Като се вземе предвид факта, че и предходно наложената ПАМ, със заповед от
25.09.2020г., влязла в сила на 04.02.2021г. е постановена поради управление на
МПС след употреба на наркотични вещества, определено са налице
обстоятелства, които обосновават този извод и преценката на ответника е напълно
обективна и съразмерна на тежестта на нарушението.
Съгласно нормата на чл.22 от ЗАНН принудителни
административни мерки могат да се налагат за предотвратяване и преустановяване
на административни нарушения, респективно на вредните последици от тях.
Доводите на жалбоподателя във връзка с личните му
отношения със свидетеля Анна Б. са абсолютно неотносими към предмета на делото и
няма да се обсъждат. Ирелевантно към определения със заповедта срок е и
намерението на собственика да продава вещта си.
Заповедта за налагане на процесната ПАМ се издава в
условията на обвързана компетентност, при констатиране на нарушение, изразяващо
се в управляване на автомобил от лице без необходимата правоспособност. Актът
следва да бъде съобразен и с целите на закона и с основополагащият принцип в
административното производство, съгласно чл.6 от АПК, а именно принципът на
съразмерност. С други думи, административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Законът цели
преустановяване нарушения на правилата за движение, включително преустановяване
управлението на превозните средства от лица без правоспособност, независимо
дали са притежавали свидетелство, което е отнето по съответния ред или са
неправоспособни въобще.
При така направените констатации за осъществените от
водача деяния и тяхната обществена опасност, не могат да се споделят доводите
на жалбоподателя за несъразмерно налагане на процесната ПАМ.
Постановената заповед за налагане на ПАМ за срок от една
година е издадена при спазване изискванията на материалния закон и на
производствените правила, изцяло в съответствие с изискванията на закона, като
определеният максимален срок е надлежно обоснован.
Обобщено, съвкупният анализ на обстоятелствата и
съобразяването им с цитираните законови норми и правни принципи обуславят извод
за неоснователност на оспорването, от което произтича отхвърляне на жалбата
срещу оспорения административен акт.
Разноски не се претендират от ответника и не се
присъждат.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.В.П., с адрес: ***, против Заповед № 21– 0769–000199
от 28.01.2021г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР –гр.Бургас, Сектор
„Пътна полиция“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: