№ 1113
гр. Варна, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20253100501580 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба на М. Г. А., чрез адв. Б.
(ВАК) против Решение № 68 от 24.04.2025 година, постановено по гр.дело №
277/2024 година, по описа на ДРС, в частите, с които:
-Е бил ПРОГЛАСЕН ЗА НИЩОЖЕН договор за доброволна делба акт № 13, т.
IV, рег. № 1734/2018 г. по описа на нотариус А. Н. с район на действие РС – Д., рег.
№*** на НК, вписан в СВ - Д. акт № 265, том 3, дело № 1040/2018 г., вх. рег. №
***/04.10.2018 г., сключен между М. А. А., ЕГН ********** и Ж. Г. Ж., ЕГН:
**********, поради противоречието му със закона, на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от
ЗЗД, както и в частта, с която ДРС е допуснал до делба следните имоти:
- Нива с площ 4,768 дка, находяща се в местността „В.“, съставляваща ПИ с
идентификатор № *** по плана на земеразделяне на землището на с. Н., общ. С.,
област В., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 9-та, номер по
предходен план: ***, стар идентификатор - няма, при граници и съседи: поземлени
имоти с идентификатори №№***, ***, *** и *** и,
- Нива с площ 6,002 дка, находяща се в местността „П.“, съставляваща ПИ с
идентификатор № *** по плана на земеразделяне на землището на с. Н., общ. С.,
област В., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 3-та , номер по
1
предходен план: ***, стар идентификатор - няма, при граници и съседи: поземлени
имоти с идентификатори №№ ***; ***; ***; ***; *** и ***, при следните права на
съделителите: за М. Г. А., ЕГН: ********** – ½ ид. части от всички наследствени
имоти и за Й. Х. Ж., ЕГН: **********, Т. Ж. Ж., ЕГН: ********** и Г. Ж. Ж., ЕГН:
********** – по 1/6 ид. части от всички наследствени имоти, на основание чл. 34 ал.
1 от ЗС.
От изложеното във въззивната жалба е видно, че решението в атакуваните му
части се явява неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че с оглед
практиката на ВКС е достатъчно наличие на постигнато съгласие за уравняване на
дяловете; още повече , че самите страни са постигнали съгласие досежно имотите си.
Сочи се още, че самото уравнение на дяловете е станало в един по ранен етап от тези
отношения и че уговорката за уравнение на дяловете може да е определяема, а не
определена. По същество искането е решението в атакуваните му части да бъде
отменено и претенциите – отхвърлени.
В срока по чл.263 от ГПК по делото е постъпил отговор от страна на Й. Ж., Т.
Ж. и Г. Ж., чрез адв. Й. – Х., с които жалбата се оспорва и се настоява съдът да
потвърди решението.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание, въззивницата е редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Б., които поддържа въззивната жалба.
Въззиваемите Й. Х. Ж., Г. Ж. Ж. и Т. Ж. Ж. редовно призовани, не се явяват,
представляват се от адв. Й. - Х., която моли съда да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по
делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено
следното:
Пред ДРС съдебното производството е образувано по искова
молба от М. Г. А. против Й. Х. Ж., Т. Ж. Ж., и Г. Ж. Ж. за делба на
следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-1730/18.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е със Заповед
№18-3588/05.04.2022 г. на Началника на СГКК В., с площ от 1 073 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до десет метра/, при съседи: имоти с
идентификатори №№***, №***, ***, №***, №***, предишен
идентификатор: ***, ***, номер по предходен план 34, а по нотариален
акт дворно място от 790 кв. м., включено в парцел XIII-34 /тринадесет -
тридесет и четири/, в кв. 5 по плана на с. Н., област В., цялото от 825
кв.м., с неуредени регулационни сметки, заедно с построените в него:
- Еднофамилна жилища сграда на два етажа, със застроена площ
62 кв. м., с идентификатор №*** по кадастралната карта и
2
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1730/18.10.2018 г.
на 1 Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо сградата е със Заповед №18- 3588/05.04.2022 г. на Началник
СГКК В.;
- Селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ 52 кв.
м., с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-1730/18.10.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо сградата е със Заповед 018- 3588/05.04.2022 г. на Началник
СГКК В.;
- Селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ 65 кв.
м., с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-1730/18.10.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо сградата е със Заповед №18-3588/05.04.2022 г. на Началник
СГКК В..
2. Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-1730/18.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е със Заповед
№18-3588/05.04.2022 г. на Началник СГКК В., с площ от 812 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до десет метра/, при съседи: имоти с
идентификатори №№***, ***,№***, №***, предишен идентификатор:
***, ***, номер по предходен план 34, а по нотариален акт празно
дворно място от 1 055 кв. м., включено в парцел XIV-34 в кв. 5 по плана
на с. Н., област В., при граници на имота: улица, П. Д. А. и И. Т. Д..
3. Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-1730/18.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е със Заповед
№18-3588/05.04.2022 г. на Началник СГКК В., с площ от 700 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до десет метра/, при съседи: имоти с
идентификатори №№***, №***, ***, №***, предишен идентификатор:
***, ***, номер по предходен план 37, кв. 50, а по нотариален акт дворно
място с пространство от 700 кв. м., включено в парцел Х-37 в кв. 50 по
плана на с. Н., с неуредени регулационни сметки, при граници: от една
страна улица и парцели ****, **** и ***.
Според фактическите твърдения в исковата молба лицето Г. Ж. С.,
починал на **.**.**** година е оставил за двама законни наследници -
ищцата М. Г. А. и брат й Ж. Г. Ж.. От своя страна Ж. Г. Ж. е починал на
**.**.**** година и след смъртта си е оставил за законни наследници
тримата ответници: - Й. Х.. Ж. - негова съпруга и двамата им синове - Т.
и Г. Ж. Ж.и. Също според изложеното в ИМ с н.а. за собственост на
недвижим имот, придобит по давност №18, том II, дело №509 от
09.07.1992 г., издаден от районен съдия при PC – Д., общият
3
наследодател на страните - Г. Ж. С. е бил признат за собственик на
недвижимите имоти, описани по - горе в т. 1 и т. 2 /така и в исковата
молба/. Сочи се, че с н.а. за собственост на недвижим имот №22, том V,
дело 1336 от 20.11.1996 г. на А. Н. - районен съдия при Девненски
районен съд, наследодателят на страните Г. Ж. С. е признат за
собственик по наследство на недвижимия имот, описан по горе в т. 3
/както и в исковата молба/. Т.к. страните в процеса не могат да постигнат
съгласие по отношение на тяхната подялба е било отправено искане
съдът да допусне и извърши делба на гореописаните недвижими имоти
при квоти, както следва: - за М. Г. А. - 1/3 идеални части; - за Й. Х.. Ж.,
Т. Ж. Ж. и Г. Ж. Ж. - по 1/6 идеални части.
С отговора си въззиваемите са оспорили исковата претенция,
предявили са самите те Инцидентен установителен иск и възражение по
чл.26 от ЗЗД – нищожност на Договор за делба от 2018 година поради
накърняване на добрите нрави, в частност нееквивалентност на
престацията.
ДРС е достигнал до извода за наличие на предпоставките за делба на
процесните имоти, като е прогласил нищожността на Делбата, обективирана в н.а. №
13, т. IV, рег. № 1734/2018 г. по описа на нотариус А. Н. с район на действие РС – Д.,
рег. №*** на НК, вписан в СВ - Д. акт № 265, том 3, дело № 1040/2018 г., вх. рег. №
***/04.10.2018 г., сключен между М. А. А., ЕГН ********** и Ж. Г. Ж., ЕГН:
**********, поради противоречието му със закона, на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от
ЗЗД, както и в частта, с която ДРС е допуснал до делба следните имоти:
- Нива с площ 4,768 дка, находяща се в местността „В.“, съставляваща ПИ с
идентификатор № *** по плана на земеразделяне на землището на с. Н., общ. С.,
област В., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 9-та, номер по
предходен план: ***, стар идентификатор - няма, при граници и съседи: поземлени
имоти с идентификатори №№***, ***, *** и *** и,
- Нива с площ 6,002 дка, находяща се в местността „П.“, съставляваща ПИ с
идентификатор № *** по плана на земеразделяне на землището на с. Н., общ. С.,
област В., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 3-та , номер по
предходен план: ***, стар идентификатор - няма, при граници и съседи: поземлени
имоти с идентификатори №№ ***; ***; ***; ***; *** и ***, при следните права на
съделителите: за М. Г. А., ЕГН: ********** – ½ ид. части от всички наследствени
имоти и за Й. Х. Ж., ЕГН: **********, Т. Ж. Ж., ЕГН: ********** и Г. Ж. Ж., ЕГН:
********** – по 1/6 ид. части от всички наследствени имоти, на основание чл. 34 ал.
1 от ЗС.
При тези данни виждането на въззивния съд е следното:
4
Съответно на практиката на ВКС на Р България „добрите нрави“ са
неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи
принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. В
решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г. на Пето Г. О. на ВКС е
посочена нееквивалентността на престациите като конкретен пример за
нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла
на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В това решение липсват критериите, по които съдът
преценява кога престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща
нищожност на сделката. Такива критерии са необходими, тъй като в противен
случай преценката на съда би заменила волята на страните. По този начин би
се накърнил принципът на свободата на договарянето, съобразно нормата на
чл9 от ЗЗД, защото еквивалентността на престациите поначало се преценява от
страните и се съобразява с техния правен интерес. Затова като критерий в
съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в
престациите - в решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009
г. на III Г. О. на ВКС например е прието, че нищожност има поради дванадесет
пъти по-ниската цена от пазарната, а в решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. №
485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС-при двадесет и осем пъти по-ниска
цена. Във второто решение е подчертана необходимостта от значителна липса
на еквивалентност в насрещните престации. По абстрактен и принципен начин
е формулиран критерият за преценка на значителната нееквивалентност в
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 452 от 25.06.2010 г. по
гр. д. № 4277 по описа за 2008 г. на I Г. О. на ВКС. Според това решение
съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се
рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от
добрите нрави. Законодателят допуска, че цената на недвижимия имот може
да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието добри нрави
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. Според ВКС тази неравностойност би следвало да е такава, че
практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна
и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност
поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация
е практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът
може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни
5
условия, сключена поради крайна нужда/унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД/, ако
такъв иск е предявен.
В обобщение-само наличието на нееквивалентност на насрещните
престации според представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до
извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на
договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се
извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на
нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена при
явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът
би бил унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД. При най-високата степен на
нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната
от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е
симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с
добрите нрави.
В своята практика ВКС приема, че преценката дали една сделка
противоречи на добрите нрави не се ограничава само до нейното формално
съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да се съобрази дали
крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми
за справедливост и добросъвестност. За нищожни като противни на морала
следва да се приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите
е толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация. Дори
ако поради по някаква причина едната страна по договора е приела обективно
неизгодна за нея насрещна престация, това не може да обоснове нищожност
на сключения договор поради противоречие с добрите нрави.
На база на конкретните обстоятелства установени в делото, съдът
приема, че решението на ДРС в тази му част се явява правилно. Видно е от
обективирания на л.58 Договор за доброволна делба, че двете страни – М. А. и
Ж. Ж. са извършили подялба на два броя Ниви, за които е било отразено, че ги
получава в дял и става техен собственик именно и само ищцата. Също е било
отразено, че покойния Ж. Ж. не получава в дял имот, по причина, че е получил
такъв от друг техен общ имот, без да се сочи кой е той и от кой наследодател е.
Също от данните по делото – вж.л. 136 е видно, че ищцата и покойния й брат
са се разпоредили в полза на лицето Г. Б., като са му продали Нива с площ от
6
6 554 кв.м., като е отразено, че цената е била платена изцяло и в брой, в полза
и на двамата продавачи. Никъде в този документ не е било посочено, че
паричната сума от тази продажба е постъпила само и единствено в
патримониума на покойния Ж. Ж.. Данни за това съществуват, при това
нееднозначни в показанията на свидетеля М. Н. (вж.л.220), която сочи, че при
продажбата на нива (н.а. 14/2018 година, вж.л.136) финансовите постъпления е
получил само и единствено Ж. Ж., като братът и сестрата тогава са
постигнали споразумение, че последващата продажба на процесните ниви,
обективирани в Протокола за доброволна делба от 2018 година ще получи
единствено ищцата, като компенсация. Също в тази насока са показанията на
свидетелката С. Ц.. Тези показания, въззивния съд намира за недопустими в
тази им част, като намира, че не следва да бъдат ценени.
По този повод е редно да се посочи, че нормата на чл.164 ал.1 т.1 от ГПК
въвежда ограничение за установяване със свидетелски показания на правни
сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт, а нормата
на ал. 1, т. 3, предл. първо от същия законов текст – за установяване на
обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт. Въведено е
ограничение за допустимите доказателствени средства в исковия процес,
което не следва да се тълкува разширително. Първата хипотеза (чл. 164, ал. 1,
т. 1 ГПК) е приложима при спор сключен ли е договор, за действителността на
който се изисква писмена форма, т. е. за наличието на насрещни съвпадащи
волеизявления при формалните договори, но не и когато е налице спор за
съдържанието на отделни клаузи на сключения договор. Втората хипотеза (чл.
164, ал. 1, т. 3, предл. първо ГПК) е приложима при спор осъществен ли е
даден факт от обективната действителност, когато нормативен акт изисква
писмена форма за доказване на този факт (например: чл. 26, ал. 4 ЗЖСК, чл.
139, ал. 1 ТЗ, чл. 16, ал. 1 ЗК, чл. 13, ал. 1 ЗУЕС и др. за факта на свикване на
общо събрание; чл. 66, ал. 2 от Закона за електронните съобщителни мрежи и
физическата инфраструктура за факта, че мрежовия оператори е поискал от
оператора на електронна съобщителна мрежа в определен срок да премахне
електронна съобщителна мрежа; чл. 170, ал. 2 ЗУТ за факта, че е поискано от
участник в строителния процес съставяне на акт по чл. 170, ал. 1 ЗУТ; чл. 31,
ал. 2 ЗС за факта, че съсобственик е поискал ползване на общо имущество и т.
н.). Недопустимостта в тази хипотеза да се проведе доказване със свидетелски
показания касае само факта, посочен в конкретна правна норма и то доколкото
7
страните по делото не изразят изрично съгласие за допускане на свидетели за
този факт съгласно чл. 164, ал. 2 ГПК, което в случая липсва.
Отделно от горното, съгласно разпоредбата на чл.100 от ЗС отказът от
правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е
извършено в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан
в имотния регистър. Свидетелски показания за доказване на такава уговорка
между двамата – брат и сестра, са недопустими – чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК, по
съображенията, които съдът по – горе изложи. В този случай, съобразявайки
Договора за доброволна делба от 2018 година, съдът приема още, че не е
налице и отказ от право на собственост, съобразно нормата на чл.100 от ЗС,
тъй като имота не е подробно описан, в смисъл, че той въобще не е описан.
Отсъствието на конкретика и поради неспазване на формата по чл. 18
ЗЗД този договор не може да има за последица и прехвърлянето на право на
собственост за получилата реален дял ищца. Ето защо и с тези съображения,
въззивния съд приема, макар и с други мотиви, че решението в обжалваната
му част се явява правилно.
Предвид изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68 от 24.04.2025 година, постановено по гр.дело
№ 277/2024 година, по описа на ДРС, в частите, с които:
-Е бил ПРОГЛАСЕН ЗА НИЩОЖЕН договор за доброволна делба акт № 13, т.
IV, рег. № 1734/2018 г. по описа на нотариус А. Н. с район на действие РС – Д., рег.
№*** на НК, вписан в СВ - Д. акт № 265, том 3, дело № 1040/2018 г., вх. рег. №
***/04.10.2018 г., сключен между М. А. А., ЕГН ********** и Ж. Г. Ж., ЕГН:
**********, поради противоречието му със закона, на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от
ЗЗД, както и в частта, с която ДРС е допуснал до делба следните имоти:
- Нива с площ 4,768 дка, находяща се в местността „В.“, съставляваща ПИ с
идентификатор № *** по плана на земеразделяне на землището на с. Н., общ. С.,
област В., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 9-та, номер по
предходен план: ***, стар идентификатор - няма, при граници и съседи: поземлени
имоти с идентификатори №№***, ***, *** и *** и,
- Нива с площ 6,002 дка, находяща се в местността „П.“, съставляваща ПИ с
идентификатор № *** по плана на земеразделяне на землището на с. Н., общ. С.,
област В., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
8
ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 3-та , номер по
предходен план: ***, стар идентификатор - няма, при граници и съседи: поземлени
имоти с идентификатори №№ ***; ***; ***; ***; *** и ***, при следните права на
съделителите: за М. Г. А., ЕГН: ********** – ½ ид. части от всички наследствени
имоти и за Й. Х. Ж., ЕГН: **********, Т. Ж. Ж., ЕГН: ********** и Г. Ж. Ж., ЕГН:
********** – по 1/6 ид. части от всички наследствени имоти, на основание чл. 34 ал.
1 от ЗС.
В останалата му част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд на Р България, в
едномесечен срок от връчването му на страните на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9