РЕШЕНИЕ  № 260230

гр. Сливен, 6.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на втори април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                   

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното от съдия Каранашева                      

гр. дело № 3980 по описа за 2020год.

на Сливенски районен съд ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на ответника, за периода от 1.12.2018г. до 31.03.2020 г., на стойност 494.57 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 42.99 лева, начислена към 12.05.2020 г.

Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница за периода от 1.12.2018г. до 31.03.2020 г., на стойност 494.57 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 42.99 лева, начислена към 12.05.2020 г. за имот находящ се в гр.Сливен, кв. Дружба 23-В-2. Направена е претенция за присъждане на разноските по делото и разноските направени в заповедното производство.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на питейна вода за периода от 1.12.2018г. до 31.03.2020 г.,  на посочения в исковата молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, правилното и законосъобразно начисляване на сумите,че абоната е собственик или ползвател на имота, , е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представел на ответника  е постъпил.

В отговора е посочено, че се оспорват вземанията. Направено е възражение, че  ответницата не е потребител и/или собственик на имота, не е доставяна и консумирана питейна вода за процесния период, не е отчитана и змервана доставената и консумирана вода за периода 1.12.2018г. до 31.03.2020 г., поставените измервателни устройства се твърди, че не са отчитани в процесния период и извършеното служебно начисляване е незаконосъобразно, т.к в случая не е имало реално потребление на вода.Сочи се, че в представените фактури не е видно за кой период е посочената стойност за доставена вода, отвежданите отпадни води и пречистването на отпадните води.Твърди се, че във фактурата от 31.01.2019 не само не е посочен период на остойностените услуги, но и драстично и неестествено е покачена цената на тези услуги спрямо останалите фактури.

 Поискано е да бъде отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, както и претенцията за разноски на ищцовото дружество.

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, чрез адв.пълномощника си заявява, че претендираните суми са за гр.С., ул.Л. ч. №...

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, явява се адв.Рафаилов, който моли да бъдат уважени предявените искове.

Ответникът, редовно призован, не се явява, вместо него се явява назначения особен представител адв. А., която моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От извлечението от сметка, приложено по заповедното производство и от 14 броя фактура в оригинал се установява, че на ответника са начислени за периода от 1.12.2018г. до 31.03.2020 г. количества за консумирана и доставена вода на стойност 494.57 лева.

На 5.08.2020 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК” ООД гр. Сливен срещу  З.И.Х. за главница в размер на 494.57 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 1.12.2018г. до 31.03.2020 г. в имот, находящ се в гр.С., ул.Л. ч. №..., мораторна лихва в размер на 42.99 лева, начислена към 12.05.2020 г., законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1025 от 6.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 2413/2020г. на РС Сливен по силата, на която З.И.Х. да заплати на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, гр.Сливен сумата от 494.57 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 1.12.2018г. до 31.03.2020 г. в имот, находящ се в гр.Сливен, ул.Лъвова чешма №27, мораторна лихва в размер на 42.99 лева, начислена към 12.05.2020 г., законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Препис от заповедта и възражението са връчени на Х. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК

В заповедното производство е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба,  за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

От карнетен лист на ВиК Сливен с период на отчитане 2.10.2018 до 1.10.2020г. се установява, че като име на клиент е посочено З.И.Х., адрес *** А, като е подписано само за четири места от лице с лично име Пенка.

От удостоверение за декларирани данни се установява, че З.И.Х. не е декларирала данни за придобиване на собственост в Община Сливен.

Съгласно чл.2,ал.1, т.2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ВиК Сливен, одобрени  с решение от 23.06.2006г. на ДКЕВР, валидно до 5.10.2014г. потребители на ВиК услуги са  юридическите или физическите  лица-собственици или ползватели на  имоти в етажна собственост,  за които се предоставят ВиК услуги.

От показанията на свидетелката Динева, инкасатор във Вик Сливен, се установява, че обслужва района кв.Ново село, гр.Сливен и адрес гр.Сливен, ул.Лъвова чешма №27 е в обслужвания от нея район.От показанията й е видно, че на адреса живее  възрастна жена на около 70 и няколко години, която е на легло.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 2413/2020 г. на РС Сливен, които са ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         По допустимостта на предявените положителни установителни искове с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 208, ал. 1 от ЗЗД така предявените положителни установителни искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1, т.2 от ГПК.

              По предявения положителен установителен иск  с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, а именно: установителен иск за признаване дължимост на вземания за процесния период въз основа на договор за периодична доставка на стоки и услуги, съдът приема предявения иск за неоснователен и недоказан поради следните съображения:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 494.57 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 1.12.2018г. до 31.03.2020 г. в имот, находящ се в гр.Сливен, ул.Лъвова чешма №27, , съдът приема претенцията за  неоснователна. Не се доказа по безспорен и категоричен начин в производството, че ответника З.И.Х. е собственик или ползвател на недвижимия имот на адрес: гр.С., ул.Л. ч. №....Не се доказа в производството З.И.Х. да е ползвател на процесния недвижим имот.С оглед на недоказването на факта ответницата да е собственик или ползвател на процесния недвижим имот, съдът не може да приеме, че Х. е потребител на услугите предлагани от ищцовото дружество и съответно по между им не се е породила облигационна връзка за ищцовото дружество да доставя съответните количества питейна вода, а за ответницата да ги заплаща.

С оглед изложеното предявения иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на мораторна лихва в размер на 42.99 лева, начислена към 12.05.2020 г., предявеният иск е неоснователен и недоказан. Иска за мораторна лихва се явява акцесорен спрямо предявеният иск за главници и с оглед на факта ,че не се доказа в производството ищцовото дружество да е доставило на ответника претендираните количества вода, недоказан и неоснователен се явява и предявения иск за мораторна лихва.

            Така мотивиран, СлРС

 

                                               Р     Е      Ш       И:

ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ *********  срещу З.И.Х., с ЕГН **********,*** за признаване на установено, че Х.  ДЪЛЖИ на ВиК ООД сумата от 494.57 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 1.12.2018г. до 31.03.2020 г. в имот, находящ се в гр.Сливен, ул.Лъвова чешма №27, законната лихва за забава върху главницата, считано от 5.08.2020г. до окончателното й изплащане,  като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск с правно 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ *********  срещу З.И.Х., с ЕГН **********,***, за признаване на установено, че Х.  ДЪЛЖИ на ВиК ООД сумата от 42.99лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, натрупана към 12.05.2020 г.,  като неоснователен и недоказан.

Решението може да бъде  обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: