РЕШЕНИЕ
№ 1325
гр. Пловдив, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330107738 по описа за 2022 година
Производството по делото образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” №
250, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата Н. Д. А., ЕГН
**********, с адрес *****, дължи на ищеца сумата от 999,43 лв.,
представляваща главница по неплатени задължения за консумиране на
питейна и отведена канална вода за периода от 08.05.2018 г. до 11.01.2022г.,
за обект, находящ се в *****, както и сумата от 137,24 лв. – мораторна лихва
за периода от 31.07.2018г. до 31.12.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
1351/27.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1078/2022 г. на Районен съд Пловдив, ІІ бр.с.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на ВиК услуги, което се
извеждало от това, че Н. Д. А. била собственик на водоснабдения обект, като
в тази връзка към 26.01.2022 г. фигурирала в базата данни на ищеца като
потребител с аб.№ **********. Твърди се, че за процесния периода в имота
на ответницата нямало поставено годно измервателно устройство, противно
на нормативно установените задължения на потребителя, и отчетът на
предоставените услуги се осъществявал по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ.
Изтъква се, че поставянето и подмяната на измервателните устройства в
1
имотите на потребителите е задължение на последните, което е нормативно
установено и операторът не следвало да уведомява потребителя за същото. За
процесните вземания били издадени фактури за главница, а доколкото
отношенията между страните се уреждали с публично известни Общи
условия, предвиждащи, че при неспазване на срока за плащане – 30 дни след
фактурирането, се дължала мораторна лихва, за която също били издадени
фактури. Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу ответницата, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 1078/2022 г. на Районен съд Пловдив, ІІ бр.с., а
издадената заповед била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което за заявителя възникнал правния интерес от предявяване на настоящия
иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените
разноски в исковото и заповедното производство. Представени са писмени
доказателства по описа и са направени искания за събиране на допълнителни
доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата
Н. Д. А., чрез назначения й особен представител адв. М. Д., с който се излагат
възражения за нередовност на исковата молба и недопустимост на иска. По
същество счита исковете за неоснователни и оспорва същите по основание и
размер. По конкретно се оспорва твърдението, че ответницата е потребител
на В и К услуги за процесния обект, тъй като същата не била собственик или
ползвател на имота, респ. че не съществува твърдяното облигационно
правоотношение. Твърди се, че не са предоставени В и К услуги до обекта,
както и че процесните фактури не са издадени на база реално потребено
количество вода, а за нуждите на делото. Сочи се, че „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД не е публикувало общите си условия по предвидения в
закона ред и същите не обвързват ответницата. Оспорва се начина на
отчитане на доставените В и К услуги, както и твърдението, че за процесния
период е липсвало монтирано годно измервателно устройство, като
евентуалната липса на водомер не е била констатирана по надлежен ред. В
тази връзка се сочи, че наличието на водомер с № ***** е видно от
представените от ответницата писмени доказателства. Оспорва се
твърдението, че е задължение за потребителя да монтира измервателното
устройство. Оспорва се и реда за начисляване на процесните суми за В и К
услуги, като се поддържа, че не са налице предпоставките за служебно
начисляване на количествата доставена вода по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ. В
тази насока развива подробни съображения, вкл. и относно редовността на
съставените карнети и записаното в тях. Поддържа, че счетоводството на
ищцовото дружество не е водено редовно и точно, както и че представената
справка за неплатени задължения не е годно писмено доказателство. Релевира
възражение и за изтекла тригодишна погасителна давност досежно част от
исковата претенция. Поради неоснователността на главната искова претенция
ответната страна счита за неоснователна и акцесорната такава за
обезщетението за забава. По изложените съображения се моли за отхвърляне
на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1078/2022 г. на Районен съд
Пловдив, ІІ бр.с. образувано по депозирано от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед № 1351/27.02.2022 г. Заповедта е била връчена на длъжника на
основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият
иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова
предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция ищцовото
дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответницата по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответницата е
потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в *****, че
ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на
претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по
спора зависи от това, дали ответницата притежава качество на „потребител”
на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги. За да възникне това качество,
ответната страна следва да е собственик или ползвател на имота, за който се
предоставят съответните услуги. По делото обаче не са събрани доказателства
в тази насока, а именно, че ответницата А. е собственик на имота или че в
нейна полза е учредено вещно право на ползване. Постъпила е справка от
Дирекция „МДТ“ към Община Пловдив с изх.№ *******, от която е видно, че
не е подавана данъчна декларация за недвижим имот, находящ се в ******.
Налице е и друга справка от Община Пловдив, Район „Северен“, от която се
установява, че за същия адрес няма данни в архивите на Общината да е
издавано удостоверение за търпимост или завеждана процедура за незаконно
строителство. Други доказателства от ищеца във връзка с това дали
ответницата е носител на вещно право на собственост или на ползване върху
имота на ул. „Дилянка“ № 19 не са ангажирани. Действително, процесната
партида се води на името на ответницата, което е видно и от представените
карнети. Посоченото обстоятелство обаче, не е достатъчно да се приеме, че
лицето е потребител на ВиК услуги по смисъл на закона и Общите условия на
ищцовото дружеството, доколкото не се установява Н. А. да е собственик или
ползвател на имота.
По делото също така не са събрани достатъчни по обем доказателствени
материали, които да установят при условията на пълно и главно доказване, че
3
ответното дружество е отчитало коректно количеството доставена питейна
вода и отведена канална вода. В тази насока са представени единствено
водените карнетни листи за процесния период, които обаче се намират за
изолирани и сами по себе си не могат да установят посоченото обстоятелство.
Не е ясно как се е осъществявал отчетът от инкасатора и дали отчетените
количества са точно осчетоводени. Липсват и данни относно живущите в
имота, което да обоснове начисляването именно на 10 куб.м. вода, т.е. за
двама души.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните не е
съществувало валидно облигационно отношение във връзка с предоставените
услуги по снабдяване с питейна и отвеждане на канална вода за процесния
исков период. В тази насока, искът като неоснователен ще се отхвърли.
Поради отхвърлянето на главния иск, като неоснователен ще се отхвърли и
акцесорния иск за обезщетението за забава.
Доколкото искът се отхвърля, разноски с полза на ищеца няма да се
присъждат. Няма да се присъждат разноски и за ответницата, тъй като същия
не е сторил такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
– гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, срещу Н. Д. А., ЕГН **********, с
адрес *****, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че Н. Д. А.
дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив сумата от
999,43 лева, представляваща главница по неплатени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 08.05.2018 г.
до 11.01.2022г., за обект, находящ се в *****, както и сумата от 137,24 лева –
мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 31.12.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в
съда – 26.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 1078/2022 г. на Районен съд Пловдив, ІІ бр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4