Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………….
Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Четвърти граждански състав
На
осми юни две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА ПЕНЕВА
Секретар
Тонка Тенева
като
разгледа докладваното от съдията Пенева
гражданско дело номер 5152 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК във връзка с чл.6 ЗПФУР, с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Кредит инс“ АД твърди, че е търговско дружество,
вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от Закона за
кредитните институции с peг. № BGR00428 със Заповед № БНБ - 23940/21.02.2020г. на
подуправителя на Българска народна банка (БНБ) (пр. данни Заповед № РД22-2133/03.10.2012г.
- per. № BGR00288).
Основната дейност на дружеството била отпускане на онлайн
краткосрочни потребителски заеми със средства, които не били набрани чрез
публично привличане на влогове, или други възстановими средства. Договорът за
кредит с кредитополучателя се сключвал във формата на електронен документ и
правоотношението се реализирал при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ)
/с предишно загл. -Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
С оглед изложеното Х.Д.Б., ЕГН ********** кандидатствала за получаване на потребителски
кредит чрез сайта на дружеството, на адрес vvw.creditins.bg, като предоставила
личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена
от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за
предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка
и предоставените от Х.Д.Б. данни, служител се свързал с нея на посочения
телефон, като ответникът потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желанието си да получи при условията на
дружеството, кредит в размер на 1500.00лв. След обработване на данните и
одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен на
посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от
разстояние. Същият потвърдил, с избиране
на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” АД линк за потвърждение, сключването на
Договор за потребителски кредит „Екстра” № 84518/27.02.2019 г. и желаната сума
й е била преведена чрез системата е-рау и получена от същата на каса на
партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от Х.Д.Б. лична карта.
С настоящата молба представят копие от заявката, изпратена
до дружеството от Х.Д.Б., справка - извлечение за извършен превод, както и
договор, сключен между страните. Съобразно съдебната практика електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, съставлявало електронен документ (чл.3 ал.1 от ЗЕДЕУУ).
Електронното изявление било представено в цифрова форма словесно изявление,
което можело да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото
се считало за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен
подпис се считала всяка електронна информация, добавена или логически свързана
с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от
данните посочени в заявката на ответника в тях фигурирала информация, която
логически била свързана само и единствено с Х.Д.Б., която лично предоставила на
дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на
данните си в заявката за кредит автоматично следвало да се счита, че е неин
автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът
придавал значение на подписан документ не само на този електронен документ, към
който бил добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.З ЗЕДЕУУ), но
допускал страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен
подпис се считало всяко въвеждане на лична информация, която логически се
свързвала с издателя й, какъвто бил настоящия случай. Когато посочените предпоставки
били налице, създаден бил подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила била такава, каквато законът признавал на подписаният
писмен документ, ако се касаело за частен документ, той се ползвал с такава
сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). В настоящия случай
представят договора сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането
на електронния документ върху хартиен носител не променял характеристиките му.
Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представял по делото именно върху такъв
носител, като препис, заверен от страната, като преписът бил годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Въвеждането
на лични данни от страна на ответника в системата на дружеството, съгласяването
му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен
e-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на подписване на това цифрово
създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1
ЗЕДЕУУ. Преписът имал значението на носител, обективиращ частни, подписани от
страните, документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползвали с формална
доказателствена сила за авторството им. В тази връзка било и постановеното
съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховният касационен съд на Република
България, четвърто гражданско отделение, гр.д.№ 868/ 2012 г.
Съгласно формата за кандидатстване Х.Д.Б. имала възможност
да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението
му или да му бъде предоставена такава от дружество, с което КРЕДИТОДАТЕЛЯ имал
сключен договор. С оглед формата за кандидатстване избрал/а опция да му/й бъде
осигурен гарант за ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС” АД, с което на основание
т.4 от договора сключен между страните, се задължил/а към ежемесечната му/й
вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга.
Дружеството-ищец имало сключен Договор за предоставяне на
гаранция по потребителски кредити 25.10.2014г. с „БИКНЕЛ КОРП” ООД, peг. номер
155538/23.10.2014г., съгласно който „БИКНЕЛ КОРП” ООД в качеството на дружество-гарант
се задължавал да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати
потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между
кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция била избрана от съответния кредитополучател
при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата била одобрена.
Съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити, кредитодателя се задължавал да събира от името и за
сметка на дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант” от кредитополучателя.
В чл.1 ал.3 било предвидено, че дружеството гарант се задължавало да изплати
сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на
потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният положил
усилия и грижа на добър търговец и не събрал дължимите му се суми включително
по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.
Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на
длъжника била предоставена преддоговорна информация, като същият се запознал и
е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на
посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения
Договор, „КРЕДИТ ИНС”, поело задължение да предостави на кредитополучателя
заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателя поел задължение
да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият
размер на задължението — 3150.00 лв. било платимо ведно с главницата на
дванадесет равни месечни вноски със следните падежи: 27.03.2019 г., 27.04.2019г.,
27.05.2019г., 27.06.2019 г.,
27.07.2019 г., 27.08.2019 г., 27.09.2019 г., 27.10.2019 г., 27.11.2019 г.,
27.12.2019 г., 27.01.2020 г., 27.02.2020 г.
Към дата 11.03.2020г. Кредитополучателят не погасил нито
една от вноските по кредита, падежите на които
настъпили съответно на 27.03.2019, 27.04.2019, 27.05.2019, 27.06.2019,
27.07.2019, 27.08.2019, 27.09.2019, 27.10.2019, 27.11.2019, 27.12.2019,
27.01.2020, 27.02.2020. Служители на дружеството неколкократно осъществили
връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения
от заявката електронен адрес, изпращани били смс-и и били осъществени телефонни
обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Х.Д.
Бабаджановане не осъществил/а никакво плащане или индикация, че желаела да
направи такова на дължимата към дружеството сума.
Съгласно чл.86 ЗЗД Х.Д.Б. дължала на „Кредин Инс” АД
обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения,
която до датата на подаване на заявлението възлиза па 130.14лв.
От ищцовата страна заявяват, че потърсили начин да защитят
интересите си, като на 13.03.2020г. било подадено на основание чл.410 от ГПК Заявление
за издаване на Заповед за изпълнение. В PC Стара Загора било образувано
ч.гр.дело 2256/2020г. и по същото дело била издадена заповед за изпълнение,
срещу която било подадено Възражение от страна на ответника в законоустановения
срок.
Общата стойност на непогасения паричен дълг на длъжника Х.Д.Б.,
към датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, бил
в размер на: 3280.14 лева /три хиляди двеста и осемдесет лева и четиринадесет
стотинки/, от които 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева и нула стотинки/
главница на основание сключен Договор за потребителски кредит„Екстра” № 84518/27.02.2019г.,
540.00 лв. / петстотин и четиридесет лева и нула стотинки/ договорна лихва за
периода 27.03.2019г. - 27.02.2020 г., 1110.00лв. /хиляда сто и десет лева и
нула стотинки/ договорна такса „Гарант” за периода 27.03.2019г. - 27.02.2020 г.
и 130.14 лв. /сто и тридесет лева и четиринадесет стотинки/ законна лихва за забава
за периода 28.03.2019г. - 11.03.2020г.
Към задължението били направени допълнителни разноски за
образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 405.60 лв.
/четиристотин и пет лева и шестдесет стотинки/, както и разноски за образуване
на настоящото производство в размер на 555.60лв. /петстотин петдесет и пет лева
и шестдесет стотинки/ и допълнително предстоящите разноски по настоящото
производство.
Ищеца моли съда да постанови решение, с което да установи
със сила на присъдено нещо и да признае за установено по отношение на ответника
Х. Д.Б., че дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД:
• Сумата от
1500.00 лв./хиляда и петстотин лева и нула стотинки/ главница на основание
сключен Договор за потребителски кредит„Екстра”№84518/27.02.2019г.;
• Сумата от
540.00лв. /петстотин и четиридесет лева и нула стотинки/ договорна лихва за
периода 27.03.2019г. -27.02.2020 г.;
• Сумата от 1110.00лв./хиляда
сто и десет лева и нула стотинки/ договорна такса „Гарант” за периода
27.03.2019г. - 27.02.2020 г.;
• Сумата от
130.14 лв. /сто и тридесет лева и четиринадесет стотинки/ законна лихва за
забава за периода 28.03.2019г. - 11.03.2020г.,
• законна лихва
за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
В условие на евентуалност и в случай че в хода на
производството не се установи, при условие на пълно главно доказване, наличието
на валидно облигационно отношение - сключен Договор за потребителски кредит „Екстра”
№ 84518/27.02.2019г., и съда отхвърли като неоснователен предявения иск с осн.
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, предявяват иск с осн. чл. 55, ал. 1, предл.
първо.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди Х. Д.Б., EГН: **********, да заплати на „КРЕДИТ
ИНС” ООД:
• Сумата от
1500.00 лв./хиляда и петстотин лева/, като получена без основание и подлежаща на
връщане.
• законна лихва
за забава върху сумата от 1500.00лв., считано от датата на предявяване на иска
до окончателното й заплащане.
С оглед изложеното молят съда да осъди ответника Х. Д.Б., да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ АД разноски за
образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 405.60лв.
/четиристотин и пет и шестдесет/, както и разноски за образуване на настоящото
производство, включително и такива за адвокатско възнаграждение, както и
допълнителни предстоящи разноски, за чиито конкретен размер и основание в хода
на съдебното производство ще бъде представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Х.Д.Б.
не е депозирала отговор на исковата молба.
В съдебно заседание
редовно и своевременно призовани ищеца и ответника не се явяват и не се
представляват, изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
По делото е представено заверено копие на заявка №84518 на клиент-Х.Д.Б. ЕГН: **********,
представено е копие на договор за потребителски кредит „Екстра“ от 27.02.2017г.
между ответницата и ищцовото дружество, представени по делото са и общите
условия по договора.
Ответницата е депозирала молба по настоящото
гражданско дело видно от която е, че не
оспорва изложените в исковата молба обстоятелства касаещи сключването на приложения договор за потребителски кредит
„Екстра“ №84518 от 27.02.2019г. не оспорва и получаването от нея на посочената
в договора сума в размер на 1500лв, не
оспорва и това, че не била извършвала плащания по договора. Оспорва всички
останали твърдения в исковата молба и най-вече, че дължи договорна лихва за
периода от 27.03.2019г. до 27.02.2020г. и такса „гарант“ в размер на 1100лв за
периода 27.03.2019г. до 27.02.2020г.
Видно от заключението по назначената експертиза е, че
по силата на договор за потребителски кредит „Екстра“ 84518/27.02.2019г. ответницата е получила от ищцовото дружество
1500лв в брой на касата на партньорски офис „Изипей“ АД на 27.02.2019г., за което
била издадена разписка за плащане № 2000000173352388/27.02.2019г. По отношение
процесния кредит получен от ответницата
въз основа на договор за потребителски кредит „Екстра“ №84518 счетоводството на ищеца е водено
редовно, кредита бил отчитан по сметка
№531 „Краткосрочни вземания и заеми от нефинансови предприятия“
аналитична партида на името на заемополучателката Б., не било установено
плащане по кредита. Общия размер на задължението на ответницата към ищцовото дружество бил 3280,14 лв плюс 961,20 лв разноски по отделни
пера: главница -1500лв, договорна лихва за периода от 27.03.2019г. до 27.02.2020г.-540лв, такса
„Гарант“ за периода от 27.03.2019г. до 27.02.2020г.-1110лв законна лихва за
забава-130,14лв., разноски по заповедното
производство 405,60лв, разноски по делото 555,60лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
становището на ответницата и като взе предвид приложимото право, намери за
установено следното:
Установява се, че между „Кредит инс“ АД, ЕИК: *********
и ответницата Х.Д.Б., ЕГН ********** бил сключен договор за кредит № 84518/27.02.2019г.
Същия бил сключен от разстояние като при сключването страните използвали
изключително средства за комуникация от разстояние. Кредитополучателя за целта кандидатствала
на сайта на ответното дружество като предоставила личните си данни чрез
попълване на регистрационна форма за кандидатстване, служител на дружеството в
резултат на така подадената заявка се свързал с ответницата на посочения
телефон тя потвърдила самоличността си истинността на предоставената информация
и желанието си да получи кредит при условията на дружеството в размер на
1500лв. След обработване на данните и одобрение на ответницата бил изпратен
електронен формат на договора за кредит. Ответницата е потвърдила чрез избиране
на изпратения й от „Кредит Инс“ линк за потвърждение, сумата й била преведена и
съответно получена на офис на „Изипей“ АД
срещу представена лична карта.
Съдът намира, че
задължението е установено по основание и размер в приложеното по делото
заверено копие от договор за кредит № 84518/27.02.2019г.
- за отпусната сума в размер на 1500лв в полза на ответницата Б. - в тази му
част то не се и оспорва от ответницата.
Не така стои въпроса с претендираните от ищцовото дружество договорна лихва за периода 27.03.2019г. до
27.02.2020г. и 1110 лв такса гарант за периода от 27.03.2019г. до 27.02.2020г.
В договора за потребителски кредит „Екстра“ раздел I т. 3.1 е
посочено, че дългът се олихвява с фиксиран годишен процент в размер на 36%,
клаузата с която е уговорена договорната лихва в годишен размер 36% е нищожна
защото надхвърля трикратния размер на законната лихва и противоречи на добрите
нрави- съгл. Решение №906/30.12.2004г. на ВКС по гр. д. 1106/2003 II т.о. и др.
противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва надвишаваща
трикратния размер на законната лихва а когато възнаградителната лихва е
уговорена по обезпечен и по друг начин заем противно на добрите нрави е да се
уговаря лихва за забава надвишаваща двукратния размер на законната лихва.
Налице е неравноправно третиране на кредитополучателя като икономически по слаб
участник в оборота.
Що се касае до таксата
„Гарант“ в т.4 от договора е записано, че кредитополучателя е избрал кредитодателя да ангажира дружество
гарант за гарантиране връщане вноските му по кредита, за което се е съгласил да
заплати в полза на кредитодателя такса „гарант“ разсрочена към месечните му
вноски съгл. погасителния план. Тоест
обезпечаването на изпълнението от страна на ответницата на задълженията си по договора, се е
осигурявало от трето (предварително) одобрено от ищцовото дружество юридическо
лице като е сключен Договор по между им. Анализът на така изложената фактическа
обстановка сочи, че в случая договора с дружеството- гарант има за цел да
обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на ответницата, които ищеца
би могъл да претърпи, при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което
влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи
добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
Освен това договорът води
до значително оскъпяване на ползвания кредит като утежнява финансовото
състояние на ответницата, доколкото се заплаща такса „Гарант“ разсрочена към
месечните вноски, тоест заплащането на вноските към гаранта е независимо и
върви редом с вноските по кредита – видно от чл. 4 от Договора за потребителски
кредит „Екстра. Видно е, че ангажиментът към дружеството гарант е неделим от
основния по кредитното правоотношение и за това следва да се включи в общия
размер на разходите по кредита. Възнаграждението е уговорено като дължимо
предварително преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне до тази
възможност
Изложеното налага извода,
че претендираното вземане, се основава на неравноправна за потребителя клауза,
която се явява нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
По гореизложените съображения, съдът намира, че следва
да уважи предявения иск за установяване съществуването на главница по договор
за потребителски кредит № 84518/27.02.2019г. само за сумата от 1500лв ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда до изплащането й, като отхвърли иска над тази сума като неоснователен.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде
постановено решение, с което предявеният от „Кредит Инс“ АД, против ответника Х.Д.Б. кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК във връзка с чл.6 ЗПФУР, с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК във връзка с чл.6
ЗПФУР, с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК
във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗПК, чл.86,
ал.1 ЗЗД, следва да бъдат уважени в частта им
касаеща главницата, законна лихва за забава за периода 28.03.2019г. - 11.03.2020г и законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
Предвид уважаването на главния иск съдът не следва да се произнася по
евентуално предявения такъв.
По повод възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от страна на ответницата:
В настоящия случай минималния размер на адвокатското възнаграждение определен
съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г.
при цена на иска 3280,14 лв, възлиза на 459,61лв видно от представения
договор за правна защита и съдействие страните по него са договорили адвокатско
възнаграждение в размер на 490лв, предвид това съдът намира, че адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца не е прекомерно завишено и не следва да бъде намалено, що се касае до
адвокатското възнаграждение по ч. гр. д. 2256/2020г. сумата възлиза на 340лв, като същата се явява даже под
предвидената съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. при цена на иска 3280,14лв, предвид това
съдът намира, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца и по това производство не е
прекомерно и не следва да бъде намалено.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част, като за тях е представен списък по чл. 80 ГПК, а и са налице доказателства
за реалното им извършване - внесена държавна такса в размер на 65,60лв, и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 340,00 лева, държавна такса в
исковото производство 125,60лв, 490 лв адвокатско възнаграждение в исковото
производство, 150лв съдебно-счетоводна
експертиза.
Така мотивиран Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца „Кредит
Инс“ АД, с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 19, вх.В, ет.1, ап.6 че ответницата Х.Д.Б., с ЕГН **********,
с адрес ***му дължи следната сума: сума в размер на 1500лв - главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ №84518/27.02.2019г.
сума в размер на 130,14 лв - законна
лихва за забава за периода 28.03.2019г. - 11.03.2020г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда13.03.2020г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х.Д.Б., с ЕГН **********,
с адрес ***да заплати на „Кредит Инс“ АД, с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
бул. „Цар Борис III“ № 19, вх.В, ет.1, ап.6 направените деловодни разноски в общ размер на
582,05лв по настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред ОС Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: